Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

За изборите и избирателите

Всеки човек в ежедневието си е изправен пред един или друг избор, а с това и пред дилемата – да го извърши ли, достатъчно ли е информиран  и  как това ще му повлияе занапред. В подобна ситуация е изправно обществото ни и в частност всеки един от нас - да приеме или отхвърли предлаганата ни мажоритарна изборна система в два тура и намаляване броя на депутатските места в Народното събрание на 120? Втората част от въпроса за броя на депутатите отпадна като противоконституционен от проведения референдум на 06.11.2016 г., но малцина от гласоподавателите разбраха това и смесиха двете теми.


Понастоящем имаме пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент, изразен чрез т.н. преференции. Въпросът е какво в нея не задоволява избирателите, с какво да я заменим, познаваме ли това, което ни се предлага и какво ще последва ако я приемем.


Няма ли като сочените за много прозорливи англичани да кажем след брекзита: „Какво направихме сега“? А и толкова ли много хора искаха точно това? От общо 3.540.829пуснали пликове в избирателните урни, 2.500.000 са казали „ДА“..Дали не е вярно, че милионите избиратели които гласуваха на референдума гласуваха не заради този въпрос, а най-вече заради третия и зачеркваха с недостатъчно разбиране, механично първия? Ще отчетем ли, че още толкова не отидоха до урните, преценявайки, че това не са техните избори? Не трябва ли по такива важни и с последици въпроси по-дълго да се дискутира, да се обяснява на непосветените с примери (ако трябва картинно и цветно) и чак тогава – след единното мнение на специалистите да се предложи на избирателя да направи своя информиран избор! Случайно ли големите партии мълчаха, а т.н. специалисти в проведените диспути бяха така разнопосочни, че по-скоро объркаха хората отколкото да са им в полза? Въпроси, въпроси ...


Нека хвърлим поглед на действащата в момента пропорционалната избирателна система, по която се провеждат изборите за народно събрание (НС).
Избирателните райони в България се определят на принципа:  област = МИР (многомандатен избирателен район). София град е приравнен на област, с което общият им брой става 28. За целите на изборите в област Пловдив, град Пловдив е отделен като самостоятлен МИР (поради голямото си население), а град София по същите причини има още два допълнителни МИР. Така в РБ многомандатните избирателни райони стават 31 . Идеята е в НС (народното събрание) населението по административно - териториален  признак  да бъде представено в НС възможно най-добре. Пак със същата мисъл, за да преодолее някои диспропорции законодателят е постановил да няма  МИР с по-малко от 4 места. Където няма обективна възможност взема се депутатско място от големите райони и се придава към недостигашите - Видин, Габрово и др..


По тази система освен политическите партии (ПП) в изборите може да участва всеки български гражданин чрез инициативни комитети. Партиите имат възможност да участват с набор от кандидати т.е. с партийни листи, съобразно възможностите си. Правилата позволяват избирателят да пренареди листата според предпочитанията си в рамките на партийната листа, в което се изразява мажоритарния елемент. Чрез инициативни комитети т.н. „личности“ също могат да участват в надпреварата. Изискванията за този кандидат са еднакви с тези на партийните избранници в съответния избирателен район.Независимият кандидат се счита за избран в даден МИР, ако е получил брой гласове, не по-малък от броя на действителните гласове в МИР, разделен на броя на определените за този МИР мандати.


Примерно за  МИР03 – Варна през 2014 г. (парламентарните избори): 188.947/15=12.596 гласа. Вижда се, че не е непосилна задача, като се имат предвид резултатите от местните избори за кмет през 2011 г. – четири човека далеч надминаха този резултат, като издигнатия от инициативен комитет В. Марешки достигна 25.084 гласа. Защо тогава няма независими кандидати за депутати, а за кмет има. Отговора е прозаичен – целта е несъотносима. В единия случай ставаш градоначалник на половин милионен град с 250.милиона лева бюджет, а в другия си един от 240-те депутати и от теб не зависи нищо! Дори нямаш право да влезеш в нечия парламентарна група (според правилника на НС).
Как практически се организират изборите сега. Населението на РБ се разделя на 240 (колкото са депутатските места в парламента)и се намира колко жители трябва да има в един МИР за един депутат. Към  31.12.2015 г. населението на РБ е  7.153.784/240=29.807.43 Населението на всеки МИР се дели на 29.807.43 и се получава колко депутатски места може да има във всяки изборен район. Ако са под 4, взема се от големите многомандатни райони като например от Варна и др..


За да се влезе в НС, сумата от действителните гласове подадени за дадена партия или коалиция от партии трябва да минат 4%-та бариера. За 43 НС допускащата 4% бариера бе 131.326 гласа, които осигурява минимум 10 депутатски места, т.е. една  парламентарна група.


Как стоят нещата при Mажоритарна система в два тура.
Вариант 1.Населението на страната се дели на 240 (толкова са депутатските места в момента) едномандатни района. В случая  7.153.784 /240 =29.807.43 т.е. в един избирателен район трябва да има толкова жители. За удобство вземаме пак за пример МИР03 - Варна -  472.926/29.807,43=15.866 т.е.  ще има 15 едномандатни района. Съотношението между население и избиратели за Варна е около 87 % т.е. 29.807*0.87 =26.000 избиратели ще има във всекиизбирателен район. При активност 50 - 52 %, действителните гласове ще са около 13.000 . Който кандидат мине 50% от тях печели изборите (ако няма такъв се отива на втори тур и който е първи от двамата кандидати независимо колко хора са гласували за него, той печели) т.е. над 6500 гласа могат да осигурят депутатско място. Как ще се постигнат – всеки кандидат решава сам за себе си.
Вариант 2. Населението на страната се дели на 120 (депутатските места) едномандатни района. В случая  7.153.784 /120 =59.614.86 т.е. в един избирателен район трябва да има толкова жители. За МИР03 - Варна -  472.926/59.614.86=7.93 т.е.  ще има 7 – 8 едномандатни района. Съотношението между население и избиратели за Варна е около 87 % т.е. 59614.86*0.87 =51.865 избиратели ще има във всеки избирателен район. При активност 50 - 52 %, действителните гласове ще са около 26.000 . Който кандидат мине 50% на първия тур печели изборите (ако няма такъв се отива на втори тур и който е първи от двамата кандидати независимо колко са гласували за него, той печели) т.е. 13 000 гласа могат да осигурят депутатско място на първи тур.


За да улесним уважаемия читател предлагаме следните разчети: ако в примера за НС от 240 депутати се плати на 6500 гласоподаватели по 50 лв., ще са необходими около 325.000 лв. Поне във Варна има дузина субекта, които заради егото си могат да извадят тези пари.Има и няколко ПП коити могат да вложат 1 милион лева за 3 депутати. А ако се наговорят, както впрочем често се случва и си разпределят участието в районите, ще им струва по-евтино и успехаоще по-сигурен. Това се отнася за  всички избирателни райони. Следователно парламента ще се напълни с хора избрани по подобен начин. И тъй като олигарсите ще влязат поединично, а имащите финансов ресурс партии групово, двуполюсния модел е гарантиран. Опозицията ще е мнима и под скрита форма ще участва наред с олигарсите в управлението на страната в очакване на реда си за следващите избори. Поне 4 партии имат този ресурс и могат да си го позволят.  Могат също да се комбинират и с по 12 - 15 милиона вложени от всяка ПП да  управляват страната за 4 години. С помоща на отделни олигарси-депутати тази сума може да намалее и още по-лесно да се направи мнозинство на комерсиална основа. Залога - получават цялата държава и бюджет за милиарди.  Парите само за една година чрез агенции, министерства и др. институции разполагащи с бюджетни средства посредством обществените поръчки и други похвати ще се възвърнат. Възможни са и други интерпретации! Българинът в това отношение е много изобретателен. Въпросът е какво правят малките партии, пък били те исторически, системнии прочие, какво правят т.н. личности с име и качества, които нямат подобни средства, a и какъв е смисълът от тяхното присъствие в подобен парламент?


При втория случай – 120 депутата, нещата съществено се променят. За един депутат ще са необходими 650.000 лв.. Това вече са доста пари за едното его и едва ли много ще си го позволят. Очевидно е, че намаляването на депутатските места ще има сдържащ ефект. В този случай, от тази гледна точка, може да се мисли за мажоритарна система в два тура. Възможно е да се намери някой и друг олигарх да прежали подобна сума, но като цяло ще са единици. За съжаление единици ще са и партиите с добро присъствие в националния парламент. Видно се очертава двуполюсен модел със символично присъствие на малки партийни формации. Парламентът може и да е „шарен”, но с два доминиращи цвята, които като нищо в даден момент могат да се прелеят в един, заради потайни интереси.


Редуцирането на броя на депутатите на половина има и други дефекти. Намалява се представителността, а това е крачка назад към тоталитарната диктатура. В този случай закон може да бъде гласуван в Народното събрание с 32 гласа. Депутатския вот става по-ценен, но и по-лесен за пазаруване от големите корпорации. Твърде удобно монополите ще определят правила, изгодни за тях, а гласът на гражданите ще остане непредставен.
Какъв е извода? Извода е, че мажоритарната система ще остави т.н. личности и малките политически формации извън активния политическия живот. Драмата не е в това, че няма да влязат или че ще влязат с много малко депутати, а това че ще бетонира поне два партийни мастодона, ще маргинизира малките партии и влезлите поединично депутати. Така наречените личности, за които толкова се спекулира, за да се реализират политически, ще трябва да влязат в партийните листи на големите партии и да се претопят в партийната им маса. С голяма доза неудобство трябва да си припомним думите на  Дядо Славейков..-"...умен, учен колко щеш, снемай със уста звездици, нямаш ли пари, жълтици – ти си страшно диване,.ти.си.цяла.простота....“.За всеобщо съжаление такава е днешната..ни..действителност.


Мажоритарната система в България може да усили и тлеещи конфликти – етническите. В райони със смесено населени, гласуването ще е преобладаващо на етнически признак. Така смесените райони могат да се превърнат в етнически чисти, а претенциите на чужди политици към тях да се усилят.


Какво още ще ни докара мажоритарната система - ще удари по устоите на демократизма, ще разруши основният инструмент на демокрацията: обществено-политическия живот да се гради около партийният плурализъм - вътре в партиите, между партиите и диалога на партиите с обществото. Какво всъщност са по замисъл партиите - доброволна съвкупност от съмишленици споделящи общи ценности,  цели и инструментариум за тяхното постигане. Къде е разминаването - чрез политическите партии ние избираме хора да  представляват нашите интереси в отделните власти. Те обаче приемат избора си като мандат да ни управляват, както те го разбират. И понеже диалога изразен чрез референдуми т.е. допитвания по национални и местни въпроси е  сведен до минимум, често разминаването  е тотално и конфликтите са налице. В неразбирането си мнозина демонизират партиите и  тяхната роля в обществотобез да отчитат, че проблемът не е в тяхното съществуване, а в партийните им  ръководства,които са ги обсебили за свои цели нямащи нищо общо с интересите на народа, т.е. на избирателите си. За тях избирателите са електорат, а отделния човек – електорална единица.


Ама как има страни в които тази система работи, ще каже някой, в  Англия например. Да, в  Англия мажоритарната система работи. Работи, ама освен „канала“, от Англия ни разделят и над 500 години. Имат си потомствени благородници, политически елит, традиции, правила, стогодишни закони ... А ние новоизлюпени олигарси и псевдополитици неистово стремящи се към стълбицата на властта. А от там, отгоре, Смирненски е описал какво се вижда и чува. Да не забравяме, че мажоритарната система не е свързана определено с демокрацията. Мажоритарна системата на избор освен във Великобритания има например и в Габон и в много страни от Латинска Америка, където един диктаторски режим се сменя с друг и смяната става обикновено с военен преврат.


В България също в определени периоди от време е действала мажоритарна избирателна система. Такава бе системата  по време на комунистическия тоталитарен режим до 1989 г. Изборите се печелеха с 99,99% от вота на избирателите. Никой не познаваше тогава депутата, който е избрал с гласа си, още по-малко можеше да го отзове, както предвиждаше закона.
Нека все пак бъдем обективни – няма идеална избирателна система. В една или друга степен тя обслужва отделни прослойки сред избирателите, а ако бъдем докрай честни, политическия елит на страната. Тези които ни управляват и тези които искат да ни управляват, уверявайки ни, че ще го правят по-добре от настоящите. За статуквото настоящата система е достатъчно добра, защото чрез нея са дошли на власт. Дори опозицията е готова да я брани, защото  им дава предимството на рутината. За нововъзникващите партии и новобогаташите стремящи се към управлението на държавата обаче системата не е добра. Повече от очевидно е, че шансът на тази категория претенденти е да променят правилата, да разбъркат както се казва картите пък каквото стане. Винаги има недоволни хора, неинформирани, а и защо не си го кажем – и наивни. Все някой ще се хване. Особено ако е от кохортата на претендентите или е техен симпатизант. Или пък просто анархист, за когото е по-важно да има екшън.


Референдумът на 06.11.2016 г. мина на вълната на популизма, която продължава да се разлива. Малцина днес си спомнят, че Живковата конституция бе одобрена през 1971 г. също на референдум с 99,99 % „За!”. 18 години по-късно същите избиратели въстанаха срещу нейния член 1-ви, който предвиждаше ръководната роля на една партия „Кога сгреши народа в емоцията си?”,  това вече е питане, с което се занимават вече само историците.

За търсещите отправна точка за намиране отговорите на всички тези въпроси ще припомним, че още древните римляни са я проумели: „Cui bono?“– кой има полза, кой има интерес?

 

Георги Дюлгеров
Председател на БСДП  гр. Варна
21.11.2016 г.

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти