Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

МОГАТ ЛИ АБСУРДИТЕ У НАС ДА СТАНАТ ТРАДИЦИЯ ?

Първите за ХХІ век в България предсрочни избори доведоха до наглед патова ситуация в парламента. По-точни, обаче, може да се окажат онези, които оцениха ситуацията като тотална победа на бившата БКП. Тя, както твърдят, успя да пласира в законодателната власт четири свои клонинга и ликвидира всякаква конкуренция. Първият абсурд стана факт още в изборния ден, когато след наглед бурните протести срещу монополи и олигархия, избирателят заложи на статуквото, очаквайки от него свърхестественото - да се самореформира..


“Народът е мъдър и постави сложна задача пред политиците”, оцени обстановката президентът и замълча за втория абсурд, защо победилата политическа партия поиска касиране на изборите след обявяване на окончателните резултати..Последното навярно изглежда невероятно в очите на европейските ни партньори, но запознатите с балканския ни нрав си задават не само въпроса за 350-те хиляди бюлетини намерени в печатницата в Костинброд и произведените дублиращи печати на комисии, но и  каква част от наднорменото количество е заминало потайно по предназначение.


“Народът направи лош избор!”, констатират други и хвърлят обвинения, че егоизмът е замъглил разума и пътя за обединение срещу политиците, от демократичните формации, на които са осланяли надеждите си.. Упреците навярно са уместни, но тук отново се премълчава абсурда, че избирателя заложи на емоцията и не се интересуваше от идеи и програми. Много важно се оказа да се свалят едни или да се подкрепят други, които имат най-големи шансове да го сторят, а конформизма да се инициираш с предварително сочения за победител се смеси с насаждания страх за отмъщение. Към тази група трябва да се прибавят и голямото количество хора с избирателни права, които редовно гледат във вечния си недоимък да припечелят нещо покрай избирателния процес. Така изречението: “Купуването и продаването на гласове е престъпление”, съпътстващо всяка политическа изява се превърна в куха фраза. Куха, защото самото появяване в медийното пространство бе законово отредено само за богатите. В това направление сме на път да заложим следващия абсурд, четвъртата власт от вечна опозиция по дефиниция, да се слее с първата. Технологията е проста и отдавна е проиграна. За операцията е нужна търговска банка или олигарх, електронна медия и политически субект, който да се рекламира. Идеите и програмата, както и кандидатите на последния са без значение. Телевизорът и скандалите заместват празнотата в хладилника, понеже си знаем, че всички са маскари, а сеирът е вече част от духовната култура на нацията.
Как иначе да си обясним големия вой в обществото срещу лошите ченгета от миналото и плачевния резултат на партиите и коалициите, които не разполагаха с такива в изборните си листи. Абсурд ще рече някой, ама предизвестен. В първите години на прехода ни към гражданско общество и пазарна икономика, в условията на подем и надежди, нашият народ пак учуди света като два пъти заложи на носталгията и бе на прага да се превърне в резерват на посттоталитаризма в Европа. Е, после идваха кризите, тюхкането и бунтовния гняв, но лудите имаха достатъчно време да се налудуват. А както се казва в едно народно умотворение:”Не е луд този, който изяжда зелника, а онзи, който му го дава”.


След като за 23 години бягане без ясна посока се отзовахме долу, горе в ситуацията на проблемите, от които тръгнахме, сега сме наред да станем свидетели на поредната серия абсурди. Докато демократичните формации се чудят как да се преструктурират с демократични процедури, а победителите в изборите гледат мрачно на светлото си магистрално бъдеще, тези които се захранваха от взаимната си ненавист плеснаха с ръце като балансьори на ситуацията и търсят форми как тайно да се прегърнат, за да я удължат, тъй като тя е в тяхна изгода. Любителите на цирковото изкуство биха се засегнали от определението политически цирк, но в клоунадата, която се разиграва по медиите, последното нещо интересуващо участниците, са обещанията, с които са спечелили народното доверие.


С дребни хватки на присъствие, отсъствие и гръмки речи е на път да се структурира  правителство, което навярно ще мине на косъм, но след това косъмът ще се окаже толкова здрав, че трудно някой ще може да го скъса. Аналогиите с управлението на професор Беров, когато в парламента всички играеха опозиция, а правителството оживяваше след поредния вот на недоверие, изглежда ще бъдат многобройни. Ама, както се казва, онова бе оригинала, сега наред е кавъра.


У нас битува и друга поговорка:” Прост народ - слаба държава”. Тя едва ли е измислена от обиден политик, зарязан от електоралното доверие, понеже се води народно умотворение. Най-вероятно корените и са във времето, когато на хората по нашите земи им писнало от хайдушки набези. Не такива на хайдутите, които се водели от някакви идеи, а от тези, дето работели за собствена стопанска сметка.. Та понеже хайдутлука станал държавна политика, а народът все чакал да дойде от някъде свише спасението, най накрая му светнала сентенцията. Тя преживяла времето, ала съдейки по  фактите в нашето минало и настояще, не е довела до много поуки.


Могат ли абсурдите у нас да станат традиция? Ако продължим с поетия път на борба до пълната победа на прогресивните сили над здравия разум, със сигурност. Другата алтернатива е да заложим на разума, но дали той няма да се окаже в дефицит и да се появи на другия ден, след взетото решение, както често ни се случва.

 

23.05.2013 г.

Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти