Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

Анализ на проекта за „ИЗБОРЕН КОДЕКС"

Когато се изготви един проектозакон е от особено значение да се отговори на следния въпрос:
Каква реалност ще създаде той, т.е. какво ще се случи след неговото приемане и съответно прилагане?


Възниква и още един въпрос:
Какво той променя и до колко значими ще са тези промени?
Отговаряйки в аванс, преди изграждането и обосноваването на анализа на Проекта за Изборен кодекс трябва да се отбележи, че въпреки позитивните промени които се съдържат в него, изборната ситуация и резултатите от нея няма да се променят кардинално.


Като цяло този проектозакон е изработен на основата на настоящия Изборен кодекс, като са внесени няколко положителни промени, повишаващи справедливостта и качеството на изборния процес.
Изказани синтезирано тези промени касаят създаването на Обществен съвет от представители на гражданските организации и движения, който да подпомага дейността на Централната избирателна комисия (ЦИК) (Чл. 55 ал. 1). За жалост обаче този съвет не съществува при Районната избирателна комисия (РИК) и Общинската избирателна комисия (ОИК).
Що се отнася до положителните промени свързани с прозрачността на дейностите на избирателните комисии (Чл. 54, Чл. 71 и Чл. 86) могат да се внесат следните забележки, а именно, че за разлика от Централната и Районната избирателни комисии, при Общинската избирателна комисия не се изискват видеозаписи от заседанията й, макар дейностите на Общинската избирателна комисия до голяма степен да се припокриват с тези на Районната избирателна комисия. А от текстовете към (Чл. 99) излиза, че заседанията на Секционните избирателни комисии (СИК) за разлика от тези на ЦИК, РИК и ОИК са закрити, и тъй като липсва изричното указание за това, те могат да бъдат открити единствено ако е налице доброто желание на председателя и на членовете на СИК за това. От изказаното до тук следва извода, че пълната прозрачност спира до ниво Районни избирателни комисии, като не е избегната напълно възможността от извършването на злоупотреби.
Принципът на справедливост силно се опорочава от това, че членовете на избирателните комисии са от парламентарно представените партии Чл. 61, без някои редки изключения. В действителност тези партии са в правото си да осъществяват управленчески и организационни функции касаещи дейностите на избирателните комисии, тъй като тези права са им предоставени от суверена (народа) по време на предходните избори. Но що се отнася до това, че комисиите е необходимо да осъществяват и справедлив изборен процес, постигащ честни и безпристрастни избори, в тях задължително трябва да присъства поне един представител из средите на партии които са извън парламента, инициативни комитети и граждански организации.

Разбира се отчасти този проблем е разрешен чрез застъпниците, но пък това е свързано с разходи и не може в пълна степен да компенсира критерия за справедливост.
Въпреки упоменатите по-горе недостатъци, е необходимо да се признае постижението на проектозакона в борбата със злоупотребите с гласове, а именно новият вид номерирани бюлетини отпечатани в БНБ (Чл. 209) и електронното гласуване (Чл. 212).


Положителна е и забраната за използване на възпроизвеждаща техника по време на гласуване (Чл. 227).
Като позитивна промяна в Проекта за Изборен кодекс е засилването значението на личното предпочитание при избор, чрез даването на преференции за кандидатите от листите (Чл. 246 ал.2).
Друга положителна промяна е огласяването на резултатите от допитвания или социологически проучвания, както и предоставянето на информация за възложителя на допитването или проучването, за организацията извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му (Чл. 205).


По отношение на финансирането на кампаниите, въпреки предоставените нови форми на финансово подпомагане на не ползващите държавни субсидии политически партии и инициативни комитети (имат се предвид предоставянето на 40000 лева за медийни услуги от държавата - Чл. 178 и възможността за безплатни медийни изяви - Чл. 195 ал.1, Чл. 196 ал.2, Чл. 198), кампанийната борба е неравностойна. Разходите по кампанията включват не само медийните изяви, разходи които ако не се обезпечат от държавата, или не трябва да се правят или трябва да се търсят средства от лица които в последствие задължително ще предявят заради това си действие своите изисквания към избраните управленци. Всъщност именно за да се предотвратят такива користни действия е наложена идеята при определени резултати партиите да се субсидират от държавата. Тук възниква въпроса, че размера на тези субсидии възпроизвеждат в голяма степен съществуващото статукво.


Предвид изказаното до тук, могат да се направят следните изводи и съответно отговори на зададените в началото на анализа въпроси.
Политическата действителност, по същество ще се запази във същият си вид. На политическата сцена ще останат същите политически играчи, има се предвид основните политически партии в България и техните политически дейци, като ще се запази и друга характерна особеност за нашата страна, наличието в управлението (има се предвид в Парламента и донякъде в Общинските съвети) на по-малки политически сили, които биха могли да играят ролята на стабилизатори. Но тези "малки играчи" в действителност не ще бъдат така търсените нови лица нужни за прогреса на нашата държава, а ще са познатите ни бивши големи играчи, загубили своите позиции поради ред причини, но притежаващи основното изискване породено от този бъдещ Изборен кодекс, да притежават организирани членове и симпатизанти за да бъдат избрани.


Този проектозакон не създава така необходимата обстановка на еуфория около предоставянето на равностойни и разнообразни предложения за управление, които биха удовлетворили изискванията на всеки избирател. В условията на представителна демокрация най-справедливият избор е този осъществяван от цялото общество. Отказът от гласуване опорочава демокрацията, тъй като основното изискване към този политически режим е народът, обществото задължително да управлява, в случая основно чрез избори. Негласуването предоставя възможността на малцинството да управлява, а трябва да е точно обратното. Управлението на малцинството прераства в друг политически режим, например тоталитаризъм или в най-добрия случай демокрацията силно се деформира. Тук съществуват два особени момента елиминиращи управлението на малцинството: Единият от тях касае това, че цялото общество трябва да управлява посредством избори, а не само част от него. А другият момент се отнася до това, че мнозинството от това цяло общество трябва да излъчи действително управляващите избраници. В тази връзка предвид българската реалност на пагубен отказ от гласуване е необходимо поне за няколко поредни избори гласуването да бъде задължително.

 

10.01.2014г.
Радостин Морфов - политолог

 

                         

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти