Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Пресцентър - съобщения

СОЦИАЛДЕМОКРАТЪТ КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ КМЕТ НА КАЗАНЛЪК

Навършиха се 110 години от времето, когато управлението на Казанлък се поема от един социалдемократ. През есента на 1908 г . в България се провеждат избори за местни органи на властта. В Казанлъшка община те са спечелени от коалиция от четири партии Народна, Прогресивно-либерална, Социалдемократическа и Радикална. Навярно в наши дни подобно съглашение щеше да бъде залято от лютото отрицание на купчина самовлюбени експерти, окупирали големите медии, като безпринципно, конюнктурно и порочно. За щастие тогава хората са мислели как да реализират идеите си за благото на своите съграждани, а дедите на подобни прославени специалисти от сой са били просто неграмотни селяни. Така на кметския стол в гр. Казанлък сяда социалдемократа Константин Бозвелиев. 


Кой е всъщност той?
Константин Тенев Бозвелиев  е роден в Цариград на 10.09.1862 г. в семейството на Теньо Бозвели. Родът се занимава с тютюнджийство и в средата на 19 век е начело на тютюнджийския еснаф в Османската столица. Във фамилната история, към която принадлежи и възрожденеца Неофит Бозвели са записани борбите за църковна независимост и просвещение, от самото тяхно начало.


В Казанлък Константин Бозвелиев се премества още в най-ранна детска възраст и свързва завинаги живота и съдбата си с този град. Когато през 1871 г. Теньо Бозвели умира, тютюнджийския занаят е в упадък и семейството обеднява. Синът Константин започва своето образование в училището на кв. Кулата, където живее, а в последствие в Главното мъжко училище. Поради липса на средства 14 годишен напуска школото, но до края на своя земен път не се разделя с идеята да се самообразова.


Започва да работи като чирак в сапунджийството и свещарството, а след Освобождението сменя множество професии – хлебар, общ работника, прошнописец, стражар, съдебен писар и служител в общината. Привързан към книгите, той усилено се самообразова. Научава руски и френски език. Чете в оригинал Пушкин, Лермонтов, Гогол, Белински. Запознава се с трудовете на  Чарлз Дарвин, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
В социалдемокрацията навлиза в края на 80-те години на 19 век, когато както сам посочва: „…в българската литература не беше се срещала думата „социализъм“, а понятията за социализъм, анархизъм и нихилизъм се бъркаха у мене и сливаха в едно“. Тласък към изучаване на социалните науки му дава Спиро Гулабчев, с когото го запознава през 1887 г. неговия приятел Тодор Нонов. Сиромахомилството на Гулабчев става „предверието“ на Бозвелиев към изучаване на социализма. Само след две години в периода 1889-1890 г. той основава първия социалдемократически кръжок в Казанлък, който заедно с други социалдемократически дружинки от Севлиево, Габрово, Велико Търново, Дряново и Сливен, прераства след Бузлуджанския конгрес през 1891 г. в Българската социалдемократическа партия.


Бозвелиев е сред „чучулигите“, както са зовели социалдемократите в първите години на проникване на социалистическите идеи в България. Самият споделя, че е прегърнал социализма, както и много други „не толкова от убеждение, колкото от чувство за социална справедливост“. В идейните борби от този начален период, както и в последствие Бозвелиев запазва твърдото си убеждение, че промените в обществото към по-добро могат да станат само по пътя на мирния труд и всеобщото просвещение. И той хвърля всичките си съзнателни усилия в това направление.


Още през 1885 г. е сред основателите на кварталното читалище „Развитие“ в квартал Кулата. От 1888 г. работи като библиотекар в читалище „Искра“, на което дарява книги. Открива вечерен народен университет за просвещаване на граждани и сам изнася лекции в него. Секретар и председател е на Ученолюбивата дружина „Искра“, в която личния му девиз е копиран от последните, според някои, думи на Гьоте:“ Повече светлина!“ През 1894 г. е редактор на първия социалдемократически вестник за селото „Селски глас“. Преди общинските избори през 1896 г. издава в. „Избирател“. Активен сътрудник е на „Работнически вестник“, изданието на БРСДП, партията в която членува.
Бозвелиев е пламенен привърженик на кооперативното движение. През 1900 г . е основател на потребителната кооперация „Братство“, а през периода 1922 – 1944 г. е неин касиер, счетоводител и председател. Основава и две дружества „Пчела“ и „Постоянство“, които чрез спестяване да създадат условия за евтин и достъпен кредит.
Бозвелиев има принцип, който отстоява в партийната си дейност: “Трябва по-напред да се работи за социалистическото дело, преди да се живее от него.“ Това го поставя при разцеплението в БРСДП през 1903 г.  в редиците на широките социалисти. Неговия обществен идеал е бил неизменно свързан с идеята за  „призводящата демокрация“, основана на частната собственост и социални реформи, които постепенно ще доведат до процес на преобръщане на едрата собственост в колективно притежание на солидарните кооперативни структури. Основните направления на борба според него трябвало да бъдат насочени срещу „личния режим на монарха“, „реакцията“ и бюрокрацията, за да се намалят разходите и премахнат тежките данъци на „работното население“. В статията „Данък върху общия доход“, публикувана във в. “Народ“ бр.104 от 12 май 1924 г. той посочва, че е наложително да не се облага „онази част от дохода, необходима на човек като екзистенц минимум за съществуването. С прогресивен данък да се обложи само излишъка“. В същата статия се разглежда и идеята за семейно подоходно облагане като се дават примери от Англия, Франция и Швейцария. Бозвелиев е дълбоко убеден, че с навлизане на мнозинството от народа като собственици във всички клонове на производството и в управлението ще се постигне установяване на желаната социална справедливост.


В периода 16.10.1908 – 24.09.1911 г. Константин Бозвелиев е кмет на Казанлък. По това време започва усилена дейност за паркоустройството на общината. Залесява се хълма „Тюлбето“, местността пред минералните бани в с. Овощник, обсъжда се идеята за нов градски парк. Започва строителството на нови училищни сгради. Учредява се Казанлъшката популярна банка. Поема се инициативата за проучване и построяване на модерен водопровод. След мандата той е избран за окръжен съветник, а от 1913 г. в продължения на 14 г. е народен представител в 5 народни събрания.


Ако Бозвелиев не бе човек влюбен в перото, днес за изследователите доста от фактите и процесите, развивали се някога в социалното и кооперативно движение в България щяха да бъдат енигма. Той сътрудничи на множество кооперативни и социалдемократически периодични издания в.“Народний глас“ гр. Пловдив /1881 -1885 г./, в. „Напред“ София /1885-1887 г./, сп. „Труд“ гр. В. Търново, в „Прогрес гр. Пазарджик / 1889-1894 г./, в „Другар“ / 1892-1894 г./, в. Работник“ /1894 г./, в. “Социалист“ гр. София /1895-1897г./, в. “Единство“ и в. “Работническа борба“ гр. София /1903-1908 г./, в „Народ“ гр. София /1911- 1934 г./, сп. “Общо дело“ /1900-1905 г./, сборник „Социалдемократ“ /1892 – 1893 г./, сп. “Кооперативно дело“ /1924-1943 г./, сп. “Червена трибуна“ /1928-1934 г./, сп. “Кооперативно движение“ /1936-1944 г./ и други. Автор е на книгите „Какво искаме ние социалистите“, „Обяснение на програмата на Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/“ /1919 г./, „Програма на работническата социалдемократическа партия за общински и окръжни съвети. Обяснена и мотивирана“ /1919 г./, „Спомени“, том I „До Освободителната война включително.1868-1878 г.“ /1942 г./.


Чак през 1993 г. излиза втората част на „Моите спомени“, книга подготвена от самия Бозвелиев, но не видяла бял свят години наред поради липса на хартия в годините на Втората световна война и идеологическа несъвместимост по време на комунистическия режим. В предговора към изданието д-р Атанас Москов казва:“ Бозвелиевите спомени са много ценен принос към фактическото уточняване на множество спорни места на българските обществени и партийни явления, както и относно управленчески и лични прояви в годините в края на 19-и век и от самото начало на 20-и век“. А по надолу посочва: “Наистина той не е писател в общоприетата дефиниция, на този вид таланти“, но подчертава в заключение:“ поколения българи хуманисти ще са му със сърце и разум благодарни, че е написал три тома спомени за годините, в които не е имало съвременните средства за отбелязване и съхраняване паметта за станалото.“


През 1936 г. Константин Бозвелиев и съпругата му Йордана  уреждат първия дневен детски дом за деца на работници в гр. Казанлък. Тъй като социалдемократът надживява жена си и двамата си сина Любомир и Стефан, той завещава къщата си на ул. “Мирска“ за детски дом. Библиотеката и архива си оставя на читалище „Искра“.


Времето се оказва безжалостно. До скоро се смяташе, че гробът му е завинаги изгубен, но съвсем наскоро адвокат Стефан Сърънеделчев, чиито баща се е грижил в последните години за „Дядо Коста“, разкри, че гробът е преместен и оригиналния паметник запазен. Все пак всеки факт за делото на този голям български социалдемократ излиза с много трудности от праха на забвението, с което някои са искали да го посипят. Дали приживе Бозвелиев е усетил това, пишейки своята кратка изповед в негов стил, като отчетен доклад по точки:


„1. С библейските легенди и басни за сътворението на света и устройството на небесното царство, с неговите награди и наказания, с неговия рай и ад отдавна се простих.
2. На религиозния морал, който действа било от желание за райски наслади в задгробния живот, било от страх по мъките на ада – в същия живот- тая нископробна морал значение не съм давал, защото в задгробния живот не вярвам.
3. За правило в живота си съм поставил да бъда полезен за моята родина. Това съм смятал за мой човешки и обществен дълг, в това съм виждал смисъла на живота. Не претендирам да съм изпълнил напълно този мой дълг, колкото и горещо да съм желал това. За себе си тука мога да кажа думите на древния писател Теренций: “Човек съм и никоя човешка слабост не ми е чужда…“


Константин Бозвелиев е сред първите, които прокарват социалните идеи у нас. Той живее дълго и става свидетел как идеалите могат да разцъфват и да помръкват. Така след изповедта идват последните две кратки посмъртни желания:
….“3. Желая тялото ми да бъде в ковчега покрито с червено знаме, което ще бъде моя погребален саван.


4. При погребението ми никакви речи от никого не желая.“


Датата на кончината е 11.01.1951 г. Минали са три години, откакто опозицията в страната е смазана, социалдемократите са изпратени по лагери и затвори, а сталинизма в България е в своя апогей.


13.03.2019 г. 
Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти