Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

БСДП предлага справедливи правила за избор на народни представители, вече цяло десетилетие предложението е покрито с гробно мълчание

Повече от 10 години Българската социалдемократическа партия /БСДП/ предлага едно справедливо решение на много от проблемите, свързани с избора на народни представители. Най-кратко предложението може да се нарече въвеждане на Централна пропорционално- преференциална система с прилагане на машинно и електронно гласуване. При тази система територията на цялата страна и чужбина представлява един избирателен район, а ниския праг на преференции или изобщо отсъствието на такъв, дава възможност вотът на избирателя да бъде реално зачетен и той може да посочи кому персонално делегира своя глас, в условията на представителната демокрация. Така би отпаднала дори и необходимостта от изборен праг и множеството недостатъци при изборите, които днес за пореден път политическите партии на власт се опитват да умножат, за да си осигурят служебно предимство, разделяйки българите, както по региони, така и на такива живеещи в чужбина и даже на тези в страните от ЕС и другите по света. Посредством машинното гласуване ще се ликвидира в голяма степен субективизма на изборните комисии, а допълнително в комбинация с предлагания вариант за организиране на избори също и влиянието на купения и корпоративен вот. Вечния спор - пропорционален или мажоритарен избор ще отмре, защото системата включва и двата елемента, като дава право на всяка достатъчна на брой група граждани да имат свой представител в парламента.  Хората, нежелаещи да подкрепят партии имат възможност да издигнат свой независим кандидат, който няма да е ограничен от рамките на избирателния район и действително може да докаже посредством набраните гласове, че е национална фигура, а не местен феодал. На практика ще се реализира в пълнота смисъла на член 67 ал.1 от Конституцията на Република България :”Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.”  Ако прибавим и едно допълнение, че субсидията, получавана сега на изборен глас се намали драстично, а всяка  участваща в изборите партия, независимо дали е влязла в парламента или не, получи сума, отговаряща на нейния резултат, би се решил по справедлив начин щекотливия въпрос за издръжката на политическите субекти у нас.


ЗАЩО ПРИ ТОЛКОВА ПРЕДИМСТВА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Е ПОКРИТО ОТ ГРОБНО МЪЛЧАНИЕ?
Отговорът е прост, защото то е неудобно за тези, които искат да видят себе си във властта, а не да чуят гласа на суверена – народа. По тази причина те измислят нови и нови варианти, които могат да доведат само до едно – утвърждаване на олигархията и ликвидиране на идеята за справедливост за сметка на силата на парите.


НЕКА ТРЪГНЕМ ПО РЕД НА ИЗБОРНИТЕ ПРОБЛЕМИ И СЕРИЯТА ОТ ЛЪЖИ, КОИТО  ГИ СЛЕДВАХА И СЛЕДВАТ,  УЖ В ИМЕТО НА ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ.
По времето на тоталитарния комунистически режим у нас изборното законодателство не бе от значение. Предварително беше известно кои ще са избраниците и същите само се гарнираха по партийна принадлежност, социален статус и професия. Изборът завършваше с победа от 99,99%, понеже в кушията участваше само един кон. Впрочем можеше и изобщо да няма избор, тъй като от 1971 г. ръководната роля на БКП бе записана в чл. 1 на тогавашната  Конституция, а Народното събрание с едно вдигане на ръка приемаше по стотина нормативни акта, които отдавна действаха, защото Политбюро или ЦК на въпросната управляваща партия ги бе приело. Както при всяка тоталитарна диктатура изборите преминаваха гладко, с  параден ентусиазъм на масите и бяха евтини. Последното подчертавам, за всички, които днес повтарят за ненужните пари, хвърляни в изборния процес. Да, демокрацията е скъпо нещо, но по-добър метод за управление през хилядолетията човечеството не е успяло да измисли.


След падането на Берлинската стена и последвалите промени през 1989 г. в България се появиха опозиционни политически партии: възстановени традиционни като БРСДП /о/, преименувана в последствие на  БСДП, други отхвърлили забраната като БЗНС”Н.Петков” или новосформирани от граждански движения. На последвалата Кръгла маса седнаха тогава властта в лицето на БКП и опозицията, представлявана от Съюза на демократичните сили /СДС/. За изборите за VІІ-мо ВНС управляващите комунисти прокараха смесена избирателна система, състояща се от равен избор на по 200 депутати, избирани по пропорционална и по мажоритарна система в два тура.  БКП настояваше за въвеждане в пропорционалната компонента с листи на избирателни райони по региони, уж за да се отчете гласът на хората по места. Всъщност това бе уловката опозицията да бъде в неизгодно положение, понеже едва възникнала тя имаше силно влияние само в големите градове, където българинът се бе събудил и отърсил от страха. Резултатите от изборите го доказаха. БКП тотално спечели мажоритарния вот в глухата провинция и си осигури мнозинство във ВНС, при леката преднина на СДС в пропорционалната компонента. Тук пропускам другите манипулации в онзи изборен процес, за които бе образувана в последствие Мандатна комисия, начело с владиката Панкратий, както и 500 – те хиляди фантома,  които математикът проф. М. Константинов издирва и до днес. Комисията естествено не свърши нищо до края на мандата на VІІ-то ВНС и спокойно замести функциите на Арменския поп, популярен в народния фолклор. Без да се разбере колко е легитимно избран съставът му и колко не, VІІ-то ВНС след разпри, спорове и разцепления роди на 12.07.1991 г. новата Конституция на Република България, действаща и днес.


В последвалия избирателен закон хит бяха цветните бюлетини. Тези с монохроматичен цвят даваха предимство пред купчината бели с разноцветни лентички, затова борбата се насочи в това направление. Никой не обърна внимание,че наследницата на БКП - „модерната лява” БСП отново наложи регионите с различна дължина на изборните листи и всички се съгласиха на национална бариера от 4%.  В зората на демокрацията бе възприет хазартния принцип „Големият печели всичко”. Никого не впечатли възможността, как по този начин голяма част от вота за по-малките може да остане под чертата и да се прелее в тези, които гласоподавателя отрича. Довчерашните съратници вече влизаха в графата „предатели” и борбата с тях бе по-жестока, отколкото с главния опонент. Така и стана. 15% от  демократичния вот изтече в изборната канализация, а СДС победи с 1% и трябваше да се утешава с формулата „Малко, но завинаги”. Потайните архитекти на прехода отбелязаха втората си победа и доволно потриха ръце. В тази ситуация никой не обърна внимание на текста в чл.67, ал.1 на Конституцията и регионализма бе затвърден окончателно. Какво от туй, че работа на депутата е да твори закони, отчитайки интереса на всички български граждани, а не до асфалтира улици и прокарва канализация в дадено населено място. За това има местно самоуправление, общински съветници и кметове, но овалян в разбирането, че всичко е в ръцете на онези там, големите в столицата и до ден днешен народът не обръща внимание. Напротив и сега народни представители се хвалят, как са закарали в региона си едни пари, прецаквайки други проекти, от които дори имало по-голяма нужда, а местни журналисти още ги питат, какъв закон ще прокарат за областта, от която са избрани. Така у нас се явиха спортни съоръжения в села с дузина възрастни жители и закони с изявен не само с регионален, но и корпоративен интерес. Това е мястото да се подчертае, че в Конституцията има член 135, ал.2, която предвижда второ ниво на самоуправление /т.н. околии/, но закон по въпроса никой до сега не иска да предложи. Вместо належащата административна реформа се върнахме към времето от преди 1987 г. като бившите окръзи бяха кръстени области и от 9 станаха пак 28, а общините прогресивно набъбнаха до 266 при все, че 2/3 от тях нямат възможност да се самоиздържат, а в  половината, даже липсва нужния капацитет да извършват административни услуги. Тази администрация обаче е пряко свързана с властта и естествено би повлияла на всеки избор. Затова темата за административна реформа е табу, но за сметка на това тази за методиката на избор се разгаря вече четвърт век.


Като ”оригинални” идеи за включване в изборното законодателство са пробутвани през годините множество предложения. От това партиите да си плащат и печат бюлетините, до въвеждането на ценз за кандидатите. Макар и противоконституционни, защото основния закон забранява имуществен ценз при избора, някой от тях, като внасяне на депозит или събиране на подписки за допускане на участие в изборите на партии днес са част от Изборния кодекс, понеже няма кой да сезира по въпроса Конституционния съд. Просто всички, които могат да го сторят имат интерес да не го направят. Партиите се създават по определен ред точно за избори и е неизвестно, защо определено количество избиратели трябва да заявят предварително, че ще подкрепят някоя, след като вота е таен. Тук ще прескоча всички бариери измислени от  ”гения” на правната мисъл г-жа Федосова, която като условие за регистрация освен икономически ресурс, оставен на депозит и мощна избирателна подкрепа, декларирана открито, искаше и документ и за сътворението на партийните субекти и извадки от тяхната история. Ще го прескоча, защото тя неочаквано стана част от някаква тъмна легенда и потъна в мълчание, но пък разветия в онези години призив, да се намалят инвестициите в изборния процес с цел икономии оцеля и днес също е на мода.


След поредния избор, в който дори неангажирани хора видяха огромния субективизъм и манипулации в секционните протоколи, отново се тръгна на промяна на правилата. Този път обаче засегнати се почувстваха едни българи, за сметка на други българи. Успоредно, освен „светлите” идеи за пряка демокрация, проповядвани от купчина тролове във Фейсбук, при които държавата се управлява и контролира от някакви граждански сдружения /сякаш партиите са друго нещо/, отново излезе идеята за чистия мажоритарен избор. За да се намали субективния ефект от малкия изборен регион в случая се предлага просто да се съкрати броя на депутатите. Кой да му мисли, че така се връщаме към времето на чл.1 от бившата Конституция, понеже вече 32 души ще могат да творят закон в името на този, който им го е поръчал, а за останалите е свободата да крещят или по улиците или в Интернет, докато другите законово не са им отменили това право. Защото правото да гласуваш, съгласно чл. 42, ал.1 от Конституцията изведнъж се превърна в задължение, а за недоволните има квадратче, в което може да отбележат, че си срещу всички. Без да питам, какво би станало, ако този квадрат на недоволство спечели избора ще посоча, че кашата се забърка от играта, как част от българските гласоподаватели да се сблъскат с максимални трудности при опита си да подадат своя вот.


През годините фалшивия регионализъм заложен при парламентарните избори излетя през комина, но все още отговорните фактори се правят , че не забелязват това и редят опити за отиграване на спуканата топка. Голяма част от българите поеха по света. В страната започна вътрешна миграция. Вследствие на цитираните процеси малки избирателни региони, като Търговище, Видин, Кюстендил, Габрово и други рязко намаляха по брой на населението. Намаляха, но правилата предвиждат броя на депутатите, избирани в район да не е по-малко от 4. Започнаха да им долепват гласоподаватели от региони в чужбина и се предизвикаха вълнения - депутат от района да стане човек, за който  мнозинството там не е гласувало. За да вържат кърпата, но да запазят системата отворена за манипулация изборните специалисти се скараха кой от вариантите за преразпределение, някогашния метод  Д’Ондт или  последвалият го  Хеър – Ниймайер дава по-малко изкривяване. Първият се прилагаше до парламентарните избори през 2009 г. тъй като на предишните през 2005 г. остави в София победилата БСП с минимално количество представители, защото софиянци бяха дали своя вот за малките партии и коалиции, на които се раздроби ОДС. Тогава смениха метода, но той веднага даде явни дефекти. През 2009 г. кандидатската листа на „Синята коалиция” в Варненски многомандатен район събрала над 17000 гласа остана без представител, 11000 гласа в Благоевградски район също отекоха, за сметка на райони, където мнението на избирателя беше друго. Пристигайки резултатите от чужбина започнаха да се разместват пластове и Конституционния съд начена да вкарва и вади депутати от стартиралото вече 41-во НС, съгласно решения по постъпващите жалби от политическите играчи. Доколко конституционносъобразно е било това, въпросния висш орган да пренарежда състава на депутатите, а не просто да касира изборите, може да каже само Господ, стоящ над него, ала случаят с Венцислав Върбанов, който два месеца след избора си бе касиран и след половин година влезе отново в парламента след поредна трансформация е по-скоро сценарий за фейлетон. Системата продължи да изненадва гласоподавателите и на следващи парламентарни избори. Тези от Кюстендил, например, получиха като свой избраник, човек за който не са гласували. Подобни „радостни” резултати накараха някои да предложат район „Чужбина” с цел урегулиране на ситуацията, но те много скоро се отказаха, понеже нямаше как да отговорят, кого ще представлява депутата и къде ще агитира, сред  българите в Европа, в Америка или в Австралия. Това просто е поредното доказателство, колко измислен е регионализма и как неговото премахване ще вкара процеса в нормални рамки.


В заключение ще прибавя, че влагането на инвестиции в изборния процес не е безсмислица и скъпо удоволствие, а напротив. Никой от пенсионери и социално слаби не е видял до сега нито лев от щедро обещаваните им средства от подобна икономия. Точно обратното,  отлаганото отдавна машинно гласуване, държано все на експериментален вариант и новите далечни хоризонти пред електронния му събрат само утвърждават известните от десетилетия схеми за платен вот при неграмотните по старите прийоми на клечката и индианската нишка. А сръчни лелки в секционните комисии ще продължават набързо  да претворяват всяка валидна бюлетина в невалидна. Какво от това, че протоколите били пълни  с поправки и сметките не се връзвали, нали има и по-лош вариант - такива изборни книжа, които изобщо са изчезнали. Резултатите от тях, разбира се, са зачетени, понеже даже съдът да установи, че всички подписи под протокола са недействителни, той самия не е. Не вярвате?! Е, прочетете едно решение на административния съд във Варна и ще се убедите.


Ето това са причините нашия изборен процес да е далеч от истинския  справедлив вот на избирателя, а последния да се надъхва с отвращение към изборите и политиката като цяло. Решение на проблемите има и едно от добрите в тази насока е предложението за промяна на изборните правила, направено от БСДП. Когато нещо не можеш да обориш с аргументи, най-лесно е в наше време да го потопиш в мълчание. Това е отговорът на въпроса :”Защо никой не обелва дума по темата вече 10 години?” А кой командва медиите и в чий интерес служат гласовитите „експерти”, завладели екрана, всеки разумен гражданин може да си отговори сам.


26.05.2016 г.                                                                                               
Йордан Нихризов
Председател на БСДП

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти