Как да увеличим приходите за здравно осигуряване?
( Задачи за настоящи и бъдещи министри)

В последните месеци недостига на средства за здравеопазването стана хроничен и лекари, стоматолози, пациенти и цялото ни общество бяха изправени на нокти. Но истинската причина за проблема, сякаш остава скрита от общественото внимание. За да изясним нещата, ще си послужа с няколко примера.
        Решение 1:
        20 простосмъртно работещи със средно 400 лв. осигурителен доход, при 8% здравни осигуровки.
        8% от 400 лв.= 32 лв. x 20 работещи= 640 лв. за фонд „ Здравно осигуряване”.
        Към тях добавяме един самоосигуряващ се „консултант” с 20,000 лв. средномесечен доход.
        Тази „професия” в последните десет и повече години стана често практикувана и явно има някаква пряка връзка с обществените поръчки и усвояването на пари от европейските фондове.
        Този наш „консултант” се осигурява здравно на 8% върху 2,000 лв. осигурителен доход, което е 160 лв. месечна вноска. Или общо от 21 осигурени лица, във „Здравно осигуряване” постъпват 800 лв. от 28,000 лв. общ месечен доход.
        Това представлява сегашното решение на задачата.
        Решение 2:
        Предложението да се вдигне здравната осигуровка на 10%.
        Като повторим пресмятанията ще получим от нашите 20 работещи 800 лв. за здравни осигуровки, а от „консултанта” – 200 лв. месечно. Т.е. от 21 осигурени лица, пак при 28,000 лв. общ месечен доход, 1000 лв. постъпват в здравния фонд, което е с 200 лв.(25%) повече.
        Решение 3:
        При едно „по-симетрично’ разпределение на доходите в нашия пример( обществото да не е толкова щедро към „консултанта” и той да получава 8,000 лв. средно месечно, все пак с 8,000 лв месечен доход се живее не лошо) се получава следната картина.
        Консултанта пак се осигурява  върху 2,000 лв. на месец и при 8% здравни вноски, във фонда постъпват 160 лв. месечно.
Разликата между старото и ново възнаграждение на „консултанта” от 12,000 лв., ако хипотетично я разпределим върху нашите 21 работещи, получаваме следното:
20 работещи с по 1,000 лв. месечен осигурителен доход и при 8% здравни осигуровки, внасят 1,600 лв. за здравния фонд.
        Или от 21 осигурени лица, пак при 28,000 лв. общ месечен доход, във фонда постъпват 1760 лв., което е с 960 лв. или 120 % повече от Решение 1.
Ако си послужим с един коефицент на пропорционалност К=50,000, ще получим 1 милион работещи и 50,000 „консултанти”, за общественото здравеопазване ще имаме:
с Решение 1 – 40 млн. лева;
с Решение 2 – 50 млн. лева;
с Решение 3 – 88 млн. лева;
Кое решение е по-вярно, нека всеки сам да прецени, но повече от видно е, че недостига на средства идва не от процента на здравното облагане, а от асиметричното(несправдливо) разпределение на доходите в обществото.
Ако изберем третото решение(т.е. ако не се краде от обществото) ще имаме милиони доволни(с минимум 1000 лв заплата) работещи, и пенсионери, произвеждаща икономика, здрава нация и по-малко „Бентлита” и незаконни замъци.