Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Материали за дискусия


РЕКВИЕМ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Георги Геков

Ако внимателно проследим историята на българското просветно дело, веднага ще отбележим, че професионалното образование е исторически формирал се клон на образователната ни система, който трябваше да бъде и визитната ни картичка в обединена Европа. За съжаление то винаги се е развивало в сянката на общообразователното училище и непрекъснато към него е проявявано крайно нихилистично отношение. В полза на това твърдение могат да бъдат приведени множество примери. Най-фрапиращият от тях е, че общественото мнение и средствата за масова информация /вкл. и електронните медии/, изобщо не се интересуват от тази проблематика. Дори при последните обсъждания на промените в Закона за народната просвета особено внимание се обръща на частните уроци. Кои учители и по кои предмети дават частни уроци? Най-вече общообразователните специалисти и то по общообразователните предмети, с които се кандидатства във ВУЗ. Повечето хора в България гледат на професионалното образование, като на общо образование плюс още нещо. Обикновено професионалното училище е третирано като оазис, който в никакъв случай не се свързва с кариерното развитие след това. Целта на българския ученик и родител, разбира се е една – висше училище и то на всяка цена. За разлика от нас българите, в мисленето на останалите европейски народи отдавна е ясно, че не всички могат да бъдат висшисти, а да имаш професия е нещо много важно и престижно. В големите европейски страни още от ранна възраст информират и представят пред младите хора различни професии, създава им се перспектива, а оттук и възможност за избор. Мимоходом ще отбележим, като тъжно явление разбитата система за професионално ориентиране у нас, която все още не е заменена с нещо по-адекватно. Професионално ориентиране и професионално образование е възможно да се осъществяват само в рамките на една истинска пазарна икономика, при която е ясно какво се произвежда в настоящия момент, и освен това какво ще се произвежда в перспектива. Но и в това отношение вече се яви нещо по-читаво. На път е да се реализира съвместен проект на МОН и Американската агенция за международно развитие “Пазар на труда”, насочен към подготовка на специалисти в областта на професионалното ориентиране. Над 1000 кариерни консултанти и педагогически съветници ще преминат обучение под топлите грижи на екип от Фондация по бизнеса за образование /някой да е чувал за такава фондация/. Аман от тези досадни неправителствени организации, които винаги се уреждат да цицат от няколко места. В развитите в икономическо отношение европейски страни, се извършва едно добро регулиране на пазара на труда, чрез предлагане на нужното действие, превърнато по съответния начин и в привлекателно действие. Младите хора знаят какво ще спечелят, как ще се развиват, а така вече могат да планират своето бъдеще, част от което ще бъде изборът на подходяща форма на образование – общо или професионално. Хайде сега да надникнем в Комисията по образование и наука на 40 Народно събрание за да видим как тя кадрово е обезпечена с подготвени хора, способни да защитават каузата на професионалното образование. Комисията се състои от един председател, трима заместници и 17 народни представители. От тях двама по образование са инженери и един е специалист по статистика и иконометрия. Като зестра от НДСВ, са останали няколко провинциални даскалици с филологическо образование и манталитет на копривщенски свахи /виж Л. Каравелов/. Ето това са хората трасиращи европейския път на нашата наука и образование. Като подигравка с текста на стихотворението “Аз съм българче” е направеното разпределение на постовете в Народното събрание между партиите от управляващата коалиция, при което председателят на комисията се явява от квотата на ДПС.
След 1991 година в МОН няма вече ресорен заместник министър, който персонално да отговаря за професионалното образование. В управленската структура на министерството професионалното образование периодично е довеждано до състоянието на мижав отдел, който след определено време възкръсва като птицата феникс и се материализира я в дирекция, я в главна дирекция. За съжаление и досега най-важните решения на МОН в сферата на средното образование продължават да се вземат от специалисти по общообразователните предмети. Например в Дирекция “Организация и контрол на средното образование”, няма нито един служител с висше техническо, агрономическо или икономическо образование, а тази дирекция има амбициите да разработва проблемите на училищната мрежа в страната. Функциите и отговорностите на регионалните инспекторати по образованието са неясни и двойнствени, което пречи за постигане на максимален ефект от дейността им. В тях от около 700 човека назначен персонал, само 29 старши експерти в национален мащаб се занимават пряко с проблемите на професионалното образование. Изразено в проценти това означава не повече от 7%. При това те са разпределени така: в деветнадесет РИО по един експерт, в два инспектората по двама експерти, а единствено за град София са назначени трима експерти. В останалите пет регионални инспекторати, засега няма такива експерти. Ако направим статистически анализ, какви специалности от ВУЗ притежават тези експерти, ще видим следната картина: преобладават машинни и електроинженери; много по-рядко се срещат специалисти в областта на ХВП, строителни инженери, агрономи и икономисти. На практика в инспекторатите има кадрови дефицит от експерти, който не е съобразен с професионалните направления застъпени във всички професионални училища и гимназии. Инспектиране на училищата и външно оценяване може да се провежда успешно, само ако управленския потенциал във сферата на професионалното образование се използва в национален, а не в областен мащаб. За съжаление не се правят задълбочени ревизии. Ревизиращите органи се плъзгат по повърхността, проверяват само наличието на задължителната училищна документация / дали в нея са попълнени всички графи/, или броят отсъстващите ученици и до там. Никакви действия свързани с оценяване качеството на професионалната подготовка на завършващите ученици, или пък проверка нивото на преподаване не се извършват. Нещо повече, дори НАПОО се опитва да ангажира служители на РИО за участие в прословутия им мониторинг на Центровете за професионално обучение. При проверките в училищата трябва да се спазва златното правило: професионалната гимназия по строителство да бъде инспектирана от строителен инженер; училището по селско стопанство от агроном, или инженер по механизация на селското стопанство и т. н. Когато се обявяват конкурси за експерти по професионално образование, е нужно да се държи сметка, какви точно специалисти липсват в национален мащаб, за да бъдат те използувани по-късно за проверки /външно оценяване/ и извън региона за който са назначени да отговарят. Между началниците на РИО понякога за цвят и мирис се промъква и по някой инженер /в Разград дори икономист /. Но това са един, най-много двама човека, или тук процента варира от 2.8% до 5.6%. Далече във времето е вече изискването специалността от ВУЗ на действащите директори /и кандидати за такива/, на професионалните гимназии и училища да съвпада с изучаваните в тях професии.
Кой и как управляваше професионалното образование в последните десетина години? През месец септември 1997 годна за пръв път в неговата история, то бе оглавено от филолог – Красимира Краус. Това е все едно отговорността за обучението по български език и литература да бъде възложено на математик. Въпросната личност дължеше своето назначение на този пост, на важният факт, че е съпруга на ексминистър Вилхелм Краус. Установената след демократичните промени практика, обикновени учители да бъдат назначавани по политически и роднински причини на длъжност директори в МОН, доведе до един управленски хаос. А най-фрапантния случай е с издигането през 2001 година /в рамките на 24 часа/, на учителя от едно столично СОУ Юлиан Наков за заместник-министър, само защото Пламен Панайотов му беше кум. За съжаление и досега не е направен критичен анализ на периода 1997 - 2001 година, за да бъдат уточнени всички вреди, които нанесе г-жа Краус с крайно некомпетентните си действия в сферата на професионалното образование. В началото на ерата от управлението на НДСВ дирекция “Професионално образование” се превърна в един немощен отдел, начело на който застана инж. Пенка Ганова, работила заедно с ексминистър Вл. Атанасов в Строителния техникум “Хр. Ботев” през 80 – години на миналия век. С промените в управленската структура на МОН през 2003 година отдела отново стана дирекция, която бе оглавена от г-жа Красимира Енчева – директор на Техникума по лозаро – винарство в град Плевен. След като беше само два месеца директор, министъра бе сменен и г-н Игор Дамянов назначи на нейно място Валентина Дейкова – неутешимата вдовица на видния деец на АСП доц. Ал. Дейков. Това е една изключително ценна управленска кадърка /кадърна, но отново общообразователен специалист/, устояла последователно на бурите при управлението на две политически сили и една коалиция, като при това много праволинейно ръководеше две съвсем различни по своята функционална характеристика дирекции в МОН. Има и особен принос в развитието на професионалното образование, поради факта, че като директор на софийското училище по облекло възвърна старото му име “Княгиня Мария Луиза”. С всички тези кадрили, някой умишлено съсипва професионалното образование. Дали това се прави от простотия и липса на опит, или пък се изпълнява нечия добре формулирана поръчка, засега остава тайна. А може би тук се проявява извечното българско желание да разрушим всеки добре работещ механизъм. В дирекция “Професионално образование” в продължение на няколко години липсваха водещи експерти по важни професионални направления. И най - странното беше, че никой не смяташе да назначава нови хора, а работата беше разпределена между наличния персонал. И така се стигна до куриоз – машинен инженер да се занимава с проблемите на селското стопанство. Интересно е да се отбележи какво развитие е търпяло през отминалите години звеното управляващо професионалното образование. Отдел, управление, главно управление, главна дирекция, дирекция и т.н. Министерството също е имало различни абревиатури: МНП, МНО, МОНК, МОНТ, МОН. Просто едно спираловидно развитие. Стара българска традиция е лицата, които сътворяват нескопосани управленски структури да остават зад кулисите и никога да не се появяват на сцената при възгласите на публиката Автора! Автора!
Красимира Краус в битността си на директор прилежно изучи специфичната терминология и се впусна да управлява с замах. Най – важната и работа беше да възложи на проверени хора сътворяването на “Закон за професионалното образование и обучение”. В този закон се записаха директни текстове за изграждане на една много странна за нашите географски ширини институция “Национална агенция за професионално образование и обучение”. Интимният момент в цялата история беше, че авторите на закона бяха инструктирани предварително да прехвърлят колкото се може повече функции от МОН, респективно от дирекция “Професионално образование” към НАПОО, тъй като г-жа Краус се надяваше да и стане председател. Да ама не! След ремонта в правителство на Иван Костов вече нямаше министър с фамилията Краус. Предисторията около тази агенция много прилича на анекдота с телето и железницата. Госпожа Краус за сметка на приемащата страна се разходи до обединеното кралство и хоп реши. Хайде и ние да правим НАПОО! Подобно чудо имало в Шотландия та и у нас. Съществуването на тази агенция, която се напълни с хора, които никога не са виждали през живота си професионално училище, стана основна причина за жестоката разправа в началото на ерата от управлението на НДСВ с дирекция “Професионално образование”. За съжаление през 2001 година никой не пожела да предложи работа в НАПОО на хората съкратени от дирекцията. Самата Краус се уреди, и остана на работа в МОН, само защото нейният съпруг щедро осребри бъдещето и присъствие. По много езуитски начин беше закрит и Националния институт /център/ по образованието. Вече повече от пет години проблемите на професионалното образование не са научно осигурени. В прословутият Национален институт за подготовка на директори разположен в Банкя, няма дори за цяр поне едно хабилитирано лице. Въпрос над въпросите в цялата тази галимация е, че липсва воля на всички управленски нива за цялостно реформиране на системата с цел постигане на качествено професионално образование съобразено с изискванията на съвременния трудов пазар.
Управленската структура на НАПОО с нейните над 30 човека щатен персонал е така изградена, че основната функция залегнала в основите на агенцията, е да координира, координира, координира. За съжаление центъра на тежестта в работата на агенцията се премести главно в посока на лицензирането и провеждането на по-следващ мониторинг на Центровете за професионално обучение, които вече осъществяват нелоялна конкуренция спрямо професионалните гимназии и училища. В подкрепа на тази тенденция говори още и факта, че в сектор “Професионална квалификация” работят четири човека, а в отдел “Лицензиране” осем човека. Ако направим съпоставка при срока на обучение в професионалните гимназии и училища / четири, пет или шест години, а за в бъдеще при прием след Х клас две години/ и възможността съгласно изискванията на рамковите програми “Е”, чрез ЦПО да се получи трета степен на професионална квалификация само за стотина часа обучение, то от абревиатурата НАПОО трябва да изчезнат думичките професионално образование. Досега целият интелектуален продукт, носещ инициалите на агенцията реално е изготвен от експертите в МОН и РИО, от учители, директори и хора от стопанската практика. Агенцията реално няма конкретни ангажименти /права и задължения/ спрямо професионалните гимназии и училища в областите: финанси, контрол и управление. Много сериозно е разминаването и липсата на синхрон между НАПОО и МОН в областта на държавните образователни изисквания. Агенцията обявява публични конкурси за ДОИ по професии, а междувременно МОН е осъществил прием по същите професии, учебните планове и програми по тях са предварително изготвени, обучението се провежда, тоест каруцата е впрегната преди коня. Но не е само това. Там, където съществуват одобрени и публикувани в Държавен вестник държавни образователни изисквания, съществува голяма разлика между заложеното в тях и учебните програми. Това е така, защото с малки изключения различни колективи изготвят ДОИ за определена професия и след това учебните планове и програми. Независимо от тези колизии през 2007 година МОН обявява, че в Държавен вестник са публикувани 13 държавни образователни изисквания, одобрени са 47 учебни плана и са изготвени 527 програми. Ха иди ги разбери! МОН се хвали какво е свършило, а НАПОО обявява в сайта си, конкурсите за изготвяне на ДОИ и кое държавно образователно изискване на какъв хал е. Странното е, че за ДОИ винаги се намират парички, а за МОН винаги е било проблем да намери финансови средства за заплащане труда на колективите, изготвили учебните планове и програми. Това естествено стеснява кръга за избор на автори и се отразява върху качеството на разработките. Обикновено това са учители, много рядко се привличат хора от стопанската практика и почти символично е участието, от страна на т.н. академична общност. Провъзгласената с много фоейверки трипартидна система за управление на НАПОО /определена квота за представители на работодатели, сидикати, МОН и други ведомства / сработва добре единствено при заседанията на Управителния съвет. Участието на представителите на работодателите и синдикатите в експертните комисии е по-скоро символично и никому ненужно. На практика НАПОО не изпълнява своите функции по отношение на изграждането на критерии за оценка на качеството в професионалното образование. В крайна сметка е логично да се попита нужна ли е тази агенция на професионалното образование? Защо като толкова обичаме да копираме чуждестранния опит, не създадем агенция която да съвмести функциите по проучване пазара на труда, организирането на квалификационни курсове за безработните и настаняването им на работа / виж в Република Ирландия организацията FASS/. В България лицензираните ЦПО се боричкат при обявените от бюрата по труда конкурси за обучение на безработни, като обикновено печели този, който предложи най-евтина оферта, или е подкупил когото трябва и после харчи парите на българския данъкоплатец, а сега вече и на съвкупния европейски данъкоплатец. А дали тези курсове са наистина нужни и какво е качеството на обучението в тях може само да се гадае.
Един от щекотливите въпроси при функционираща пазарна икономика е този за преструктурирането /оптимизирането / на училищната мрежа. Повече от петдесет години, специално в сферата на професионалното образование, тя е изграждана на принципа населено място – фабрика – училище за трудови резерви. Професионалното училище прикрепено към едно предприятие, основно е подготвяло кадри само за него, без да има разнообразие от други професии и специалности. При тоталитарната държава, в условията на централно управлявана икономика, всеки лозунг издигнат на партиен конгрес, всеки т.н. нов икономически механизъм рефлектираше върху професионалното образование. В крайна сметка този вид образование е огледален образ на националното стопанство, защото подготвя кадри за него. И сега в началото на ХХІ век берем плодовете на отровното дърво. През 2008 година имаме твърде много професионални гимназии в сферата на машиностроенето, електрониката, химическата промишленост и селското стопанство. За съжаление цели отрасли и подотрасли на националното стопанство вече не съществуват. Преструктурирането на училищната мрежа ще бъде един изключително болезнен процес, при който не бива да се допуска намесата на субективния фактор. Най-важният критерий за оптимизация на училищната мрежа трябва да бъде: осигуряването на конкурентноспособни и признати в Европейския съюз училища, които отчитайки тенденциите в демографското развитие, /например драстичното намаляване на прираста на населението в България/, да се съобразяват с икономическите характеристики на отделните региони и перфектно да отговарят на нуждите за пазара на труда. Поддържането на екстензивна училищна мрежа е основен финансов проблем за държавата, но решенията за закриване на училища се вземат много трудно. Основната причина за това са опасенията от повишаването на безработицата сред учителите, за които възможностите за нова работа и преквалификация са силно ограничени. Спомнете си как нервно реагира българското общество, когато се взе решение за закриване на едно обикновено селско училища в с. Припек. В крайна сметка се стигна до там, че сега МОН директно финансира това училище. Явно е необходимо изготвянето на много точни критерии в това отношение и безпристрастна институция, която да ги прилага. Да видим с какви идеи МОН ни сюрпризира в това отношение. На нашето внимание в сайта му се предлага национална програма “Оптимизация на училищната мрежа”. Във въведението на програмата се говори: за училищна мрежа несъответствуваща на броя на учениците в съответната община в резултат на демографските промени в страната; за училищна мрежа несъобразена с пазара на труда и със социално-икономическите характеристики на общината и областта; за неефективност на разходите за образование в резултат на голям брой маломерни и слети паралелки и на неблагоприятното съотношение учител/ученик. Целите на лансираната програма са: осигуряване по възможност на всяко дете, съизмеримо по качество образование; мрежата от професионални училища да отговаря на състоянието на пазара на труда и на социално-икономическия профил на региона; повишаване ефективността на публичните разходи за образование. Какъв е бонуса? За закрита паралелка общините получават по 12 хил. лева, а за всяко закрито училище в зависимост от броя на учениците от 80 хил. до 250 хил. лева. И резултатите не закъсняха. За 2007 година са закрити 6 професионални гимназии, 22 са преобразувани чрез сливане, 3 са вече на общинско финансиране и 4 броя са преминали към Министерство на културата. Но всичко това съотнесено към общата бройка на професионалните гимназии в национален мащаб означава, че обект на някаква промяна са едва 7% от училищата. Фрази, фрази, които звучат много добре. Да видим каква ще бъде реализацията им, през следващите години и дали в категорията на т.н. защитени училища ще бъдат включени някои професионалните гимназии.
Ефективността на професионалното образование зависи от оптималната численост и структура на персонала в учебните заведения, от размера на възнаграждението му и от стойността на издръжката за учащите се. Това са трите променливи, които определят количеството и стойността на ресурсите, които държавата отделя за изпълнението на функцията. В структурно отношение се наблюдава сериозен дисбаланс между различните групи текущи разходи. Средствата отделени за заплати съставляват 80% от общата сума на разходите, докато издръжката е едва 15%. Останалите 5% са предназначени за стипендии. С последните изменения и допълнения в реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати в средното образование, това съотношение ще се влошава още повече. Тази структура на разходите не е добра предпоставка за качествено образование в професионалните училища, където обучението е с по-силна практическа насоченост отколкото в общообразователните училища и по тази причина елементите на издръжката оказват силно влияние върху качеството на учебния процес. Ниското равнище на разходите за издръжка на професионалните училища се откроява особено при сравнението с общинските училища. Генералният извод е, че издръжката в професионалните училища е значително по-ниска от минимално необходимата за провеждане на нормален учебен процес с професионална и практическа насоченост.
Проблемите при финансирането на професионалните училища поставят въпроса доколко е целесъобразно решението, тяхното управление и финансиране да се извършват от МОН, а не от общините / въпрос само на време е преразглеждането на тази постановка/. Е сега вече се намери и панацея в това отношение – единни разходни стандарти за финансиране / на база определените суми за издръжка на един ученик/ и тотално въвеждане на делегираните бюджети. Само дето някои общински училища си назначиха счетоводители, а бюджетите още не се виждат. Недостигът на средства за издръжка в повечето професионални училища съществено понижава качеството на обучението и определя недостатъчно високата квалификация на кадрите, които излизат от тях. Това в крайна сметка води до несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда. Голямата численост на персонала, която в съчетание със съществуващите диспропорции на средствата за издръжка между отделните училища понижава ефективността на отделяните за професионално образование ресурси.
Участието на бизнеса в процеса на обучението е по-скоро декларативно, отколкото осъзната потребност и интерес. Сегашното българско законодателство по никакъв начин не стимулира интереса на бизнеса да участвува в този процес. Така например представител на Българската стопанска камара категорично заявява, че в момента бизнесът няма интерес от провеждането на ученически стажове и практики, понеже, неговите интереси не били защитени законово. Същият представител изразява още мнението, че на фирмите трябва да се заплаща за това, че провеждат обучение, а не стажът да се оформя като трудови отношения, защото те не са такива. Бизнесмени участвуват в училищните настоятелства не защото имат възможност да влияят на учебния процес, а тъй като техните деца учат в съответното училище. Сегашната система на квалификационни изпити в професионалните училища е единственият момент, в който представителите на бизнеса имат възможност да изразят мнение по учебния процес, неговото съдържание и методите за преподаване. Като доказателство за това звучи официалната информация, че през учебната 2006/2007 година представители на работодателите и на организациите на работниците и служителите са участвали в 42.4% от случаите на проведени квалификационни изпити.
През целия 4, 5 или 6 годишен срок на обучение, бизнесът няма възможност да влияе върху параметрите и критериите на които трябва да отговарят завършващите професионалните училища. В същото време никой не отчита, че инвестициите на бизнеса в образованието и обучението на този етап от нашето развитие са минимални, а държавата не може да поеме цялата финансова тежест за финансиране на образованието. Нейната роля е да насърчава бизнеса в тази посока, като създава условия той да получи финансови облекчения, ако се включи в издръжката на обучението. Липсата на осъзната потребност и интерес за по-тясно сътрудничество между бизнеса и професионалните училища говори за нуждата от обща политика в тази област. Целта на една такава политика би била да се намери пресечната точка между интереса на деловите среди, училището и учениците и да осигури нормативната база за насърчаването на бизнеса да инвестира в образованието. Знанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Бизнесът не е доволен от подготовката на хората със средно образование. Намирането на “качествен служител” е голям проблем за работодателя. На практика много от учениците не познават структурите, отраслите, състоянието и перспективите на местната икономика. Това води до неправилна ориентация и подход в осъществяването на бизнесинициативите, или налага търсене на реализация в други региони поради непознаване на условията в собствения. Според представителите на бизнеса дисбалансът в съотношението теория-практика и недостатъчната мотивация на учениците са сред най-важните причини за недостатъчната подготовка на абитуриентите на практическо равнища. Но независимо от тези констатации през юнската сесия на 2007 година 85.81% от обучаваните в професионалните гимназии и училища са придобили професионална квалификация от раз. Основният недъг на професионалното образование е неговата тромавост и най-вече липсата на мобилност, чрез която да се отговори веднага на изискванията на днешния ден от висококвалифицирани кадри. Учениците в професионалните гимназии и училища се подготвят засега в рамките на 4 до 6 години, а какви точно кадри ще бъдат нужни за пазара на труда, след такъв дълъг период от време, при това и сметнати на база дългосрочни прогнози, не е по силите и възможностите на българските фирми и държавни институции. Най-вероятно е големите предприятия с чуждестранно участие и значителен финансов ресурс да започнат сами да си подготвят необходимите им кадри. Масовизацията на висшето образование и лесния достъп до него унищожават множество работни места, където могат да се трудят възпитаниците на професионалните гимназии и училища. На българските работодатели, общо взето им е безразлично дали вакантното работно място ще бъде заето от човек с висше или средно образование. Нещо повече изкуствено се поставят високи критерии за заемането на елементарни, като съдържание работни места. Любопитно е, каква е реализацията на завършващите професионалните гимназии и училища. За випуск 2007 г. 30.24% от абитуриентите продължават във висши учебни заведения, 44.89% са се реализирали на пазара на труда / от които 27% по изучаваната професия/, а останалите 24.87% изобщо не работят. Нужно е обществото да покаже по специално отношение, дори уважение към тази категория младежи и девойки, които предпочитат веднага след завършване на средното си образование да започнат работа по придобитата професия и стоят много далече от максимата “Висше образование на всяка цена”.
Сериозен проблем на професионалното образование в страната е липсата на единна система за измерване и оценка на неговото състояние и качеството на подготовка на учениците. Хаотично се събира и частично се предоставя систематизирана информация на интересуващите се, за реализацията на завършилите професионални училища, за да могат те да преценят качеството и ефективността на обучението и да направят надеждни международни сравнения. Един от основните проблеми от по-общ характер за професионалните училища в България, е ниския относителен дял от БВП, който се отделя за образование. Това рефлектира върху всички аспекти на училищната среда в българското училище – материална база, хардуерна и софтуерна осигуреност, качество на информационните и комуникационни технологии, социално-битовия комфорт на участниците в образователно–възпитателния процес, мотивацията на учителите и учениците за ефективна учебна дейност. За да се модернизира с бързи темпове образователната система в България и да се доближи до равнището на развитите европейски страни, е необходима да се увеличи, както делът на разходите за образование в БВП на страната, така и да се стимулират частните инвестиции в образованието. В същото време финансовите ресурси насочени към средното образование не винаги се управляват и изразходват ефективно. Досега многобройните централни регулации поглъщаха значителни средства, които могат да се насочат към училищата. Очеваден пример в това отношение е сторнирането на собствените приходи от училищните бюджети. Все още недостатъчно се ангажират общините и училищните директори с ефективното управление на паричните ресурси. Чрез действащия модел на управление и финансиране на образователната система до миналата година се възпроизвеждаха ниските стандарти за масовите училища и дефицита от предлагане на качествени образователни услуги. Като сериозен проблем се очертава и цялостното състояние на практическата подготовка на учениците в професионалното образование. В настоящата си форма стажовете и практиките до голяма степен се провеждат формално и са неефективни. Констатират се и несъответствия между интереса на учениците и реалните възможности за приложение на наученото чрез провежданите стажове и практики в желани от тях фирми и организации. Качествата на учителите в професионалните училища предизвикват загриженост. Към учителската професия се насочват специалисти с педагогическа квалификация, които не са намерили място в по-престижни и по-високо платени сфери на пазарната икономика. Сериозен проблем е въпросът с преобладаващите методи за устна комуникация в професионалните училища, подценяването и по-скоро непознаването и неприлагането на интерактивни методи, форми, техники и средства, които да активизират учениците в учебния процес и да ги поставят в учебна среда близка до икономическата реалност. По-голяма част от учителите не използуват модерни форми и методи за проверка знанията на учениците. Прилагането на ограничен брой методи /предимно устно и писмено изпитване/ и пренебрегването на оценяването на практически умения и нагласи, може да се определи като ограничение за повечето ученици от системата на професионалното образование, да изявят действителните си заложби, интереси и възможности за бъдеща професионална реализация. В учебните програми се поставя акцент върху получаването и запаметяването на информация вместо върху формирането на практически знания, умения и компетенции. Друг проблем е, че значителна част от учебните програми са остарели, както по отношение нивото на модерните технологии, така и в сравнение с прилаганите технологии в други европейски страни. В редица случаи програмите са ориентирани към професии, които отмират или вече не съществуват в модерния свят. Така, че те не са в състояние да подготвят учениците за динамичния европейски пазар на труда. Понастоящем значителна част от учениците завършващи професионални училища се нуждаят от допълнителна подготовка, за да си намерят работа и да бъдат конкурентноспособни на трудовия пазар. Допълнителна пречка е липсата на ефективно действаща система за производствена практика, стажуване и чиракуване извън училището /блазе им на германците с тяхната дуална система/. Професионалната подготовка се провежда предимно в училищата, които в преобладаващата си част са недостатъчно или неподходящо оборудвани. Интегрирането на новите технологии в учебния процес на този етап остава ограничено. Компютри се използуват при обучението по много малко предмети и то предимно извън задължителната подготовка.
На национално ниво липсва работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат, като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничество с големи фирми, финансово-кредитни институции и държавни ведомства. Включването на представители на бизнеса, като консултанти на учителите и лектори в бизнес-клубове и учебно-тренировъчни фирми, като съавтори на учебни помагала и други дидактически материали, и ангажираност с цялостния учебно-възпитателен процес е твърде ограничено. То не е насърчавано материално и мотивацията на бизнесмените за участие в подобни дейности е слаба.
Гласовете ви чувам /извадки от стенографските протоколи/ при обсъждането в Комисията по образование и наука / дата 29.06.2007 г./ на “Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка” простираща се чак до 2015 година, при това широко рекламирана и огласявана в публичното пространство.
Димитър Камбуров народен представител:
Документа е нещо средно между програма и стратегия без да покрива изискванията на което и да е от двете. Най-сериозния недостатък на програмата е пълното отсъствие на проблемите на професионалното образование. Програмата нищо не казва по този въпрос, но предвижда задължителното училищно образование да е до Х клас. При положение, че втората гимназиална степен ще е необходима за постъпване във ВУЗ, съществуването на професионалните гимназии след VІІ и VІІІ клас напълно се обмисля. Икономическата и образователната логика подсказват професионалното образование да започва след завършване на Х клас. На практика това означава преосмисляне на цялата система за професионално образование в България, което само по себе си изисква отделна стратегия и програма.
Маруся Любчева народен представител:
Дефиниране на връзката бизнес и образование. Ние трябва да имаме ясен образователен пазар, който е съобразен с икономическата структура на регионите. И ако бизнесът не намери свойто място като задание, което той дава към образователната система, ние наистина ще продължаваме да се люшкаме в неверни посоки. Не е нужен Национален институт за подготовка на директори, а трябва да имаме Национален институт по образованието.
Снежана Гроздилова народен представител :
Тук се създава възможност за ранна професионализация на децата, които нямат възможност да продължават своето образование. Ученето през целия живот съдържа своите елементи и в системата на средното образование.
Валентина Богданова зам. председател:
Говорим за това, че професионалните училища се определят като такива с решение на общинските съвети и минават на общинско финансиране. Аз не съм убедена, че в близките десет години, които визират развитието на системата, а тези обстоятелства биха се променили, че нашата икономика като стратегически отрасли в момента се е структурирала в отделните области и въпреки, че това е било практика при планиране на държавните училища, не съм убедена, че това ще бъде най-важния аргумент в момента, в който ние ще поръчаме създаването на професиите в едно или друго училище. Този диалог с бизнеса трябва да бъде стимулиран. Бизнесът би трябвало да има своето място и във формирането на учебните програми, а заедно с това и във финансирането на учебния процес, ползвайки най-накрая този образователен продукт.
Даниел Вълчев министър:
Съществуват две тези. Първа теза “ Дайте да видим какви са нуждите на пазара на труда”
Втора теза “Бизнесът да участвува в управлението на професионалните училища” И двете тези са много трудни за реализиране.
Лютви Местан председател / една година по-рано/
В рамките на десет пилотни общини ще се прехвърли финансирането на професионалните гимназии. В Националната програма има едно слабо място и това е идеята за професионалното образование. Като претеглим ресурсите, които дава обществото и резултатите от това, което се получава от използуването на този ресурс, убедено мога да кажа, че това в момента е най-слабото звено в системата на училищното образование. Решението какви професионални училища да има, кои да съществуват, какви нови да се открият и т.н. трябва да се изнесе на равнище по-близко до местните общини. Програмите не се сменят, тъй като няма учители, няма какво да правим наследените учители и т.н.
Подаръците на Европейския съюз
Какви са предвидените за образование и наука средства и за какви дейности ще се изразходват? Това са седем оперативни програми. МОН се явява междинно звено, тоест ще курира реално дейностите само по една оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Водещата институция тук е Министерство на труда и социалната политика, но МОН ще отговаря пряко за следните приоритети: подобряване качеството на образованието; връзката с пазара на труда; разширяването на достъпа до образователните институции. Така на практика средствата които ще се управляват от МОН възлизат на близо 437 млн. евро за следващите пет години. Училищата ще се борят за пари и по две други програми – “Регионално развитие” и “Развитие на конкурентноспособността”. Тук обаче състезанието ще е много по оспорвано, защото програмите не са предназначени единствено и само за институции от сектора на образованието и науката. Особено впечатление при дейностите които ще се управляват пряко от МОН прави обстоятелството, че за един доста голям процент от тях, на практика ще могат да кандидатстват само представители на централната администрация. В по-подробен план приоритет номер едно е “Повишаване качеството на образованието и връзката с пазара на труда”. Тук пари ще се отпускат, за : разработването на по-добри учебни планове и програми; въвеждането на нови технологии; квалификация на учителите; както и за укрепване на европейската система за трансфер на кредити. Администрацията ще има водеща роля и по втората цел – модернизация на образователната система. Тук дейностите, които ще се финансират са: въвеждане на система за национално оценяване качество на образованието; оптимизиране на училищната мрежа; подобряване отчетността и контрола върху случващото се в училищата; синхронизиране на квалификациите спрямо тези в Европейския съюз.
Силно впечатление прави отсъствието на общините, като бенефициент на програмите – доста странно явление на фона на намеренията на МОН за децентрализация на управленските процеси в образованието.
Това за парите добре. Лошото ще бъде, ако не се използуват по предназначение, или се окрадат и се наложи да ни ги спират. Европейците добре са преценили вопиющата нужда от повече средства за професионалното образование
Национална програма 2006 – 2015 г. /или как планината роди мишка/. В тази извадка от програмата се съдържат доста постнички текстове /добри намерения/, засягащи само професионалното образование.
1. Необходимо е актуализиране на Списъка на професиите за професионално образование и обучение и разработване на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по отделните професии.
2. Новата структура на българското училище
Първи гимназиален етап VІІІ – Х клас.
След края на Х клас ще се извършва проверка за усвояването на общообразователния минимум чрез национално външно оценяване и учениците ще получат свидетелство за завършен първи гимназиален етап. В зависимост от оценките, получени през трите години на първия гимназиален етап и резултатите от националния изпит, както и съобразно тяхното желание, те могат да продължат обучението си в следващия образователен етап в същото или в друго училище, или да напуснат системата на образование и да се реализират на пазара на труда. В рамките на този гимназиален етап учениците ще могат да придобият и първа степен на професионална квалификация, за което щи получат съответното свидетелство. За тези ученици, които напускат системата след Х клас се предвижда разработването на краткосрочни модули за придобиване на професия.
Втори гимназиален етап ХІ – ХІІ клас.
Тук учениците ще могат да придобият и втора или трета степен на професионална квалификация.
Специален текст отнасящ се за VІІІ клас като разпределение на учебното съдържание: чужд език 15 часа седмична, а останалите часове в професионалните гимназии да се използуват за професионална подготовка.
3. Специални усилия ще бъдат положени в областта на професионалното образование.
Необходимо е да се предоставят правомощия на местните власти да определят не само броя на общообразователните и профилираните училища, но и броя и видовете професионални училища на територията на съответната община. Целесъобразно е да се предоставят правомощия на местните власти да откриват и закриват професионални училища. Това от своя страна предполага преминаването на тези училища на общинско финансиранe.

От цитираните текстове не става много ясно, как последно ще изглежда структурата на професионалното образование? Ще има ли професионални гимназии след VІІ клас, или не? Основание за тази двойственост дава текста за изучаваното в VІІІ клас учебно съдържание и особен абзаца “а останалите часове в професионалните гимназии за професионална подготовка”. Не са изброени и съответно разписани т. н. “специални усилия”. За съжаление крайният резултат от всичко това ще бъде унищожаване на професионалното образование. Така общините ще спестяват значителни средства, ще си имаме много на брой средни общообразователни училища и съответно кандидат-студенти, а квалифицираните работници ще се подготвят надве натри в Центровете за професионално обучение, или никъде. Още един път се повтаря максимата, че управляващата политическа класа се страхува, като дявол от тамян от грамотни и интелигентни хора, а предпочита, най-вече предпочита прости като фасул поданици, лесни за манипулиране и принудени да емигрират по икономически причини в други страни за да и се махнат от главата.
В заключение, автора е участвал в осъществяването на бляскавите идеи /претворяване в живота на Тезисите за развитие на образованието на ЦК на БКП, когато водещ беше лозунга Образованието дело всенародно/. През учебната 1983/84 година всички младежи и девойки трябваше да продължат обучението си след Х клас в Учебно-професионалните комплекси с едногодишен, или двегодишен срок на обучение. На професионалните училища, /техникуми и СПТУ/ се слагаше кръст. В началото на м. септември 1983 година официозът по онова време в. “Работническо дело “ излезе с кратко съобщение отпечатано с възможно най-дребния шрифт: “Министерство на народната просвета съобщава, че и през учебната 1983/84 година продължава приема в І курс на техникумите и СПТУ” . За съжаление в историята много неща се повтарят след четвърт век, но винаги като фарс.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти