Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Над сто години верни на хората, верни на България

 
История / Историческо наследство

Да си спомним за човека, който мечтаеше в света да се възцари социален хуманизъм

На 28 януари 2020 г. се навършват 25 години от кончината на един голям радетел за хуманизъм - д-р Атанас Москов. След Янко Сакъзов може би той е българина, който има най-много теоретични разработки в областта на социалната демокрация.

От деветото дете в незаможно семейство от гр. Севлиево, родено през далечната 1903 г., той се издига до член на Изпълнителното бюро на Социалистическия работнически интернационал в Брюксел в периода 1929 - 1936 г. Член на Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/ докторът по международно право Атанас Москов развива активна политическа и кооперативна дейност в България, защото неговите разбирания са, че солидарните икономически структури са тези, които ще премахнат трудовата експлоатация и ще дадат тласък на икономиката на страната в тежкия период след Първата световна война.


По убеждения д-р Москов е марксист, но за онези, които днес ще се намусят скептично искам да подчертая, че в това няма нищо лошо. Понеже основата на своето верую той черпи от принципите за братство и равенство, заложени в идеите на ранното християнство. Основните му трудове, свързани със социалната демокрация издигат именно тезата  за социалния хуманизъм. В раздела „Социалистически хуманизъм“ Москов пише: “При диктатурата човек престава да бъде личност. Тая драматична истина се отнася не само до обикновените хора, сковани в наредби, забрани и действия, лишаващи ги от основните човешки и граждански права. Тя се отнася и до интелектуалните и творчески среди, които би трябвало да олицетворяват свободния разцвет на човешкия дух - учени, писатели, критици, художници, музиканти, артисти, кинодейци, журналисти и пр. Отнася се и до управляващите от всички стъпала на държавната пирамида.“ И по-надолу сочи решението: “В цялата човешка история духовното богатство е натрупвано благодарение самоутвърждаването и творческата самоизява на свободната, горда и независима интелектуално и морално личност, винаги готова за саможертва. Създаване благоприятен за всички хора по света климат за такова самоутвърждаване и такава самоизява е една от големите хуманитарни задачи на социализма.“


През 1938 г. д-р Москов е избран за депутат в ХХIV – то Народно събрание и остава в парламента до 1940 г. След 09.09.1944 г. е сред тези социалдемократи, които прозират надигащата се нова диктатура и застава в редиците на опозиционната БРСДП /о/. На изборите за VI-о Велико народно събрание се изправя срещу Георги Димитров и то именно в работническия квартал на София. Печели, но е касиран и не след дълго е арестуван и заменя преподавателското място в Софийския университет с двегодишен престой затворническа килия. Следва ново задържане без съд и присъда през 1949 г., инквизиции в милицията и лагерите „Богданов дол“ и „Белене“. Изселен през 1951 г. от столицата в гр. Севлиево, ала не след дълго отново е задържан и изпратен за политическо „превъзпитание“ на дигата в лагера край р. Дунав. Накрая новата власт се „смилява“ и назначава доктора по международно право на длъжността „домакин“ в Психиатричната клиника в гр. Севлиево. По същото време съпругата му – докторът по социология Рене Москова – белгийка работи с мотиката в местното ТКЗС и с ръцете си изгражда малката тухлена къщичка на края на града.
Дали духът на д-р Атанас Москов е бил „превъзпитан“ да вижда позитивното в „реалния социализъм“ личи от следните редове написани от него: “За съжаление, в съвременното "социалистическо" общество, утвърдено чрез диктатура, при оценяването качеството на живота, както и при взаимното определяне на индивидуалните стойност и важимост, се слагат от мнозина на предно място в теглилката само притежаваните вещи, натрупаното богатство. "Престижното" потребление и притежаване на вещи са станали истински, завладяващ двойник на "изящното", характерен белег за буржоазно-капиталистическия хуманизъм…… Както това става във всяко пазарно общество, гражданинът при "реалния социализъм" на комунистическите диктатури е непрестанно от ранно детство до края на живота си под влиянието на най-различни видове реклама и други начини за пряко или косвено въздействие върху душата, за да се създаде влечение към купуване и притежаване на вещите - стока, за да се изгради вкус, навик и култ към материалното. Някои теоретици ленинисти виждат това и търсейки лек за боледуващото от тая болест "социалистическо" общество, не намират друго, освен да се приложи "строго регулиране на потреблението" ("Проблеми на мира и социализма", кн. 11 от 1976 г.). За тях това е всемогъщата държава, диктаторската власт, която трябва с "регулиращи заповеди" да сложи ред в социалистическото общество. А редът, така проведен, значи заставяне всички да желаят и да купуват само определеното от властта и то само в разрешените количество и качество.“


След падането на Берлинската стена през 1989 г. д-р Москов оглавява групата от седем социалдемократи, които на 26-и ноември обявяват възстановяване на публичната дейност на БРСДП /о/.  Изпратено е нарочно писмо до председателя на Държавния съвет Петър Младенов:  “В нашата публична дейност ние ще се основаваме на съответните постановления на конституцията и искаме да се ползваме от държавната гаранция за безпрепятствено упражнение на всички свободни права на гражданина и човека.“ – се посочва в него.


До своята кончина д-р Атанас Москов бе уважавания почетен председател на БСДП. Бивши комунистически величия се надпреварваха в началото на прехода след срутването на тоталитарния режим да посещават скромния му дом в Севлиево и да се хвалят сетне, как вече са идейно преродени. Той обаче беше този, който заяви в речта си на връх Бузлуджа /1993 г./, че през 1891 г. тук е основана социалдемократическа и никаква друга партия. Неговите мисли бяха в друга насока, как сред еуфорията от свободата дошла с възкръсналата демокрация да се обясни на хората, че с обединени усилия могат да постигнат много по-вече, отколкото да хвърлят енергията си с стремеж да се унищожат взаимно в бясна конкуренция. За това беше необходимо нещо много важно – разум, но той се оказа дефицитен и емоциите с набивания принцип: „Да бъдем модерни, различни и оригинални, за да се отличим и изпъкнем, с всички възможни средства“ надделяха. В последните години от живота си д-р Москов нееднократно изразяваше публично страховете си, че разгорялата се страст към материалното може да унищожи идеите за изграждане на общество, в което справедливостта и солидарността са висши ценности. А виждайки редящите се реалности пред свои съидейници понякога съвсем по човешки споделяше: „Господ ме забрави на тази земя. Все по-често говоря с мъртвите, където останаха другарите ми. Всеки трябва да е полезен за своето време, за да не стане просто използван.“


Оказа се прав дори в тези свои опасения. След като си отиде от този свят, определени среди се опитаха да използват неговата теория за социалния хуманизъм като етикет, изпразнен от съдържание. После го зарязаха и забравиха, унесени във вихъра на модерните страсти, а аргументите на идеите в обществото се замениха с тези на парите. Днес вече говорим за господството на олигархията и за огромния дефицит от справедливост. Кога ще настъпи денят, в който ще се върнем към принципите на солидарността, очертани от идеалите на д-р Москов, за социален хуманизъм, зависи единствено от разумът на хората, творящи своето бъдеще.
Нам остава само да сведем глави и да кажем: “Поклон пред паметта на д-р Атанас Москов и нека надеждата неговите идеи да станат реалност не помръква никога!“


15.01.2020 г.
Йордан Нихризов – председател БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП


Емил Емилов с идеята за Европейски базов доход
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти