Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ДА СИ КАЖЕМ ПРАВО КУМЕ В ОЧИ

Чуждопоклонничеството у нас има здрави корени и традиции. Откак сме се пръкнали отново преди 130 години на картата като държава, та до ден днешен мнозина се ежат да покажат, че не са някакви си там тъмни балкански субекти, а се родеят със знатните или силните по света. Така довчерашните другари на големия съветски брат днес се намятат с мантии, покрити с кръстове и стават членове на разнообразни ордени и ложи. Дали този уклон се дължи на историята, която все ни е тикала съдбата в ръцете на “Великите сили” или защото от време оно нашенци видели, че във френските кабарета им е по-уютно, отколкото по родните сокаци, но фактът си остава факт. Особено силна е тази теза в областта на политиката, където всякой се стреми да се обзаведе с европейски аналог, тоест да докаже, че не е измислен и създаден в роден инкубатор, а е част от световния повей. Дори изкопаеми от времето на развития сталинизъм днес призовават да поемем по светлия път на братска Куба или на другарите от КНДР.
Та като се сродихме с всички световни сили и тенденции, някои от техните лидери почнаха да наминават, за да ни нагледат. Нещата ставаха по-скоро пътьом, защото ние географски бяхме разположени на пътя на актуален техен проблем, ала все пак жестът си е жест. В рамките на една година, макар и не календарна, на гости ни дойдоха двама президенти на САЩ и на Русия.
Първият като представител на новите ни съюзници и приятели срещнахме с цветя и аплодисменти. Той обаче ни показа, че в Америка проблемите се разглеждат основно в зелено и мило се гушна с хората, които, докато армията му сваляше режима на Садам Хюсеин в Ирак, гневно вдигаха лозунги:”Буш световен терорист!” За другите, които в онзи сложен момент оказаха морална подкрепа на американското становище за радикална борба с диктаторите, време не остана. Те вече бяха политически повалени, не без помощта и на тезата, че са военнолюбци и слуги на империализма, но когато представителят на този “Империализъм” стъпи на българска земя, отреденото им място бе в миманса.
Г-н Путин като наследник на бившия Голям брат бе срещнат полярно с “Ура!”, ала и с :”Ууу!”. В доводите и на двете агитки имаше съответната доза истина. Вярно е, че руския народ е оставил за нашата свобода по полята и върховете ни костите на хиляди свои чеда, но е и вярно, че руския императорски двор с лека ръка е разрешил да се разпокъсат земите ни, оборудвал ни е с генералите Ернтрот и Каулбарс, на които е вменил задължението да охлаждат хайдушките ни копнения и категорично е пречил на Съединението от 1885 г. В днешно време да прехвърляме всичката вина за поразиите в отношенията от онзи далечен период на финландския произход на въпросните генерали, за да не се помрачава имиджа на братушките е лековато, ала веднага в България се чуха и такива гласове. Странно защо обаче световноизвестното американско списание “Таймс” обяви недемократа Путин за мъж на годината- 2007 и остави на нашата съвест да решим дали да протестираме срещу стореното от него в областта но човешките права в Русия или не.
По-скоро интересното в това посещение бе, че човекът от Москва удари по масата и нашите управници си спомниха за отколешната максима на Драган Цанков:”Аз с Русия политика не правя!” Така светкавично червените среди, които политическите мъже в Европа припознаха любезно за свои идейни братя и прегръщаха радушно по церемонии и коктейли, се сетиха от къде е техния истински корен и бързо парафираха необходимите документи, без да се запитат дали са в интерес на България или на новите ни съюзници от обединена Европа. За последните пък остана да решат ребуса сме ли Троянски кон в техните двори или играем ролята на Буридановото магаре, получило билет за Брюксел.
Европейската бюрокрация, за която вече има съществени съмнения, че започва да произвежда правила заради собственото си възпроизводство, бързо ни заля с поредния студен душ и спря парите, поради корупционни скандали у нас във Фонд “Републиканска пътна мрежа”. Пред факторите в европейската столица ние отдавна сме свикнали да бъдем в поза на съгласие, независимо от претенциите и правото им. Нали ни набиха успешно в съзнанието, че сме хора втора ръка, вкарани по милост в клуба на богатите. В много случаи, като този с далаверите във въпросния фонд вината си е чисто наша и дребните хитрости, които по живково време другаря Брежнев прощаваше, заради някой орден, в новите условия ловките капиталисти остойностиха на мига. Но има и решения, да речем това със затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй, където икономическият интерес се превърна в “екологични” и политически аргументи, даже с риска да лиши региона от нужна енергия. Нашата прилежност в изпълнението на всичко бе задължителна, независимо дали се нарушават установени народностни традиции и дали изпълнението на мероприятието е по джоба на бедния български европеец. В края на краищата къде по наша вина, къде по волята на чуждо щение в първите години от еврочленството ни ще реализираме на практика поговорката:”Болен здрав носи!”, тоест ще се окаже, че внасяме повече като вноски, отколкото вземаме обратно по съответните фондове. И ако това е проблем на вътрешната ни политика, то нейното полагане зависи от управляващите, а те се определят на избори.
Точно тук новите ни партньори помагат чудесно, интересувайки се само от тесните си партийни сметки колко места ще получат от нашата евроквота. Преди близо 10 години в БСДП бяхме разярени, че един немски чиновник - Фридрих Рол ни повеляваше с груби думи как до си оправим попадналата в пропастта държава като съборим едва що структурираното правителство и помогнем властта да се върне в ръцете на тези, осъществили катастрофата. Той повтаряше до побъркване, че социалдемократи и християндемократи никога не можели да работят заедно, защото нямало дървено желязо и в Германия (макар с такова сътрудничество да стана икономически мощна страна през 60-те години на миналия век) подобно нещо никога не ще да се случи..Чуждопоклонниците му пригласяха по всички медии, опрени безкритично на неговия “авторитет” без дори да си зададат въпроса:”Дали пък не говори така, защото някои за това му плащат и с какви върховни дела той стана истината от първа до последна инстанция ?”. Не минаха 5 години и след изборния резултат в Германия християндемократи и социалдемократи спретнаха прагматично една голяма коалиция, за да не бъдат рекетирани от ляво и дясно, а въпросният Рол придвижи широкополата си шапка към ПДС – партията на бившите източногермански комунисти. За БСДП остана разцеплението и разрухата, след което дойде другото “авторитетно” другарско мнение:”Вашата грешка е, че сте много идейни и праволинейни, а не мобилни като други от “левицата”. Те могат да ни пълнят кошничката, а вие - не. Ще си останем приятели, но докато не се научите как да я пълните и вие, ще работим с тях!” Формулата хич не се връзваше с една от основните ценности на социалдемокрацията – солидарността, ама какво от това, та ние не сме в началото на ХХ-ти, а на ХХІ-век.
И докато си мислехме, че “левите” са я ударили само на прагматизъм, понеже им е заскърцала идеологията в новите условия на глобализацията, то и “десните”, пазителите на реда и традициите, поеха в същото русло. Нищо против да се търсят нови, стабилни партньори, но да ги възхваляваш като борци срещу комунизма и носители на промяната, значи да считаш, че всички други свидетели на отминалото време чавка им е изпила акъла. Лошото в случая е, че това привнасяне на авторитет и привличане на чуждопоклонници на практика се отразява не на външния, а на вътрешния фактор. Когато той в утрешния ден се провали отвън започва търсене на нови кандидати за слава, а вътре начева самоизяждане кой е отнесъл благините. Пък времето върви, а живота е един и някой го изживяват по-добре, а други все чакат светлото бъдеще.
Така е ще кажат просветените в новите условия - “интереса клати феса”. Та понеже стана дума за феса , защо пък не погледнем на новото си положение и от друга страна. Сега член на ЕС се стреми да стане нашата комшийка Турция. В позиция сме да сложим на преден план нашите национални интереси, още повече, че в Европа няма единно мнение. Да, има плюсове от една подкрепа, свързани с укрепване позициите на светските сили в Турция срещу ислямизма, с добросъседските отношения, но има и куп недостатъци в пряко отношение с икономиката ни, с навлизането на евтина работна ръка, с разтваряне на вратите на пантюркизма и какво ли още не. Дори въпросът за обезщетението на нашите тракийски българи и техните наследници все още виси във въздуха. Можем кротко да приемем мнението на силните, но защо пък да не направим своята равносметка за изгодите и несгодите от подобен акт.
Силните идват и си отиват, а поразиите, сторени от тях, остават. Както в случая с Косово, което току виж до публикуването на текста станало независимо. САЩ и Русия ще се надцакват на международното поле, но горещият картоф няма да е ни в Тексас, ни в Поволжието, а на няколко десетки километра от нашата граница с перспектива да се прехвърли и в Македония. Румъния вече заяви, че няма да приеме признаване на суверенитет без съгласие, защото знае, че може има потенциален подобен случай на своя територия в Трансилвания. А къде е нашата позиция, пресметната и лишена от емоционални пориви или бързи угоди.?
В заключение по въпроса за чуждопоклонничеството трябва да си речем, че е вярна тезата за великите сили и техните интереси, прехвърлящи националните им граници. Някои от дипломатите им даже го заявяват гласно. Въпросът къде е нашият интерес при такъв избор и доколко да се опираме на съмнителни авторитети в нашите си дела. Понеже ако продължим да сме хрисими, пробутвайки си дребната лична далавера както до сега, утре може да се окажем без възможността да хапнем топла баничка, или традиционната шкембе чорба след дълги “нощни размисли”, защото продуктът няма как на часа да се пакетира с указания за консумация и приложени калории, пък това в чинията с лютия пипер и чеснов сос е вредно за европейското ни здраве. А като се откаже човек от здравословната традиция, такава глава го цепи на сутринта, че ничие чуждо влияние не може да го спаси. Важното е да го разберем на време, а не с години закъснение, тъй като живота все пак тече ли тече.

13.02.2008 г.
Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти