Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

От 52- ри брой на бюлетина”Позиция” в традиционната ни рубрика “Нашите предшественици”започнахме с помощта на Биографичния и библиографски справочник с автори Иван Христов и Слави Тодоров да представяме неизвестните участници в Бузлуджанския конгрес. Както вече бе изтъкнато една от причините, ако не и най-важната, техните имена да останат толкова години затрупани от праха на времето е факта, че биографиите им не са се вписвали в създадените от комунистическите доктринери критерии за кристална идеологическа чистота, непогрешимост и героизъм. Те, както показва историческата правда са били най-вече будни млади хора, с развита чувственост и свободен дух, които в зората на възникването на  Третата българска държава пренасят сред неотърсеното от патриархалните отношения наше общество модерните европейски идеи за социална справедливост. Утопизмът често е съпътствал мирогледа им, предвид особеностите на все още неразвитите индустриални отношения в България в края на  ХІХ век. Това у едни е предизвикало прозрения, които водят до принос в теорията на социалната демокрация, у други радикализация във възгледите и приобщаване към болшевизма, а у трети отказ от политиката. Благодарение на своето добро образование, една не малка група от участниците в конгреса на Бузлуджа стават  част от “омразната буржоазия”, което би хвърлило в потрес всеки комунистически изследовател догматик. А както е известно в състоянието на тоталитарна диктатура, за да не възникне проблем и се породи съмнение в “свещената партийна правота” лекът е мълчанието. Но понеже с мрака се воюва само посредством светлината на истината ще представим участниците в учредителната сбирка на БСДП такива каквито са – млади българи със желания и стремежи, живели и работили преди повече от век.
Участникът в социалдемократическия форум на Бузлуджа от 1891 г., чиято биография ще представим днес напълно отговаря на тезите заложени в този увод. За него може би с пълна сила звучи закачливата максима на десницата, чието авторство приписват на Уинстън Чърчил, че ако на двадесет години човек не е социалист, то той  няма сърце, а ако на четиридесет все още е - няма акъл. Колкото и да е болно това сравнение, то е първото, което се набива на очи при представяне на биографията на

ГЕОРГИ СТАНЕВ ГИНЕВ




Роден е в гр. Казанлък през 1871 г. Завършва третокласното училище в родния си град. Става чирак при богат местен търговец, след което постъпва на длъжността “броец” в  казанлъшкото ковчежничество. Започва да се самообразова и се запознава със социалистическите идеи още твърде млад. През лятото на 1890 г. участва в основаването на социалдемократическа група в града, където се записва под псевдонима “Морякът”. Присъства на Бузлуджанския конгрес като слушател.
През  1892 г. заради социалдемократическите си убеждения е уволнен от служба и става пътуващ агент за разпространение на социалдемократически вестници и списания. В спомените си Константин Бозвелиев пише за него:”... Няма да е пресилено, ако се посочи Георги Гинев за първи организатор на разпространението на социалистическия печат и книжнина в България.” С апостолско себеотрицание той обикаля социалдемократическите организации и отделни членове, записва абонати за печатните органи на БСДП и изпраща в Казанлък сведения за състоянието на организационната структура на партията и политическите настроения в страната. Сведенията подписва пак под псевдоним – “Малий”.
В периода 1897-1899 г. Георги Гинев е председател на акционерното дружество “Надежда” и притежател на печатарска машина, на която е печатан и “Работнически вестник”- официалния орган на БРСДП по това време. През 1900 г става управител на печатница “Светлина” в гр. Стара Загора. На следващата година заминава за Швейцария, където следва курсова за млекарство и сиренарство.
След завръщането си от Швейцария се отдръпва от социалистическото движение и става член на Народнолибералната партия. През 1906-1907 г. по време на правителството формирано от Народнолибералната партия начело с Димитър Петков е секретар на Никола Генадиев в Министерството на търговията и земеделието. По спомени на Константин Бозвелиев след това Георги Ганев става акционер в захарни и други фабрики и отваря търговска кантора като представител на чуждестранни фирми в България Умира във Виена през 1916 г.
Такъв е сравнително краткия житейски път на един от участниците в Бузлуджанския  конгрес  - Георги Гинев. А ако някой запита:”Защо му отделяте внимание?”- отговора е ясен:”Защото той е част от нашето минало, а нашата цел и убеждение, за разлика от други е да не парфюмираме историята.”

“Позиция”

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти