Европейска и германска система за стандартизация и сертификация.

Александър Банев
/Председател на Националната занаятчийска и предприемаческа камара/

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Нетарифните или техническите препятствия за внос в ЕС и Германия най-много се проявяват при преминаването на продукцията на сертификация, т.е. проверката на характеристиките на стоката на основата на национални /немски/ или европейски ЕС стандарти. Сертификацията се разглежда като средство за предоставяне на потребителска гаранция за това, че купената стока съответства на стандартите и изискванията, включени в националната норрмативно-техническата документация.

Нетарифните препятствия в Германия възникват също и при прилагането на немските нормативни актове по техника на безопасност. Съгласно тези актове, безопасността на изделията трябва да съответства на последните технически достижения в дадената област. В тази връзка за застрахователните компании достатъчно голямо основание за застраховане се явяват немските норми на промишления стандарт DIN. В Германия с въпросите по техническата безопасност на машините и различните съоръжения се занимава TUV.

Доколкото сертификацията е обективна оценка за качеството на стоките, постигането на сътоветствие с нормите на страните вносители се явява важна задача на фирмите експортьори. В последно време нарастват изисквания на чуждестранните контрагенти по обезпечение надеждността на промишлените изделия и получаване възможно най-пълна информация за характеристиките на закупуваната продукция. Често купувачът на промишлена продукция не може самостоятелно да оцени тези параметри, във връзка с което нараства потребността от привличане на квалифицирани одиторски организации, които биха могли обективно да определят качеството, надеждността и безопасността на продукцията и нейното съответствие на действащите технически норми.

В настоящият момент в Германия съществуват хиляди различни закони и стандарти, регламениращи производството на цялата номенклатура на произвежданата в страна продукция. Техническите стандарти за всички видове оборудване, машини, прибори, а също и на други изделия са поместени в три тома:
- Каталог на техническите правила – 1648 страници, съдържа само списък на стандартите;
- Каталог-регистър за група изделия – 736 стр, ключ за DIN-каталога;
- Списък на стандарти по електробезопасност – VDI – 1500 стр.
Що се касае за комплексни обекти и комплексно оборудване, то в настоящият момент такива стандарти не съществуват. При производство на подобно оборудване фирмите-производители се ръководят от огромното количество стандарти на отделните части на това оборудване, материалите и готовите изделия. Съществуват стандарти за използваните материали, крепежни елементи, издържливост на ниско и високо налягане, хладилни съоръжения, тръбопроводи, въртящи се ел. машини, електронни компоненти, различни прибори, подемно-транспортно оборудване и др.

СТАНДАРТИЗАЦИЯ
CEN (Европейски комитет по стандартизация)
Германска практика
Германски институт за стандартизация / Deutsches Institut fuer Normung – DIN/
Тази организация е неправителствена и действа, ръководейки се от свой устав, серия норми DIN 820 закрепени с договор с правителството на Германия на 5 юли 1975 г. В този договор е определена отговорността на DIN за техническите норми в Германия., в частност, пред института е поставена задача за разработване усъвършенстването и правното обезпечение на нормите, а също и информационно-консултантско обезпечаване на федералните правителства по въпросите на стандартизацията. Също така DIN изпълнява съответстващи задачи в международни организации по станадартизация и сертификация. Със споразуменията между ISO/IEC и CEN/CENELEC бяха създадени необходимите условия за тясна и съгласувана работа на международно равнище. Гореспоменатият институт представлява сам по себе си механизъм, с помощта на който се усъвършенства системата на нормирането.
В процеса на разработката на нормите / и на първо място нормите за качество/ взема участие също така Германското общество по качество / Deutsche gesellschaft fuer Qualitaet – DGQ/.
Задължителните, императивни норми се разработват и утвърждават само от Германски институт за стандартизация DIN и са с диспозитивен характер.
Важна роля при провеждането на инженерните изпитания на безопасност и проверки играе Обединението за технически надзор / Technischer Ueberwachungsverein – TUV – частна организация по проверка на техническия надзор за безопасност на машини и различни установки.

Бългърска практика
Български институт по стандартизация - БИС
Български институт по стандартизация е афилиран член на CEN. Поради своя статут на правителствен орган той не може да стане пълноправен член. За интегрирането на България в ЕС е необходимо този статут да се промени.
Националната стандартизация е уредена със Закон за националната стандартизация (обн. ДВ бр. 55 от 1999 г., изм. с ДВ бр. 108 и 112 от 2001 г.), Закон за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация (обн. ДВ бр. 13 от 2002 г.) и с БДС 1-01; БДС 1-02; БДС 1-03.

Главните проблеми свързани с доказване на качеството са липсите на:
1.Връзки на националната с браншовата и фирмената стандартизация;
2.Ресурси за увеличаване на ефективността и производителността при посочения статут на БИС;
3.Необходимия брой стандарти, въвеждащи на български език европейските и международни стандарти с характеристики на качеството на продуктите;
4.Узаконени означения на всички доброволни нормативни документи, по които може да се оценява съответствието с изискванията за качество;
5.Регистрирана сертификатна марка за приложението на българските стандарти при доброволна сертификация;
6.Механизъм за ползване на сертификатната марка, която ще осигури приложението на българските доброволни стандарти;

Неосъществения преход от отраслова планова стандартизация към пазарна браншова стандатизация създаде следните проблеми:
1.Липсват уеднаквени изисквания към качеството на продуктите от един бранш, когато тези продукте не са обхванати с национален стандарт;
2.Няма възможност чрез браншовата стандартизация да се преодолеят слабата ефективност и производителност на националната стандартизация;
3.Няма предпоставки за създаване на български юридически лица по сертификация на продукти от конкретен бранш;



СЕРТИФИКАЦИЯ
EOTC
(European Organization for Conformity Assessment)
(Европейска организация по изпитване и сертификация “за оценка на съответствието”)
Германска практика
Германското общество по качество / Deutsche gesellschaft fuer Qualitaet – DGQ/
DGQ се явява търговска структура, която тясно сътрудничи с Европейската организация по качество. Важен аспект в дейността на тази организация е обучението на специалисти от различни отрасли в промишлеността / повишаване на тяхната квалификация/ по въпросите на управление на качеството. Затова в структурата на DGQ действат съответни курсове за обучение на специалисти с различна квалификация / работници, майстори, техници, инженери-конструктори, менажери/. Обучението е платено, което се явява основен източник на доходи за това общество. Разработваните от DGQ документи имат неимперативен характер.
Германското общество по качество DGQ има научен съвет, който разработва научно-изследвателски проекти и осъществява контрол за тяхната практическа реализация. DGQ има тясно сътрудничество с международни организациии по качество, чрез DIN – с Международната организация по стандартизация – ISO. Сътрудничеството с гореспоменатата организация се осъществява предимно по въпроси касаещи разработките на организационно-методическите стандарти по качеството на продукцията, на първо място станадртите ISO 9000. Например 92% от дейността на европейските и международни организации, специализирани по проблемите на стандартизацията се извършва в съответствие с германските правила.
С цел проверка на предприятията по съблюдаване на стандартите ISO 9000 т.е. сертифицикация /атестация/ на производството за стабилно качество на произвежданата продукция DGQ и DIN са създали дъщерна организация – Германско общество по сертифициране на системите за обезпечение на качеството – Deutsche Gesellschaft zur Zertifizierung von Manademensystem – DQS. Проверката на фирмата за съответствие на стандартите ISO 9000 по правило се осъществява от двама специалисти, назначени от DQS, един от които е представител на VdTUV / обединение на всички TUV – организации по проверка на техническия надзор за безопасност на машините в страната/, а втория – представител на която и да е незаинтересована / независима/ фирма.Тези специалисти – одитори или експерти преминават специален курс на обучение в DQS и след завършването му получават съответния диплом /атестат/.
Проверката на фирмата за съблюдаване на стандартите ISO 9000 е доброволно мероприятие и се осъществява на няколко етапа:
- Фирмата подава в DQS заявка и отговоря на анкета-въпросник предоставен на всички компании от DQS. Горепосочените дипломирани експерти изучават тази анкета и дават по нея заключение;
- При положително заключение на DQS, по желание на фирмата се подписва нов договор и се провежда проверка на нейната техническа документация по съответствие със стандартите на ISO 9000;
- Експертите установяват съответствието на фактическото положение на предприятието и документите от предходния етап.
- Експертите на DQS правят отчет, дават окончателно заключение за съответствието на производството към изискванията на стандартите ISO 9000 и в случай на положително заключение препоръчват на ръководството на DQS да издадат съответния сертификат. Сертификат, подписан от президента на DQS действа в продължение на три години и се потвърждава с ежегодна проверка по съкратена програма. Всеки етап от проверката се заплаща поотделно от фирмата и по нейно желание по-нататъшните действия могат да бъдат прекратени след завършване на който и да е етап. Важна роля в системата на сертификация при провеждането на инженерните изпитания на безопасност и проверки играе Обединението за технически надзор / Technischer Ueberwachungsverein – TUV – частна организация по проверка на техническия надзор за безопасност на машини и различни установки.
Основни направление в дейността на TUV:
- Технически надзор за: безопасност на транспортни средства, участващи в движението по пътищата, технически средства, свързани с високо налягане/котли, химическо производство, атомно оборудване и ел.станции/, заваръчно оборудване и производство, безопасност на изделия на електротехническата промишленост и климатици, профилактика на професионални заболявания;
- Техническа експертиза по безопасност на нови изделия, подготвени за производство, на първо място транспортни средства;
- Експертна оценка за състоянието на производството
Организацията има свои представителства в повече от 20 страни включително и в САЩ, Великобритания, Франция и Русия.

АКРЕДИТАЦИЯ
EA
(Европейска асоциация по акредитация)

промишлеността / повишаване на тяхната квалификация/ по въпросите на управление на качеството. Затова в структурата на DGQ действат съответни курсове за обучение на специалисти с различна квалификация / работници, майстори, техници, инженери-конструктори, менажери/. Обучението е платено, което се явява основен източник на доходи за това общество.разработваните от DGQ документи имат неимперативен характер. Задължителните, императивни норми се разработват и утвърждават само от Германски институт по стандартизация и са с диспозитивен характер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Нормите на промишлените стандарти в Германия, както и на другите страни от ЕС, имат национална основа, което води към все по-голямо несъвпадение на стандартите на различните страни за едни и същи качествени характеристики на стоката. Участието на Германия в ЕС създава допълнителни трудности за вноса в Германия, тъй като е необходимо да се съблюдават както нормите DIN, така и стандартите, приети в рамките на ЕС. При това, по мнение на експертите от страните на ЕС, немските норми DIN в повечето случаи са значително по-строги от стандартите на ЕС. В последно време в ЕС се наблюдава планомерен процес на преход към единни норми и стандарти, в основата на които са положени много немски стандарти DIN.