Измененията в законодателството за малки и средни предприятия закъсаха на второ четене в парламента.

Малкият и среден бизнес у нас е бил винаги заливан с щедри обещания , особено в период , когато се задават избори.Във всички тях , обаче задължително отсъства един елемент – отговора на въпроса :”Как ще се реализират “?Защото на практика вече видяхме , че когато се отвори дума за преференции и облекчения за кредити всички започват да сънуват розови сънища и дори заболяват от небивал изборен ентусиазъм. Реалността идва с пробуждането след това и с пороя от оправдания за времето гдето щяло да дойде някога.
Подобна е ситуацията и със сегашните промени в Закона за малките и средни предприятия , предложени от правителството.Времето отдавна отмина , а с него отлетя и балонът за тъй наречените “царски кредити” , които трябваше да начертаят бляскава перспектива за най-дребните субекти на бизнеса.Напротив , рестриктивните данъчни мерки на новите управляващи намалиха броя на регистрираните патентни търговци на половина , от над 300 хиляди през 2001г. на 151 хиляди през 2004г.
През месец декември 2003г. мнозинството отхвърли законопроекта на БСДП , който предвиждаше изграждането на “Гаранционен фонд за малки и средни предприятия” за гарантиране на част от кредитния риск по проекти препоръчани от звената на Агенцията за малки и средни предприятия.Така Законът за малките и средни предприятия , след поредица предходни корекции , остана единствено закон за изградената административна структура – едноименната агенция.
С предложения нов законопроект за изменение и допълнение , правителството реши да се справи с проблема кардинално и премахна от заглавието термина “малки и средни предприятия” , заменяйки го с неясното обобщение “предприемачество”.Следващата радикална мярка бе корекция на критериите за малки и средни предприятия , чрез които се определя групата , предвидена за подпомагане.Така в рамката на определените от закона за стимулиране субекти попадат над 90 % от българските предприятия.Обяснението отново бе с нивата в Европа и с желанието да се разшири кръга на имащите право да ползват съответните фондове.Нищо лошо няма в подобни намерения , ако в един кюп не попадаха и дребния едноличен търговец и фирмата с годишен оборот 78 млн. лв. и балансова стойност на активите 52 млн. лв..Очевидно разликата от сегашните прагове – 3 млн.лв. оборот и 2,4 млн.лв. дълготрайни активи е по вече от съществена.
Защо са тези грандиозни скокове ?Ами защото от там нататък законът предвижда “нищо , но от сърце.” Изброените мероприятия , целящи подпомагането на малки и средни предприятия се предхождат от условностите :“може да” или “в рамките на”.Което , естествено предполага , че може и да не може , а що се отнася до прозрачността , за кого може , тя разбира се ще се бистри от подзаконови актове.
Опрени на едно подобно обещание – член 13 , алинея 1 , точка 3 , че малките и средни предприятия ще се насърчават чрез “гарантиране на част от кредитния риск по кредити предоставени целево” , от БСДП бе предложена отново идеята за “Гаранционен фонд” , за да се разпише технологията , как това ще се реализира.Мнозинството първо прие , че ролята на гаранционен фонд може да играе държавната “Насърчителна банка” , но после изведнъж се разкая и прати проблема в поредната “Национална стратегия” и годишните програми за нейното прилагане.
Всичко за управляващите вървеше гладко до заседанието в пленарна зала на 12.05.2004г. , където Й.Нихризов направи предложение да отпадне двойственото заглавие на закона – “за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия” и да останат само последните , за да се знае за какво иде реч.Залата подкрепи предложението и от там нещата взеха обратен ход.В последващите текстове бе прието предложеното от Г.Ганев и Р.Илиевски рязко снижаване на праговете , определящи критериите за малки и средни предприятия и управляващите се изгубиха окончателно в собствения си лабиринт.Единствения изход , който остана на Министерството на икономиката като вносител бе да наложи чрез мнозинството спиране на разглеждането на законопроекта , защото следващата стъпка на парламента можеше да бъде търсената от опозицията и от БСДП конкретизация на неговите ангажименти за стимулиране на бизнеса.
Сега навярно ще се чака удобен момент с поредица от процедурни хватки да се прокара тъй наречената “воля на мнозинството” , ако такава въобще има или ако Министерството на икономиката успее да сформира такова мнозинство.Никой , обаче няма да може да обясни на дребния “патентен” търговец защо му се отказват разумни , па макар и не толкова крупни облекчения , за да му се сервира поредната порция мащабни обещания , гарнирани с гръмки епитети , след като на икономическите фоерверки отдавна им мина времето.


ПРЕСЦЕНТЪР НА БСДП