ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА ДЕРТЛИЕВ

На  05.11.2010 г. се навършиха десет години от кончината на  д-р Петър Антонов Дертлиев – председател на възстановената Българската социалдемократическа партия от 1990 г  до  смъртта си. Тази годишнина освен всичко друго стана за пореден път повод за спекулации с личността на Доктора. В познат от тоталитарните години стил определени политически личности с апломб започнаха да преиначават историята. Дали в своите политически действия и оценки в периода на прехода към гражданско общество д-р Дертлиев е бил винаги прав времето ще реши. Той, обаче неизменно е бил свързан само и единствено с БСДП и не може сега разни политически играчи да жонглират с паметта му, заграбвайки меда и харизвайки другиму жилото, защото народът е казал, че двете вървят в комплект. Затова в памет на д-р Дертлиев публикуваме отново неговото последно интервю, което лидерът на БСДП дава пред екип на вестник “24 часа” дни преди да приключи земния си път и е публикувано посмъртно  в броя от 07.11.2000 г. В него той изразява ясно своето отношение по широк кръг проблеми, включително и към хората, кичещи се днес с неговото име. И макар изненадващо в наши дни този текст да се оказа библиографска рядкост, оставяме коментара на читателите.
“Позиция”

ПРОЩАВАМ СЕ С ЖИВОТА, НО НЕ СВАЛЯМ ЗНАМЕТО

Не омърсявайте светлите имена в политиката с днешните джуджета, завеща лидерът на БСДП

МАРИЯНА ЙОРДАНОВА
Д-р Дертлиев, доволен ли сте от дъщерите си?
В личния си живот съм един изключително щаст­лив човек. Имам съпруга, която ме чака 10 г., докато бях в затвора. Тогава тя бе­ше на21 г., апо-голяматами дъщеря - само на 4 месеца. Не се оплаквам, че жена ми ме командва - това й е про­фесионален навик, защото е учителка. Аз уж проте­стирам, но съзнавам, че е за мое добро.
Имам две дъщери, които не се нуждаят от генетичен знак - имат. си го. Имам 5 внуци, всички са добре, здрави, хубави.
Децата ми не са взели от никого нито лев. При нас не е имало стипендии, понеже баща им е някакъв. Не мо­же тъпото ти момченце, което е било в Горна баня и едвам са го търпели, извед­нъж да стане голям талант. И като погледнеш, Бълга­рия се управлява от много талантливи хора, понеже децата им са големи талан­ти. Моите не са толкова та­лантливи. Внуците ми са в най-престижните училища. Единият ми внук е в Университета по икономика в Лондон, няма по света по-добро училище за икономи­ка. Веднъж той ми каза: "Дядо, знаеш ли, че в моя клас има един министър от Мексико." Викам му: "Да­вай, дядо, току- виж и ти си станал министър. А той ми отговаря: "Не искам да ста­вам министър, като гледам ти колко си спечелил от по­литиката".
-  Надявате ли се все пак някой от наследниците ви да влезе в политиката?
-  Ако имаш вътрешен подтик, то става, без някойда те кара. Пък и там, къде­то са те, политиката не представлява това страши­ лище, което е в България. В България
най-жестоката професия е политиката
Не зная по-голяма авантю­ра, по-жестока и жертвена професия. Това не важи обаче, ако си мошеник. У нас преуспяват само моше­ниците и плазмодиите. Та днес конституцията я по­лзват тези, които лежаха на тревата против нея. и Къде беше Александър Йорданов, когато правехме конституцията. А  Соколов? И Желю Желев стое­ше настрани. Животът е не­що неблагодарно, полити­ката и тя е такава.
Ще ви разкажа една се­мейна история. Когато бях на 16 г., малко ме стреляха. На 17 вече познавах арести­те. На 18 се познавахме до­бре с ДС. Трябваше да за­върша нещо. Исках право, философия, изкуства, все такива шантави работи. Ба­ща ми вика: "Сине, кой ще те търпи да се занимаваш с изкуство и философия. Ка­то те гледам, на 30 г. ще бъдеш депутат, след това или нагоре министър, или надолу - в затвора. Затова я си стани един лекар, та да знам, че съм ти оставил хляб."
Баща ми позна точка по точка моята съдба. На 30 г. аз влязох в затвора и там започнах да правя голямата кариера на политик, който не е получил нищо от поли­тиката освен удовлетворе­нието, че е направил нещо за народа си. Приемам като лична обида, когато слагат под един знаменател всички политици. За Сгамболов ли ще кажете, че е користен, или за Кръстьо Пастухов, които е удушен в сливенския за­твор? Не омър­сявайте светли­те имена с джу­джетата, които напълниха бъл­гарската поли­тическа нива.
-Не ви ли бо­ли, че може да не доживеете меч­тата и делото на живота си обединена социал­демокрация?
-Колко души са направили конституция в България? Аз направих. Колко души са изградили мирът на своята страна. Аз го направих. С какво се гордее България сега? Че е стабилна страна. Аз го на­правих. Не съм огорчен, че съдбата ме е пренебрегна­ла и не ми е дала възмож­ност да постигна всичките си цели.
Но има друго нещо, кое­то много ми горчи. На този народ включително и на БСП,
аз предложих път за щастлив развой
Да излезем от кризата не със стягане на колана и ограбване на народа, а с инвестиции, с изграждане на индустрия. Всички, които казват, че България е била бедна преди 10 ноември, са просто безсрамници. България беше богата с труд и интелектуален капитал.
-  Защо пропиляхме парите и оставихме младите хо-ра да избягат?
-  Защото   търговците превзеха храма. Аз се прощавам с живота и въпреки това н съм свалил знаме­то. Не си победен, докато не позволиш да сгазят твоето знаме. Моето е още вдигнато, ще го вземат идруги. А България ще живее. Страната ни е икебана - много красота в малко пространство.
А младите, които зами­нават, ще се върнат рано или късно. Спомнете си "Пътуването на Одисеи" на Тончо Жечев: "В края на краищата Одисеи мина покрай острова на сирени­те, видя всяка красота и на­края се върна при своята старееща Пенелопа и своя­та скалиста Итака". А на­шата Итака не е скалиста и младостта ни още е жива. Трябва да й помогнем да излезе от днешното поло­жение.
Кой ще й помогне?
Не всички в политиката са мръсници: Втълпяват ни, че са нужни млади и неомърсени хора. Какво значи невинни? Няма невинност, която не е поискана. Невин­ност е тази, която е поискана и е отказала да се омърси. Нужни са не млади, а хора, които са имали възможност да се омърсят, но не са го сторили. На 19 г. ми предложи­ха да стана пълномощен министър и професор. Аз оти­дох в затвора. Аз и хиляди мои другари доказахме, че сме невинни. Там е изборът.
За какво съжалявате?
- За много неща. Съжалявам, че пътят, който чертаех и който спасяваше целия бивш соцлагер, несереализи-ра%Аз съм привърженик на кейнсианството – излизане от кризата чрез инвестиции. Вместо това бе избран най-трагичният път- неолиберализмът. Със свиване на коланите можеш да спестиш малко пари, ако си сиро­мах, но не и да направиш нещо голямо.
.Ние свивахме коланите, за да преяждат други
Как не се разболяха от преяждане, бе, да ги вземат дяволите. Как могаттияхора да гледат сънародниците си да ровят в кофите за боклук и да си строят палати. Сигурно има тръпка в печалбата, сине майчин. А тръп­катана оня, който не може да си издържа децата, да си плати лекарствата?! България се нуждае от нов справедлив ред. Социа­лизмът беше опорочен от негодници, но идеята за со­циална правда и любов между хората няма да умра. Костов навремето го каза много откровено: "Който е силен, ще стигне целта, който не, ще падне по пътя. Това е законът на джунглата. Другият е на Христа -помагай на ближния си. Социалдемокрацията изповяд­ва този закон. Аз не съм черковник, но нравствеността на християнството е част от моята нравственост.
-  Какво става в лявото пространство? БСДП, БСП, ОБТ и движение "Социалдемократи" може да секоалират за изборите.
- Добре е, че се събират. Проблемът е, че тези събира­ния стават обикновеномалко преди изборите и много пъти са користни.

Като не може с едните, да отидем при другите. Така започва тьргашеството затова бих искал всичките им координационни съвети да бъдат с чиста поми­съл и тогава съм зад тях.
- Спокоен ли сте за вашата партия, която еразкра-чека между БСП и Евролевицата?
- Не съм спокоен за партията, каквато е в момента. Но има нещо, в което съм дълбоко убеден - социалдемокра­цията е много голяма идея и никой негодник не може да я разруши. Не може някакъв малък негодник чрез малка­та си сметка да разруши този идеал. Много хора умряха за него; Не са умрели за някакви негодници, които са готови да продадат и партия и родина, за да станат депутатчета, пък не дай боже и министри.
- Напоследък се вдигна много шум около лидер­ския пост а БСДП. Законен председател ли е Петър Агов?
- Това е правен въпрос. Едно ръководство са сменя тогава, когато се регистрира в съда. Ние нямаме регистрация на новото ръководство, така че легитимният председател на партията съм аз. Пълномощия съм дал на един-единствен човек - Йордан Йорданов, мой за­местник. Г-н Георги Анастасов, който днес се представя за зам.-председател на партията, е просто най-обикновен измамник.
- Петър Агов и Анастасов не дойдоха ли да говорят лично с вас?
- Да говорят с мен?! Че откъде ще вземат очи? Агов три пъти го каних, той дойде веднъж. Това са хора, които дори като бях здрав; нямаха куража да дойдат при мен и да кажат какво смятат да правят^ Като плъхове бягаха по кьошетата, когато се мернех покрай тях.
Като плъхове ще свършат и политически
Но ще има нов конгрес, на който всеки ще си намери мястото.
- А ако дотогава партията ви стане сателитна БСП?
- Няма да стане. Ако БСП иска да работи с нас, може, но само на равноправни начала. Ние 100 г. се бием и силни, и слаби.
Една година бяхме в Държавна сигурност четирима лидери на тази партия. Единият полудя, другият умря, останахме двама. Никой от. нас не подписа декларация. Ние сме единственият случай в историята на България. Най-големият комплимент, който ми е правен, е от шефа на следствието Дворянов. в една мразовита януарска нощ ме заляха с вода и ме оставиха да стана сталактит. Дворянов ме плашеше, че щеме беси, ще ме къса на парчета. Накрая избухна и каза: "Вашта мама, вие хора ли сте!" Бяхме надхвърлили представата му за човешка издръжливост.
- Вярвате ли, че следващото правителство ще е коалиционно?
Нужно е коалиционно управление. И за да не дърпа всеки чергата към себе си, ще трябва на всяка цена умните да не пускат лудите.
Убеден съм, че Доган ще влезе в управлението. Той е изключително ловък политик. Може да не ни харесва, че не е българин, но той е с много качества на зрял политик. Съжалявам, че не е от моята формация.
-Какво ни чака, ако днешните управници останат на власт?
- Огромна трагедия. Не искам да доживея този момент.