КОИ СЕ “ОБЕДИНИХА” НА 2-РИ АВГУСТ ПРЕД ПАМЕТНАТА ПЛОЧА НА ДЕРТЛИЕВ?

В медиите се появи информация, че на 2-ри август 2012 г. БСДП събира пред паметната плоча на д-р Петър Дертлиев в гр.София социалдемократически формации за първа крачка към социалдемократическото обединение у нас. И както често се случва новината се оказа аналог на стария анекдот за компютрите и компотите, които не сме били изнесли в Япония, а ни ги били върнали от там като некачествена стока. Българската социалдемократическа партия не само не бе организатор, но дори не беше сред поканените от нейно име. Това, обясни Георги Анастасов в деня на сбирката, било техническа грешка, понеже, както пък допълни другия съорганизатор Кръстьо Петков, никоя социалдемократическа организация нямала специална покана. Те просто пуснали обявата по средствата за масова информация и който чул и разбрал можел да заповяда. Е, оказва се, че покани все пак е имало, но те били за личности със статут ВИП от рода на бившия президент на България Георги Първанов и за някой други, но като отправени от частни лица към също частни другари.

Сбирката, разбира се, се състоя и на нея присъстваха всички бивши и настоящи партньори на БСП, които през годините се мъчеха да докажат, че традиционната Българска социалдемократическа партия /БСДП/ няма място в политическия живот у нас и в тяхно лице има “европейски” заместител. Както обикновено се случваше, след като изиграеха своята роля те бяха натирвани от Партията-майка и мигом се захващаха да се ръфат по между си, претендирайки, я че са единствените наследници на БСДП, я са най-европейските лейбъристи. Мила картина за децата на лейтенант Шмид, позната от шедьовъра на Илф и Петров.

Е, все пак д-р Дертлиев можеше да бъде “щастлив” Уважен бе от трима доказани сътрудници на Държавна сигурност Кръстьо Петков – с псевдоним Еленков – лидер на “Български лейбъристи”, Кольо Парамов – с псевдоним Яков – председател на “Обединени социалдемократи”, както и Георги Първанов – с псевдоним Гоце в качеството си на ВИ – персона. Ако се разровим в някогашните спорове между Петър Агов и Георги Анастасов би изплувал и четвърти представител – агент Петров, но тогава може да ни обвинят в черногледство. Както обикновено става при показно мероприятие всички се преклониха пред живота и делото на Дертлиев, понеже той уви не можеше да обяви своето отношение към участниците и дадоха изявленията за своето величие и уникалната си съпричастност към истинската социалдемокрация. Тази година при обявената среща съществени различия нямаше, ала все пак...

Двадесет дни преди да се появи в редицата до своя евентуален “съратник” Георги Анастасов - лидер на “Български социалдемократи”, Кольо Парамов след епична възхвала на делото на ГЕРБ и Бойко Борисов, в интервю пред Информационна агенция “Блиц” заяви:”Анастасов е прислуга на БСП, три мандата депутат. Да е чул за него някой? Анастасов с една шепа хора, с една фондация и няколко апартамента представя митична идея на дядо си за социалдемокрацията в България.” Всекиму може да стане ясно, че това е “блестяща” оферта за сътрудничество, в която оценката за ръководителя на едната партия организатор на сбирката стои твърде близо до позицията за въпросната персона на самия Д-р Дертлиев, изразена в предсмъртното му интервю за вестник “24 часа”. Но да спи зло под камък.

На апотеоза за Борисов, сътворен от бившия му съветник Парамов, Кръстьо Петков отговаря в медиите с унищожителна критика на настоящото правителство и неговия премиер. На някогашния синдикален лидер позицията на КНСБ изглежда слагаческа и естествено перото му мигом се размечтава за синдикални бунтове и протести през есента, които той и хората около него ще оглавят. Разбира се добавени са някои критики към БСП и... О ужас! “Костов се завръща с гръм и трясък!?” Интервюто е отново от Информационна агенция “Блиц”, където Кръстьо Петков споделя:” Костов може да овладее финансовата криза, да стабилизира бюджета и да наложи волята си над част от сенчестата икономика, но е опасен за националната сигурност на България.”

В края на сбирката, с изявление надрасло останалите в редицата, бившия президент Георги Първанов заключава, че си остава социалист и това обединително мероприятие без БСП няма да се получи. Като припомня, че за разлика от останалите той е работил за единство преди години със самия Дертлиев, Първанов със съжаление намеква, че неговото виждане за широко обединение изглежда не се споделя от сегашното ръководство на червените. За финал естествено благодари, че не са го забравили и остава отворен за нови покани.

След поредното театро, което трябва да бъде включено в сметката за неясното бъдеще, артистите се снимат за спомен и без дори да се подпишат под два реда заедно се отправят всеки по своя път. Бранейки позициите си, клеймейки лошите, гдето забравили делото на Дертлиев, всеки от тях се опитва да се представи за автентичен социалдемократ, ала единственото, което ги събира са упоритите щения да се краде името, миналото и стореното от членовете на БСДП през нейната вековна история. Може би у тях някъде трепти крехката надежда, че по поетия балкански път, разработен от македонските историчари, никой у нас не може да бъде възпрян от закона. Колкото повече пари наливаш в пропагандна кампания, колкото повече се кичиш с чужди символи и идеи, толкова по-голяма е вероятността днес непросветените да ти повярват.

Единственото, което прегражда пътя на тази политическа комедия е факта, че Българската социалдемократическа партия /БСДП/ съществува и никой като традиционните социалдемократи не може ясно да заяви::”Да сложим край на популизма! Време е за социалдемокрация!”

Йордан Ангелов