Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Над сто години верни на хората, верни на България

 
Текуща информация / Социалдемократите за

Накъде преходи преходът у нас в общественото съзнание?

Преди тридесет години в България начена преходът от тоталитарна диктатура към демократично гражданско общество с пазарна икономика. Тръгна пламенно и буйно с искания за свобода на изразяване и социална справедливост. На 14.12.1989 г. на митинг организиран от Съюза на демократичните сили /СДС/, сред чиито основатели бе и току що възстановената партия на социалдемократите БРСДП/о/, бе поискано от народните представители, избрани по повеля на комунистическата партия, да отменят член първи в конституцията от 1971 г. Той определяше ръководна роля на БКП в държавата. Излезлите да се облеят в народната любов нейни ръководители - перестройчици бързо се прибраха в сградата на парламента, а на новият „Първи“ - Петър Младенов дойде мисълта да призове танковете.


Архитектите на “промяната“ обаче скоро се окопитиха и с идеологически трикове, обработвани с десетилетия бързо разбиха младата разнородна опозиция, в редиците на която бяха внедрили свои доверени лица. Те постигнаха генералната си цел да превърнат бившата политическа власт в икономическа. От старата номенклатура изгря новата олигархия, а идеите на възродената социалдемокрация бързо бяха похлупени от неясните понятия за „ляво“ и „дясно“ и радикалните лозунги за незабавна смяна на системата. Системата се смени, но донесе „светло бъдеще“ само за някои определени да го имат и заля мнозина с носталгия към миналото и неговото широко пропагандирано псевдоравенство, изградено в полето на бедността.


Идеите на социалдемокрацията и политическият и представител - БСДП за промяна, основана на солидарността, бяха покрити от завесата на мълчанието, а ролята на социалния фактор поеха наследниците на бившите комунисти, надянали маската на европейска левица. Там гъмжеше от поклонници на старите догми, ала и от новобогаташи, откъснали в суматохата голямо парче от държавната баница. Зер всичко бе структурирано у правилните хора и парите и бизнеса и медиите и тези, които оформяха съзнанието на новото поколение. На преден план излязоха аргументите подкрепяни от тлъсти пачки банкноти, а на тезгяха за продан се предлагаха и възгледи и морал и ценности. „Нали желаехте – пазарна икономика като на Запад. Ето съградихме ви я. Защо сте недоволни?“ - усмихваха се ехидно стари червени другари и редяха поредния пъзел в манипулацията на общественото съзнание за следващите избори, форматирани върху парадната демокрация.


Обществото облъхвано години наред с фалшиви ценности се оказа изключително податливо към новата вълна на „чалга културата“, която оформи „чалга мислене“ и изгради и „чалга съзнание“. В идеал се превърна не духовното извисяване, а далаверата, ударът с който ще направиш пари от нищото, желанието да се облажиш от заемания пост, където си задължен да служиш на силния на деня, понеже това ти формира сигурност. А другата подмолна нишка те насочваше как да смачкаш опонента, конкуренцията, защото иначе може да ти се наложи да търсиш щастието си в чужбина. И преходът преходи от полето на идеите за добруване в тресавището на подлите номера, обрасло с пари и интереси. Всички устояли на модните тенденции мигом попадаха в категорията „балъци“, лишени от креативност, на които е не само излишно, но и вредно да се дава трибуна. Така се твърдеше било в глобалния свят и значи трябвало да бъде и у нас.
Та да не останат твърденията увиснали във въздуха два примера от седмиците след последните избори за местни органи на властта. Първият е с лека предистория. Преди две години БСДП представи в Народното събрание чрез парламентарната група на „Воля“ законопроект как недостигащите вечно средства за култура и спорт могат да се открият като 1% от оборота на хазарта се насочи към фондове за тяхното развитие. Хазартния бизнес мигом скочи като ужилен. Известен артист проплака пред телевизионните камери, че политиците ще отнемат последното щастие – мечтите на обикновените хора. Набързо бе организирана кампания срещу внесен законопроект за ограничаване на рекламата на хазарт, която всъщност си беше забранена и от действащия закон, но никой не го спазваше. После обществеността бе уведомена, че въпросната идея се изпраща кой знае защо за сертифициране в Европейската комисия и сетне темата заглъхна. То и въпросната комисия се смени, понеже дойде време за нови избори за Европарламент и както е популярно да се казва, всичко се отнесе в небитието.


