Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Над сто години верни на хората, верни на България

 
Конференции и дискусии / Теоретични конференции

БСДП за пътищата относно преодляване на социалните неравенства в България

Доклад на председателят на БСДП Йордан Нихризов за теоретичната конференция „Социални неравенства в България“


Основните цели на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ още от своето възникване преди близо 130 г. са насочени към преодоляване на зараждащите в младото българско общество социални неравенства. В края на 19-и и началото на 20-и век сред представителите на социалната демокрация по света се очертават две основни течения. Едното се оглавява от руските болшевики на В.И. Ленин и търсейки опора в т.н. „революционен марксизъм“, то проповядва идеята за радикално решаване на всички въпроси посредством „експроприация на експроприаторите“. Второто, с клонове в различни партии от Западна Европа, дири пътища, залагайки на реформи в съществуващата капиталистическа система. По това време в България Янко Сакъзов прави обстоен анализ на определените от него като „производящи сили“, в които вижда бъдещия двигател на прогреса. Оформящите се неравенства той смята, че би могло да бъдат преборени в няколко направления – посредством повишаване на образователното ниво на работническата класа /знания и умения/ и чрез стимулиране на т.н. „солидарни икономически структури“ /кооперации и акционерни дружества, а във финансите - кооперативни „популярни“ каси и банки./ Така в тогавашната БРСДП се структурира крилото на широките социалисти, което техните опоненти, обвиняват в измяна, защото виждат решения, опрени на партньорството между труда и капитала, считано за ерес.


Другите, деклариращи се като ортодоксални марксисти, начело с Димитър Благоев приемат ленинските постановки и след 1919 г. се отзовават в редовете на Третия интернационал, като секция на Всемирното обединение от комунистически партии, начело с Григорий Зиновиев. Целта е проста – световна пролетарска революция и налагане на болшевишките тези на цялото човечество. В България след Първата световна война редиците на тесните социалисти /комунисти/ са два пъти по-плътни отколкото тези на конкуриращата ги в работническите среди БРСДП /о/ - широките социалисти. Това е напълно естествено, като се има предвид колко по-лесно и удобно е да експроприираш някого, вместо да хвърляш усилия да се образоваш или да строиш колективен бизнес в трудни икономически времена. Разумът изисква трупане на опит и познания, а кръгът от хора, които тръгват по този път винаги е по-малък от онези, които вярват в лесните и бързи решения, без да се интересуват за цената, която обществото трябва да плати за грешките.


Резултатът идва у нас в средата на 20-и век, когато след много кръв и невинни жертви победа извоюва болшевишката идея. Буржоазията е разсипана и заклеймена, ала „светлото бъдеще“ не грейва на хоризонта. Експроприацията е завършена, парите се преместват от едни джобове в други, а равенството сред масите се установява на разкрач от бедността. В управлението на процесите изгрява новата номенклатурна класа, която въвежда свои правила в разпределението и тоталитарен подход в управлението на държавните дела. Империализмът, въпреки мрачните прогнози за „прогниване“, започва до ухае все по привлекателно, а в нашия „уютен лагер“ тропаме юнашки, често на място.  Инжектираният ентусиазъм е завесата, зад която се замитат, натрупващите се проблеми.


Но идва 1989 г. и въпросната завеса се откача и заедно с идеологическата си рамка пада на сцената. Обещаваният рай го няма, пороците лъсват, проблемите се множат, а въпросите:“ От тук накъде и как?“, са повече от отговорите. Тогава възстановената от тоталитарното забвение БСДП предлага своя изпитан подход, да се заложи на разума. Отново е поставена темата за солидарните икономически структури, които да поемат здравите части от икономиката. Има даже подкрепена програма, наречена „Равен старт“, като посредством нея се търси планомерно изграждане на широка средна класа под девиза :“Свободен труд, за свободни хора, в свободна страна“, формулиран от тогавашния председател д-р Петър Дертлиев. Генералната цел е очертана от д-р Атанас Москов още във времената на идеологическата диктатура – социален хуманизъм


Потайните архитекти на прехода обаче мислят по друг начин. За тях няма време за губене, понеже знаят, че риба се лови в мътна вода, а „рибарите“ вече са на брега, екипирани с фирми и средства, изнесени зад граница посредством т.н. „Задгранични дружества“ и по много други канали. Номенклатурата има цел – да се превърне в бъдещата олигархия, а затова са необходими бързи и радикални мерки за разграбване с минимум контрол. За целта, най удобни са лозунгите за „незабавна смяна на системата“ или „държавата е лош стопанин“, които моментално хващат окото на масите, току що разделили се със старите пътеводни звезди. Докато някои пресмятаха дали са много или малко 800 дни, за да се видят като арабски шейхове, олигархията излезе гордо на сцената и започна да надява своите обръчи на политическите субекти. Политическата класа, онази дето трябваше да осъществява баланса между интересите на труда и капитала и да регулира корпоративните такива в името на обществото, бе погребана в зародиш, но проклятията срещу нея никога не са спирали да се сипят.


Резултатът е, че днес имаме осезаеми социални неравенства, въпиещо чувство за липса на справедливост и страх,  покриващ  всеки порив за свобода. Родените сякаш от нищото нови бизнесмени наченаха бързо борба по между си. В употреба влезнаха номерата с лобистки законови текстове, удари под кръста в търговските отношения, използване на контролни органи като бухалки, медийни спекулации и не на последно място услугите на кастата от корумпирани чиновници. Последната се умножи и бе готова да служи вярно на господаря, заменяйки възгледи и подходи в зависимост от това кой е на върха. Социалните неравенства станаха ярки, но бяха прикривани от мъглата на апатията на масите, на които бяха сервирани периодично режисирани скандали. А усещането, че държавата се превръща в територия, която мнозина желаят да напуснат, доби масовост. Манипулацията стана диригентската палка, под чието ръководство можеше да прозвучи всяко произведение, дори нотите в партитурата да не съответстват на мелодията.


Какви подходи са възможни днес за овладяване на тази епидемия, при това в условията на световна криза, не само икономическа, но и криза на ценностите?
Преди 20 години, когато сегашните язви още не се бяха развили, БСДП предложи да се заложи отново на традицията със солидарните икономически структури и подкрепа на дребния бизнес. По предложение на нейното парламентарно представителство тогава, за законово формиране на Гаранционен фонд, възникна Насърчителната банка. За съжаление идеята много бързо бе смазана и трансформирана в други посоки. По същото време в 39-о Народно събрание /2001г./ бе внесен Законопроект за кредитните кооперации и сдружения – съвместна разработка на БСДП и КНСБ. Идеята бе нишата на дребните кредити и законово регулиране на т. н. Взаимоспомагателни каси, които се опираха на вехт Указ от преди десетилетия. Законопроектът бе притаен, за да изгреят фирмите за бързи кредити и за него се сещат само, ако някой хитрец реши да основе небанкова институция зад гърба на утвърдената конкуренция. Успяхме все пак в две направления – да пренесем напред в Търговския закон работническите вземания от масата на несъстоятелността на фалирали предприятия /2003 г./ и в приемане на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя  /2004 г./, с което бе изпълнена Директива № 173 на МОТ. Днес други парадират с тези постижения в социалната сфера, но за социалдемократите важен е преди всичко ефекта за хората в нужда.


В далечната вече 2003 г. предвид проблемите с демографската криза и с данъчната политика предприехме инициатива, която нашите предшественици са лансирали безуспешно още в началото на 20-те години на 20-ти век - въвеждане на семейно подоходно облагане. През 1924 г . в статия публикувана във в. „Народ“ бр.104 под заглавие: “ Данък върху общия доход“, Константин Бозвелиев поставя искането:“Необлагане на онази част от дохода, необходима на човек като екзистенц минимум за съществуването. Да се облага само излишъка с прогресивен данък“. В нея той посочва примери от Англия, Франция и особено семейното подоходно облагане в Швейцария. Идеята ни бе хем да стимулираме изправните данъкоплатци, хем да направим жест към родителите на многодетни семейства. Тези, които не стоят закачени само и единствено на социалната система, с претенции да я изпомпват поради определени различия. С помощта на разума в 39-то НС успяхме и от 2004 г. идеята стана законов факт.


Разочарованието дойде бързо. През 2008 г. правителство парадиращо, че е „ляво“ я отмени, като я замени с мярка, определяна в учебниците като „крайно дясна“ – т.н. плосък данък. При това този данък бе в такъв първичен вид, както при неговата поява във вековете на Римската империя и е по известен в нашите земи като Османския десятък. Три лета по-късно експертите на БСП – партията въвела мярката, я разглеждаха сякаш е паднала от Марс и предлагаха като алтернатива семейното подоходно облагане. Да, ама когато през 2013 г. дойдоха на власт забравиха за тези предложение, тъй както сговористите са забравили за онези на социалдемократите от 1924 г. което принудило БРСДП /о/ да мине в опозиция.


Може ли тази стара идея за спомагане на възникването на средна класа и намаляване посредством пътя на данъчното облагане, социалното неравенство да се реализира? Напълно реално, ако за целта има нужната воля. Данъкът за облагане доходите на физическите лица не е решаващо доходоносно перо в Държавния бюджет, каквито са ДДС, акцизите и митата. Той е в рамките на 6-8% от приходите и демонстрира повече социалното отношение към обществото и държавата. БСДП предлага проста концепция. До нивото на минималната работна заплата – необлагаем минимум. От минималната заплата до десетократния и размер - запазване на сегашното процентно облагане. За всяка сума над този десетократен размер - прогресивна скала, не по-висока от 25% -30%. За справка в някои европейски страни тя е далеч по-стръмна, защото там наистина търсят радикално ликвидиране на неравенствата с подобна мярка. Разбира се тази промяна трябва да се гарнира и с елементите на семейно подоходно облагане. Най-вече за да не останат голи лозунгите за борбата с демографския проблем.


Навярно мнозина ще се учудят, но на второ място в борбата със социалното неравенство БСДП поставя въпроса с образованието. През 2018 г. излязоха официални данни, че от школото отсъстват приблизително 300 хиляди деца на училищна възраст. Дори половината от тях да са с родителите си в други държави и да се числят към тяхната образователна система, цифрата пак е впечатляваща, имайки предвид как нашите предци са заложили още в Търновската конституция от 1879 г. правото на образование. Последваха серия от медийни изяви за взети мерки и постепенно въпросът заглъхна. А е видно с просто око, че у нас има гета, където не само липсва елементарно образование сред населяващите, но са на лице и нравствени и езикови проблеми. Честа практика е аутсайдери да възпроизвеждат аутсайдери с подобно възпитание, които имат цели далеч от нормалните за общество от 21-и век. Сред младото поколение се оформя едно високообразовано малцинство, търсещо своята реализация в чужбина и една полуграмотна или напълно неграмотна маса без реална перспектива, но не и без претенции.
Тук предложенията на БСДП са много и са поставени отдавна на дискусия. От провеждане на стимулиран подход към професионално обучение, до създаване на кампуси с различни форми в помощ на възпитателния процес. Процесът ще е бавен и резултатите ще са на лице след повече от десетилетие. Затова са нужни усилията на не едно правителство, но преди всичко е необходима последователност, а не стихийни реформи, с които да се отчетат едни пари.


В програмата на последните избори за европарламент БСДП предложи да се постави пред институциите на ЕС въпроса за въвеждане на европейски базов доход. Най-просто това би могло да се обясни с подход за уеднаквяване на социалните системи на държавите в съюза. Така ще се спре текучеството на хора, които искат да се закачат на една или друга социална мярка и по този начин да създават проблеми с националистически настроени среди в дадени държави. Това би повлияло и на миграционния поток от вън, ако като критерий се заложи: лицето получаващо базов доход да притежава минимален образователен ценз на една от държавите в ЕС, да владее свободно поне един от европейските езици и да приема европейските ценности като гражданско общество и закони, отказ от въвеждане на смъртно наказание или задължителни религиозни елементи, ограничаващи граждански свободи. Справедливо е европейския гражданин да се чувства достоен член на своята общност, но и да има задължения за това, тъй като даденото без да е положено насреща усилие, обикновено се обезценява. Тема за европейски дебат, който някои финансови среди се боят дори да бъде открит. Защото предпочитат да свеждат известната формула на Маркс: „Пари – Стока - Пари „прим“ до по- удобната „Пари – Пари „прим“. Нищо, че рано или късно  тя ще доведе до ярка криза.


И понеже стана дума за производство на стоки, третото важно направление е свързано с малкия и среден бизнес. Онзи, който трябва да лежи в устоите на средната класа и да гарантира свободния труд. Днес съществуващия закон за стимулиране на малките и средни предприятия от преди 20 години, след отпадане на цели раздели, се е превърнал в куха рамка с една агенция и пожеланието малките да пораснат. Ние обаче си знаем, от опит как нещата не си идват на мястото, ако „полупроводниците се превърнат в цели проводници“, както весело съветваше някога един партиен и държавен ръководител. На първо място са необходими нови съвременни норми, отговарящи на условията днес. Конкретни действия, свързани с финансиране при кризи и създаване на съответните форми, подпомагащи експортни планове за реализиране на продукция на малки и средни предприятия. Сега даже сме свидетели как съществуващи финансови институции служат не за записаните цели, а за параван на сиви интереси. Нужно е стимулиране формирането на солидарни структури в земеделието и ликвидиране на вратичките за изсмукване на средства по корупционни схеми. В тази схема са и проблемите с  перспективите в развитието на новите видове туризъм и прочие.
Няколко думи и в областта на социалната политика, тема, за която вече стана въпрос във връзка с  разработки на БСДП за защита на доходите на работещите. Проблемът, който в бъдеще постоянно ще върви към задълбочаване е свързан с пенсионната система. Малцина обаче открито казват защо.


Когато преди двадесет години бе извършена реформата се ползваше германския опит с трите осигурителни стълба. Наричаха го „Мерцедесът на осигурителните системи”. В Германия той си работи, но в България показахме, как с колективни усилия можем да счупим един „Мерцедес”. Вярно, у нас той трябваше да тръгне на баир, понеже пенсионните фондове по времето на тоталитаризма бяха изядени или както предпочитат лежерно да казват носталгиците, по времето на Живков бяха вкарани в държавния бюджет. Все пак поради естествени причини на смяна на поколенията до към 2023 г. този фактор щеше да е вече пренебрежим.


И точно тогава в първите години бе даден стартов балкански отпор на немското чудо – масовото осигуряване на минимална работна заплата. Наложи се въвеждането на осигурителни прагове и отговорът не закъсня. Разви се системата на заплащане под масата. Работодателите вкупом скочиха с искания за намаляване на осигурителната тежест и за да им се харесат властимащите ги подкрепиха. Размерът на минималната работна заплата нарастваше, но горната граница на осигурителния праг за първия стълб се задържаше и съотношението от  едно към десет, спадна на половина. Недостигът на средства естествено се осигуряваше от бюджета и неговия процент също растеше. Тогава един финансов министър реши, че така и така бюджета финансира пенсионната система, няма смисъл да внася вноски на държавните служители, понеже се утежнява дейността с местенето на парите от левия в десния джоб и нещата с Първия осигурителен стълб се върнаха в изходна позиция. 


Но сагата не приключи с това. В момента, в който професионалните фондове трябваше да почнат заплащане на пенсии на ранно пенсиониращите се, те се оказаха неспособни, понеже контролът в частните пенсионни фондове е бил символичен. В търсене на решение тяхната роля бе поета в този случай от държавата. Последва малко мрънкане за национализация, но понеже бе национализирана натрупаната загуба, всичко утихна.


Следващият пламък ще се разгори скоро, когато се начене с изплащането на пенсиите по втория осигурителен стълб. Тогава въпреки палиативните мерки ще се окаже, че или няма достатъчно пари или частните пенсионни фондове един по един ще тръгнат по пътя на КТБ. За това как дружно и в съгласие, без особен спор трошим „Мерцедеса” с бухалки, от БСДП повтаряхме нееднократно. За съжаление гласът ни остана в пустиня. Резултатът от балканските хитрости години наред е красноречив. От 01.07.2020 г. минималната пенсия у нас е 250 лв. максималната с ограничението - 1200 лв. а средната е 412 лв.


Причината!? Никой и днес няма смелостта да приложи две прости мероприятия. Да създаде система от мерки за стимулиране плащането на осигурителни вноски и да въведе строг и пълноценен контрол върху частните пенсионни фондове, ангажирани в системата на ДЗПО и третия осигурителен стълб. Следващото действие на бурен скандал, каквито масовата публика много харесва, неминуемо предстои в близко бъдеще.


Далеч по-сгодно е за някои среди у нас изглежда, вместо стройни правила в социалната област, с цели поне в средносрочна перспектива, драките и надхитрянето да продължават. Най-вероятно, тъй като чуваемостта в медиите за тази сфера е по-добра и отразяването се котира. Трябва обаче да се разбере от всички, че подходът на парче единствено задълбочава проблемите, а с това и социалното неравенство в бъдеще, играейки ролята на мина с механизъм, цъкащ приглушено, в очакване на часът на дадена криза, която да я взриви.
Като заключение мога да изтъкна че преди 6 години в БСДП бе приета програмата „Основни проблеми в България, изискващи законодателни решения”. Тя се намира на електронната страница на БСДП и бе внесена в канцеларията на тогавашния президент Росен Плевнелиев. В партията започнаха да се разработват дори законови предложения по нейните направления. За съжаление много от визираните проблеми и днес са актуални. Причината е ясна. Освен един - два пункта, намерили решение, останалото потъна в мълчание или както идеята за фиксиран процент от БВП за нуждите на родната култура, бе използвано като предизборна дъвка. Тя, естествено, след достатъчна употреба бе захвърлена в забвение.


Това, което БСДП предлага днес, във времето на световна криза, разпростряна и върху ценностната система, е обединение на разума за решаване на реални, а не измислени проблеми. И един от тях е - действени мерки за преодоляване на социалното неравенство във всичките му форми.


06.07.2020 г.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП


Емил Емилов с идеята за Европейски базов доход
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти