БЕЗ ЯСНА ФИСКАЛНА И МОНЕТАРНА ПОЛИТИКА
С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МЕРКИТЕ В ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ МЕМОРАНДУМ ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И БНБ ОБЕДНЯВАНЕТО НА НАРОДА ЩЕ СЕ ЗАДЪЛБОЧИ
(публикувано във в-к "Новинар" )


С недоверие и дори със съжаление към нетактичността на авторите на Допълнителния меморандум за икономическата политика на правителството и БНБ, представен в средата на февруари 2003 г. на МВФ редовият български данъкоплатец е изправен пред дилемата на кого да вярва? На Допълнителния меморандум, във въведението на който е визирано, че в България са налице "значителни подобрения в благоденствието на гражданите" или на отъняващата си кесия, в която след плащането на сметките за тока, парното, водата, телефона, данъците, патентите, таксите, социалните и здравни осигуровки, комай почти нищо не остава за храна и облекло и други насъщни нужди. Едва ли има друго правителство по света и друг финансов министър, който да не е в състояние да направи трезва и точна преценка на действителното състояние на икономиката на съответната страна и да не знае, че доходите на народа са нейно отражение. Ето защо да се твърди, че когато редица предприятия у нас загиват, а други са в латентен разпад, а хиляди български граждани са икономически емигранти в близки и далечни страни, че икономиката ни ще постигне "бърз и устойчив растеж", както и посочената неистина, че подобренията в благоденствието на гражданите са значителни е меко казано пресилено и невярно. Определено считам, че е недопустимо да се започва такъв важен за страната ни документ, предназначен за най-авторитетната международна финансова институция - МВФ, с подобни словесни еквалибристики, които са далече от тъжната действителност в българската икономика, респективно в равнището на доходите, на тези които все още са в България. Необходимо е да се има предвид и че до този Допълнителен меморандум, представен на Борда на директорите на фонда, в резултат на който ни бе отпуснат поредния транш от двегодишното споразумение с него от около 36 млн.$ бе достигнато извънредно трудно и след множество перипетии и излишно "показване на мускули" пред мисията за България на МВФ /Вж. Да отстъпя пред МВФ и съда? Никога! Интервю с Милен Велчев пред "24 часа" на 26.11.2002 г./. Но в крайна сметка той отстъпи и то още как! До неотдавна бяха лансирани множество волунтаристични идеи за нулев данък върху печалбата при реинвестирането й, а дори все още е актуална идеята за инвестиционен фонд, който много напомня източения Държавен фонд за реконструкция и развитие и фонд "Индустрия" на ексминитър Климент Вучев, влязъл в стопанската ни история с призива си към държавните предприятия да не връщат кредитите си към банките, които повечето също бяха през 1995-1996 г държавни. Налице бе тогава колосално източване на бюджета, което има опасност да се повтори и понастоящем. Предвид обстоятелството, че в България се подценява мнението на българските финансисти по редица важни за страната ни въпроси на фискалната и монетарната ни политика, моя призив към мисията на МВФ за България е да окаже по подходящ начин давление върху правителството ни и да осуети тази безумна инвестиция, при която евентуално с парите на всички български данъкоплатци ще се финансират избрани стопански субекти по неясни критерии.
И какво стана след представяне на Допълнителния меморандум на МВФ? Република България, която е суверенна страна вече има т.нар."постоянен одитор" в лицето на представителите на фонда (те и досега извършваха тази дейност, но сега им се вменява като задължение в официален документ на правителството). Те ще упражняват контрол над приходите всеки месец, а над разходите - на всеки три месеца. Това означава, че се връщаме във времето на правителството на Андрей Ляпчев в края на двадесетте години на ХХ в., когато нещо такова е изпълнявал представител на тогавашното Общество на народите, след сключването на Бежанския и Стабилизационния заеми. Дори нещо повече поето е задължението да се харчат 88 % от разходите, предвидени в бюджета на страната ни и болници, детски градини, училища и театри ще "тънат" в недоимък, а останалите 12 % ще са нещо като буфер, ако бюджета евентуално се "издъни" през последното тримесечие. Аз не изключвам тази възможност, тъй като бензина вече "гони" 2 лв., а при тази цена всякакво финансово планиране и приказки за програмни бюджети и финансова децентрализация са "вятър работа". Опасност пред изпълнението на бюджета за 2003 г. се крие и в евентуалната отмяна от Конституционния съд на Закона за държавния бюджет за 2003 г. в частта му за съдебната власт, който в тази си част е противоконституционен. Ето защо 6 години след въвеждането на валутния борд у нас през юли 1997 г. и независимо от Допълнителния меморандум аз виждам множество "подводни камъни" пред изпълнението на бюджета за тази година и не изключвам за първи път след въвеждането на борда Бюджет 2003 да бъде актуализиран, както в приходната, така и в разходната му част.
Все пак в меморандума са налице са редица мерки в положителна насока, като: въвеждане на кода по БУЛСТАТ като единен номер пред данъчната, митническата и осигурителната администрации; много доброто взаимодействие с британските митнически експерти от "Краун Ейджънтс" и някои други. Няма обаче задължение от страна на правителството за актуализация на тригодишната данъчна стратегия, в която има редица непълноти, както по отношение на облагането с ДДС (до 2005 г. ставката по ДДС се предвижда да остане 20 %, а срокът за връщане на данъчния кредит няма да бъде хармонизиран с този от страните от ЕС, където е 14 или 15 дни или най-много 1 месец), така и по отношение на облагането с преки данъци по Закона за облагане на доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси (много от таксите многократно се увеличиха и неправомерно много от тях вече имат характер на данъчни задължения, което е противоконституционно, но засега никой не се е сетил да сезира КС затова).
Очаква ни много тежка година във фискалната и монетарна политика на страната. Независимо от трудните и рестриктивни за българската икономика и за българския народ задължения, които е поело нашето правителство пред фонда, то все пак постъпи в известна степен благоразумно и не прекъсна контактите ни МВФ - една международна финансова институция, без която засега все още не можем да минем, а вероятно това ще е така - до влизането на нашата страна в ЕС.

ЙОСИФ АВРАМОВ, доктор по икономика
20.02.2003г.