Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


Ще има ли воля българския парламент да насочи пари, събирани от хазарт към полето на културата?

 
Текуща информация / Социалдемократите за

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е (КВАЗИ)НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА АЛТЕРНАТИВА В БЪЛГАРИЯ ?
Теодор Дечев*

Много наблюдатели биха отсъдили, че обсъждането на възможността за поява на националистическа и / или анти - европейска алтернатива в публичното пространство в България е провокиран преди всичко от настъплението на ксенофобски формации в Австрия, Франция и Нидерландия. Има обаче известни признаци, че в определени среди, познати в обществото със самоидентификацията си като "представители на българския национален капитал", се обсъжда възможността за създаване на "националистическа формация", която да наследи НДСВ, като спечели абсолютно мнозинство в Парламента след новите парламентарни избори. Очевидно, възложителите на "операцията" тръгват от презумпцията, че НДСВ вече се е провалило като потенциален участник на следващите избори. Тук трябва да отговорим на въпроса: възможно ли е в обозримо историческо време да се създаде (квази)националистическа формация, която да спечели абсолютно мнозинство в Парламента, при какви условия е възможно да стане това и чии интереси би обслужило това в най-голяма степен?
Защо на "определени среди" е необходимо да има "ново" абсолютно мнозинство?
Така нареченият "български национален капитал" е ограничен в обема си. (Спорно е до каква степен той е "национален", но това е друга тема). Практиката сочи, че той трудно може да се ангажира с големи инвестиционни проекти, където да играе ролята на инвеститор, но силно желае да печели от тях, като изпълнител или подизпълнител със съответната държавна подкрепа. За да могат да доминират в такива случаи, на определени представители на "българският национален капитал" е необходим управляващ субект, при който лобирането да се извършва по максимално изчистена схема.
Такъв управляващ субект би могло да бъде едно новосъздадено абсолютно мнозинство. В подобно мнозинство могат да се налеят много пари в предизборния период и да се създаде "задълженост", (ако не и "зависимост"), на мнозинството към "донора". "Логистиката" на лобирането е проста, защото имаме "партия зависеща от правителството" (по определението дадено от известния политолог Блондел).
За разлика от едно новосъздадено абсолютно мнозинство, евентуално коалиционно правителство с ясно разпределение на политическата отговорност или "правителство на малцинството", биха били истинско изпитание за този, който иска да лобира на най-високо ниво. В такива правителства ще участват партии, които са отдавна структурирани и при цялата "динамика на обновяването на елита им", в тях са създадени трайни нагласи "за" и "против" определени икономически групировки. Ще имаме "правителство, което зависи от партиите", по смисъла на споменатия вече анализ на Блондел, при крайно засилен парламентарен Контрол. Ще се засили ролята на синдикатите и на други "групи за натиск", които за момента са в относително подтиснато състояние.
Затова, на представителите на "националния капитал", желаещи да лобират неограничено и нерегламентирано, са изгодни или правителства с неясна политическа идентификация, или правителства с абсолютно мнозинство, където да имат предварително заложени позиции.
Защо се търси (КВАЗИ)НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА политическа сила?
"Националният капитал" няма нищо против глобализацията, когато изнася капитали в чужбина, но никак не му допадат големите, преки чуждестранни инвестиции в България. Големите чуждестранни инвеститори се ползуват успешно от не лоши привилегии (преференции) според закона. В противовес на това, визираните родни бизнес среди, искат протекционистични мерки и "икономически национализъм", като заявяват това открито на различни форуми. Можем да очертаем профила на новото политическо движение, идеята за което вероятно вече витае в главите на известен брой представители на деловите среди.
Новото движение трябва да защитава ценности, които далеч не са модернизационни - то ще бъде "квазинационалистическо", (т.е. националистическо, ама не съвсем. Показната страна на въпроса, разбира се ще е силно "национално ориентирана", но това няма да пречи някои от поръчителите на упражнението да действуват съгласувано с най-различни геополитически фактори). Новото движение ще опонира на втръсналите на обществеността клишета на официалната евро-риторика и ще има протекционистична ориентация. То ще лобира за тези чуждестранни инвеститори, които са се "досетили" да инвестират чрез посредничеството на някои "подбрани" български компании. Новото движение ще бъде анти-системно, то ще отрича досегашният политически модел.
Движението ще бъде действително новоорганизирано - досегашните партии, съюзи и др. формации, лепнали си националистически етикет, са в огромната си част просто карикатури, които избuрателите многократно са оценявали. В изборен план, задачата на движението ще бъде да спечели във възможно най-кратък срок, най-добре още на първите парламентарни избори абсолютно мнозинство в Народното събрание.
Изграждането на новото движение.
Типът на новата партия или движение, изисква много прецизно съобразяване с институционалните фактори. По принцип Конституцията съдържа ограничения, които могат да блокират регистрирането на радикално националистическа, анти-системна партия.
Новото "националистическо" движение би могл да разчита на групи за натиск, в лицето на заинтересувани бизнес структури, които могат да решат проблемите с финансовото и медийното му обезпечаване. Най-общо казано, това ще са представители на относително едрия бизнес, придобили капитала си предимно по линия на добри контакти със старите служби за сигурност и приватизирали НЕнамиращи се под надзора на Министерството на финансите до 1989 г., задгранични дружества, създадени от тайните служби за заобикаляне на ограниченията на КОКОМ (ембаргото върху високите технологии за комунистическите държави). Към тях можем да прибавим и техни колеги, получили начален капитал при разпределението на партийни фондове на БКП, както и успели да приватизират капиталите на фондове на ДКМС, ТНТМ и свързаните с тях фирми.
Поначало това са икономически субекти, свикнали да просперират с помощтта на "политически чадър", с много малък опит в работата в изцяло конкурентна среда, без необходимата подготовка за постигане на постоянно повишаване на производителността на труда, за развитие на човешките ресурси и прочие. За тях е напълно естествено да искат привилегии и дори обществено признание, просто защото са се обявили за "български" и "национални". Ако анализираме тяхната фразеология, риторика и заклинания, ще открием всички белези на потенциалното ново, абсолютно мнозинство, с националистическа окраска, което би могло да се създаде с методите на "политическото инженерство" - много пари, наляти в различни, подбрани медии в подходящ момент, при подходяща ситуация и добре конструиран политически мит.
"Квазинационализмът" тук е очевиден - през изминалите години, някои контролирани от споменатите среди медии се задавяха от ярост, когато някой македонски политически деец ни сервираше поредното си историко - антропологическо откритие, но едновременно с това пледираха с пяна на устата в полза на "православната солидарност" със Сърбия на Милошевич. Последното няма абсолютно нищо общо с традиционните гледища на "стандартния", традиционен български национализъм. Като прибавим и "новото им увлечение" - анти-семитизмът, картината става напълно завършена.
Когато говорим за типа на новата партия, трябва да отбележим някои нейни организационни особености. За разлика от случая с НДСВ, новото националистическо движение не би могло да разчита на такъв "политически блицкриг", че да спечели парламентарните избори, без да има каквито и да са местни и регионални партийни структури. Подобни чудеса стават по веднъж, освен това новото движение не разполага с мит от величината на Цар Симеон Втори. Новото движение, иска или не, ще трябва да се структурира далеч преди изборите и да излезе пред обществеността със своите програма, послания и най-вече ЛИЧНОСТ, в която да се фокусира цялата му идея. Необходим е ФЮРЕР с изключителна ХАРИЗМА (с всички параметри на това явление, описани примерно в "Социология на господството" от Макс Вебер). Необходима е НОВА ЛИЧНОСТ, човек който до момента не е участвувал в политическия живот. Нищожна е вероятността, хора които в момента са в изпълнителната власт или вече са участвали в нея да могат да бъдат използувани като "връх на пирамидата".
Кой може да бъде "Новият месия" е трудно да се предскаже.
По начало, хората с образование и що годе самостоятелно мислене, трудно разпознават хората с "харизма". Хипнотичното влияние на Симеон Втори намалява с повишаването на образователния ценз и/или коефициента на интелигентност на анкетираните. Възможна хипотеза е "Новият месия" да бъде примерно млад свещеник от бялото духовенство.
Съмнителната религиозност на българите чудесно би паснала на едно такова съчетание между службата Богу и ролята на "кесар". През изминалите 12 години на "преход", се появиха относително млади свещеници, демонстриращи силна мисионерска страст, примесена с откровени политически амбиции. С доста труд и селекция могат да се намерят хора "с излъчване", които досега не са били "употребявани" в медийното пространство и имат духовен сан, които "осенени свише" да се хвърлят с главата надолу в една политическа авантюра. Може да се цитира примерът на съседна Гърция, където архимандрит Нектариус оглави движение срещу влизането на Гърция в Шенгенското споразумение.
Ако се върнем към анализа на ситуацията от гледна точка на различните модели за възникване на политическите партии, ще видим, че ново (квази)националистическо движение при поставените пред него по-горе цели, може да възникне единствено по схемата на кризисния модел. Подобна кризисна ситуация може да бъде обект на цял отделен анализ, но най-вероятно е да се търси създаването на някаква масова истерия, която да делегитимира окончателно съществуващия политически модел. Необходимата на "политическите инженери" криза може да възникне на основа на стреса от немотията (постоянно действуващ фактор) и евентуалното съчетание на натиска от ЕС в две направления - затваряне на ядрени мощности (на 3-ти и 4-ти реактор точно "ще им дойде времето през 2005 г." по европейските сметки) с искането за радикални мерки за подобряване на положението на ромското население.
Ако евро-политиците и евро-бюрокрацията "се изхитрят" да поставят този комплекс от искания, като фундаментално изискване за приемането ни в ЕС, без някакви наистина осезателни компенсации, може да се създаде почва за възникване на подобна масова истерия. (С подписката си срещу ромите в Столипиново, които не си плащат тока, Бълтгарският национален съюз просто много изпревари времето). Тогава може да се яви и шансът на новото националистическо движение.
Впрочем, названието "НОВО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ" е чудесен пример, че не е толкова трудно да се намери и лицеприятно име на описаното начинание. Или с други думи - "мисията е невъзможна, но не съвсем".

* Авторът е бил заместник министър на труда в периода 1998 г. - 2001 г. и е един от съдателите на Института за интердисциплинарни изследвания. той е заместник председател на БСДП.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти