Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Ще има ли воля българския парламент да насочи пари, събирани от хазарт към полето на културата?

 
История / Историческо наследство

70 години от окончателния разгром на обединената парламентална опозиция на земеделци и социалдемократи срещу настъпващата комунистическа диктатура

Мнозина смятат, че със забраната на земеделския съюз и екзекуцията на неговия лидер  Никола Петков на 23.09.1947 г. се слага край на парламентарната опозиция на оформящия режим от болшевишки тип у нас. Това може да се приеме за достоверно, но само отчасти. Факт е, че червената диктатурата се засилва, а противостоящите и редици силно оредяват, но в парламента все още остават шепа социалдемократи – опозиционери, начело с главния секретар на Българската работническа социалдемократическа партия /обединена/ Коста Лулчев. Тяхното присъствие и позиция боде в очите на болшевишкото мнозинство и властта търси подходящия повод да се разправи със социалдемократите.


През лятото на 1948 г. наместниците на Сталин у нас го намират. В самолета излетял от Варна за  София на 30 юни 1948 г. попада д-р Георги Петков със жена си Цанка Бобева. Машината е отвлечена от полковник Михалакев и каца в Истанбул. Д-р Петков тръгва да се връща за Родината, но на гарата го информират, че на 1 юли 1948 г. парламентарната група на БРСДП /о/ е арестувана. За България заминава с влака само жена му д-р Цанка Бобева, тъй като синът им е останал сам в гр. Варна. След завръщането си тя набързо е интернирана в с. Камбурово, Омуртагска околия. С помощта на бившия министър-председател на Франция Леон Блум, Петков отива в Париж, където възстановява БСДП /о/ в изгнание, участва в учредяването на Социалистическия интернационал през 1951 г. във Франкфурт, а от 1955 г. до смъртта си ръководи издаването на в. “Свободен народ“ , който се печата във Виена.



Два месеца депутатите от парламентарната група на социалдемократите в опозиция са подложени на мъчения в ареста, без да се взема предвид тяхната неприкосновеност като народни представители. Едва на 01.09.1948 г. VI-то ВНС дава съгласие те да бъдат съдени. Последния социалдемократ, на когото свалят имунитета на 03.09.1948 г. е Крум Славов, макар той да е отдавна арестант.


Процесът срещу ръководството на БРСДП /о/ започва в навечерието на честването на годишнината от Октомврийската революция. В центъра му стои, разбира се, една присъда под № 978А от 15 ноември 1948 г., с която съдебния състав с председател Константин Унджиев и членове Цвятко Цветков и Радослав Дончев, с участието на прокурора П. Петрински и зам. прокурора П. Спасов признава подсъдимите социалдемократи, начело с Коста Лулчев, в това число и д-р Георги Петков – намиращ се в неизвестност за виновни че:
“през времето от 1945 до 1948 г. на различни места в страната пред събрания и между свои съмишленици устно и чрез печатния орган “Свободен народ” съзнателно и организирано разгласявали клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта изобщо или към някой неин орган или да внесат смущение в обществото...”
“ по същото време и по същия начин давали преценки и разгласявали факти и обстоятелства, които са от естество да увредят добрите ни отношения с приятелската нам страна СССР, както и да уронят престижа на последния в лицето на българския народ...”
“по същото време и място и по същия начин разгласявали неверни слухове, съобщения и твърдения, които са от естеството да внесат смущение в стопанския живот и да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта.....”
“по същото време и място подбуждали и увещавали селяните да не изпълняват нарядите, като са насъсквали същите да крият произведените от тях продукти и не ги предават на властта......”
“през есента на 1947 г. в страната се опитали да възстановят като ръководители под каквато и да било форма БЗНС /Н. Петков/, забранен и разтурен със закон – ДВ, бр.199/28.08.1947 г., поради което на основание чл.5 от Закона за забраняване и разтуряне на БЗНС /Н.Петков/ и всичките му поделения и секции и във връзка с чл.чл.98 /чл.1 от ЗЗНВ/ ал. 51 п.1 ........... ги осъжда както следва:... за подсъдимия д-р Георги Петков доживотен строг тъмничен затвор... Коста Лулчев 15 години строг тъмничен затвор…..”
След години д-р Петър Дертлиев също подсъдим по този процес казваше, че инквизициите, на които са били подложени като следствени са били така жестоки, че всички мислели, че ги очаква смъртна присъда. „Когато чухме, че ни чакат дълги срокове затвор, направо ни идваше да прегърнем съдията“, споделяше той. А какви са били действията на насилниците говори факта, че Коста Лулчев и Атанас Москов попадайки, заедно с други арестанти в една камионетка, успели да се познаят само по гласовете.


Във връзка с навършващата се през ноември 70-годишнина от срамния процес, организиран от комунистите срещу Коста Лулчев и ръководството на БРСДП (о), предлагам  текста на трудно достъпна статията от преди половин век. Тя е на един от подсъдимите, получил най-високата - доживотна присъда, д-р Георги Петков. Посветена е на съдебния фарс в името на революционния терор. Вината на автора на тази статия била толкова голяма, защото в дните преди поредната годишнина на Октомврийската  революция в СССР, когато се открило заседанието на процеса против социалдемократите, той не бил под властта на тираните. Георги Петков не сменя своите идеи в емиграция и продължава борбата за свобода и демокрация, чиято основа вижда в наличието на откритост на дебатите в условията на многопартийна система. Дали днешната пропагандна буря срещу самата партийната система у нас няма да се окаже злокобно ехо от онези времена, когато “целокупния” народ считаше, че ще се избави от неволите и ще поеме пътя на прогреса като ликвидира “лошите”, които властниците му сочеха и предаде управлението в ръцете на една единствена партия с главно “П”. Нещото, по което сегашното разрушаване на политическата система у нас се различава от миналото са рафинираните методи за въздействие, свързани с новите технически средства и влиянието им сред хората, а общото навярно е, че и тогава и сега на мода е “Биг Брадър”, тогава като реалност, сега като шоу и опиум за масите.
Йордан Нихризов


УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ ОТ КОМУНИСТИТЕ
/Политическият процес срещу Българската Социал-Демократическа Партия/


Когато болшевиките се добраха до властта след преврата срещу първото демократично правителство в историята на Русия, мнозина от болшевишките водачи се съмняваха, че техният режим ще празнува 50-годишен юбилей. Самият Ленин допускаше, че прокламирания от него режим едва ли ще изтрае повече от Парижката комуна – само 71 дни.
Въпреки това съмнение на болшевишките водачи, техния установен през октомври 1917 г. режим можа да преживее до 50 годишен юбилей. Този парадокс на историята Ленин обясняваше така: ”Най-много изненадващо беше обстоятелството, че не се намери никой, който да ни изрита още в началото.”
Това едностранчиво твърдение не беше исторически потвърдено. Епичните борби на моряците и работниците от Кронщат, гражданските борби до 1931 г. бяха събития, потвърждаващи привързаността на руския народ към свободата и социалната справедливост. Срещу тази мощна съпротива, болшевиките противопоставиха терора и унищожението. Терорът беше наложен над руския народ през близо 30-годишния период на сталинизма. Унищожението на “врага” беше проведено и оправдано с моралния цинизъм:
“Французката революция и Парижката комуна се провалиха, защото те имаха своя морал. Болшевишката революция отрича всеки морал”. Това беше не само оправдание, но и садистка предпоставка на комунистическата диктатура и ужасите на терора. Режим на садизъм и унищожение на всичко онова, което беше извоювано като демокрация в продължение на вековни борби на народите. Унищожени бяха основните права на човека и неговото гражданско и човешко достойнство.


Под булото на привидния блясък и развихрена фанатична пропаганда на юбилейни тържества тлее несигурност и страх всред диктаторите от Кремъл и техните сателити в страните от Източна Европа. Порочното минало в Съветския съюз и неговите нечовешки изтъпления, беше приложено и в сателитните комунистически страни в продължение на две десетилетия като методи и образец на болшевишката революция. Същите тези методи и “опит” бяха наложени и в България от “братския” Съветски съюз, чрез заплаха от Червената армия, обстоятелство, признавано открито от оръдията на Кремъл: Югов, Червенков, днес Живков и др. Методите на изтребление и унищожаване на всяка опозиция бяха проведени чрез разтуряне на всички демократични партии, включително и социалдемократическата партия, установявайки еднопартийна диктатура на комунистическата партия. Завършекът на този процес беше разтурването на антикомунистическата Коалиция от БЗНС и Социалдемократическата партия, като нейните водачи увиснаха на въжето или бяха хвърлени в затвора. Това беше извършено през времето, когато терорът на Сталинизма вилнееше и унищожаваше.


Българските комунисти нямаха куража да приложат срещу водачите на социалдемократическата партия методите на “безследното изчезване”. Политическото влияние и популярност на демократичния социализъм бяха силни всред трудящите се маси на народа. Комунистите прибягнаха до монтиран съд с неистови обвинения, стереотипни за физическата или политическа чистка по “опита на братския Съветски съюз”. Както процесът така и скроените обвинения бяха диктувани от Москва.
Десет души членове на социалистическата парламентарна група и на ЦК на партията бяха арестувани в началото на м. Юли 1948 г. Те бяха обвинени във вражеска и подривна дейност срещу “народната” /комунистическа/ власт. Нормалните връзки на партията със Социалистическия интернационал бяха използвани от обвинителната власт като шпионаж. В продължение на 4 месечния предварителен затвор над обвиняемите беше употребена сатанинска духовна и физическа инквизиция, за да признаят предписаните им обвинения. Социалистическите водачи трябваше да изпитат в затвора ужасите на “революционната ярост” и садизъм на комунистите. Въпреки всички тези изтезания и заплахи никой от затворените не призна предписаните им обвинения.


При процеса обвиненията на комунистическия прокурор Петрински стереотипни за всички процеси в комунистическите страни при чистката на “враговете” на комунистическата власт: отрицание на истината, омраза и фанатизъм. Самите съдници не бяха хора на правораздаването, а жалки оръдия на изпълнение на заповеди от Кремъл. Самият процес бе проведен в присъствието на една тълпа фанатично настроени комунистически хулигани, докарани да създават и подсилват атмосферата на омраза и садизъм. Това не беше процес на установяване истината и невинността на подсъдимите, а оргия на отмъщение и жестокост! Целта беше ясна, с политическото обезвредяване на водачите на партията, да се унищожат и последните останки от опозиция и демокрация в България.


Въпреки тази отровена атмосфера на омраза и хулиганство в съдебната зала, всички решително отхвърлиха предписаните им деяния. Това обаче нищо не помогна за установяване на истината, защото това не беше съд на правораздаване. Приложен беше един от методите на Сталинския терор, за който Хрушчов открито заяви по-късно 1956 г. пред ХХ конгрес на съветската КП:” ТОВА БЯХА ТЕЖКИ ВРЕМЕНА, КОГАТО НИКОЙ НЕ БЕШЕ СИГУРЕН СРЕЩУ ПРОИЗВОЛА И ПРЕСЛЕДВАНИЯТА... ЗАГИНАХА СЪВЪРШЕННО НЕВИННИ ХОРА”...
Присъдата беше тежка. Подсъдимите бяха осъдени на 10 до 15 години затвор. Унищожени бяха и последните останки от демокрация и опозиция. Наложена бе еднопартийна диктатура на комунистическата партия.
Фурията на “революционната ярост” празнуваше своите победи.


Мрачни облаци на политическо обезправяване, тежка тирания се надвеси над политическия хоризонт на Родината. Българският народ загуби своята свобода, а България своята независимост.
Сбъднаха се мрачните пророкувания на Кръстю Пастухов – водач на социалистическата партия, пред парламента в 1922 г.

 

26 ноември 1967 г.                                       
 Г. Петков

Статията е публикувана във в. ”Свободен народ”, издаван във Виена бр.9/ноември 1967 г./  и излъчена по ефира на Радио ”Свободна Европа”

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти