СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА НЕСБЪДНАТА МЕЧТА И ЕДИНСТВЕНА АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Почти четвърт век у нас се извършва мъчителен хаотичен преход, чиято отправна точка бе комунистическия тоталитаризъм, а краят остава неизвестен, забулен в хилядите криволици, начертани от неговите тайни архитекти. В началото социалдемокрацията предложи като пътеводни принципи свободата и справедливостта, на чиято база да се изгради едно солидарно гражданско общество, основано на демокрацията. Реалността се оказа различна. Популистки лозунги се редуваха с икономически кризи и катастрофи, съпътствани от мъчителна раздяла с носталгията, заровена в петилетките на “светлото бъдеще”. В редките моменти, когато градивността надделяваше, неминуемо се намираха хора, обладани от фалшива революционност, гарнирана с щедри обещания за бързо и бляскаво щастие, които здраво завъртаха руля в посока на интересите на своите скрити финансиращи субекти. Справедливостта при разпределението на тежестите бе последното, поставяно на вниманието на обществото. В резултат вместо широка средна класа, мечтата на модерното социалдемократическото общество, получихме олигархия и монополи, готови да удушат средния и дребен бизнес в името на своето добруване и свърхпечалби. Социалният хуманизъм, за който патриарха на възстановената Българска социалдемократическа партия Атанас Москов смяташе, че през 21 век трябва да покори не само напредналите нации, но и целия свят се оказа в нашата Родина забравен идеал, покрит от ежедневните скандали, обвинения в корупция и опити за тотално омаскаряване.

На пръв поглед България осъществи краткосрочните си цели. Станахме членове на две водещи световни общности ЕС и НАТО. Но не само анализаторите, но най-вече обикновените граждани разбират, че да бъдеш на дъното на клуба на богатите, не е по-различно от това, когато те третират като част бедните. Солидарността в демократичното общество, която трябваше да влезе в основата на икономически и граждански структури се изроди в противоборство, на моменти даже абсолютно безпринципно. В него лицемерието и двойнствения морал станаха част от върха на една пирамида, където всичко несбъднато се оправдава със световната криза. Манипулациите доведоха от своя страна до цялостно комерсиализиране на човешките отношения и даже на самите принципи на демокрацията.

Днешното общество роди изкривена ценностна система, в която наследниците на довчерашните леви преподават вълчи капитализъм, а уж радетелите на десницата са се оплели между принципи и социална реалност. На преден план е прокарването на псевдопродукти като псевдодемокрация, псевдопатриотизъм, псевдопрограми и псевдоцели в рамките на една псевдокултура. Основната нишка е, че в нашето общество всички са маскари и алтернатива като светлина в края на тунела няма. Затова народа се хвърля ничком пред поредния пласиран му спасител и е готов да го следва като месия, докато постепенно разбере фалшивостта на избрания кумир.

Има ли алтернатива? Можем да кажем твърдо да. Това са принципите и идеите на социалната демокрация. Те са близки до душевността на българина, но у нас останаха в сянка, далеч от същността на обществения дебат. Социалдемокрацията у нас се неглижира като нещо архаично, като утопия в света на прагматизма, на яростната битка за успех. За съжаление нашите супермени имаха повече сила, отколкото ум и налагаха своите правила с методи различни от описаните в законодателството. Затова народа роди термина мутри, а натрапваните от тях правила мутродемокрация. Алтернативата на тази наложена силово система е именно социалния хуманизъм, свободата на личността, правото на всеки на справедливо бъдеще и солидарността при преодоляване на трудностите.

Социалдемокрацията е несбъднатата мечта на прехода и не поради това, че нейните идеи бяха неприложими на родна земя. Напротив в средата на ХХ век структурата на икономиките в България и Дания например са били сходни. След 45 години “зрял социалистически възход” нам се налага да догонваме десетилетия. Тези, които чертаха моделите в първите години на прехода се погрижиха не само да компрометират понятия от рода на кооперация и социална политика, заклеймявайки ги като анахронизъм, но и здраво да хлопнат законовите двери пред тях. Никой не успя да пробие в средствата за масова информация с простата истина, че това, което отричахме като комунизъм е всъщност свърхцентрализиран държавен монополизъм, а от държавните, по-страшни могат да са само частните монополи. Тази очевидна теза не видя бял свят, понеже медийната среда се ръководеше от същите хора, които искаха бързо и безпроблемно да превърнат бившата си партийна власт в икономическа и имаха лостовете за това. Двадесет години по-късно техните деца и внуци в новото си качество на крупни бизнесмени пропагандират упорито идеи от домарксовия капитализъм, забравени в страните от Западна Европа.

Затова днес смело можем да заявим, социалния преход в нашата страна не се състоя. Следващата крачка е да изберем посоката на развитие, за да стане българина действително достоен гражданин на обединена Европа. Това може да се осъществи само и единствено, когато в България преобладават хората на свободния труд и обществото на свободните собственици стане преобладаващо. Верните идеи по този алтернативен път са идеите на социалната демокрация. Рано или късно преградите поставени пред тях, отрицанието и подмяната на понятията трябва да рухнат ако желаем да живеем утре в един по-добър свят.

Йордан Нихризов