СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ ПРЕДЛАГАТ КЪЩАТА НА БОЗВЕЛИЕВ В КАЗАНЛЪК ДА СТАНЕ НЕГОВ МУЗЕЙ
В Бозуковото кафене в гр. Казанлък на 11.01.2013 г. се състоя задушевна сбирка посветена на 150 годишнината от рождението на видният социалдемократ, общественик и кооперативен деятел Константин Бозвелиев и на 62 години от неговата кончина. Сградата известна сред социалдемократите още от края на ХІХ век с галювното име “Академията” събра членове на БСДП, представители на общинската администрация, музейни работници, дейци на културата, журналисти. Вечерта посветена на житейския път и творчеството на Бозвелиев бе организирана от председателя на БДСП в гр. Казанлък Ганчо Ганчев и бе уважена с участие от кмета на общината г-жа Галина Стоянова и председателят на общинския съвет г-н Николай Златинов.
Кметът на община Казанлък г-жа Галина Стоянова изрази подкрепата на инициативата на социалдемократите
Срещата откри със слово за Константин Бозвелиев председателят на БСДП Йордан Нихризов. Той припомни, че личността на големия българин, към който все още сме длъжници е свързана с три неща: гр.Казанлък, социалдемокрацията и кооперативното движение в България. и открои неговия принос за съхраняване паметта за събития оставили диря в новата ни история.
Малко известни и неизвестни факти и документи за живота на един от създателите на БСДП сподели по време на честването директорът на ЛХМ ”Чудомир” Пеньо Терзиев. Сред тях бе оригинала на изповедта и завещанието на Бозвелиев. Малцина знаят, че те са писани, когато на стари години Бозвелиев губи своето зрение и е почти напълно сляп. Показани бяха също негова оригинална снимка от средата на тридесетте години на ХХ-ти век и портрет рисуван от съгражданина и приятеля му Чудомир. Този портрет днес е част от пътуващата в Европа изложба на от произведения на писателя-художник под надслова “Нашенци”.
Константин Бозвелиев завещава библиотеката и архива си на местното читалище “Искра” и едноименния исторически музей. Там между страниците на книгите му Терзиев открива писмо от 1919 г. от Димитър Благоев, в което последния се извинява на Бозвелиев за предизвиканото разцепление в партията през 1903 г. довело до появата на двете течения на тесни и широки социалисти. Пак от бележките на Бозвелиев става ясно защо настъпва разрива в отношенията на двама титани на мисълта Иван Вазов /по това време двукратно депутат от Казанлък/ и видния представител на литературно-философския кръг “Мисъл” д-р Кръстев, създател на Казанлъшкото педагогическо училище
Още приживе Константин Бозвелиев завещава къщата си за детски дом и дълги години в нея се помещава една от първите забавачници в Казанлък. Днес в дома на социалдемократа се помещава библиотечен клон. По ирония на съдбата обаче, Бозвелиев се нарежда сред множеството видни българи, чиито вечен дом е завинаги изгубен. Когато през 60-те години на миналия век започва строителството на нов пътен надлез и старите казанлъшки гробища са премахнати, никой от тогавашната управа не обръща внимание, че там е погребан един от техните предшественици, бивш кмет на Казанлък и един от участниците в Бузлуджанския конгрес, с който се гордеят. Бозвелиев надживява своите деца и няма роднини, които да се погрижат за паметника му. Така града, на който той отдава целия си съзнателен живот остава негов длъжник. Това бе една от причините на сбирката организацията на БСДП в гр.Казанлък да предложи в къщата на Бозвелиев да бъде създадена негова музейна сбирка.
Всички изказаха благодарност на представителите на местната власт, които радушно подкрепиха идеята в сградата, която Константин Бозвелиев дарява на общината да се превърне в място, което да побере оставените от него, спомени книги и документи, автентични свидетелства за историята на казанлъшкия край, политическия, кооперативен и обществен живот в България от края на ХІХ до средата на ХХ век.
