Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Решения / Национален комитет

МОРАЛНИЯ ПОБЕДИТЕЛ

/Доклад на председателя на БСДП изнесен на заседанието на НК на БСДП в гр. Ст.Загора на 25.09.2010 г./


Преди 150 години в гр. Шумен се ражда един велик българин. Неговите виждания за развитието на социалната идея будят уважение сред най-видните социалдемократи от началото на 20-ти век. Със своите възгледи той се проявява не само като последователен патриот, но в теоретичните постановки изпреварва с десетилетия социалдемокрацията от Западна Европа.



В България е политик съпътстван с почитта на съвременниците си и крайно противопоставяне на опонентите, повечето довчерашни другари. Дълги години комунистическите проповедници използваха името му като контрапункт на обсипвания с възхвали негов съратник и противник Димитър Благоев. Времето обаче доказа правотата на тезите, застъпвани от този велик наш сънародник и даже десетилетните му отрицатели се опитаха да го припознаят, забравяйки в бързината да изчистят калта, хвърляна през тоталитаризма върху творчеството му. Шестдесет и девет години след неговата кончина името му остава в нашата история не само като политик, поставил началото на социалното законодателство в България, а и като човек прозрял истината за приоритетите в едно общество.”В социалдемокрацията целта и движението са свързани в едно, те не трябва да се делят едно от друго, но когато целта и движението дойдат в противоречие едно с друго, тогава последното трябва да отстъпи, с други думи: социалното развитие стои по-високо от интересите на пролетариата и социалдемокрацията не може да защитава пролетарските интереси, които пречат на социалното развитие.”Това написва той в”Земеделска политика и социалдемокрация” издадена София 1900г. на стр.38. За тези съждения Благоев престава да го нарича “другар”, комунистите го презряха, но той остана великият хуманист, социалдемократа


ЯНКО ИВАНОВ САКЪЗОВ




Роден е на 24 септември 1860 г. в средно еснафско-търговско семейство. Баща му бил кърджия /така наричали някога амбулантните търговци/ по новопазарските български села. После станал уседнал търговец в гр. Меджидия и гр.Кюстенджа в Добруджа. Янко Сакъзов започва да  се учи да пише на пясъчни чинове и да срича думите изписани на родния си език.
През 1873 г. бащата завежда семейството във Варна Там Сакъзов изпитва революционното влияние на учителите Волов и Янчев. От този период е патриотичната и революционна закваска с четенето на забранени книги и пеенето на революционни песни. Три години по-късно семейството отваря дюкян в Кюстенжа и там дочаква руските освободители. Сакъзов става дребен чиновник в новото управление.През есента на 1878 г. заминава за Русия в гр.Николаев, а в последствие записва Духовната семинария в гр.Одеса, в същия клас, където учи дошлият от Цариград Димитър Благоев. Попада под влиянието на Трайко Китанчев, по препоръка, на когото започва да чете творчеството на Белински, Добролюбов и Писарев.
В политиката пряко Сакъзов се включва за пръв път в изборите за Велико народно събрание и против пълномощията на княз Батемберг. От 1881 г. е в Германия, където записва естествени науки, философия и история в Йена, Лайпциг и Тюбинген. Запознава се с труда на Енгелс “Селската война в Германия” и с “Комунистическия манифест”, който както сам посочва не му прави тогава впечатление поради липса на историческа и класово-политическа основа, както това става години по-късно.
През есента на 1883 г. заминава за Лондон, където следва биология и се запознава със социалната философия на Спенсър и Хенри Жорж автор на знаменитата тогава книга “Прогрес и бедност”. Пролетта на 1884г. го заварва в Париж. Там се запознава с литературната и художествена критика при Иполит Тен и изучава Луи Блан и Прудон / френски социалисти, последния се счита за родоначалник на анархизма/.
Завръща се в Шумен в лятото на 1884 г. и става учител в началното училище по естествена наука и история. Като учител чете реферати в учителското дружество и изнася сказки в читалището. През лятото на 1885 г. познатият от Одеса Трайко Китанчев среща отново Сакъзов и завърналия се от Петербург Благоев. Последният вече издава под псевдонима Желязков списанието “Съвременний показател”, на което Сакъзов обещава да сътрудничи.
Съединението на България е последвано от Сръбско-българската война. В нея Сакъзов участва като доброволец. Той се обявява срещу преврата детронирал Батемберг и от името на либералното шуменско гражданство говори пред генерал Каулбарс срещу тази руска намеса . Същата 1886 г. Сакъзов издейства учителско място в Шумен за Благоев и заедно с него уреждат реферати в учителското дружество. При тях Благоев се проявява като краен русофил. Междувременно за опити с животни по експериментална анатомия Сакъзов бива уволнен.
В периода 1887-1890 г. Сакъзов е помощник прокурор при приятеля си Хр. Тодоров, но с преместването на последният отново у уволнен. През тези три години той осъществява контакти с прогресивно мислещи млади хора от Габрово Севлиево, Търново, Сливен, и Котел . Запознава се с Никола Габровски, превежда и издава социална  литература.
От 1891 г. Сакъзов започва изданието на списание “Ден”. Влиза във връзка с Мутафов и Конов от Севлиево и Бозвелиев от Казанлък. Води активна кореспонденция с Пол Лафарг и Карл Кауцки. Въпросът: “Съюз или партия?”- излиза на дневен ред. Социалдемократическите групи от Шумен, Севлиево, Габрово, София, Казанлък и др. са за създаването на съюз. Сакъзов е възпрепятстван от власта по оново време да участва в Бузлуджанския конгрес. През 1892г. в гр. Пловдив се свиква социалдемократическа конференция. Там се оформят двете течения. В Шумен идват от Женева Слави Балабанов и Кръстю Раковски и заедно със Сакъзов подготвят декларацията на БСДС. През 1893 г. е купена нова печатница, а свиканата през лятото конференция в Шумен решава седалището да се премести в София, а органа на Българския социалдемократически съюз да се нарича “Другар”. Редактори и ръководители стават Сакъзов Мутафов и Дабев.
През 1893 г. в София се урежда първата работническа социалдемократическа вечеринка. Реч на нея държи Сакъзов. При първия опозиционен общински съвет в Шумен Я. Сакъзов участва на изборите. Първата работническа петиция до Народното събрание е съставена също от него.
Опитите на Дабев и Мутафов за споразумение успяват и през февруари 1894 г. се сключва съглашение между ”партисти” и “съюзисти” След падането на Стамболов Сакъзов е освободен от полицейски надзор и се среща с Габровски, подготвяйки проект за устав и програма на новата обединена партия по немски образец. Обединителният конгрес е през юли 1894 г. и избира  Я Сакъзов и Г. Георгиев за редактори на общия вестник “Социалист” През септември същата година се кандидатира за народен представител в Нови пазар. Сакъзов и Габровски стават първите социалдемократически депутати в Народното събрание. От тук насетне животът на Сакъзов и историята на партията на социалдемократите се превръщат в едно и също нещо. Като социалдемократ той е избиран за депутат в българския парламент 11 пъти.
Я. Сакъзов се проявява като блестящ теоретик. За него казват, че е типичен кабинетен учен, който изслушва всяко мнение, анализира го и излага своето становище по повдигнатия въпрос на базата на убедителни доводи. През 1896г. той прави първия цялостен опит да обясни българското политическо развитие от Възраждането до появата у нас на социалистическите идеи. Най задълбочените му трудове са свързани с издаването на списание “Общо дело”- 1900 г. Появата на  списанието, което повече прилича на вестник е свързано с изменението на устава на БРСДП наложено от групата на Д. Благоев, с което се забранява на членовете на партията да публикуват свои статии в други издания освен в партийния “Работнически вестник”, даже самите те да са издатели на други вестници. Това решение затваря пътя на вътрешнопартийната дискусия и принуждава несъгласните да го заобикалят дори с цената на партийното си членство. Подобно на Сакъзов, Евтим Дабев започва издаването на списание “Труд”, а живеещия в Стара Загора участник в Бузлуджанския конгрес Иван Кутев заради своята независима издателска дейност е изключен от партията.
На страниците на “Общо дело” Янко Сакъзов анализирайки състоянието на българската икономика, борбите на възникващия пролетариат и положението на българското общество в което патриархалните елементи са все още твърде силни пропагандира своето прозрение, че най-прекия път към прогреса изисква партньорство между труда и капитала. От тук се ражда термина общоделство, с което българската социалдемокрация изпреварва във вижданията си с цели 6 десетилетия западноевропейските си колеги. Нищо, че те като Кауцки разглеждат дейността на Сакъзов като “Социализма в икономически изостаналите назад страни”.
Периодът 1901-1903 г. за Сакъзов е период на непрекъснати разпри и борби, както в така и вън от партията. През 1902г. е избран заедно с Благоев и Вл. Димитров за депутат от Ямболско. В Народното събрание защитава дребната семейна собственост на земеделеца. Развива активна международна дейност в защита на българите от Македония. Пише поздравително писмо до Жан Жорес за неговото застъпничество в тази област. Следва разцеплението от юли 1903г. Органът на широките социалисти става вестник “Единство”, в последствие “Работническа борба” и се оглавява от Сакъзов. Той посещава отново европейските центрове и записва  БРСДП /ш.с./ и синдикалния съюз в съответните интернационали. През есента на 1903г. е пак на избори в Ямбол. Изборите са окървавени, а самият той попада за 16 дни в сливенския затвор.
През 1905 г. Сакъзов написва книгата “Цезаризъм или демокрация”. Следват борби  с демократите на Малинов и спорове с “тесните социалисти” /Кр.Раковски/. После идва битка против изменението на чл.17 от Конституцията, свързан с пълномощията на монарха и избори за ВНС. През 1911 г. на демонстрация против Фердинанд в Търново Сакъзов държи пет часова реч, а през 1912 г. е избран за депутат за пръв път от София и става  редактор, заедно с Хар. Христов на ежедневника в.”Народ”. Янко Сакъзов е един от малкото българи, които прозряват сделката сключена с помощта  на Русия между балканските монарси. Не от липса на патриотизъм, а пред опасността българските идеали да бъдат смазани той се опитва да предупреди за опасността от войната, но е издърпан от парламентарната трибуна от заразените от еуфорията патриотари. Това е поредното доказателство, че не от вчера в политиката у нас след слепите решения разумът идва на другия ден с изтрезняването и болките от реалността.
Катастрофата след Междусъюзническата война докарва на проведените избори в парламента 19 депутати социалдемократи. Сакъзов тежко преживява трагедията на Македония и отказът на сърбите за компромис. На няколкото срещи с македонските революционери те настояват за включване в световната война на страната на Австрия и Германия. Сакъзов пледира за неутралитет на България. Случва се обратното.
През лятото на 1918 г. Сакъзов отказва на Фердинанд да влезе в кабинета в условията на продължаващата война. Става министър на търговията, промишлеността и труда след абдикацията на Кобургът. Като министър в правителството на Т. Теодоров /28 ноември 1918 - 06 октомври 1919 г./ въвежда 8 часовия работен ден в нашето трудово законодателство. На учредителния конгрес на Социалистическия интернационал в Берн 1919г. /в това заседание за възстановяване на ІІ-рия Интернационал участват социалдемократическа партии от Европа/ прави опити да смекчи съдбата на България.
След като Стамболийски осуетява общо управление на земеделци и социалдемократи, Сакъзов  става последователен критик на безизходната земеделска политика. Опитът на депутат във всички народни събрания от ХV до ХІХ /1911-1923г./ го прави противник на желанието за недемократично овладяване на цялата власт в държавата. Приема преврата на 9 юни 1923 г. с условието за нормализиране на положението и демократично управление, но в началото на 1924 г. скъсва отношенията със Сговора. В периода на разцепление в БРСДП /о/ след 1926 г. при което в парламента социалдемокрацията е представена с две парламентарни групи на БРСДП и на изключените от партията формирали Социалистическата федерация начело с д-р Петър Джидров, Сакъзов заедно с Константин Бозвелиев заема позиция за ликвидиране на противоречията и обединение. Обединението на двете крила става факт през 1932 г., но скоро демокрацията отново бива погазена уж в името на единението на нацията.
В периода  1923-1934г. Янко Сакъзов е депутат в три народни събрания /ХХІ до ХХІІІ/. През 1930 г. е организирано честване на неговата 70-та годишнина и издаден юбилеен сборник, в който приживе известни общественици и политици като Карл Кауцки, Емил Вандервелт, Теодор Дан, проф. Асен Златаров и др. изказват почитта си към личността и делото на Сакъзов.
Янко Сакъзов категорично се противопоставя на преврата от 19.05.1934 г. и преминава в опозиция .В края на тридесетте години на миналия век поради напредналата си възраст постепенно се оттегля от активна политическа дейност.
Умира в гр.София на 02.02.1941 г.
Янко Сакъзов завещава богато творческо наследство. Малцина навярно знаят, че патриархът на социалдемократическите идеи у нас е и автор на първата история на България, написана от българин след Освобождението. За този свои труд излязъл в годините на Първата световна война, Сакъзов изказва в предговора благодарности към Константин Иречек, завещал ни първата цялостна история на българите, руските професори Погодин и Успенский и на професор Златарски за неговите лекции,четени във Виена. Сред множеството статии и беседи, издадени самостоятелно или в сборници се открояват три основни политически труда, книгите “Тревога за призраци” /нашето отстъпничество или тяхното недомислие/ издадена 1903 г., “Цезаризъм или демокрация” /1906 г. “интелигенцията и нейната роля в обществото” 1906 г  Внимание заслужават още “Преглед върху новата история на България и българите социалисти” 1906 г. “Земеделската политика и социалдемокрацията” 1900 г.  и др.
Навярно ако живееше в наши дни със съвременните изкривени понятия за политика и популярност Янко Сакъзов би бил с личния си живот чест гост на жълтите вестници задоволяващи масовата култура. Не случайно дори днес близо 70 години след смъртта му в Интернет можете да попаднете на заглавие от рода: “Скандалната история на Янко Сакъзов”, която започва с многозначителното:”Без да е бил един ден работник Янко Сакъзов става един от пионерите на работническото движение у нас”.
Като учител в родния си град Шумен Сакъзов среща 17 годишната учителка Ана Велкова, която току що се е завърнала от Русия. Бъдещата писателка с псевдоним Ана Карима, авторка на романа “Ирина”, се жени за десетина години по-възрастния Сакъзов и им се раждат три деца. Ана започва да се занимава с обществена дейност. Тя е една от основателките и първа председателка на Българския женски съюз основан 1901 г. В общественото пространство се лансира съперничество между нея и Вела Благоева, която също се пробва в литературната критика / неин е предговора на първата стихосбирка на поета, в последствие депутат от Обединената опозиция  1946 г. Христо Пунев “Нови дни” издадена 1904 г./ В цитирани изказвания от онова време  Ана Карима е шокирана от еманципацията, от небрежността в облеклото и рязаната коса на Вела Благоева, както и от неизменната цигара в устата. В интервю пред Христо Бръзицов Карима подчертава, че търси изход за спасението на “поробената беззащитна жена” “по мой си начин”. Някой от писанията намекват, че съперничеството Благоева Карима е допринесло за ускоряване на разцеплението  на партията през 1903. Това едва ли е съществено, защото самия Сакъзов, както се отбелязва не е гледал с добро око на хиперакативта обществена дейност на съпругата си, което я кара да го определя  като “интелигент с турско възпитание”. В края накрайщата Сакъзов се влюбва в съпругата на писателя Георги Стаматов - Вера, също учителка, развежда се и след съгласието на Стаматов се събира с нея като им се ражда син Анатол.
За разлика от днешното настояще, където тези лични драми биха заляли общественото пространство и обезличили цялата му теоретична и обществена дейност, Сакъзов има късмет да живее във време, когато образованите хора са можели да отделят зърното от сламата, а мнозинството от простолюдието, за които се твори жълтината е било неграмотно да я погълне. Така в юбилейния сборник за Сакъзов присъстват не те , жълтините, а оценката в елегантен литературен стил със заглавие” В браздите на един живот”, дадена за неговия учител от Сотир Янев- /социалдемократ убит от бойните комунистически групи през 1943 г. и дълги години спряган за фашист/. Тази оценка дадена през 1930 г. започва с думите:”Нито събитията, нито лицата се наблюдават и преценяват вярно, когато биват гледани от много близко  или от много далечно разстояние. Дистанцията е необходима на художника, изправен пред своето творение и на историка, който търси да долови дълбокия смисъл на събитията в историята. Тя е необходима и на политика, който преценява и изучава обществените движения, техните духовни и делови водачи Ето тази дистанция е отмерена в живота на Янко Сакъзов, седемдесет години живот, петдесет години работа върху българската политическа нива и една огромна мисловна дейност!
Изваждам от моята библиотека, червено подвързания том – съчинения на Янко Сакъзов.......Тези три книги съм чел още като ученик за първи път на 1908 г., значи преди 22 години.
Чета ги и през моя духовен поглед се открива миналото, в което е очертан силуета на Янко Сакъзов, един човек, който вече 50 години говори и пише, твори и ясновидства, озарен от светлината на голямата социалистическа идея....”
За да завършим с написаното от проф. Асен Златаров:”Малко са обществениците и партийни водачи у нас, които имат качествата и цената на гражданина Янко Сакъзов.”
В неспирната люта вековна битка между комунизма и социалдемокрацията у нас, въпреки историческите фалшификации и медийния шум, той Янко Сакъзов излезе моралния победител, защото след години на отричане наследниците на бившите му клеймители пожелаха да го припознаят за свой, понеже им бе нужен, за да оправдаят своето съществуване. Неговите идеи, макар и преоткрити станаха ръководно начало на европейските политически доктрини, тъй като прогреса е немислим без партньорството на труда и капитала, както днес, така и в бъдеще.

Йордан Нихризов



Заседание на НК на БСДП в чест на 150 години от рождението на Сакъзов










 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти