ГАБРОВО - ЕДИН ОТ ИЗВОРИТЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА У НАС
Първият вестник в България със социалистическо съдържание "Росица" излиза в гр.Габрово през 1886 г. под редакцията на Евтим Дабев. Евтим Дабев е роден в Габрово през 1864 г. и е един от участниците в Бузлуджанския конгрес. Във в-к "Росица" той поставя въпроса за създаването на работническа партия и формира кръг от съмишленици.
Социалните идеи проникват през тези години в балканския град по различни пътища. За учител в Априловската гимназия е назначен Спиро Гулабчев. Като студент по филология в Киевския университет той е заловен, че внася в Русия социалистическа литература. За тази дейност е изключен от университета и лежи известно време в затвора, след което е екстрадиран в България. На път за Габрово Гулабчев минава през Казанлък. В спомените на Константин Бозвелиев по този повод четем: "Дошъл беше в Казанлък известния тогава социалист - македонец Спира Гулабчев и беше слязъл на квартира в Михалакиевия хан. Гулабчев се завърна наскоро от Русия, дето се учил, и бе пострадал от руското правителство за своите социалистически убеждения. Това бе спечелило симпатиите на цялата напредничава българска младеж, която гледаше на него като страдалец за идея. Той сега отиваше в Габрово, назначен за учител в Априловската гимназия. Известен за идването на Гулабчев от един свой учител, пожелах да го видя и отидох с моя приятел в хотела. Там заварихме още 7 - 8 души младежи, все негови почитатели и съчувственици като нас. Гулабчев се оказа интересен и крайно любезен събеседник. Правеше впечатление със своята малоруска риза с шевици и със своята бяла коса, макар че бе още млад 28 - 30-годишен човек. Вечерята бе отдавна свършила, но ние продължавахме беседата си с него, запитвайки го за туй, за онуй и гълтайки с наслада всяка негова дума."
За пръв път от устата на Гулабчев, Бозвелиев чул думата "социализъм" и за да продължат разговора си с него, младежите решават да го придружат с коне през Балкана до Габрово. В групата бил и известният композитор, родом от Габрово - Емануил Манолов. По-нататък Бозвелиев пише : "Из малкото време, неговото просто и искрено слово завладя сърцето ми и сякаш ме твърде много сближи с тоя до вчера непознат човек".
Една хуманна вълна залива учащата се младеж - просвета за народа.Тя бързо ще се въоръжава с научни знания като няма да пропусне възможността да навлезе в обществените и политически движения.Борбата между консерватори и либерали немалко допринася семето на новите идеи да покълне в душите на гражданите, а от там да се реализира голямата цел на първите носители на новите виждания - просвета на народа.
Към идейното ядро, създадено около в-к "Росица", с идването на Гулабчев се вливат и новите идеи на сиромахомилството, т.е защита на сиромасите или милеене за народа. Последователите на това движение ходели без вратовръзки и без яки, със запретнати крачоли на панталоните. Самият Гулабчев се е обличал по този начин и водел война срещу естетиката, лукса и разкоша. Така около себе си успял да събере много последователи, все млади хора. От деятелността на неговите следовници, както и от това, което Гулабчев насетне извършва се вижда, че делото му се състои просто в издаване на "полезни книжки" за просвета на "сиромашията". За тази цел той основава една обща печатница и книжарница. Сиромахомилството все пак допринася и нещо полезно. То развива у последователите си стремеж към четене, към образование и поддържа идеализма у тях.
В такава атмосфера от 1887г. до 1991г. под влияние на дружества със социалистическа насоченост в чужбина и завърналите се от Русия и Западна Европа техни членове се зараждат първите социалдемократически кръжоци. Те постепенно напускат народническите си позиции и сиромахомилството и излизат на пътя на научния социализъм. Без каквато и да било централна организация кръжоци се появяват в градовете : Габрово, Севлиево, Казанлък, Шумен, Разград, София, Пловдив, В. Търново. Първата среща на техни представители е била в гр. Габрово, в дните от 17 до 20 юли 1889г. Като повод е ползвано честването на стогодишнината от рождението на Васил Априлов.
Създадените кръжоци в различни градове служат за изходна организационна основа при създаването през 1891г. на Българската социалдемократическа партия. В Габрово, в домът на Евтим Дабев приключва работата си и учредителният Бузлуджански конгрес. Така градът се утвърждава като един от центровете на социалдемокрацията в България. Там се провеждат още VІ - ия (1899г.) и XІX - ия (1912г.) конгреси на партията.
Гордост за социалдемократите в Габрово е Народния дом, станал средище за разпространение на идеите за свобода справедливост и солидарност. През 20 - те години на XX Българският Манчестер се превръща в един от важните центрове на социалдемокрацията у нас. Там през 1924г. членовете на БРСДП(ш.с.) имат честта да посрещнат и председателя на Социалистическият интернационал Емил Вандервелд - ярка фигура в небосклона на световната социалдемокрация от началото на миналия век.

Христо Аврамов
Председател МО на БСДП гр.Габрово



На първата снимка : посрещане на Емил Вандервелд на Габровската гара през 1924г.(от лявата му страна жена му и личният му секретар, а от дясната Любомир Аврамов)
Емил Вандервелд (1866-1938) - деец на Белгийската социалдемократическа партия и министър в белгийските кабинети от 1914 до 1937г. Председател на Социалистическият интернационал от 1900г.


На втората снимка : организацията на БРСДП (ш.с) в гр.Габрово в 20 - те години на XX век пред сградата на Народния дом в града.