Д Е К Л А Р А Ц И Я НА БРСДП(о)
Развитието на процесите в нашето общество доказват нагледно необходимостта от плурализъм и още по-конкретно - от опозиция. Съюзът на демократичните сили и Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) като съставна част от съюза, се изявяват като извор на идеи и конкретни предложения, част от които намериха вече реализация. От своя страна, правителството с видима интелигентност, подражава и следва не само исканията от национална значимост, като това по етническия проблем, но и дори такива конкретни предложения като тези за персонални промени.
БКП непрекъснато декларира своята нова привързаност към демокрация, плурализъм (по възможност само на мнения) както и отказа от непопулярни и отживели принципи като демократическия централизъм и сталинизъм. Заедно с това общите формулировки оставят широк простор за произволни тълкования и злоупотреби.
Идейната мотивировка на БКП и до сега остава ленинизма. Някой и друг цитат от многотомните произведения за свобода на мненията и т.н. не може да отмени спомена от нашата и световна практика в името на същата доктрина. Сталинизмът не е нищо друго освен доведена до абсурд идеята за творческото насилие, ядро на ленинизма.
Какво разбира БКП сега конкретно под социализъм? "Социализъм" имахме при сталинизма и неосталинизма, градяхме основите му, имахме го зрял, развит, реален и т.н. Какъв е сега? Само няколко лозунга за демокрация и плурализъм не могат да дефинират обществен порядък, нарушението на който неизбежно води до наказателна отговорност! Ние знаем какъв е социалдемократическия модел. Какъв е последният модел на БКП?
Сталинизмът у нас има своите "лица". Това не е само Вълко Червенков. Пред Пленума на ЦК на БКП даде благословията си за "нов демократичен социализъм" един от стълбовете на сталинизма - Цола Драгойчева, а пред екрана на телевизията това стори и престарелият Антон Югов - символ на тираничния тоталитаризъм, унищожителят на демокрацията у нас. Не е ли вече време да приключим с култовата неприкосновеност на две личности, изпълващи с присъствието си почти целия сталиниски период у нас - Георги Димитров и Васил Коларов? Време е техните действия да получат пълна, конкретна и обективна историческа оценка.
Това са няколко от въпросите, на които БКП трябва да отговори, преди да поиска доверието на нашата общественост.

Българска работническа
социалдемократическа партия (о)-
Изпълнителен съвет
София, 20.12.1989 г.