Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Ще има ли воля българския парламент да насочи пари, събирани от хазарт към полето на културата?

 
История / Историческо наследство

Петдесет години от кончината на д-р Георги Петков

На 26 април 2018 г. се навършват 50 години от деня в който един български политик и убеден борец срещу комунистическия тоталитаризъм напусна този свят. Въпреки промените в България след  1989 г. неговото име и дело продължава да бъде покрито с мълчание от страна на историци и медии. Защо упорито се търси тази забрава? Понеже той е неудобен за мнозината „преродили се” от яростни  болшевики в неокапиталисти, а разгласена дейността му може да развали европейския имидж на преименуваната бивша комунистическа партия.


Фабрикант-индустриалец, ала социалдемократ. Политик със социални възгледи, но с произход семейство на търговци, доктор по икономика и преподавател в университета в гр. Варна. Следвал и защитил докторантура в Германия и в същото време човек с демократични виждания некриещ антихитлеровите си позиции. След 09.09.1944 г. той не тръгва с Отечествения фронт, а начева борба с надигащата се червена диктатура. Депутат от Обединената опозиция /БЗНС – БРСДП(о)/  в VІІ-то Велико народно събрание, който успява да избяга от терора и възстановява социалдемократическата партия в изгнание, като става съучредител на Социалдемократическия интернационал и негов представител за поробените народи от Източна Европа в ООН.


Такава биография никой научен работник, лакей с трудове единствено в областта на „научния комунизъм” няма как да промотира. Затова името на социалдемократа д-р Георги Петков е преднамерено турено на рафта на забравата, с надеждата в информационната ера то да бъде затиснато от рекламата на съименници спортисти, артисти, художници, коафьори, бизнесмени и даже бандити. Към дейността на политика – социалдемократ  прояви обаче интерес един литературен критик, с който ги свързват корените от областта на старата българска столица Велико Търново. В памет на д-р Георги Петков ви представяме онова, което написа за него Борислав Гърдев, на когото поднасяме най-искрени благодарности за сътрудничеството.

Борислав Гърдев

Достоен политик и гражданин на България

 

На 26 април се навършват 50 години от смъртта на видния социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура д – р Георги Петков Георгиев.
Днес името му малко говори на читателите, смятащи, че идеите на социалната демокрация са отживелица или нямат почва за приложение у нас.
Д – р Георги Петков се ражда на 13 февруари 1885 г. в Търново в търговско семейство.


Учи до седми клас в родния си град, а средно образование завършва в Свищов, в престижната търговска гимназия.
Висше образование получава в Ернлаген , Германия с титлата „доктор на икономическите науки“.


Увлича се от социалдемократическите идеи още от ученическата скамейка, а завръщайки се в България става свидетел на голямото разцепление в БРСДП на 6 юли 1903 г., заставайки твърдо на позицията на „широките социалисти“.
До Балканската война основава две фабрики, чрез които подпомага политическата си дейност като ръководител на търновската социалдемократическа организация, между 1910 и 1912 г. преподава във вечерния Народен университет в ж. п. секцията в Горна Оряховица.


Активно участва в железничарската стачка между 24 декември 1919 и 17 февруари 1920 г.,за което е арестуван от правителството на Стамболийски.
От 1922 г. е преподавател във висшето търговско училище във Варна.


Петков сътрудничи на социалдемократическия печат –„Народ“, „Епоха“, „Дъга“, създава научни трудове в областта на финансите, политикономията и кооперативното дело.
В годините на Втората световна война , ако и да е германофил, остава убеден привърженик на демокрацията, вярващ в победата над хитлеристка Германия.



Д-р Георги Петков


Превратът на 9 септември 1944 г. разкрива широки перспективи пред Петков, тъй като неговата партия е в коалицията ОФ.Д – р Петков е определен за главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността.
Той не се колебае и отказва сътрудничество с комунистите.


Нещо повече – сред първите е , които искат партията да напусне правителството на Кимон Георгиев.
На 8 ноември 1944 г. е избран за член на ЦК на БРСДП.


Комунистите не му прощават и го отстраняват от Варненския университет.
Семеен, оженен за д – р Цанка Бобева, родом от Севлиево, Петков се включва активно в политическата борба и се кандидатира за депутат от Обединената опозиция във Варна на изборите на 27 октомври 1946 г.
На 21 октомври с. г. произнася пламенна реч, от която струи трогателна увереност в правотата на защитаваната  кауза- „ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там отвисоко казват, че няма буря под  българското небе, която да помете ОФ. Българският народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по – страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателният български гражданин… ще помете без остатък ОФ.“
Като народен представител в 6 ВНС остро критикува комунистическите ръководители Димитров и Югов , както и предложената за обсъждане конституция, станала известна по късно като Димитровска, приета на 4 декември 1947 г.
По време на пренията на 15 януари 1947 г. той публикува в „Свободен народ“ статията „Правото на труд“, в която посочва – „За просветения и издигнат гражданин трудът не е дълг  (както ще се твърди в новата ни конституция – б. м.), а право.“


След разгрома на демократичната опозиция  - за социалдемократите около Коста Лулчев тя е факт към 22 октомври 1947 г. - пред Петков остава само пътя на борбата, която неминуемо ще завърши със затвор или разстрел.
Той обаче успява да попадне в  Цариград по един зрелищен и невероятен начин, достоен за филм – случайно се оказва в самолета, отвлечен от полковник Михалакиев на 30 юни 1948 г. и така се отскубва от лапите на ДС.
Михалакиев е патриот и бивш царски офицер. Той се принуждава да действа екстремно заради дъщеря си, за да й осигури образование и добро положение в обществото в Италия.
Затова отвлича пътнически самолет, летящ по линията Варна – Бургас – София, в който е и Петков и заповядва курс към Турция.
Главният пилот Борис Ганев му отказва, поради което той , заедно с радиста Недялко Недялков, са убити.


Действията на полковника разделят  пасажерите на две групи. Част от тях – противниците на властта у нас, го акламират, другите протестират. Типично по български двете групи се сбиват на летището в Йешилкьой, близо до Сан Стефана пред очите на 300 души военни, журналисти и официални лица.
Ако и да е все още действащ депутат вбесените копои на властта на 2 юли 1948 г. съставят протокол – опис на имуществото му на ул.“Войнишка“ №9 в гр. Варна.
Именно в старата османска столица, след като обстойно е разпитан от турските власти, научава за присъдата,  под №  978А  от 16 ноември  1948 г.,която съдебен състав с председател Константин Унджиев, решил вече съдбата на Никола Петков, му е произнесъл – доживотен строг тъмничен затвор.


Георги Петков се прехвърля от Цариград в Париж на 18 ноември 1948 г. със съдействието на Леон Блум, бивш социалистически премиер на Франция.
С пристигането си става член на комитета „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров.
В началото на 1949 г. д – р Петков възстановява БРСДП ( о ) в изгнание и с негова помощ тя става пълноправен член на Социалистическия интернационал.
На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се учредява социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На форума д – р Г. Петков присъства като български представител и е избран в изпълнителния комитет на съюза.
През 1952 г. е вече в САЩ като представител на Социнтерна и на Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.
Подпомага дейността на д – р Георги Михайлов Димитров, продължава борбата срещу съветското господство в Източна Европа, възстановява вестник „Свободен народ“ през 1955 г., от страниците на който продължава да воюва срещу комунистическите властолюбци.


Характерна е неговата статия,“Комунизмът е в отстъпление“, публикувана на 2 февруари 1968 г. в бр.43 .
В нея пророчески посочва – „Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за по – нататъшното нормално развитие на политическите отношения. Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди  на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво“.Затова в последно време (комунистите в Чехословакия – б. м.)„прибягнаха до системата на либерализма с нейните чисто капиталистически начала и стопанска децентрализация“.
Умира в Ню Йорк на 26 април 1968 г. на 83 години. По повод кончината му съболезнователни телеграми изпращат  видни политици като Бруно Крайски и Вили Бранд.
В надгробното си слово съратникът му Стефан Табаков посочва – „Д – р Петков желаеше да види родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан .Това си желание той не можа да преживее, но неговия прах ще бъде пренесен и заровен в българската родна земя, която той толкова обичаше“.
Мечта, неосъществена и до днес.


БСДП е възстановена на 26 ноември 1989 г., преживява няколко разцепления и от партия гръбнак в СДС се превръща в бледа сянка на славното си минало .
Очакването  на делото на д – р Петков да се даде широка гласност не се оправдава.


Това можеше да се случи на 38  - ия възстановителен  конгрес на партията, проведен от 23 до 25 март 1991 г., когато е все още единна.
Вместо това делегатите стават свидетели на разменени остри реплики между съратника на Петков Стефан Табаков, единствен от емигрантите дошъл на форума и д – р Петър Дертлиев, опасяващ се с основание за своя  лидерски авторитет и харизма, докато от варненските ветерани никой не подема инициативата да припомни  и осветли живота и делото на видния социалдемократ д – р Георги Петков…

 

За написването на този текст благодаря за съдействието на лидера на БСДП г – н Йордан Нихризов

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти