Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 

 
Текуща информация / Социалдемократите за

НИЕ, НАРОДЪТ


1393 г-
Беше още по времето на стария цар Ивана Александра кога по нашите земи се появиха като скакалци челмати иноверци. И колеха, и грабеха, и палеха, ама ние бегахме по горите и се криехме, па после пак се завръщахме. Щото гладно стои ли се ? Та минуваха тогава воеводи и сбираха хора за отпор, ама ние не рачехме. Да им се трепят войскарите, дето ги хрантутят с мръвки, а за нас сал зелето и ряпата. Те и без това ни режеха главите като рече болярина, на сега поганците да секат техните, та да видят добре ли е.
Ний чекаме да ни поведе царот Ивана Шишмана, ама и той де го на ? Те и царете ни като болярите не могат се разбра, един в Търново, друг във Видин вика “Аз съм истинския!”, трети в Добруджата с власите се боричка. На кого да верваш ? Сите се кръстят и кълнат в Христа, ама едните били исихасти, другите богомили, па трети адамити. Та тоя голия ли Лазар ще спре поганеца?
Та ний чекаме ама така и не дочехме царот. Едни викат в бой загинал с целата войска и песни му притурят. Други разправят зарезал столицата и царицата и тръгнал към Влашко щото не останали крепости кои да предава. Та там на Дунава го стигнали челматите и му скинали главата на дръвнико. Кой да знае ? Лъжат ни нали сме неграмотни. Пък то и все едно дали христиенин или друговерец ще ти е господаря. Нали той обира блажното, а за нас все тоягата и ряпата.


1800 г.
Четири века как сме рая. Кой от де завърне ни стриже и коли и нема на кого да се оплачеш. Кадията съди право само за бея. Ний едно сме длъжни, да свеждаме глава, за да не отхвръчи и тя с калпако. Пък данъците само имената не можеш да запомниш. То юруш на падишаха, то джизие, че си иноверец, то испенч на спахията, та и кръвен данък взеха да ни турят. Що жални песни изпяхме по нашите рожби дето еничари ги сторват.
Ама най-голямата срамотия настана кога на дърти години ни юрнаха сюнет да ни правят.Верно ставаш правоверен ама си пак втора ръка Та тогава се запанаа некой ама ги скъсиха с по една глава и утекоха.
То нали няма кой на бунт да ни поведе. Е верно, мине се немине век, появи се некой  я в Търново, я в Никопол, я в Чипровци, та разбуни работата. Ама ний знаем ли го тоз Тодор Балина колко е харен или Шешман ІІІ какви ще ги натвори или пък Ростислав Стратимирович дали от царско коляно е. Та виж Петър Парчевич, уж ристиенин пък се кръсти на опаки като папата.И неговите хора и те. Можеш ли да им верваш ?. Та стоим си и си траем, щото там дето се дигнат харно не виждат. Един хайдутлук ни остава. Да хванем гората, кога някой орезили булката. Ама малцина са тези сербези, щото по добре да ти обелят долната глава  отколкото да ти откинат горната.


1856 г.
Възраждаме се и вече знаем, Русия ще ни освободи от агаряните. Той Дядо Иван ни е последнята надежда. Само, че нещо не я прави как требва.  Минат не минат двадесет години и прати войска по нашите земи, па после си тръгне. А ние бегаме подире му с каруците чак в Бесарабия. То кой да ни организира за нещо друго, като тези дето се писаха бабаити ги избесиха, пък ние си траехме.


1868 г.
Бре, изучиха се некой от нашите момчета и много сербез станаха. В странство. взеха бунтове да вдигат, в Сърбия, в Гърция, та чак в Италия даже. То верно по Европа е време бунтовно вече двадесет години, но ние си кротим под сянката на падишаха. Та дигнаха се значи Хаджи Димитър и Стефан Караджа със сто и двадесет младежи и решили да бунят народа. Като минели по целия Балкан с четата вярвали, че ще станат хиляди. Ама така ли се бута империя, една прокламация и готово? То ние от народа сме неуки, непросветни, къде да тръгваме?. Пък и жътва е. Зърното трябва да се сбира. Ако се бехме юрнали подире им сега читаците щяха да ни разнасят главите по селата на колове. Не може така аджамийската, организация трябва да се направи изпървом.


1873 г.
Един бивш дякон бил тръгнал по нашите земи да строи комитети. Уж божи човек ама голям комита казват.. Събирал даскалчета, ратаи, па даже търговци и попове и ги кълнял пред евангелието пищова и камата. Бре пущината му маскари, що не си гледат даскалъка ами ще вземат да подпалят пак фитила. Не им стига хатишерифа, хатихумаюна, та и екзархия им даде падишаха, а те “Свободата не ще екзарх иска Караджата!” Заверата рекоха растяла, а заптиите не можели да я уловят. Кръстили комитата джингиби. Строяли пусии, файда никаква.. Ама и тази лудост не трая дълго. Някакъв поп взел че го предал и го обесиха. Изплака човека едно:” Народе!?!” и си уйде. От къде да знаем ние простите хорица, че след години всички ще се кичат с името му и на него ще кръстят отбора на народа.


1876 г.
Пак комити кръстосват по градове и села и пак бунт стягат. Ей, нямат мира докато не ни подпалят чергата. Научили се нашите, дека се кръстили апостоли, да лъжат как било писано, че Туркия ке падне баш тая година .Къде бе аджеба без Великите сили. То като не тръгнахме подире им предното лето сега пак хаирсъзите му с хаирсъзи натискат. Казаха уж, че ще се вдигат след жътва, па извадиха калъчката на пролет и те ти снег во въстание. До де се усетим, то се свърши. Едни ги изклаха, други намазаха въжето, а ний пак трябваше да се откупуваме от падишаха, ама поне отървахме кожата.
Пък един драскач взе да ни предиря. Написал молим ти се: “Ний не сме народ, не сме народ а мърша, хора дето нищо не щат да вършат”. Па накрая “пак туй щял да каже и да свърши”.А бре аланколу, ти знаеш ли що сме изтърпели и що можем да търпим, я да си траеш, че току ще запълниш и ти некой темни зандани.


1879 г.
Най после Русия ни освободи и после  в Берлин с Великите сили ни раздели. Хе сега, хем ще трябва да градим държава, хем трябва да се борим за обединение.Какво да се прави, остана едно “Напред народе!” Дано поне се явят кадърни строители на новото отечество. Щото то свобода, свобода ама пак едните господа, другите с ярема на врата.


1920 г.
Всички идеали станаха на пух и прах, язък за толкова жертви и страдания. И кой виновен иди че разбери. А кандидати за водачи и политикани колкото щеш. Само акъл дават гражданята. Ясно е пак ние ще изкарваме колата от калта, ний хората от народа.


1945 г.
За четири години две чужди армии срещнахме с цветя. Ама що фашисти оземлихме, не е за разправяне. Толкова и в Германия не можаха да намерят. Е това е народния гняв, който справедливо се изсипва върху виновните. А виновни са всички, които не се вписват в каноните на прогресивната биография: “Произход: бедно селско семейство!” Утре идва ред и на фашистките слуги от опозицията. Мръсници, вълци в овчи кожи, ще разберат що е революционен гняв.


1950 г.
Ура Другари! С диктатурата на пролетариата ще затрием буржоата, а с колективизация на село ще наложим и прогреса смело! Днешните поети не редят сонети, пеят за комини, влакове юзини. Да се учим да работим, да строим живота нов! Наше знаме днес е Сталин, пръв учител Димитров.
Броят на недоволните на свобода е под 1 на сто, защото републиката  е народна, властта е народна, милицията е народна, а и по-друго е да лежиш в затвора с присъда от народен съд.


1964 г.
Отчетохме, че социализамът у нас победи. Начело е човек от народа. Обещаха ни, че през 1980 г. пристига комунизъма, какво повече да искаме, ние хората от народа. Остава да обобщим: “Дружно братя българи! С нас Москва е в мир и бой! Партия велика води нашия победен строй!” Те това ни е химна. За антинародните елементи остана единствено полето на политическия виц, ама скоро и той ще секне.


1981 г.
Горди сме, че вече сме народ на 1300 години и още ни има. В социалистическия лагер ври и кипи, а ние си дремем, защото сме хора ангажирани и непретенциозни. Комунизмът не дойде, но при нас е реалния  социализъм. Ангажирани сме понеже сутрин сме на опашка за мляко, а вечер за кремвирши, от шест месеца чакаме телевизор и от десет години кола и сме непретенциозни “Москвич” ли ще е или “Запорожец” Едно е важно да не ни умрат връзките, че за къде без тях в реалността на социализъма.


1990 г.
Я как всичко се срина и Берлинската стена и комунизма и вярата в светлото бъдеще. Та като ми излезоха из дупките едни, да се чудиш демократ ли да се пишеш или репресиран от авторитарния режим. Колкото до властта, то се знае, че ще е наша, само дето занапред трябва да си играем на избори. Ето на, преустройваме се за гражданско общество, ама тепърва ще си търсим гражданите.


1994 г.
“Ой тигре, тигре имаш ли пари.”...Така де, пазарна икономика, преход към ново общество и нови ценности. Ама Андрешко е от нашите среди, колко механизма сме строшили и на този ще му видим сметката.И нова култура и нова политика все с чалга отпред сме надъхани да приемем.


1997 г.
Мале стана кофти! Инфлацията галопира, банките фалират, ужас. Да идват да я оправят тази държава, че такова чудо не е бивало.


2001 г.
Не може така, реформи стъпка по стъпка. Има по лесен начин и го знаем, тъй като ние хората от народа имаме верен усет. Хей го царят каза за 800 дни ще се оправим. Какво ми се пънат разни доморасли политици ? Мошеници такива, нагушиха се и искат още, а човекът е раснал в Европа и идва с екип от Запада. Той и единствено той ще оправи страната. Как само каза “Вервайте ми!”, и ние му повервахме. Защото кой бяга от лесното?


2009 г.
Всички са маскари и тоя дето се пишеше цар най-вече. Излъгаха ни и станаха милионери. Сега обаче едни обещават съд и възмездие. Това са нашите хора, говорят рязко и твърдо както ние вечер след второто питие., с една дума като нас от народа. Като друго няма поне да им натрием носа на тези, дето се фукат.


2011 г.
А бе, тя стана една, много шум па нищо. Ама кого да избереш като хем ти се ще нещо да промениш, хем те е страх. Та ако оня пак рече, че не сме били народ, а мърша, такъв компромат ще му спретнем по всички медии, та ще ни помни чак в гроба. Нали той, серсемина, написа : ”Преклонената главица остра сабя не сече:”. Е, те толкова години заради тази максима си страдаме ние, народът.


Йордан Ангелов


 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти

Warning: Unknown: Your script possibly relies on a session side-effect which existed until PHP 4.2.3. Please be advised that the session extension does not consider global variables as a source of data, unless register_globals is enabled. You can disable this functionality and this warning by setting session.bug_compat_42 or session.bug_compat_warn to off, respectively in Unknown on line 0