БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Кръгла маса на тема “Българското средно образование - състояние и перспективи” се проведе на 04.12.2010 г. в сградата на СУ ”Климент Охридски” в София. Домакин бе Радикалдемократическата партия като част от съвместната инициатива на РДП, Обединени земеделци и БСДП. Участие в разискванията взеха представители на неправителствени организации, учители, директори на средни училища и експерти на политически партии.

Модератор на срещата бе Галин Ганчев – дългогодишен директор на СОУ”В. Левски” гр. Русе – член на ИК на РДП. Основни изказвания по темата направиха Виктория Димова – депутат от ВНС, участник в изготвянето на закона за народната просвета и Веселен Методиев – ДСБ бивш министър на образованието.
От страна на БСДП отношение по темата взе Й. Нихризов. Той постави въпросите за децата отпадъци или необхванати от образователната система у нас и за необходимостта от реформи в професионалното образование.

“Позиция”

М Е М О Р А Н Д У М
за преодоляване на задълбочаващата се криза в средното образование в България

Двадесет години след падането на комунистическия режим в България образованието продължава да е извън основните приоритети на държавата. Правителството на Обединените демократични сили, стартира процес на мащабни промени в средното образование, но управляващите след тях не направиха необходимото за доразвиването и продължаването им, за да не бъдат те дискредитирани. Всичко това предизвика най-голямата учителска стачка в историята на страната ни, довела до половинчато прилагане на част от необходимите промени.
Делегираните бюджети пренесоха отговорността за финансиране на образователния процес върху директора на училището. Те осигуряват днешния ден, но не достигат за развитието на образованието. А и послужиха за повод повечето общини да абдикират от поддръжката на прилежащите им училища.
Част от българските училища притежават добра база за качествено обучение - мултимедия, лаборатории, спортна база. Но съществуват училища без компютри, в много от тях липсва качествен образователен процес. Необходима е структурна реформа.
Средното образование не е адекватно на настъпилите промени. Светът около нас много бързо се променя. Не тясна специализация, а гъвкавост и адаптивност са нужни на децата, защото научаваните днес знания могат да се окажат погрешни в деня, когато те се сблъскат с реалния живот.
Особено тревожно е състоянието на професионалните училища. Много от тях отразяват структура на икономиката преди повече от 30 години и нямат нищо общо със съвременните технологии.
Съществува и недовършеност в системата за кариерно развитие. Не е изяснен ангажимента на учителя в разработване на стратегия за развитие на училището. Еднаква е тежестта на добрия и лошия ученик, на учителя, подготвящ лауреати на международни конкурси и на учителя-чиновник.
В някои училища стартира целодневно обучение, но още не е ясно откъде ще дойдат средства за необходимото преустройство на материалната база и за хранене на учениците.
В редките случаи, когато се дискутират проблемите на заетите в образователния процес, се пропускат най-проблемните деца - тези, които не ходят на училище. Държавата не предприема необходимите мерки, за да защити правото и необходимостта от задължително за всяко дете образование, а това в бъдеще ще създаде много по-сериозни проблеми, отколкото тези със заетите в сферата на образованието.
Ние разбираме, че системата на образованието е консервативна и за реализирането на промените е нужно търпение, политическа воля и настоятелност.

Затова настояваме:
1. Незабавно да започне широка дискусия за необходимостта от модернизиране на учебните програми, методологията на преподаване, училищното управление и оценяването на преподаването в средното образование.
2. Да се постигане политически консенсус по отношение на приемането на национална стратегия за развитието на българското средно образование и нейното реализиране.
3. Да започне структурна реформа в средното образование, но с пълноценно използване на ресурса и възможностите на съвременните информационни и комуникационни технологии за съхраняване и оптимизиране на училищната мрежа в т. нар. обезлюдяващи райони.
4. Да се намери политическа воля за реално започване на децентрализация на отговорностите на държавата. Да се засили отговорността на местното самоуправление за повишаване качеството на средното образование с отчитане спецификата на района, на населяващите го общности, на потребностите в настоящето и перспективите за развитие.
5. Да се определи ясна формула на единен разходен стандарт за издръжката на ученик, която да включва основните пера и процентните съотношения между тях. Понастоящем определените годишни издръжки на един ученик трябва да покриват разходи за заплати на учители и непедагогически персонал, за полуинтернатни групи, за отопление, ток, вода и т.н. без да са указани процентните съотношения между тях.
6. Да се въведе система за идентифициране и валидиране на неформалното и самостоятелното образование, което обслужва нуждите на индивидуалния учащ се. Те подпомагат повишаването на професионалната квалификация в контекста на европейската политика  „учене през целия живот”, а също и социалната интеграция, заетостта, развитието и използването на човешките ресурси в граждански, социален и икономически контекст, отговарят и на специфичните потребности на хората, нуждаещи се от интегриране или реинтегриране в системите за образование и обучение, пазара на труда и обществото.
7. Да се въведе ваучерна система за повишаване на квалификацията и ключовите компетентности на учителите на принципа „парите следват учителя в избора му на квалификационен курс”.
8. Да се поощряват добрите практики в образователния процес чрез отразяване в медиите.
9. Да се промени тромавата, двуетапна, скъпа и криеща корупционен потенциал процедура за избор на учебник с ясна и прозрачна процедура, която да е едноактова и базирана на два основни принципа:

• Отговорност - на ниво МОМН при определяне съответствието на проекта за учебник с държавните образователни изисквания, с програмите и със стандартите за графичен дизайн;
• Пазарен механизъм - като естествен регулатор и на качеството и на количеството учебници.

10. Да се ускори процеса на интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета. Все още са много малко българските училища, в които е създадена достъпна архитектурна среда - те са без асансьори, с неприспособени стълбища, сервизни помещения и т.н., няма адекватна подкрепяща среда от услуги, които биха улеснили децата и техните семейства при интегрирането им, липсват подходящи учебници, методика за обучението им, достатъчно подготвени педагози за работа с тях, възможност за допълнителни занимания в училището и извън него.
Отношенията в триъгълника училище-родители-деца засягат пряко всеки член на нашето общество. Качеството на отношенията между хората и между институциите се пренасят и в българското училище. Нека, стъпили на традицията, всеки от нас даде необходимото за преодоляване на задълбочаващата се криза в средното образование в България.

4 декември 2010 г.

Радикалдемократическа партия в България
Политическа партия „Обединени земеделци”
Българска социалдемократическа партия