Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

Защо за спасяването на българските евреи възникнаха полярни мнения у нас?

Прави ми впечатление как в последните години под формата на преосмисляне на историческите факти, а понякога и по чисто емоционални подбуди започва процес на поредно пренаписване на  най-новата българска история. Стремежът определено клони тя отново да бъде вкарана в каноните, известни от времето преди 1989 г. Подобни тенденции съществуват и във връзка с анализа на причините за несъстоялата се депортация на български  евреи от границите, които България е имала до 1941 г. Тълкуванията се случват обикновено около  годишнина от събитията през 1943 г., възпоменателни чествания на жертвите на Холокоста или когато се дебатира отношението към някой български политик от онова време.


Темата, популярна като „спасяването на българските евреи”, до преди четвърт век бе силно идеологизирана. В основата и бе заложено становището за определящата роля на комунистическата партия, водач на прогресивните народни маси. Произведен беше даже игрален филм „Ешалоните на смъртта”/ 1986 г./, където  се превъзнасяше ролята в събитията от 1943 г. на лидера на БКП Т. Живков. Имената на  други реални участници в процеса на неосъществяване на депортацията на евреи от т. н.” Стари земи” като Димитър Пешев, екзарх Стефан, владиката Кирил и самия цар Борис ІІІ излязоха на светло едва в средата на 90 –те години на миналия век. Веднага обаче се образуваха два лагера и на преден план се наложи въпросът за съдбата на евреите от Македония и Беломорска Тракия. Тази възможност за антибългарска кампания не бе пропусната и от македонстващи кинематографисти, целящи да представят българите като окупатори.


В наши дни, като че ли връх отново започват да вземат тези, които наложиха трактовката на темата, популярна преди 1989 г. Някои от тях дори публично отричат фактите за съществувалата някога едностранна пропаганда. Въпросът се измества в посоката, дали България изобщо има някаква заслуга за спасяване на своите граждани евреи, след като не е попречила на депортацията на тези от Беломорска Тракия и Македония. Даже в статии, в които се опитва прокарването на една обективна оценка на историческите събития също се усещат тенденциите, оказващи натиск  в това направление.


Въпросните среди формулират тезата си просто. България е част от държавите от пакта „Рим-Берлин-Токио”. Българското правителство е послушен сателит на Германия, приемайки антисемитско законодателство и създавайки Комисарство по еврейските въпроси, прилага репресивни мерки срещу своите граждани евреи. Има много държави в Европа, чиито управляващ елит е демонстрирал по-твърди позиции срещу германските искания и българските политици не са сред тях. Ерго, те носят вина и заслужават наказанието, наложено им от т. н. „Народен съд”.


Интересното в случая е, че не се оценява как цитираните Ирландия, Турция и Испания, които в известни периоди са имали правителства симпатизиращи на Германия, съвсем не са в ситуацията на България. Някак в страни остава факта, че и Италия и Унгария и Словакия, които също с поведението си в някои периоди се сочат за пример,  при кризисните ситуации на отстъплението на немската армия са били окупирани от нея според възможностите и. Това естествено е отключило автоматично гоненията не само към тамошните евреи, но и към гражданите на съответните държави. За България се натрапва клишето, че понеже била извън стратегическите цели на Германия, такава съдба нямало как да я сполети. Забравят се два факта. Първият е, че българското правителство по онова време е имало цел да спаси случилото се обединение на българските земи с минимум щети за българите. Вторият е, че при дипломатически отношения  със СССР и въпреки да не е на стратегическото направление към Берлин, Сталин на 05.09.1944 г. обявява война на България и не се интересува от декларирания и неутралитет. В този смисъл трябва да се оцени, че отказът от депортация на българските евреи касае дните от пролетта на 1943 г., когато немската армия все още не е предприела последния си опит да си върне инициативата във войната на Изток при Курск.


В заключение ще посоча, че тези съвременни корекция на историята освен, че оставят висящ  въпроса за това, как щастливия изход за хиляди евреи от България през 1943 г. все пак е станал възможен, но и преграждат пътя на друг анализ:”Защо съдбата на голяма част от политиците, застъпи ли се за тях завършва с присъда от Народния съд?” /включително за  Димитър Пешев/.  Именно тази част от историята, в която липсва реципрочната добрина ме кара  да мисля е причината да се търси друг прочит и да се омаловажават заслугите на български политици и на българите като народ. Понеже също българи две години по-късно раздадоха уж „правосъдие”, оправдавайки се с диктовката на Москва, която никой  от спасените жертви не можа да парира, а някои даже участваха доброволно или под натиск във въпросния процес. В този смисъл българите не могат да имат гузно съзнание за един хуманен акт в своята история.


Йордан Нихризов
01.05.2016 г.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти