Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ЗА ПРИЗРАЦИТЕ И ПАРЛАМЕНТАРИЗМА?

Един призрак броди из нашата страна в последните години- Всички го виждат, но никой не смее да го назове. Мнозина повтарят, че е далечен роднина на първообраза от “Манифеста” на Маркс и Енгелс, ала това е само на думи. Генетичните му изменения през отминалите десетилетия са постигнали такава мутация, че той на практика няма нищо общо с далечния си пра- пра- сродник. Призрака на днешната нашенска безименна олигархия, навярно действително е заченат в червена секретна лаборатория в началото на прехода, но вече е свободен да определя хода на държавните дела, да облива масите с популизъм и даже да се дистанцира сам от себе си. За две десетилетия той израсна. Набра икономическа мощ. Зае позиции във всички сфери на обществения живот. Разправи се с наивните си противници, разчисти ги от политическата сцена и вече може спокойно да диктува дневния ред на “светлото демократично бъдеще”. Остана му една незначителна подробност, да направи процеса необратим като ликвидира част от “демократичните архаизми”, останали от романтичния период на бурната раздяла с тоталитаризма.


“Да сменим системата!” Звучи познато. Преди 25 години системата бе тоталитарна с измислен фундамент, наречен “демократичен централизъм” Парламентът беше назначен и камуфлажен  плащ на основния орган Политбюро на Партията- майка, закрепила властта си с челен 1-ви на Конституцията от 1971 г. Евтино, удобно, но се оказа неефективно и омразно. Омразно за мнозинството, поради сивото ежедневие и безперспективността, а за други поради двойствеността да заклеймяваш като гнил начина на живот, към който се стремиш и даже вече водиш.


Тогава народите от Източния лагер изреваха “Свобода !” и почнаха да падат стени и табута. Възкръсна стария парламентаризъм. Заговориха за плурализъм и че гласът на всяка група граждани трябва да бъде чут и отчетен, пропорционално на нейната тежат в обществото.Цитираха през ден Волтер:”.Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш !” За кратко. Скоро, тези, които управляваха решиха, че не всичко е важно и медиите послушно започнаха да отсяват какво е нужно и какво не за народа. Сетне се появи “новия морал” и всички бяха обявени за маскари.. С чалгата и максимата “Интереса клати феса” израсна цяло поколение, на което любезно днес разясняват:”Да така, не е добре. Липсва справедливост. Да сменим системата!” Да сменим, но как?


За една пета от хората, незапознати с “прелестите” на тоталитарното минало отговорът е прост. Да се върнем на коневръза на “реалния социализъм”- сигурност, спокойствие и зоб за всеки., смятайки, че ще се настанят там с компютрите и таблетите си и ще могат да напуснат представлението щом им доскучае.


За останалите е подготвена дъвката на популизма. Системата е архаична, тромава. Не са ни нужни партии. Те са развъдник на корупция. Идеите и програмите са отживелица. Необходими са личности. Малко, но качествени, избрани мажоритарно. И кандидатите са в очакване. Подбрани хитреци от призрачните редици, на нашата, призрачната олигархия, кой с диплома от “престижен” университет в странство, кой син на бизнесмен с тъмно минало и за гарнитура, тук там по някоя Калинка. Как тези отбор юнаци могат орат народната нива, като всеки е прегърнал нечий корпоративен интерес вече се видя. Прелетяха от Запад и отлетяха на вси посоки, с нова престижна графа в СV-.то и приход по банковата сметка. Ама видяното бързо се забравя, понеже се размива в дебати, а те  на всички е известно се водят от “продажници”, които някои от народа първом избират, а след това други пък избират срещу тях да протестират.


За ефективността на формата на управление споровете са стари колкото и самата  идея за демокрация. Още от древна Елада се знае, че народния гняв често е качвал на престола тирани, а после понятието станало нарицателно за жесток диктатор. Още 500 години преди Христа римляните изгонили последния цар Тарквиний Гордий. Сдобили се с република и сенат. Това не им попречило подир четири века и половина да  залюбят  Юлий Цезар и да му разрешат да заеме цялата власт. Е, след време одиозния император от династията на Юлиите Калигула, направил коня си Инцитат сенатор, но това просто идва да покаже, че в един парламент може да влезе всеки, щом има кой да нареди да го вкарат. Народната любов е вторичен фактор, без да правя намеци и аналогии с днешния ден у нас. Просто фактът дава нагледен отговор, как един парламентаризъм спокойно се взривява, посредством неговото омаскаряване. Не, че светли умове от Ренесанса като Данте не са завряли републиканеца Брут чак в деветия кръг на ада по политически съображения на епохата. Да приемем все пак, че освен защитник на републиката Брут е и убиец. Но всяко нещо с времето си, казва народа и ако прелетим в днешния ден у нас, ще видим ярките щрихи на къде ни тласка “Смяната на системата”.


“Искаме пряка демокрация!”, “Да намалим броя на депутатите хрантутница!”, ”Нова конституция!”, “Парламентарната република не е за нас!”, “Демокрацията е скъпа слободия, корупция, двадесет и три години пропадаме!”, “Искаме ред, законност и здрава ръка!” са само част от популиските лозунги, някой взаимно изключващи се, които се подреждат и тиражират в медии и социални мрежи. За несведомите може да се обобщи. Господа, има и по пряк път към ада, покрит с добри намерения. През 1917 г.в Русия Ленин просто разгонва Държавната Дума и обявява: ”Вся власть советом”. През 1933 г. Хитлер директно поръчва да се запали Райхстага, като при това обвинява конкурентите си комунисти в палежа. И в двата случая  лозунгът е бил свързан с разрушаване на стария, прогнил модел и изграждането на ново, благоденстващо общество. Народното одобрение е било осигурено, а за резултата после десетилетия си скубели косите..


Е, да речем, че в наше време такива крайности са трудно осъществими,защото няма “такива ярки личности”, и понеже тези, които поръчват музиката, нямат сметка от неконтролируеми пожари. Те просто трябва да осигурят зрелища като отдушник на недоволството и да дефинират враг, чиито призрачен образ ще обикаля народното съзнание. С множенето на абсурдите, към тях постепенно ще се привикне и тъмното статукво ще се съхранява, въпреки ежедневните проклятия към него. Ще гоним призраците и ще чакаме няма ли от някъде да ни сервират поредния Спасител. А нови и стари “батковци” благонамерено или сърдито ще ни поучават, че пак не сме в крак с времето и е редно да прегледаме чипа.  Дали пък няма да излязат прави, че повредата е нейде в хардуера, щом опита от грешките ни води до тяхното затвърждаване ?

Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти