Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

ЗАБРАВЕНИТЕ ПИОНЕРИ НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ У НАС

Името на Бузлуджанския конгрес от 1891 г. днес в общественото съзнание се свързва преди всичко с възникването на БСП, макар поне половин дузина политически партии в България да претендират за родствени връзки с това събитие. Монополизирането на този форум, който ражда първата организационна структура на социалдемокрацията БСДП е несправедливо, защото участниците в него след време ще тръгнат в различни посоки и дори ще влязат в жестока политическа и идейна конкурентна борба, обединени в отделни организации. Причината за едностранното тълкуване в днешни дни се корени в тоталитарното ни минало, когато наследниците на един от клоновете на социалната идея, преминали на революционни ленински позиции, формират през 1919 г. Българската комунистическа партия, а в последствие за 45 години налагат диктаторски режим по съветски образец. Техните наследници и правоприемници, въпреки че смениха името на партията  не се отказаха от претенциите да приватизират цялата история на социалистическото движение, а останалата неудобна част да покрият по сталински като несъществувала. Беше време, когато истинността на фактите и позициите нямаха значение, а героизма се превнасяше със задна дата. В изкуствения патос и стремеж за изтъкване се стигна се дори по същество до комични моменти в изкривяване трактовката за случилото се. Септемврийския бунт от 1923 г. например, организиран от агенти на Коминтерна в Москва по директивата за износ на революция, бе обявен за първото антифашистко въстание. Никой не помисли, че за да има антифашистко въстание, трябва преди това да се е настанил в управлението на  страната фашизма. Така за една бройка не изпреварихме Мусолини в Италия и обявихме България за втората държава, в която фашистките идеи са победили, тъй като Мюнхенския бирен пуч тепърва предстоял а на Хитлер след него му се наложило да търка наровете на затвора в Германия. За съжаление този начин на мислене или по точно на отсъствие на такова завладя българската историческа наука, а в последствие и съзнанието на поколението възпитано от нея.

Имаше все пак години, непосредствено след 1989 г., когато се появи спора каква партия се е формирала на Бузлуджа. Някои се опитаха да поставят като критерий последващите години и принадлежността на делегатите към едно от крилата, възникнали след разцеплението през 1903 г. на тесните и широките социалисти. Този подход, макар да дава известно предимство на широканците, също е неверен, понеже някой от участниците като Георги Бакалов са сменяли своите позиции и са преминавали от едната в другата организационна структура, други са прекратили активната си политическа дейност, но колкото и да е шокиращо на пръв поглед при толкова изследвания и писания, защото персоналния състав на делегатите на конгреса завинаги ще остане спорен. Очевидно в онези години на безкористност и ентусиазъм себеизтъкването не е било на мода,, а и точни протоколи за регистрация никой не е смятал за необходими. Промените, от които можело да се извади дивидент с участието в сбирката на Бузлуджа настъпили след десетилетия и малцина ги доживели. При това, ако се съди по завещанието на един от делегатите, чието присъствие се оспорва от някой изследователи – социалдемократа Константин Бозвелиев (починал през 1951 г):  “На гроба ми никакви речи!”, случилото се в България след “победата на пролетарската революция”хич не е съвпадало с неговите идеали за свобода и справедливост.

Да, манталитетът на участниците в Бузлуджанския конгрес е бил много по различен от този на хората, сътворили в тоталитарните години дисертации на техен гръб.. Споровете по онова време в края на ХІХ век, както пишат в сборника с биографии на участниците в сбирката на Старопланинския връх, излязъл през 1991 г. авторите Иван Христов и Слави Тодоров нямат съществен характер.”Всички се считат за последователи на научния социализъм и не носят тясносоциалистическа или широкосоциалистическа насока. Споровете са чисто тактически – навременно ли е излизането като партия с оглед вероятните вреди за движението поради преследване от правителството, навременно ли е излизането като партия с оглед неразвитостта на капиталистическата икономика и в следствие на това – промишления пролетариат, който е естествена среда за действие на социалистите, съобразно тогавашните техни виждания, навреме ли е да се излиза като политическа партия, след като не са изминати ( също съобразно тогавашните виждания) етапите на чисто икономическа борба и синдикално организиране.” 

Като най-точна оценка за ролята  на Бузлуджанския конгрес звучат думите на д-р Атанас Москов, казани на честването на върха, организирано от БСДП през 1993 г.”...трябва да се знае, че тук на Бузлуджа е възникнала социалдемократическа и никаква друга партия.” За съжаление думите му освен в ушите на присъстващите не успяха да отекнат в съзнанието на факторите в тогавашното общество. Малка компенсация днес е факта, че въпросния форум на социалдемокрацията за хората в България все повече се превръща от идеологическа оръжие в историческо събитие. Колкото до участниците в него все още в сила и правилото, изградено за удобство при котерийните боричкания с идеологически привкус през тоталитарните години, с Бузлуджанския конгрес да се свързва единствено и само името на Димитър Благоев. Така се избягва елегантно опасността да лъснат черните точки в кристалната “ленннска” биография на някой от останалите участници. Порочната практика се вкорени и стана традиция
Това, което ще направим в няколко последователни броя на бюлетина “Позиция” е да ви запознаем с биографиите на някой от участниците, които още не сме ви представяли, както това сторихме с Евтим Дабев (социалдемократа от Габрово, в чиито дом фактически приключва конгреса), Сава Мутафов и Андрея Конов (делегати от Севлиево) и Константин Бозвелиев (Казанлък). Първият с чието житие ще ви запознаем с помощта на сборника с автори Иван Христов и Слави Тодоров е делегата от Севлиево




ГЕОРГИ ИВАНОВ ПЕНЧЕВ

Роден е в в бедно семейство на 13.01.1870 г. в гр.Севлиево. Образованието си започва в родния град, където завършва непълната Севлиевска гимназия. След това продължава да учи в Априловската гимназия в гр. Габрово. През 1888 г. е изключен от нея като един от ръководителите и подбудителите на ученическия бунт. Пълния гимназиален курс завършва на следващата година в Търново.
Кога Пенчев се сродява със социалната демокрация преки сведения няма, но очевидно това е станало в горните класове на гимназията. За това говори и факта, че веднага след постъпването му като учител в Севлиевското петокласно училище той  фигурира в списъка на Севлиевския социалдемократически кръжок, организиран от Сава Мутафов. Няма конкретни данни за ролята му в кръжока, но факта, че е избран да бъде делегат на севлиевци на Бузлуджа говори за неговата активната дейност.
Заради пропаганда на социалдемократическите идеи Георги Пенчев е уволнен от севлиевското училище. Същата съдба го сполетява и в още десет града, където учителства. Той става активен участник в професионалното учителско движение в България и един от основателите на Българския учителски съюз.
 След 1903 остава на позициите на широките социалисти. Политическата му и обществена дейност е главно в сферите на учителското и кооперативно движение у нас. Става един от ръководителите на Българския учителски съюз, който е под влиянието на БРСДП ( о.). През 1898 г. е редактор на в.”Учителски другар”, а от 1910 до 1913 г. редактира списание “Ново училище” След Първата световна война окончателно напуска учителската професия и преминава на работа в кооперативна централа “Напред”. Като член на БРСДП (о) е избиран за депутат в две последователни народни събрания  - Двадесет и първото и Двадесет и второто.
Умира в гр. София на 29.12.1944 г.За съжаление, както се случва и други представители на социалната демокрация данни за продължителни периоди от неговата дейност липсват.

Йордан Нихризов

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти