Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ


Под заглавията на уводните статии на в.”Свободен народ” в периода 1945-1947 г. често стоят инициалите Х. К. П. Не е трудно да се досети човек кое е лицето, което се подписва така. Това е старият социалдемократ Христо Константинов Пунев. И макар той да е бил виден сторонник на силата на перото, днес се оказва трудно да се опише неговия жизнен път, даже с най-едри щрихи. Името му отсъства от поетичните антологии и от сборниците с биографии на български писатели. Единствено в литературния атлас стои многозначителното изречение: “Христо Константинов Пунев (Христо Венковски) - един от първите поети социалисти, пионери на социалистическия печат.” Подозрително е, че комунистическата пропаганда, която е свикнала с лекота от мухата да прави слон, тук на удобна почва е крайно лаконична. Всъщност се сблъскваме с типичната ситуация за съществуването на човек, с биографията на който червените шамани имат проблем и тогава естествено е задействан механизмът на мълчанието.
В случая с Христо Пунев два са “тежките” от идеологическа гледна точка моменти. Неговата първа стихосбирка е с предговор не от кого да е, а от Вела Благоева, но пък неговата дейност след “победния 9-ти септември 1944 г.” се свързва не с “вожда” и “учителя” на родния пролетариат Г. Димитров, а с презряната от комунистическата пропаганда обединена опозиция. Е, Христо Пунев не е включен в показния процес по дело № 1785 от1948 г. срещу Коста Лулчев и ръководството на БРСДП(о) и името му отсъства от произнесената присъда № 978А от 16.11.1948 г., но той е народен представител от VІ-то ВНС, избран с бялата бюлетина, за който президиумът на същото дава съгласие да бъде съден, заедно със своите колеги. А в годините на тоталитаризма, когато се гони светлия пример на идейната чистота, това да се обявиш срещу комунистическата диктатура е проблем, и то какъв. Но нека оставим настрана тегобите на комунистическите доктринери и се опитаме да очертаем по откритите и изровени от прашните лавици страници образа на социалдемократа


ХРИСТО КОНСТАНТИНОВ ПУНЕВ

Неговата рождена дата е 01.01.1979 г., а градът, където се е явил на бял свят е Пещера. За своето семейство самият Пунев пише в предговора на една от книгите си: ”Понякога майка ми, измъченото лице, на която започнах вече да забравям, наведена през мразовитите вечери, над загасналото огнище и пред слабо мъждукащото газениче, наплитайки изпокъсаните ми шарени чорапи – спомняше си за баща ми, когото не познавам, заглеждаше се кой знае де далеко, в миналото, и току ще заприкаже:
- Их, от Узунджово той носеше накити за момите, броеници и шамии за старите, на мене ту копринена кутния или сребърни пофти, разглеждаше и някакви писма и, ей там, и онази свята книга – тя посочваше към Иконостаса – и все чудни работи разказваше за големите, които ще дойдат да бунтуват...”
Очевидно Христо Пунев, останал рано сирак, не е успял да се сдобие с високо образование, каквото са имали повечето от социалдемократическите лидери от онова време. По сведения от парламентарния архив той е завършил някогашния пети клас, тоест основния курс на обучение.. Въпреки това неговите въжделения са насочени към литературата и през 1896 г. издава първия си сборник разкази “Из живота на бедните”.
Поетичната му душа се свързва с младата българска социалдемокрация и Пунев встъпва в БРСДП. В началото на 1905 г. от Дружествената печатница “Труд” гр.Пловдив излиза и първата му книга със стихове “Нови дни”. Предговора към стихосбирката написва на 18.ноември 1904 г. жената на Д. Благоев – Вела Благоева. В него тя казва: ”От едно художествено произведение, каквато е сбирката от песни на нашия млад поет, която предлагаме на българския четец, иска се не само красота на формите, но и възпроизведение на живота с неговите копнежи и устреми напред към доброто и прекрасното: изображение на нашето аз, с неговите копнежи, блянове и страдания.” И по-надолу следва сравнението: ”Реализмът не толкова нов в изящната литература. На тъмните герои служеше със същия жар чутовната френска писателка Жорж Занд (Санд), както и Максим Горки ги възпроизвежда днес. Тяхната песен пее и нашия певец в тази сбирка.”. Предговора завършва с окуражителното: ”Но... нашият строител и разрушител твърдо стои на краката си, с вяра в гърди, за общото щастие на човечеството, той гради без спир деня и нощта. На този смел борец се посветяват тези песни, тях пеят дъщерите на труда.” Стихосбирката издадена от Пунев под псевдонима Христо Венковски играе както ще видим твърде важна роля в живота му. Тя дава начало на поетичното му творчество и става причина след години да бъде приет в Съюза на българските писатели.
Сред творбите на Христо Пунев трябва да се прибавят и стихосбирките :”Глас в пустиня”(1908 г.), “Неизплакани сълзи” (1923 г.) и антологията “Книга без име” (1931 г.) Творчеството му е разнородно както и неговите интереси. През 1919 г. издава сборника “Думата на фронта”, който сам определя като “откъслеци”. Ориентира се към стопанската проблематика с изследванията си “От Узунджово до Пловдив” (1935 г.) и “Килимарската промишленост и Тютюнът у нас и в чужбина”(1930 г.) В тях се опитва да представи българското стопанство от онези години, а причината за тази нова творческа насока е, че Христо Пунев се превръща в радетел на тогавашното българско кооперативно движение, в чиято основа стои социалдемокрацията у нас. Сътрудничи на кооперативните издания и на в.”Кооперативна защита”. Това особено ярко проличава, когато след преврата на 19.05.1934 г. политическите партии са забранени и лидерите на БРСДП(о), а сред тях и Пунев, осъществяват своята политическа дейност като кооперативни дейци. Наред с изброената тематика пише “История на Съединението”, “История на Пловдив”, “Кънчата” – повест из историческото минало на Карлово, издава сборник със спомени “Голгота” (1934 г.) и др. Сам участва в разпространението на своите творби, вплетени в Библиотеката “Наша дума”, най-вече чрез книжарница “Заря” на Благой К. Пунев в гр.Пещера.


Христо Пунев,Коста Лулчев, Димитър Нейков и Петко Търпанов пред ковчега на Янко Сакъзов при погребението на патриарха на българската социалдемокрация 02.02.1941 г.

Христо Пунев работи като редактор в социалдемократическия вестник “Народ”, но в сложната ситуация в началото на тридесетте се разгаря конфликт между него и ръководството на изданието. Поетичният му нрав го кара да излее своите виждания в специално издадена брошура през 1933 г., озаглавена ”Нашите работи –Quid obsurum-или защо напуснах в.”Народ”.
В политиката Христо Пунев взема дейно участие още в годините след Първата световна война. Той е няколко пъти депутат от квотата на БРСДП (о) като особено обагрени са с емоции участията му в 18-то ОНС (1919 г.) и 21–то ОНС (1923 – 27 г.). Това е времето, когато социалдемократите се сблъскват със земеделското управление време съпътствано от противоречия и баталии.
В годините на Втората световна война Христо Пунев е сред активно застаналите в защита на българските евреи. В подписката, подета от него, се включват хора с имена като Димо Казасов, Стоян Костурков, Иван Руневски и др.
Както голяма част от социалдемократите Христо Пунев посреща възторжено преврата на 09.ІХ.1944 г. С протокол № 3 от 24.10.1944 г. ръководството на Българския писателски съюз (БПС) приема “Първи отечественофронтовски набор на съюза”. Под номер 71 заради стихосбирката “Нови дни” с известния вече предговор, за член е приет и Христо Константинов Пунев – Венковски. Със следващия протокол № 4 от 04.11.1944 г. от съюза, наред с проф. Богдан Филов, заради “фашистка дейност” са изключени проф. Михаил Арнаудов, Димитър Талев, Фани Попова – Мутафова, Йордан Стубел, Славчо Красински и др. И под двата протокола стоят подписите на членовете на УС на БПС: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Боян Болгар, Димитър Пантелеев, Пантелей Матеев, Никола Фурнаджев. Само няколко месеца по-късно нещата ще добият друг облик. Във в.”Отечествен фронт”, бр.369 от 1945 г. комунистът Крум Кюлявков ще напише:”Това е злополучният поет, още по-злополучен бивш председател на писателския съюз, компрометираният по всички направления бивш директор на Народния театър и просто скудоумният нещастник в политиката Трифон Кунев /.../ В зеленото “Земеделско знаме” този господин започна да се подвизава в колоната “Ситни дребни кат камилчета”. А неговият събрат Георги Караславов ще прибави във следващия 370 брой на в.”Отечествен фронт” от 1945 г.:”Ако на страниците на тези вестници имаше и по някое антисъветско антрефиле, ако имаше по някоя подигравка срещу ръководителите на Англия и Америка, вместо “Народно земеделско знаме”, “Знаме”, “Свободен народ”, можеше да се пише “Днес”, “Вечер” и “Зора” (вестниците, определени тогава като фашистки).
Ситуацията е напрегната, изискваща позиция и Христо Константинов Пунев (Х.К.П.) я изразява ясно на страниците на в “Свободен народ”, така както Христо Венковски е излагал своите виждания за новите дни. Избран от Пловдивски избирателен район, той става депутат от БРСДП(о) в обединената опозиция на VІ-то ВНС. Там работи в Прошетарната комисия (днес Комисия за жалби и петиции на гражданите), в комисията по проверка на изборите и в тези, отговарящи за министерството на пощите и телеграфа и министерството на информацията и изкуствата. Дейността му като депутат завършва с прословутото решение на Бюрото на ВНС за даване разрешение за съдене на последните депутати от БРСДП(о) от 01.09.1948 г.
Житейският път на Христо Константинов Пунев завършва на 19.09.1967 г в гр.София.

 

Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти