Преди три години излезе от печат първото издание на сборника “Демократичен буквар” с автор социалдемократа от гр. Плевен и член на националното ръководство на БСДП в продължение на две десетилетия Младен Димитров. Както сам той пише:”Текстовете в тази книга са отражение на времето и пристрастията ми. Надявам се датите под много от тях да удостоверят пред внимателния читател, че са участвали в актуални и решителни за времето си обществени противоречия и сблъсъци и да ги извинят за остарелите фронтовашки униформи. Дано личи, че не съм писал за големци, а за “орачи и копачи” на демокрацията. За младите, които ще заемат местата ни и ще я отстояват за себе си и за своето време. Ако някой си хареса нещо от тях - халал да му е. Вярвам, че няма да го подведат.” За бюлетина “Позиция” г-н Димитров бе любезен да представи материал от новото допълнително издание на сборника.

ДЕМАГОГИЯТА*

Откъс от новото допълнително издание на “Демократичен буквар” от
Младен Димитров

Много хора се стъписват пред упоритостта, с която БКП/БОИ/ защитава своите отречени от човечеството и от историята идеи и дела. Плаши ги безочието, с което БСП "спори'' със своите опоненти и държи електората  си в желязна хватка.
Ведно със своите посестрими от Коминтерна. за стотината години съществуване, БКП извърши много грешки, злини и престъпления: Терор и геноцид-масови убийства, концлагери и душегубки, заграби огромни национални богатства, "подари" изконни български земи на партийни ортаци от чужбина, в мирно време докара България до национална катастрофа и т.н., и т. н. Бавно се разплита чорапът, но списъкът с престъпленията и с престъпниците расте и приказките “не сме чували, не сме знаели”отдавна са жалка лъжа.
През всичките десетилетия, в опозиция и в нелегалност и после, на подарената и от Сталин "народна власт” БКП все по-упорито “усвояваше челния болшевишки опит” и демагогията да употребява истината"по предназначение". Да представя каузата си за справедлива, действията си за героична борба “на ползу роду'” себе си за авангард на прогресивното човечество, ловко да си служи с обещания., заплахи и клевети, да налага информационен монопол и да манипулира общественото съзнание. Бялото да представя за черно, грозното за хубаво, лошото за добро и обратно. С целта да оправдава средствата. Лъжата да  минава за агитация, а клеветата за пропаганда.... И всяко престъпление водело след себе си нови и нови лъжи... Така се оформили двете основни черги на комунизма насилието и демагогията.
Биха ли могли съвременните компютри да пресметнат, колко лъжи са били изречени и са били повтаряни до "пълна убедителност”? Колко събрания, конференции, пленуми, конгреси и т.н. са били проведени с докладите, дебатите, решенията?:.Колко пропагандни отдели, школи, "научни институти" по марксизъм-ленинизъм са бълвали все по–хитро съчинена и все по-майсторски поднесена демагогия?!? Колко фалшиви тези са "'приети с пълно болшинство” и колко истини саразстреляни от упор?! Каква цена е платила всяка от заразените страни, всеки от репресираните хора и човечеството като цяло?!? Наистина, гибелта на един човек е трагедия, а на хиляди статистика... В цената не влиза ли и нашето страхливо недоверие към самите себе си, яловия ни скептицизъм.
Дори повърхностни разсъждения в тази посока подсказват отговора на въпроса, защо наследницата БСП е толкова коравоока, а често е и “по-напред с материала” от нас -нейните опоненти. Зад опита и уменията и са десетилетия усъвършенствани и ефикасни детайли от стратегията и тактиката на демагогията и на политическата софистика. Неморални, отвратителни, отречени, но те са опасни оръжия, а у нас все още всичко е възможно...
Партийните членове всеки Божи ден не са питали каква е истина, а каква е линията на партията, т.е,, какво да лъжат... Тяхната постоянна примамка била властта, с всичките и възможности и облаги и те непрекъснато са я разигравали помежду си, като на покер. Естественият подбор на кадрите,тяхното развитие и реализация не зависели от способности и честност, а от възможностите им за демагогия. Сигурно е имало и изключения, но те само са потвърждавали правилото.
Петдесет-години ни внушаваха, че партийните вождове-и номенклатурата са идеалисти и патриоти, бесребреници, които безкористно.ни водят от добро към още по-добро. А след чутовищния провал техните отрочета, наследници и доверени лица се оказаха най-богатите българи, за всички времена и по руски се нарекоха олигарси!.Сравнение с тях, древните софисти, йезуитите, класиците Тартюф и Яго са като герои от детски приказки!..
Трябва да признаем, че забогателите "комунисти” си останаха електорат на БСП. В публичното пространство защитават партията си и нейните лидери и плюят демокрацията. Надали някой се съмнява, че гранитната вярност се дължи на плесенясалата им идеологии /сервира се само в някои пенсионерски кафенета/, а не налични интереси, на оловни икономически връзки и взаимоотношения.Всички като един поддържат партийната линия и синхрона, с който БСП съсредоточава огъня срещу опасните си противници, особено преди избори.
В същото време,колко избрани “демократи” публично оплюха довчерашни приятели и лидери, предадоха идеи и каузи, навредиха, нанесоха удар отвътре, точно на време и преминаха в противникови лагери! А това се приема за “дяволък"!.. Демагогията лишава хората от вярна мярка за нещата от живота, кара ги да вървят против интересите си, против себе си и против децата си....
Само страхът ли движи странната конвергенция – бившата тоталитарна партия да се хвали с демократични умения, а демократични партии да опитват тоталитарни прийоми?!
Ние, дето сричаме с пръсти по редовете на буквара демократичната диалектика, понякога не се ли чувстваме като изоставени деца на посредствения материализъм и на похотливата демагогия, докато опонентите ни се изявяват като майстори на политическата еквилибристика?!?
Против детската болест на демокрацията - десничарството, може би трябва по-често да си повтаряме, че демокрацията никому не е бащиния и никой не притежава ни патент, ни нотариален акт за нея.. Може би ни трябва още малко вяра. че демокрацията се цери и укрепва с повече демокрация; а най-лековита е истината, горчивата!..
Избрахме най харесвания ни роман. Защо да не си изберем и най ловките си демагози?! Така и така всеки ден са пред очите ни непрекъснато ги слушаме, разбираме  им, сравняваме ги... Да ги класираме по десетобалната система Да ги удостоим със звания и титли – заслужил,народен, световен и т.н., а първенците да предложим на света, както представяме гласовете си, борците си, математиците си, както Рогозенското или Вълчедръмското златни съкровища.... Да види светът., каква стока сме отгледали, за кратко да отдъхнем от тях и да видим малко хаир от майсторлъка им!..
* ”Демагогия – измамване с лъжливи обещания, чрез изопачаване на факти и лицемерие. Жертва на Д. в експлоататорските общества стават политически изостаналите хора. Посредством демагогски обещания съвременните буржоазни партии се стремят да спечелят доверието на трудещите се. Много от тези партии дори се представят за социалистически. Д. е широко използвана от фашистите.”

Кратка българска енциклопедия 1964 г.
28.03.2009 г.                                                                

Младен Димитров