ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА – РЕАЛНОСТ И ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Петър Жотев и Йордан Нихризов, народни представители от ПГ ОДС (ДСБ и БСДП)

(публикувано във вестник “Политика”, бр.29 от 6-12 ноември 2004 г)

Вече втора седмица в центъра на общественото внимание са проблемите, свързани с предстоящите промени в данъчните закони. Защото данъчната политика влияе върху икономическия растеж и благосъстоянието на всеки гражданин.
Ако се върнем в годините назад, ще видим как политиката на БСП, реализирана от правителството на Жан Виденов доведе икономиката и финансите на България до колапс. В този период панически се поправяха данъчни закони, за да се увеличава данъчното бреме, бюджетите се приемаха с няколко месеца закъснение и се актуализираха многократно заради растящия дефицит. Правителството на ОДС ликвидира последиците от кризата, стабилизира икономиката, намали чувствително данъчната тежест и доведе икономическия растеж до над 5 на сто в последната година от своето управление. НДСВ дойде с големи и нереалистични обещания, не ги изпълни и пропусна възможността България в годините преди присъединяването си към Европийския съюз (ЕС) да скъси дистанцията в равнището на икономиката и в жизнения стандарт на българските граждани спрямо развитите държави.
Каква данъчна политика е необходима днес на България? Ние твърдим, че на страната ни е нужна политика, насочена към интересите на бизнеса и добруването на хората. С промените в данъчните закони трябва да се постигнат стимули за по-висока събираемост на данъците, за изваждане “на светло” на т.нар. “сива икономика”, за увеличаване на потреблението и за създаване на условия за формиране на средна класа.
Провежданата данъчна политика от НДСВ, обаче, няма тази насоченост. Тя е без ясни цели и приоритети. Затова бюджетът за 2004 г. беше предложен от правителството на Симеон Сакскобургготски и безропотно приет с гласовете на дупутатите от НДСВ, ДПС и днешните от “Новото време” на основата на занижена прогноза за приходите и рестриктивни разходи. Резултатът е лесно преизпълнен бюджет с излишък над 1 млрд. лева. Правителството очаква аплодисменти за преизпълнението на бюджетните приходи, но не признава, че това са средства, събрани от бизнеса, от хората най-вече чрез прекомерно данъчно облагане.
Ситуацията с бюджетния излишък налага промяна в Закона за устройството на държавния бюджет. ОДС внесе своевремено такъв проект. Той включва изискването Народното събрание да одобри или да отхвърли предложението на Министерския съвет (МС) за начина, по който ще се разходва излишъка. Управляващото мнозинство не допуска разглеждането на този законопроект.
Един от основните приходоизточници в бюджета е данък “Добавена стойност” (ДДС) - данък, който се плаща от крайните потребители. От неговото равнище зависи потреблението, а от данъчната администрация - успешното развитие на бизнеса и постъпленията в бюджета. Това очертава кръга на проблемите. Ставката по ДДС при неговото въвеждане през 1994 г. беше 18 на сто. По време на кризата през 1996 г. ставката беше завишена до 22 на сто.През 1999 г. ОДС намали ставката на 20 на сто. Вече 6 години нивото не е променяно, въпреки че то е сред най-високите в сравнение със страните-членки на ЕС.
Предложението на ОДС е ставката по ДДС да бъде свалена на 18 на сто. Така ще се изравним с Гърция, Естония, Латвия, Литва и Малта и ще се доближим до Великобритания (17.5 %), Германия и Испания (по 16 %), Люксембург и Кипър (по 15 %). Не приемаме твъэрденията на опонентите, че в страни като Дания, Швеция и Полша основната ставка е по-висока, защото там действат и специфични ставки, вариращи между 0 и 12 на сто.
Другите промени са свързани с намаляване срока за възстановяване на данъчния кредит от три на два месеца за всички фирми и от 45 на 30 дни за износителите. В правомощията на изпълнителната власт е да подобри работата на данъчната администрация, за да се съкратят драстично случаите на източване на бюджета посредством неправомерно възстановяване на данъчен кредит.
Промените в Закона за облагане доходите на физическите лица засягат най-широк кръг данъкоплатци. В продължение на три години ОДС предлага въвеждането на елементи от семейното подоходно облагане. За разлика от концепцията на ОДС, според която за родители с едно, две, три или повече деца съществува възможност за помесечна корекция на данъчната основа при облагане, в проекта на НДСВ прилагането на облекченията е възможно само след изтичане на съответната година, при това свързано с преодоляването на бюрократични препятствия. Поради това за 2005 г. МС не предвижда съответните средства.
Само в проекта на ОДС се предвижда намаление на прекомерно високия патентен данък за някои дейности (дърводелски, тапицерски, шивашки, металообработващи и други услуги), защото политиката на НДСВ доведе до намаляване на регистрираните патентни търговци от над 300 000 през 2001 г. до около 150 000 през 2004 г. Предложено е и зониране на столицата за дейности, за които то беше премахнато през 2002 г. и се предлага да се въведе зониране за Пловдив и Варна.
За облагане доходите на физическите лица ОДС предлага скала с четири етажа, в която необлагаемия месечен необлагаем минимум да се повиши от 120 лв. на 150 лв. Намалява се общата данъчна тежест, като най-чувствително това понижение е за средните доходи. С най-висок процент (24 на сто) се облагат доходите над 840 лева. Не можем да подкрепим тристепенната скала, предложена от НДСВ, в която всички доходи над 250 лв. месечно се облагат с 24 на сто и която не отчита реалностите у нас.
Интересът към Закона за акцизите е естествен, защото той се отразява пряко върху потреблението на определен кръг стоки и влияе върху формирането на цената на други. В политиката на МС по акцизите силно се откроява влиянието на корпоративни интереси, което води до изменения в структурата на пазара на горивата.
Необходимо е да се намали акциза на пропан-бутана като по-екологично моторно гориво до минималните равнища в ЕС. При битовото му потребление ОДС предлага нулева ставка. Такава диференциация има в ЕС и МС още миналата година заяви, че ще се ориентира към нейното въвеждане, за да тушира тогавашните протести.
Най-голямо единомислие има за намаляване на корпоративния подоходен данък. Разликата в предложенията е в равнището на данъка. Лансираше са даже нулева ставка. СДС заложи нереално ниските 10 на сто, а предложението на ОДС и на правителството е 15 на сто. В Комисията по бюджет и финанси предложението на ОДС обаче не беше прието с “категоричния” аргумент: “Много ви станаха приетите законопроекти”?!
Предложенията за промяна в Закона за местните данъци и такси са неголеми по брой, но предизвикаха двудневна дискусия в пленарната зала. За съжаление, БСП измести основния акцент в стремежа си да запази данъка върху наследството и да го свърже с проблемите на реституцията. С въвеждането на винетната система по републиканската пътна мрежа отпада събирането на пътен данък, който е важен източник за общинските приходи. Решението как да се компенсират общините трябва да се намери от МС чрез “Бюджет – 2005”, като постъпленията по патентния данък се прехвърлят към общинските бюджети. Нашето виждане за трайно уреждане на проблема минава през промяна в ограничителните конституционни норми за по-голяма автономи на местната власт.
Приемането на първо четене на три от внесените от ОДС законопроекти предизвика различни реакции сред политическите среди. БСП и СДС заподозряха съглашателство и тайни договорености. Истината, обаче, е друга - предлаганите от ОДС промени в данъчните закони събират подкрепа единствено заради своята икономическа и социална обоснованост.Бихме искали да призовем парламентарно представените политически сили , както и партиите извън парламента да подкрепят нашата умерана данъчна политика.Такива виждания вече изразиха двата представителни синдиката КНСБ и КТ “Подкрепа”, браншови организации и сдружения на дребния бизнес. Сега е времето да се промени философията на данъчната политика, за да стане тя добра база за приемането на реалистичен, умерено напрегнат бюджет за 2005 г., който да осигури висок икономически растеж, стимули за бизнеса и повече разполагаеми доходи на българските граждани.
Дано Народното събрание този път прояви позитивизъм, за да не се стигне до поредната ситуация на пропуснати възможности.