Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

Когато имаш лост, но нямаш опорна точка, не можеш да преобърнеш статуквото!

Казват, че древния математик и физик от Сиракуза Архимед твърдял:“ Дайте ми опорна точка и дълъг лост и аз ще повдигна земята!“  У нас от десетилетия се опитваме да преобърнем системата, която ни е затиснала и все не успяваме, защото или лоста ни се явява неподходящ или все не налучкваме опорната точка. Даже с годините се бяхме се отказали да правим сериозни опити и просто привикнахме да оцеляваме, като я надхитрим или успеем да се впишем за удобство в нея.


Но дойде 1989 г. и светът изведнъж се разклати. Берлинската стена – символът на разделението падна и ни се стори, че сякаш този път успехът ще дойде без особени напъни - подарък от съдбата. Тогава препатили социалдемократи предлагаха опорната точка да бъде изграждането на социална държава на принципа:“ Свободен труд, за свободни хора в свободна страна“, очаквайки социалния хуманизъм да овладее потисканото и полирано с идеологеми съзнание на хората. Ала се случи друго. Тези, които бяха замислили и договорили процеса на конвергенция на тяхната каста в системата на обявения за загниващ капитализъм, използваха стар радикален прийом. Срещу идеята за разумни стъпки те вдигнаха революционния лозунг за незабавна смяна на системата.


И тя, системата наистина се смени, като бившата омразна номенклатура и нейните отрочета се преродиха бързо в новата олигархия. Под погледите на митингуващи и гладуващи за правда и свобода започнаха да изгряват сякаш от нищото бабаити рекетьори, натъпкани с пачки банкноти. С пистолети и бухалки в ръка, надянали анцузи, те под звуците на новата класика, наречена чалга се кръстиха „бизнесмени“. Въпросните взеха силово да налагат своите правила без да се съобразяват със закони и морал и влязоха в народното съзнание с понятието „мутри“. Държавата бе обявена за лош стопанин и начена нейното повсеместно разграждане. Процесът започна да добива образа на епидемия, но затова вината не бе само в неясните критерии за пазарна икономика и гражданско общество в младата ни демокрация. Пръст естествено имаха и онези среди, на които ние се надявахме наивно да ни бъдат опора и ориентир. Те, понеже не бяха ангели, а капиталисти, набързо раздадоха индулгенции на бившите си отрицатели, след като последните ги обезщетиха подобаващо.


Така анцузите де замениха със скъпи костюми, а момчетата свършили черната работа в началните години все по-често ронеха сълзи под звуците на надгробния си химн: “Бели птици и куршуми, капки вино в пръстта над нас…“ Народът изведнъж се огледа и разбра как всичко що е сбрал като бели пари за черни дни се е превърнало в ненужна хартия и по стар обичай тръгна да си търси Спасител. Само дето спасителите, които архитектите на онова, дето взехме да зовем безкраен преход му пробутваха, оборудвани с лъскав западен етикет, се оказаха доста сръчни. След като забършеха нужното те отлитаха да се отчетат на Изток и пак юрваха по широкия свят да дават акъл отдалече.  Други пък, които на място отговаряха за прераждането, ехидно се усмихваха:“ Нали искахте капитализъм?! Ето ви! Стана ли ви ясно, че чипът ви е сбъркан!“ и набивайки поредния нов обръч в политическата система, овладявайки сектор след сектор, развивайки медийната манипулация, отброяваха целенасочено годините след разбиването на тоталитаризма като време, в което пропадаме. Сякаш преди това сме летели във висините и аха да попаднем в рая, пардон в „светлото бъдеще“.
А трябва да си наистина много черноглед, за да не видиш, че положителни промени от онова лагерно съществувание с фасадна демокрация и натрапено „щастие“ все пак има. България се появи на картата на Обединена Европа и българина започна да обикаля по света. Желязната информационна завеса бе свалена и днес новото поколение даже не може да си представи що е то да си откъснат от света и да повтаряш като религиозен фанатик официално проклятия към неща, приемани в други краища за нормални.


