Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

СМЕ ЛИ?


Някъде през шестдесетте години на миналия век се разказваше история, която звучеше като анекдот. Посредник сключил договор с председател на ТКЗС да му достави европейски брави. Уточнили цената и плащането както му е реда и в кооператива постъпили нашенски, български брави. Председателят се почувствал измамен па тръгнал да съди посредника, но на процеса доставчика гордо трапосал удостоверение от БАН, че България е в границите на Европа и всичко приключило. Комичното, разбира се идва от там, че в онези времена сами не вярвахме дали сме европейци или по скоро сме субекти принадлежащи към лагера – социалистическия, с всички негови критерии за цели и качество на живот. После минаха петилетки в усилен труд и строителство в името на “светлото бъдеще” и изведнъж, както казва един наш хуморист, от първи сред бедните, без много усилия, се преместихме и станахме последни сред богатите. Посрещнахме новото си положение подобаващо с фоерверки и веселие. Гордо окачихме на празния пилон, където на времето до родния трибагреник висеше аления байрак със сърпа и чука, синьото европейско знаме със звездите. Изслушахме в поза мирно Одата на радостта от 9-та симфония на Бетовен и зачакахме да стане чудото.

Чудото както е известно от поговорката трая три дни и си замина, а при нас постепенно се върна ежедневието,  което по старому си щракаше с пръсти и разкършваше кръста по всякакви поводи като при кампания за борба с дископатията. Наперени циници кръстосваха езици в измислени медийни борби, а за победата вече едни гърди не бяха достатъчни, трябваха две, та затова силикона взе да се харчи като топъл хляб. Пренареждахме на голия тумбак чифтето пищови и чакахме да дойде спасителят, дето ще накаже лошите, за да разберат и те хубаво ли е да си европеец със съдрани потури и все да не можеш да я преминеш  с лекота тази граница. Защото пък за истинския рахат все не ти стигат парите. Е, както си му е реда за пореден път парата отиде през свирката, а реалността остана с чувството на свършен празник, в който пиенето е дошло много повече от мезето.

Не стига това ами и нашите нови “другари” взеха да ни навикват, а и да ни шамаросват уж с оздравителна цел. Дали са прави или криви кой да ти каже щом като в самите нас се боричкат насажданото чуждопоклонничество и чувството, че и ний сме дали нещо на света, ама той е кьорав и не може да го види. По тази причина си седим в гьола обзети от апатия и от време на време като чуем що е станало наоколо изревем като шопа зърнал жирафа :”Те такова животно не може да биде!”. Понеже у нас могат да ти вземат имота и ти даже да не усетиш. После на кого ще се жалваш, когато за съд трябват пари, а тези, които са те обрали имат повече. Та казват от Европа в България имало две съдебни системи – една за богати и една за бедни. Всъщност са прави, но само от части. У нас има няколко разбирания за морал и справедливост. Едната е на тези който умножават имането си и винаги са били и ще бъдат над..., дребните житейски проблеми и данъчни терзания. Другата, която трябва да си налята парцалите, понеже не роди лелеяната средна класа и остана да се лута в чистилището между минало, настояще и бъдеще. И третата, на която не и пука и може да взриви и целия Европейски съюз, ако бате бутнат онези повече. Първата и трета прослойка се докосват веднъж на четири години, но оставят трайни спомени в съдбините на държавата, наричана все по-често Абсурдистан.

В главите на мнозина в нея, както споменахме, се преплитат странни  смесици от любов към чуждото и патриотичен яд. У нас бъка от фили и фоби, които трудно могат да изяснят своята симпатия и антипатия, но задължително са крайни в позицията си. Към тях се нароиха и назначени патриоти, довчерашни ярки интернационалисти, кичещи се с древни знаци и търсейки с кого да влязат в конфликт, за да се видят в медиите и да изтъркат съпътстващите ги комплекси. Мнозина гледат да се пласират навън из “белите страни”, а от там им затръшват шумно вратите с благовидни предлози, тъй като пренасят позабравени обществени зарази, към който обществата, прескочили строителството на развития социализъм са загубили имунитет. Други хитро притичват обратно, уж обладани от порив на родолюбие и носталгия да внедряват водещи социални методи и технологии и щом наивниците у нас захапят лансираното от медиите пропагандно червейче, бързо пълнят гуши и се връщат обратно, правейки се на обидени и неразбрани. Номера взе да минава многократно поради късата народна памет и забравената мъдрост:”Далеч ме мамо жени, лесно да се хваля!”. И всичко това поради факта, че нямаше кой да обясни на възторжените митингуващи маси преди 20 години, че първо се изграждат правилата на пазарната икономика, а не обратното.

Никой тогава не спомена, че няма нация само от шейхове, а най- лошото е, когато бандитизма се превърне в ежедневие, а апатията роди максимата, че корупцията е далавера, от която мене са ме шкартирали. Иначе разнорангови чиновници от Брюксел, от МВФ и от къде ли не ни посещават регулярно, потупват ни по рамото или гневно размахват пръст, оценяват красотата на природата у нас и момичетата в нея и си вземат самолета, за да подпишат поредния предварително сътворения доклад. У нас политическите среди го очакват като манна небесна, за да се сръват дали е бил насърчителен или крайно критичен. На всички, обаче е ясно как макар трайно да заемаме последното място в европейската група правилата в нея не включват изпадане в друга дивизия. Историята продължава по старому и нито външните наблюдатели, нито вътрешните ръководители се интересуват колко могат да се затягат коланите, понеже напред са 4-5 години, в които е нужно да си оправиш живота, за да не те смята електората за мухльо, когато качи новите си спасители на власт.

Що се отнася до месиите търсенето в милата ни Родина през тези преходни години многократно надхвърля предлагането. Въпреки, че имаме на лице в политическата система европейския модел на конкуренция на идеи, екипи и национални цели, ние решаваме да ползваме пак челния съветски опит, опрян в надеждата на здравата ръка. Никой сякаш за миг не се замисля, че бандитите също са яки момчета, а не инвалиди. Те имат също здрави правила, защото им се налага да изграждат държава в държавата, а методите им са често по евтини - един пистолет и няколко куршума. Кой тогава кара толкова много набедени експерти да наливат с фуния акъл на зиналата публика, че представителната демокрация била скъпа, че броя на депутати и съветници трябва драстично да се намали, че партиите са не филтър и място за формиране на алтернативни екипи и идеи, а язва, гнездо на мошеници и престъпници? Кой се замисля, че зад този лесен начин да се идентифицира виновника за несбъднатото, за личните провали, стоят добре костюмирани люде с не особено чист бизнес, които създаваха и продължават да творят политически организации едномандатки с ярка съдба. Те грейват с платената народна любов и ярките си вождове, коригират правилата в държавата в интерес на интрониралите ги групировки, създават суматоха имитирайки нови подходи към морала и свободата и после си прибират дивидента под ругатните на разочарованите. За тях, измамените вече е готова новата сапунка и новите напудрени герои.

Та в тоя ред на мисли ще вметна спомена гдето до скоро си имахме само една партия, закрепена на власт от конституцията. Та тази партия с главно “П” решаваше всичките ни проблеми от раждането до смъртта без да ни даде право да си кажем мнението. Процес евтин и удобен. Ние бяхме заредени с оптимизъм и все чакахме светлото бъдеще, докато ни отмерят двата квадратни метра полагаема площ. Нямаше много управленски разходи - едно Политбюро, има няма десетина души и един Централен комитет, пълна зала и единодушие. През четири пет години втория, доближил се плътно до първия изгърмяваше и падаше от дванадесетте апостоли в четиридесетте великомъченици, но всички знаехме, че има вина за грешките на растежа, поради което преминава на друга отговорна работа. “Лесно и удобно за управление”, както казваше един виден банкер наскоро оземлен с няколко изстрела, защитавайки тезата, че на България не са необходими среден и дребен бизнес, а петдесет здрави фирми с добър мениджмънт.

Остава въпросът: “Живеехме ли по-добре тогава или нещо бъркаме с носталгията по времето, в което три жени ни бяха малко, а сега и една ни идва в повече?” Остава и второто питане: “По какво се различават днешното време от старото щом я докарахме дотам на власт да е “Народната милиция”, а опозиция да играят две управления на Държавна сигурност. Разлика, ще рекат някой, има. Тогава като те типосат с “другарска критика” на първа страница на вестник “Работническо дело” всички знаят че си лош, ама дали си сгрешил или не..?! И какво от това, ще допълним. Колко минаха по този път Борис Велчев, Митко Григоров, Венелин Коцев, Александър Лилов, Чудомир Александров и още знайни и незнайни “синове народни”, пък позициите им се съхраниха и на някой дори се развиха. Същото като днес, думкат поръчковите журналисти, че си се сродил с тази или онази мафия, а онези, които ядат хляб от тебе ти пеят :“Осанна!”. И далаверата си върви и контрабандата, само баламурниците се множат, понеже те трябва да наливат основите на новото европейско настояще без да си задават някои неудобни  въпроси като:” Кои са приоритетите ни днес? Къде са българските национални интереси? Какво пречи да се чувстваме достойни граждани в ограничения ни земен път, а вечно се налага да се стягаме, мобилизираме и ограничаваме, както на времето прехвърляхме петилетки, за да се роди някакво недефинирано ясно “светло събитие”? Колко години ще догонваме и ще ги стигнем ли дори да бягат срещу нас онези от Запада или ще се надяваме да приобщят към Европейския съюз Албания и Молдова, за да има повод за хвалба кого да сме изпреварили? Верен ли е практикувания до сега подход:”Йес сър !”, в лице и “Гледай си работата!” зад гърба, за да се почувстваме истински, а не географски европейци? А сме ли и имаме ли смелост и разум да станем такива?

11.05.2011 г.   Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти