БСДП СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

На 30 април 2009 г. председателят на Българската социалдемократическа партия Йордан Нихризов постави подписа си под документа за присъединяване на партията към коалицията на демократичните сили, формирана от СДС и ДСБ. Тава стана в присъствието на зам. председателите Ивалин Йосифов, Христо Чешмеджиев и Владимир Зарков и на членовете на ИБ Диана Маринова, Диана Станева и Илия Калев.



Няколко часа по-късно атаките срещу коалицията и опитите за нейното недопускане до изборния процес преминаха на нов по-яростен етап. Навярно сега мнозина критици ще си отговорят защо пътя на демократичното единство не бе постлан с рози, а трудностите в годините на управление съпътстваха всяка стъпка. За БСДП днешните политически удари по партньорите в коалицията не са новост. Тя беше първата, върху която се стовари озлоблението на онези, които бяха планирали безпрепятственото си превръщане от партийни в икономически босове и всеки стремеж за налагане на принципа на справедливостта им бодеше в очите. Опитите за разцепление и противопоставяне започнали още през 1991 г. се повтаряха периодично и през 1994 -1995 г и през 1997-1998 г и в последствие, комбинирани с неглижиране на постиженията, раздухване на проблемите и пълно информационно затъмнение. БСДП устоя и затова е отново на страната на справедливостта и демокрацията.



Всички действия на управляващите показват, че въпреки членството ни в престижни международни организации преходът в съзнанието у нас е на балканско ниво. Тези, които докараха България до последното място в Европейския съюз, тези които и създадоха образ на корумпирана страна, където делата се определят от престъпния свят, се борят с нокти и зъби да съхранят властта само за себе си. Методи, познати от тоталитарните години се включват в употреба и провъзгласяват цинично като лек за проблемите в политическата сфера. Откровената лъжа и фалшивите ценности вече не правят впечатление никому, понеже идеалите са заменени от култа към личното преуспяване, независимо от начина и законността. Нима никой не вижда противоконституционната бариера на имуществения ценз, въведен в законите ни за избор на народни представители, евродепутати и президент, наречени “скромно” депозит, който расте с всяко изменение. Та той е забранен още от Търновската конституция, приета преди 130 години. Какво да се каже за въведената фалшива мажоритарност , от която бързат да се възползват бизнес среди със съмнителна популярност или повишаването на изборната бариера насочено към препятстване обединението на определени политически субекти. Изводът е само един, каквото и да се отчита, у нас още сме далеч както от формирането на лелеяната средна класа, така и от демократичните принципи на гражданското общество.
Днес 20 години след началото на прехода в България все още стои проблема не колко социална да е демокрацията, а дали тя ще успее да се утвърди като основен принцип в държавата. Подходите, които използват наследниците на тоталитаризма ярко напомнят методите от периода непосредствено след 09.09.1944 г. с желанието да се ликвидира многопартийността и да се наложи монопола на една каста. Затова мястото на социалдемокрацията е в редиците на тези, които искат справедливост, така както направиха нашите предшественици в онези години. Все пак днес пред нас има друга перспектива, свързана не с героизма  да отстоиш принципите си в условията на задаваща се диктатура, а с възможността  за победа по пътя към по-добър живот на хората като достойни граждани на Обединена Европа. Социалдемокрацията в България за пореден път остава вярна на идеалите, завещани от нашите предшественици, че водещи в едно прогресиращо общество са свободата, справедливостта и солидарността.

“Позиция”