Да, кръгозорът се промени, но това още повече даде възможност да изпъкнат слабости, които се пренесоха от миналото и просто смениха своите имена. Безсмъртната система на „връзките“  в икономика, завладяна от дефицити, се превърна в пазарната корупционна схема. Регулативните функции на държавата взеха да се израждат в икономически бухалки, а великите призиви на крайните либерали за пълна икономическа свобода потвърдиха, че от държавния монопол по-страшен е частния. След много оглеждания и сравнения всъщност се оказа, че сме в общността на богатите, ама като най-бедния роднина, който по старому с хитрости гледа да се пригоди лично към новите условия. А като общество с вече парадна демокрация, за която ни се напомня ежедневно, сме раздирани пак от стари противоречия между „фили“ и „фоби“ на бивши и настоящи „Големи братя“, пък свободата на словото е на нивото на страни от т.н. „Трети свят“. Разбира се, последното е гарнирано с една важна подробност - автоцензура на икономическа основа, свързаното с нея „право“ да аплодираш срещу съответното възнаграждение и последната възможност, да излагаш на воля мнения, които никой няма да чуе, поради дребната случайност, че те ще бъдат покрити и стъпкани от армия добре финансирани „експерти“, тролове, инфлуенсъри и всякакви производни на новата информационна среда.


Така периодично нашенецът осъзнава как обещаното от поредния спасител е било измама и жестоко го намразва, като забравя задължително, че само преди години го е вдигнал за кумир. Това, което се разширява е социалното неравенство в обществото и най-главното - липсата на чувство за справедливост и равенство във възможностите. Горното обстоятелство ражда революционен дух, ковящ лоста на недоволството, ала той обикновено се насочва или бива насочван от заинтересованите олигархични среди не към разумни реформи, а към радикални и дори екзотични предложения за промяна на системата. Опорната точка се измества от програма с дългосрочни и краткосрочни цели и избива в личностни нападки, преследване и заклеймяване на някаква политическа класа, която на практика отсъства от нашето общество, понеже е изядена и отречена като регулатор на процесите, именно от икономическите групировки. Периодично избухва спонтанно недоволство, твърдящо че е носител на нови идеи, нов морал и в най-елементарния вариант иска нови лица. Всъщност в желанието да зарови миналото и да изтрие историята с девиза :“Утре започва от днес!“, всеки от представителите на поредната вълна с ярко самочувствие повтаря добре забравени грешки, обявявайки ги за откритие.


И ето, от известно време сме свидетели как народното недоволство издига новия лост в търсене на промяна на статуквото. Ако обаче внимателно се вгледаме в лицата и лозунгите, ще открием един интересен процес. Три институции, които сами отвориха с поведението си триъгълника на противоречията, сега се опитват да яхнат или отметнат вълната на недоволството. В същото време сред справедливия протест се омесват хора, които или пряко са отговорни за избора на този тип преход или насочват протеста към популистки идеи и екзотични управленски решения, можещи да се обобщят с простичкото :“Искам да не е така!“. А отговор на главните въпроси в една промяна, за да не се превърне тя в подмяна, са решенията по питанията : “Какво?“ и „Как?“. Какво искаш да постигнеш и как да го направиш, за да дойде тогава реда на следващия: “Кому възлагаш надежди и каква е неговата идейна опорна точка?“


Иначе едни ще си говорят за пряка демокрация без органи за управление на процесите в държавата. Други ще искат да се заличат противните им политически партии. Трети ще скандират, че им пречи Конституцията, без дори да са я прочели. Четвърти от разни „граждански“ организации ще настояват единствено те да пишат закони, премълчавайки важния факт, как чрез този подход ще оправдаят пари от чуждо финансиране. Пети ще си мечтаят за миналото и за президентската република на здравата ръка и т. н. Няма да се учудя, ако някои пожелаят даже да сменят календара, защото и това се е случвало преди близо век в една доскоро братска съветска страна. Така опорната точка, на която е необходимо да стъпи разума ще изчезне и лоста навярно ще премести тежестта от камъка на статуквото, затиснал десния крак, върху левия. А то, статуквото, благо ще се усмихне и ще обещае поредното „светло бъдеще“.


Има ли решение? Навярно да, но оптимизма едва ли трябва да се крепи в премахване на един недъг и заместването му с друг, уж по-поносим. Нужни са не радикални изблици, а разумна програма за действени реформи. Много от тях, като тези в образованието например, ще дадат плод чак след десетилетия. Но това е пътя за изграждане на истинската фигура на свободния човек, която във времената на поредната световна икономическа война, гдето не атомните бомби, а манипулацията е основното оръжие, ще покаже силата и волята му да гради своето бъдеще. Да бъде волен по дух, не роб с вирус, проникнал в съзнанието му, натрапваш тезата, че от него нищо не зависи и единствено хитростта да се пригодиш или впишеш в статуквото е най-голямата възможна победа.


05.08.2020 г.
Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти