РОЛЯТА НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА ДНЕС Е ДА ПРЕВЪРНЕ ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК В ДНЕВЕН РЕД НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
Преди две години на шести април Симеон Сакскобургготски обеща по царски раят да слезе след 800 дни на земята и да се настани точно в многострадалното българско отечество. Ако някой тогава беше казал на "повервалите", че чудеса стават само в приказките, те тутакси щяха да го заклеймят като черногледец, слуга на корумпирани бандити. Надъхани с желанието от веднъж да им олекне орисията, обикновените хора не искаха да забележат как всички икономически групировки чинно се строяват в жълтата кохорта, запълвайки челните й редици със свои довереници. Подкрепата на новите управляващи се задържаше безпрецедентно високо, дори когато те започнаха да отлагат едно след друго своите обещания, а "най-важният", гласуван първи от новия парламент закон, се оказа този за изменение и допълнение на закона за хазарта.
Но мина година и половина и широко отворените за чудото очи сериозно прогледнаха. Днес вече не е трудно да обясниш истината - дневният ред на управляващите и на обществото просто се разминаха. Едните искаха стабилна работа, ясни правила и подкрепа за дребния бизнес, изплащане на дължимите възнаграждения, справедливо данъчно облагане, ред и сигурност. От другата страна стояха икономически групови интереси, свързани с големите приватизационни сделки, с медиите, с митниците и т.н.
Къде е мястото на българската социалдемокрация? Естествено с интереса на трудовите хора, на дребните бизнесмени и кооператори. Нашата задача е да представим желанията, исканията и стремежите на този широк кръг от българското общество пред държавните институции. Не само с лозунги и заклинания колко хуманна е социалдемократическата идея, а преди всичко с практически законодателни инициативи в парламента. Затова съвместно с КНСБ, с неправителствени организации на дребния бизнес, БСДП внесе в Народното събрание за година и половина девет законопроекта, свързани с гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, с кредитните кооперации, с малките и средни предприятия, с облагане доходите на физическите лица и с висшето образование и научните звания. За съжаление малка част от тях влязоха в дневния ред на комисиите, а още по-малка - пробиха път през пленарната зала. И все пак има с какво да се похвалим, защото идеята за гарантиране на работническите вземания бе вкарана в програмата на правителството, а предложенията в Търговския закон бяха приети от Народното събрание. За разлика от онези шумно социалдемократизеещи се среди, които крещят ежедневно: "Леви сме! Леви сме!" - и считат това за достатъчно, ние можем уверено да кажем: "Отчитаме направеното до тук и продължаваме по поетия път да представяме дневния ред на обикновения човек пред тези, от които зависи съдбата му, и да предлагаме на вниманието на обществото проекти за решения, решения в духа на принципите за свобода, справедливост, солидарност."
След половин година предстоят местни избори. В пресата отново се задава прегрупиране и противоборство - ние "левите", срещу тях "десните". Чудно е, кое решение е дясно и кое е ляво? Може би водоснабдяването на населените места трябва да се свързва с десницата, а канализацията на същите тези селища - с левицата? Нима дупките по улиците не са както от лявата, така и от дясната страна? Само, че за тези, които шумно обявиха края на прехода, е удобно да заменят липсата на желание реално да решат проблемите на хората с голото плакатно противопоставяне. Тук е мястото БСДП и българската социалдемокрация като цяло ясно да заяви: "Ние ще работим за отстояване интересите на жителите от общините, за по-добри условия на живот, за по-добра бизнес среда, за по-малко бюрократични пречки в административното обслужване без да ги делим на свои и чужди." Само ясната програма, зад която стоят честни, некорумпирани личности може да изведе местното самоуправление на ново ниво и да разчисти местните батаци, плод на групови или роднински интереси. БСДП има своя голям капитал - хората, чийто ръце и чиято съвест са чисти, и днес е времето те да застанат пред своите съграждани със съзнанието, че социалдемокрацията е една идея, практическата реализация на която е по техните възможности. Защото "повервалите" вчера, днес могат да бъдат убедени и привлечени за каузата само с практически действия. Това е нашия шанс - шанса да покажем що е социалдемокрация на хората по места и ако го проиграем, този път може да бъде фатално.


18.03.2003 г. Йордан Нихризов,
Председател на БСДП