Да, но наскоро хазартни босове от една от компаниите на пазара се скарали и не щеш ли в медийното пространство лъсна информацията, че фирмата спестила от вноски в държавната хазна от 2015 г. насам някакви си 250 - 300 милиона лева. Нищо работа биха казали колегите им, ако не идеше реч, че се бърка в стара рана. А къде била причината? Естествено в закона, който бил неясен, неточен и изготвен под натиска на разни лобита. Позната история, която сигурно пак ще заглъхне, тъй като не е гарнирана със съответните мерки за решаване на проблема. Тях навярно експертите ще пратят отново за съгласуване нейде из европейските институции, където ще им се дивят и чудят, докато им изтече мандата.
Нищо ново под слънцето ще си рекат вещите медийни наблюдатели и ще коментират случката, ако им позволят, с купчина високопарни фрази, които само тези дето превеждат „Под игото“ на Вазов на „съвременен“ български език могат да схванат. Ние сме европейци по душа и нас ни вълнуват проблемите с климата, понеже не ни оставало много време да го вкараме в рамки. Е, там търговските интереси пречат и натискат, но пък „еколозите“ имат място за спорове и протести. Не е тежка работа като да засадиш някое и друго дърво например, та да принесеш с нещо реална полза в борбата с емисиите. Последното не е модерно, а и трудно ще се намери сладко финансиране и медийно отразяване.
И не щеш ли случи се невероятното. Докато вечер на телевизионния екран броим фините прахови частици в Софийското поле, тъй като едрите със затварянето на металургичния комбинат „Кремиковци“ понамаляха. Докато между другото пускаме новинките, че ще се вдигат данъците за автомобили и недвижима собственост, защото това се правело веднага след избори. Докато отговорни фактори размахват пръст на разни нискограмотни групи граждани, че ако горят гуми и дограма ще ги тикнат в затвора, а онези им се хилят как ще спестят и от отопление и от разходи за храна. Та точно в този момент в Милано във влакова композиция хванали над 800 тона отпадъци предназначени за нашата страна. Италианските власти се заели да търсят кой ги е струпал, ама в съобщението и дума не се обелва кой у нас ги е поръчал като какво ще чини с тях. Всички мълчат и траят, даже маститите еколози, защото не касае глобалните климатични промени, а и за евентуални протести няма още осигурено финансиране.


Така за тридесет години преходът ни преходи от идеите и предложенията по същество към мъглявите понятия като „десен популизъм“, с който се замерят самовлюбени специалисти и потайните интереси, дето имат един господар парите. Мълчанието покрива неудобните, а за манипулациите са подсигурени подходящи медии и армия тролове в обществените отдушници – социалните мрежи.


Преди 30 години хората искаха свободата да изразят своето мнение. Днес услужливи „експерти“ са готови да пренапишат събитията за  поколението, което тогава не е било родено. А от тук накъде? Както обикновено казват – пътища много, но дали зад опаковката на усилно рекламираното ново не се крият пороците на добре забравеното старо. Навярно когато определяме посоката на пътя трябва да ни ръководят разума и познанието, а не емоциите. Доколко бъдещето ще успее да вплете свободата и справедливостта в едно солидарно общество, зависи от това дали хората ще преодолеят апатията, конформизма и ще надмогнат синдрома на робството, насаждан в тяхното съзнание. Другия път е този на съжалението за пропуснатите възможности. Той е постлан уж с добри намерения, но от векове е известно накъде води.


14.12.2019 г.
Йордан Нихризов - председател на БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП


Емил Емилов с идеята за Европейски базов доход
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти