Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БСДП)

Учредителен конгрес – 1891 г. (20 юли - Илинден), 2-ри август по нов стил. Сбирката е проведена на връх Бузлуджа.
На Втория конгрес в гр. Пловдив през 1892 г. се оформят две крила:
- на Димитър Благоев и Никола Габровски – БСДП, издават вестник “Работник”
- на Янко Сакъзав, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др. Формира се Български социалдемократически съюз (БСДС). Голяма част от неговите членове след десет години ще се обособят като партия на тъй наречените “широки социалисти”. През 1892 г. те започват да списват вестник “Другар”.
На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
През 1900 г. Янко Сакъзов започва да издава списание “Общо дело”, в което излага вижданията си за мястото, задачите и перспективите пред българската социалдемокрация. Във възникналия идеен спор се ражда терминът “общоделство”.
На Х-тия конгрес на БРСДП през 1903 г. става разцепление. Оформят се две коренно различни организации с абревиатурата БРСДП и добавката (т.с.) – тесни социалисти за последователите на Благоев и добавката (ш.с.) – широки социалисти за привържениците на Янко Сакъзов.
През месец ноември 1908 г. към БРСДП (ш.с.) се присъединява изгонения от Благоев кръг “Пролетарий” - Р. Аврамов, Н. Харалаков и Г. Бакалов и партията се преименува на БРСДП (обединена).
На 17.Х.1918 г. Янко Сакъзов влиза във втория кабинет на Александър Малинов, съставен още от Демократическа партия, Народната партия, Радикалната партия и БЗНС.
На 28.ХІ.1918 г. БРСДП(о) става част от коалицията, поддържаща кабинета на Теодор Теодоров. Янко Сакъзов като министър на промишлеността, търговията и труда въвежда 8-часовия работен ден в България и редица други реформи в трудовото законодателство. Министри в същия кабинет от БРСДП(о) последователно са д-р Петър Джидров - на правосъдието, и Кръстю Пастухов - министър на вътрешните работи.
След преврата на 09.06.1923 г. в правителството на Александър Цанков като министър влиза Димо Казасов. В партията има различни становища относно неговото участие в кабинета. През месец февруари 1924 г. БРСДП(о) преминава официално в опозиция.
На извънредния конгрес през 1926 г. се оформят три политически линии – първата на Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев е за самостоятелно политическо действие на БРСДП (о), втората - Асен Цанков, Димо Казасов и д-р Петър Джидров застава зад становището за политическа подкрепа на правителството и третата – Константин Бозвелиев и Янко Сакъзов се бори за компромис и помирение между двете групи. През октомври 1926 г. начело с изключения от партията д-р П. Джидров се формира Федерация на работническите социалистически организации и групи в България, или т.нар. Социалистическа федерация. През 1932 г. Социалистическата федерация и партията се обединяват, с което се слага край на това разцепление.
След преврата начело с Кимон Георгиев на 19.05.1934 г. политическите партии, в т.ч. и БРСДП(о) са забранени. БРСДП(о) се обявява решително против преврата. В последващия десетгодишен период нейните дейци запазват връзките по между си посредством участието в кооперативното движение (Кооперативна централа “Напред”, Съюзът на популярните банки и др.) и предприемат активни политически действия заедно с представителите на други партии. Основната теза е възстановяването на Търновската конституция.
През лятото на 1943 г. в създадения Национален комитет на ОФ влиза и Григор Чешмеджиев от името на БРСДП. Други дейци на партията като Кръстю Пастухов категорично се дистанцират от сътрудничество с комунистите от БРП(к).
След преврата на 09.ІХ.1944 г. в първото правителство на ОФ участват двама социалдемократи - Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев. Други дейци като Кръстю Пастухов и Атанас Москов се отнасят резервирано към обвързването на социалдемократите с новото управление.
През януари 1945 г. от левите среди в БРСДП започват атака за налагане курс на сътрудничество с БРП(к). От ЦК са изключени Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков. През месец май 1945 г. начеват опитите за отстраняване и на Коста Лулчев като главен секретар на БРСДП и замяната му с Димитър Нейков. На 12.07.1945 г. от правителството е отзован Григор Чешмеджиев.
През лятото на 1945 г. социалдемократите в лицето на Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, Кръстю Пастухов, д-р Атанас Москов, д-р Георги Петков и др. обявяват формирането на БРСДП (о) и заедно с БЗНС на Никола Петков преминават в опозиция. В ОФ остава групата начело с Димитър Нейков, Д.Братанов и Здравко Митовски, които формират казионното БРСДП.
На 16.09.1945 г. излиза първия брой на партийния вестник “Свободен народ”. Неговият първи директор Григор Чешмеджиев умира същия ден.
На изборите за VІ-то Велико народно събрание през месец октомври 1946 г. БРСДП(о) участва заедно с БЗНС на Никола Петков и независими интелектуалци като Обединена опозиция.
В парламента попадат, въпреки терора, 9 социалдемократи: Коста Лулчев, Иван Копринков, Христо Пунев, Петър Анастасов, Крум Славов, Петър Братков, Петко Търпанов, д-р Георги Петков и д-р Петър Дертлиев. Те са избрани за народни представители в състава на Обединената опозиция.
По официални данни на 01.09.1948 г. VІ–то ВНС дава разрешение арестуваните членовете на парламентарната група на БРСДП (о) начело с Коста Лулчев да бъдат съдени. Разрешение за съдене на последния депутат от опозицията Крум Славов е дадено на 03.09.1948 г. Срещу Коста Лулчев и неговите съратници е образувано дело и произнесена присъда № 978А от 15.11.1948 г..Социалдемократите са осъдени на различни срокове затвор от 10 до 15 години и конфискация на имуществото. Доживотна присъда и конфискация на имуществото задочно получава д-р Георги Петков. Политическата реабилитация на подсъдимите социалдемократи е осъществена с акт на последното комунистическо 9-то ОНС от 15 януари 1990 г.
Капитулантската политика на казионната БРСДП начело с Д. Нейков завършва на 11.08.1948 г. с вливане в БРП(к). Социалдемократите от БРСДП (о) са изпратени по лагери и затвори, но като юридически субект никой не издава акт за закриването на партията.
На 30.06.1948 г. в самолета, отклонен от полковник Михалакев към Истанбул (Турция), попада д-р Георги Петков. Узнал за съдбата на своите съпартийци, той емигрира във Франция През 1949 г. в Париж д-р Г. Петков възстановява Българската социалдемократическа партия (о) в изгнание, а така също и нейните контакти със Социалистическия интернационал. Започва да излиза вестник “Свободен народ” като орган на партията в изгнание. След смъртта на д-р Георги Петков през 1968 г. в САЩ неговото дело продължава Стефан Табаков, който във Виена (Австрия) списва емигрантските броеве на в.”Свободен народ”.
На 26.11.1989 г. седмина социалдемократи, оживели през комунистическите лагери и затвори, решават да възстановят публичната дейност на БРСДП(о). Те са: д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов, Михаил Петков. Декларацията до Председателя на Държавния съвет Петър Младенов подписват д-р Атанас Москов като председател, д-р Петър Дертлиев като зам.председател и Виолина Лулчева като секретар на възстановената БРСДП(о). Обръщението към българския народ с дата 28.11.1989г. носи подписа на организационния секретар инж. Груди Панчев.
БРСДП (о) става на 07.12.1989 г. съучредител на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС), заедно с БЗНС “Никола Петков”, Клуб за подкрепа на гласността и демокрацията, Дружеството за защита правата на човека, ”Екогласност”, НТФ “Подкрепа”, Независимите студентски дружества, Клуб на репресираните, Движение за гражданска инициатива, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.
На 05.01.1990 г. в гр. София в зала “България” се провежда Първата национална конференция на възстановената БРСДП(о). На нея партията се преименува на Българска социалдемократическа партия (БСДП).
Възстановяването и дейността на БСДП в първите години след падането на тоталитарния комунистически режим е описана подробно в книгата “Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989-1997 г.” с автор Елеонора Станоева, издадена от ”Крида Арт” през 2003 г. в гр. София.
На 01.02.1990 г. излиза първия брой на възкръсналия от идеологическия мрак вестник “Свободен народ”, първия опозиционен вестник след почти половинвековна тоталитарна комунистическа диктатура. Вестникът като орган на БСДП отначало е седмичник, после май 1990 – октомври 1991 г. става ежедневник и отново като седмичник излиза до края на 1996 г.
На 31.03.1990 г. се провежда Втората национална конференция на БСДП. Приет е временен устав и временна програма на партията. Утвърдено е ръководство: д-р Атанас Москов – почетен председател, д-р Петър Дертлиев – председател, инж. Груди Панчев – главен секретар и изпълнителен комитет от 12 члена. Българската социалдемократическа партия (БСДП) е регистрирана на 17.04.1990 г. от СГС по фирмено дело № 572/1990г.
В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ.мото ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. В последствие групата нараства до 28 депутата.
След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 06.07.1990 г. оставка заради репликата :”Танковете да дойдат!”, изречена срещу демонстриращите на 14.12.1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 01.08.1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.
На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане.Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина.
От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-я възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век”, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.
На 12.07.1991 г. новата Конституция на Република България е приета. Подписват я мнозинството от депутатите от БСДП. Това става основната причина за първото голямо разцепление. На 17 и 18 август в гр. София инициативен комитет провежда форум, наречен 39-и извънреден конгрес на БСДП. Форумът избира ръководство начело с Иван Куртев, към което се ориентират част от членовете и организациите на партията.Формацията приема след съдебен спор името Социалдемократическа партия (СДП).
В изборите за 36-то ОНС БСДП се представя в коалиция СДС-център с ПК”Екогласност”, АСО – независими и Демократическа партия, регистрирана в Пловдив с председател В. Бъчваров. Резултатът - 3,2% оставя коалицията под 4% бариера в изборния ден 13.10.1991 г. Постиженията в паралелно проведените местните избори - един кмет на община (Ябланица) и двама съветника в Столична община са слаба утеха за тежката загуба, определила последвалото трудно бъдеще на БСДП.
Въпреки сериозния удар БСДП остава в политическата игра, макар и в нейната периферия. Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26.10.1991 г. споразумението Български демократичен център (БДЦ). За ръководител на формацията е избран организационния секретар на БСДП Стефан Радославов.. Противоречията между партньорите в него, обаче се оказват съществени. Доминират опитите за надхитряне. БДЦ не съумява да излъчи президентска кандидатура за предстоящите избори. Това дава основание на ІV-та национална конференция на БСДП (21-22.12.1991 г.) да подкрепи кандидатурата на д-р Жельо Желев за изборите на 13.01.1992 г. в името на единството на демократичните сили.
За БСДП споразумението БДЦ приключва малко преди 39 конгрес на партията (12-14 юни 1992 г),. поради опитите на Стефан Гайтанджиев – секретар на ПК”Екогластност” да фабрикува решения от името на партньорите, но интересът към овладяването на традиционната социалдемократическа партия продължава. Несполучлив опит на 39-я конгрес за обрат в политиката прави Антон Антонов, който издига своята кандидатура срещу тази на д-р П.Дертлиев. Първоначално кампанията е против Стефан Радославов, в когото Антонов вижда конкурент, но в последствие целта се вдига по-високо. Макар и не особено охотно П.Дертлиев се съюзява със Стефан Радославов и печели срещу тандема А.Антонов – Георги Бакалов.
В края на 1992 г. след падането на правителството на Филип Димитров и завъртане на парламентарната ролетка БСП опитва маньовър с предлагане кандидатурата на проф. Захари Карамфилов – ръководител на Националния статистически институт и член на ИБ на БСДП за кандидат за министър-председателския пост от името на социалистите. Изпълнителното бюро на БСДП отказва да влезе в приготвения капан за отърваване от горещия картоф.
На 30.12.1992 г. 36-то ОНС гласува правителството на Любен Беров, формирано с мандата на ДПС. В част от ръководството на БСДП то предизвиква симпатии. Особено ласкава изглежда перспективата за включване в изпълнителната власт. От този шанс се възползва, обаче само зам. председателят на БСДП Петър Корнажев, който след смъртта на титуляра М.Вълчев е поканен и заема поста министър на правосъдието (23.06.1993 г.). Участието му до края на управлението на това правителство (17.10.1994 г.), въпреки призивите на членове на ИБ на БСДП да се оттегли с чест, провалят всички опити БСДП да си осигури партньорството за бъдещите избори на своя естествения съюзник БЗНС.
През пролетта на 1994 г. БСДП приема на VІ-та си национална конференция серия от програми под мотото ”България - твоето бъдеще е социалдемокрацията”. БСДП търси нови партньори в лицето на нововъзникналото Гражданско обединение за републиката (ГОР) и Зелената партия.
На 26.09.1994 г., в навечерието на предсрочните парламентарни избори за 37-о ОНС, се ражда коалицията Демократична алтернатива за републиката (ДАР), в която влизат БСДП, ГОР, Зелена партия и Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На изборите на 18.12.1994 г. ДАР, с получените 197057 гласа или 3,79%, остава под 4% бариера.
След поредния изборен неуспех в началото на 1995 г. в ИБ на БСДП срещу председателя д-р Петър Дертлиев започва неочаквана атака от ляво за приемане курс на партньорство с победителя в изборната надпревара - БСП. На извънредния 41-и конгрес (14-16.04.1995 г.) се получава парадокса, опонентите на д-р Дертлиев в лицето на А. Ахрянов, Й. Нихризов, Т. Дечев и Гр. Шишков да отбраняват неговата кандидатура от довчерашните му любимци З. Карамфилов и Ст. Нешев, странно съюзили се с гл.секретар Ст. Радославов, доскорошен патрон на първата група. Конгресът приема нов устав и начертава нова политическа линия срещу опитите за реставрацията на тоталитарния социализъм и срещу антисоциалния преход в интерес на финансовата олигархия. В политически план се приема курс към изграждане на обединени демократични сили за участие в бъдещата изборна борба.
На 05.07.1995 г. се слага край на четири годишната “студена война” между двете социалдемократически формации БСДП и СДП. Започва изграждането на Сациалдемократически алианс (СДА).
През есента на 1995 г на местните избори от самостоятелното си участие в 66 общини БСДП получава 70524 гласа и 140 съветнически места. В София и Пловдив коалиции с демократичните сили осигуряват зам. кметско място съответно на Ангел.Ахрянов и Митко Цветковски., като представители на партията.
На 30.05.1996 г. БСДП се присъединява с анекс към споразумението Обединени демократични сили (ОДС) като участва на предварителните избори за кандидат за президент на коалицията, проведени на 01.061996 г., подкрепяйки и съиздигайки Петър Стоянов за свой кандидат.
Петър Стоянов печели убедително и президентските избори срещу кандидата на БСП – Иван Маразов и в екипа на новия президент от името на БСДП като секретар по въпросите на земеделието е включена г-жа Вълкана Тодорова.
На 09.03.1997 г. в София се провежда Национална конференция, явяваща се ІХ по ред в БСДП. Конференцията утвърждава пътя към участието на партията в коалицията ОДС за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Самата регистрация на коалицията ОДС (СДС,ДП,БЗНС и БСДП) става след множество перипетии, а при БСДП и баталии. Появилите се противоречия в изпълнителното бюро на БСДП, свързани с новата позиция на председателя д-р П.Дертлиев, слагат основата на бъдещото противоборство и разцепление в партията.
На изборите на 19.04.1997 г. ОДС печели победа и вкарва в 38-то ОНС 137 депутата. Сред тях и двама социалдемократи, членове на БСДП – Йордан Нихризов и д-р Григор Шишков. Остава огорчението от непълноценното участие и пропилените шансове, плод на вътрешнопартийни интриги.
След изборите председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев постепенно се превръща в яростен опонент на новото управление, отказвайки да участва пряко в преговорите за включване на представители на партията в новото правителство. На 42-я конгрес през месец септември 1997 г. двете тенденции “за” и “против” ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П.Дертлиев и неговия заместник Теодор Дечев. Конгресът ражда поредния парадокс в съвременната история на БСДП. Той приема като бъдеща линия на партията всички документи, предложени от застъпниците на сътрудничеството в рамките на ОДС и избира Национален комитет, комуто възлага изпълнението на решенията, в който макар и с малко мнозинство имат противниците на подобни виждания. Националният комитет естествено формира Изпълнително бюро, в което привържениците на ОДС са явно малцинство - един зам.председател Й. Нихризов и трима членове от 21 членния състав. 42-ят конгрес ражда още една морална язва, основа за бъдещото разцепление – най-голямата компактна група, регистрирани като делегати се оказват цигани от село Калитиново Старозагорско, доведени да гласуват, но без понятие от проблемите на БСДП и социалдемокрацията.
След конгреса председателят д-р П. Дертлиев започва провеждането на “самостоятелна” линия, известна като тъй наречения. Лесидренско – Солунски обединителен процес. За осъществяването й в партията отговарят често външни за БСДП хора, като свързания с червената левица социолог Кольо Колев например, на които П. Дертлиев възлага задачи и международни контакти. За тези инициативи и изразени позиции, от името на БСДП, дори неговите привърженици в Изпълнителното бюро не са информирани. Срещу депутатите, представители на партията, начева кампания с искане да се обявят за независими, като стъпка към преминаването им в опозиция. Горната политика се оправдава с външен натиск от средите на европейските социалисти, но фактически се насочва и координира от България и е в пряк интерес БСП да излезе на международната сцена като модерна партия. Потвърждение на тази теза е ситуацията, създадена при Косовската криза (пролетта на 1999 г.), когато линията на “левите” у нас се явява в разрез с позициите на управляващата европейска социалдемокрация, но в недвусмислената подкрепа на сръбския екскомунист и националист Милошевич е замесена и традиционната българска социалдемокрация..
Ясно изразените противоречия в партията между гласуваните конгресни решения и провежданата от ръководството политика стават основата за свикването на 24 и 25 10.1998 г. на 43-и извънреден конгрес в гр. Пловдив. Морален водач на групата, инициирала конгреса е един от възстановителите на БСДП, бившия главен секретар инж. Груди Панчев. До него като почетни председатели на партията на форума в гр. Пловдив застават и другите двама от живите възстановители - инж. Александър Константинов и Михаил Петков. Конгресът избира ново ръководство с председател Йордан Нихризов и утвърждава линията за единство на демократичните сили и осъществяване на необходимите реформи в страната за превръщането й в бъдещ член на НАТО и Европейския съюз. На 22.11.1998 г. на друг форум в гр. Варна д-р Дертлиев е обявен за почетен председател на БСДП.
В периода от месец ноември 1998 г. до февруари 2001 г. се водят съдебни дела като формално в сила е старото ръководство, избрано на 42-я конгрес, но по същество действат две паралелни организации с коренно противоположни цели и политика.
През месец октомври 1998 г. д-р Дертлиев търси път за социалдемократическа писта, посредством формиране на Съюз “Социалдемокрация”, а на 16 януари 1999 г. неговите опоненти, провели конгреса в гр. Пловдив, обявяват изграждането заедно с части от Нова СДП и членове на СДП на Български социалдемократически съюз (БСДС). С тази абревиатура те вземат участие и на Местните избори през 1999 г., запазвайки част от позициите си в общинските съвети на София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Перник и други големи градове.
В управлението на ОДС 1997 –2001 г. БСДП се включва последователно с двама заместник министри – Кирил Човиков – зам. министър в Министерство на околната среда (1997-1999 г.) и Теодор Дечев – зам. министър в Министерството на труда и социалната политика (1999 –2001 г.). В парламента по инициатива на депутатите от БСДП са приети първия в България Закон за защита на потребителите и изменения в Кодекса на труда, възпрепятстващи верижните срочни трудови договори.
Опитите на ръководството начело с Йордан Нихризов в периода 1999 –2001 г. да изгради с НДПС на Гюнер Тахир, БЗНС и депутатите от СДП лявоцентриско социалдемократическо крило в рамките на ОДС не срещат разбиране в партньорите от СДС. През целия този период те се опитват да пренасочат социалдемократите към единство с Евролевицата, начело с Ал. Томов, като така смятат да си гарантират удобно парламентарно мнозинство срещу настъпващите вътрешни процеси на противоборство и разпад при тях.
През 2000 г. БСП се отказва от боксуващия Солунски процес на единение и неговите неясни писти и се ориентира към друг проект “Нова левица”, в който тя заема ръководна и доминираща роля. Кръгът около д-р Дертлиев се преориентира в новата посока. Д-р П.Дертлиев влиза през лятото на 2000 г. в тежък конфликт с довчерашните си привърженици. Това най-ясно личи от последното му интервю публикувано във в.”24-часа”, след смъртта му, в броя от 07.11.2000 г., където персонално ги определя с обидните термини като “плъхове” и ”мошеници”. В началото на месец септември 2000 г. последният, останал лично предан на Дертлиев зам. председател Йордан Йорданов, търси от негово име контакт с Й. Нихризов. Постигната е устна договорка съдебният процес за представителство в партията да не се форсира, за да остане тежко болния Дертлиев председател до края на своя жизнен път, която е изпълнена.
На 26.02.2001 г. СГС вписва по фирмено дело 572/1990 г. 43-я конгрес и ръководството на БСДП, начело с председател Йордан Нихризов. Групата около Йордан Йорданов и Петър Попов – председател на организацията в Казанлък, с която се водят разговори за обединение, регистрира на 31.03.2001 г. отделна партия Българска единна социалдемократическа партия (БЕСДП) с председател Вълкана Тодорова, но след фиаското на парламентарните избори на 17.06.2001 г., където участва заедно с Евролевицата и БЗНС, тя постепенно се прелива в новото политическо формирования на Ал.Томов.
На Х-та Национална Конференция на БСДП, проведена през пролетта на 2001 г. в Пловдив е утвърдено подписаното със СДС и “Народен съюз” ново обединение ОДС за парламентарните избори 2001 г. Новият вариант на политическата коалиция е ОДС (СДС, “Народен съюз БЗНС-НС, ДП”, БСДП и НДПС).
На изборите за 39-то ОНС коалицията ОДС получава 18,18% и 51 депутатски мандата. В парламента попада като депутат само председателят на БСДП Й.Нихризов. Коалицията поема ролята на парламентарна опозиция.
През мандата на 39-то ОНС ОДС преминава през множество вътрешни проблеми. Основната причина са обострените противоречия в най-големия партньор СДС. През пролетта на 2004 г. СДС се разцепва и парламентарната група на ОДС се представлява от БСДП и останалите депутати напуснали СДС. През месец май на 2004 г. те формират партията Демократи за силна България (ДСБ) и парламентарното обединение неформално се именува ОДС (ДСБ и БСДП). Зам. председател на групата е председателят на БСДП Й.Нихризов, който от месец ноември 2003 г. е и зам. председател на Комисията по икономическа политика при 39-то ОНС. След месец април 2005 г., когато СДС подписва споразумение с ДП, което нарича предизборен съюз ОДС, парламентарната група на ОДС (ДСБ и БСДП) приема името “Парламентарен съюз ДСБ” като независимият вече депутат Й. Нихризов в новото обединение остава като зам. председател.
Мандатът на 39-то ОНС 2001-2005 г. е най-благодатен за законодателната дейност на БСДП. Партията, много често в сътрудничество с най-големия синдикат КНСБ, предлага над 30 закона със социална насоченост и макар в опозиция, 10 от тях са приети, а идеите на други стават основа на общи законопроекти на мнозинството. Сред най-крупните приети законопроекти са Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, посредством който България ратифицира Конвенция 173 на МОТ, Закон за изменение и допълнени на ГПК, Закон за изменени и допълнение на Търговския закон, закони за изменение и допълнение на данъчните закони, довели до въвеждане на елементите на семейното подоходно облагане за първи път у нас. Предложени са също фундаментален Закон за висшето образование и научните звания, Закон за кредитните кооперации и сдружения и др.
На 8 и 9 юни 2002 г. в зала 2 на НДК се провежда 44 партиен конгрес, който приема нова програма на партията под надслов “Социалдемократите реформисти в зората на ХХІ век” и изменения в устава на партията. По решение на конгреса започва издаването на вътрешнопартиен бюлетин с наименование “Позиция”, като продължител на бюлетина със същото име излизал през 1991-1992 г., който с периодичност между 6 и 12 броя годишно и тираж 1000 броя се разпространява вече 6-та година. Създадена е подробна страница в Интернет на адрес www.bsdp.bg, на която вътрешнопартийния бюлетин се изготвя в електронен вариант.
На местните избори през 2003 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие като се явява с кандидати в 121 общини, от които 96 самостоятелно.От самостоятелното представяне за съветници партията е десета политическа сила, събирайки 31404 гласа и 43-ма съветника.
Процесът на комерсиализация на изборните процедури в България се засилва с всеки нов избор. За регистрация на парламентарните избори през 2005 г. са нужни 20000 лв. само като необходим депозит без да се имат предвид средствата за избирателна кампания. БСДП не разполага с нужното материално обезпечение и е принудена да подпише споразумение за участие на нейни кандидати в листите на ДСБ. Водач на листата в регион Сливен е председателя на БСДП. Партията подпомага с гласове своя партньор, но е оставена под черта за представителство в парламента.
Процесът на отпадане на парламентарното представителство предизвиква в БСДП вътрешни противоречия, които се проявяват на ХІV та Национална конференция на 06.11.2005 г., но приключват категорично на проведения на 17.12.2005 г. 45 конгрес. Конгресът съобразява устава с изискванията на новоприетия закон за политическите партии и продължава линията на самостоятелно развитие начертана с партийната програма. За председател е преизбран отново Йордан Нихризов, а за пръв негов заместник е определен Ивалин Йосифов.
В периода след регистрирането на конгреса партията подписва две споразумения - през септември 2006 г. за подкрепа на независимия кандидат за президент Неделчо Беронов, заедно със СДС, ДСБ, ДП и ЗНС и за подкрепа листата на ДСБ на изборите за евродепутати на 9 май 2007 г. На местните избори през есента на 2007 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие и представя кандидати в 80 общини. Достойнство на партията е, че в навечерието на изборите отново съживява Социалдемократическия алианс със СДП, заглъхнал след разцепленията в СДС и ликвидирането на присъдружните организации в съюза. На фона на голямото пазаруване на гласове и избирателни комисии, съхранените резултати в областни центрове като Стара Загора, Бургас, Сливен и Плевен, разширяване на изборната география в област Благоевград и успешните коалиции в Димитровград, Трявна и Дряново дават увереност на партията да продължи напред.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти