Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Избори / Избори

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА МЕСТНИ ИЗБОРИ 2007 И ПРЕДСТАВЯНЕТО НА БСДП
(Доклад на председателя на БСДП Йордан Нихризов)


Местни избори 2007 г. приключиха и бяха отчетени по начин характерен за тези през 2003 г. и на предходните през 1999 г. В заключение всички основни участници в тях и БСП и ГЕРБ и ДПС и дори по-малки формации се обявиха за победители, всеки според поставените уж предварително цели и задачи. ГЕРБ сочеше количеството набрани гласове, БСП постигната ефективност с избраните най-много съветници и кметове, ДПС – разширяване на териториалното влияние на движението. Даже лидерът на Земеделския народен съюз (ЗНС) на една пресконференция изтъкна, че съюзът му е направил съществена крачка напред, заемайки по техни изчисления пето място по брой на съветници в страната.
Извън партийните хвалби за медийна употреба, последните местни избори имаха няколко съществени момента в своето провеждане, предопределили до голяма степен и крайните резултати. На първо място стоеше тяхната крайна комерсиализация, облагодетелствана от избирателен закон, в който апетитите на създателите му посредством изменения и допълнения да създадат привилегии за политическата си формации, го направиха изпъстрен с грешки и явни противоречия. Законът, в разрез с всички правила, се наложи да бъде допълван и направо дописван от ЦИКМИ с решения, които се изменяха в движение, засилвайки изборния хаос.
Осигурили си според тях удобен аванс, посредством монопол за формиране на изборните комисии, парламентарните партии пропуснаха раждането и бързото множене на особения феномен в новата изборна надпревара, така наречените бизнес партии. Те обикновено имаха регионални интереси в апетитни общини, областни или курортни центрове, но се опитваха в някой случай да демонстрират и национално представителство. Характерното за тях бе силната финансова инжекция от страна на създателите им и включването на множество личности популярни в други сфери, извън политиката (артисти, певци, спортисти и т.н.). Претенциите на тези формации бяха съсредоточени в две направления, че не са обременени от миналото на “старите” партии и че се състоят от хора успели в бизнеса си, готови да се жертват за родния край. Зад фасадата, обаче стояха истинските намерения за заемане на мнозинство в общински съвети, обсебване на кметски кресла с цел подпомагане на личния бизнес и получаване предимство пред конкуренцията. Истински програмни цели за дейността в общината, обикновено отсъстваха или на тяхно място се размахваха популистки лозунги, чието изпълнение даже не бе в прерогативите на местната власт. Най-важният фактор сред тези сезонни партии все пак бяха огромните финансови възможности, които водачите им открито обявиха, че няма да инвестират както до сега в политици, а насочиха към прякото купуване на гласове на избирателите
Забелязали възникващия за тях проблем в избирателния процес водещите парламентарни партии отвориха темата за купуване на гласове, но единственото, което им остана бе да се включат самите те в надпреварата, защото набързо скалъпените мерки нито бяха адекватни, нито можеха да спрат явление, стимулирано тихо вече три петилетки. Проблемът тук бе, че от мижавите капачки за буркани и кебапчета с бира се премина към масово инвестиране в медии и компактни групи нискообразовани избиратели, а мизата нарастваше с всеки изминал ден. В промитите мозъци от медийни кампании, повтарящи, че всички политици и партии са маскари не можеше да влезе елементарния аргумент, как кандидат за кмет, който харчи за избора си пари десетократно над възможността да получи след това от заплата, всъщност е калкулирал корупцията в самата кампания. В изборната търговия се включиха не само бедни и неграмотни цигани, но и българи, надъхани, че идеите и хората са нищо, а важен е келепира и то днес. Наред с бизнес политическите творения треската обхвана и големите имотни партии, в такава степен, че изборния туризъм, осъществяван от южната ни съседка изглеждаше като екзотика от старите филмови ленти. С две думи изборния процес се превърна в пазарен процес, нямащ нищо общо с демокрацията, а последните оправдания бяха, че така било из цяла Европа, към чиито ценности ние се стремяхме неотклонно 15 години.
От сериозните политически играчи напред изпъкна ГЕРБ на Бойко Борисов, проект подобен на този на НДСВ от 2001 г. Очевидно в България, обаче основната маса от избиратели не се интересуват от аналогиите. Навярно е предопределено в общество, смачкано от програмирания ни псевдопреход към някакво подобие на гражданско общество, изграждано по правилата на домарксовия капитализъм, на преден план да излязат смесица от чувства на неорентирана злоба и желание за лесен успех по стъпките на всеки нов месия. Липсата на идеология и програма в тази среда е предимство. Достатъчно е да посочиш както преди векове необходимия грешник, а после следващия и следващия, докато в един красив ден новия месия посочи тебе за нужната жертва върху кладата и на мероприятието се тури финал. За разлика от средните векове сега ролята на тълпата се изпълнява от услужливи и добре платени медии, които демонстративно отказват да отразят и даже да чуят различно мнение, извън контекста на възприетата линия за насочване на масовото съзнание.
ГЕРБ влезе в изборния процес с щателно изграждания медиен образ на неформалния си лидер и кандидат за кмет на София. Неговите претенции за водач на новата десница, гарнирани с подмятания за задокеанска и европодкрепа сякаш парализира основните играчи в милионната столична община. Вместо обединение на всички демократични сили, започна дребна игричка за поредното надцакване и далечни сметки за калкулиране на червени гласове за втори тур. Резултатът на процеса “Всяка коза за собствен крак” бе тотален побой от страна на новата политическа формация, в която услужливо се натъпкаха стари сини клиентелисти, преминали през няколко партийни централи. Особеното бе, че ГЕРБ реши да повтори егоистичния подход на ДСБ и не прие никакви партньори, дори тези, които се умилкваха около Борисов от година насам. СДС и ДСБ опитаха да пробват “полския модел”, в който от две малки десни партии се ражда победоносния колос и се сдобиха с цели 12 места в общинския съвет срещу 58565 гласа, след като на последните парламентарни избори само на ДСБ в столицата се водеха 86 000 избиратели и още 50 000 на ОДС (СДС с Гергьовден, РЗС, ДП и БЗНС). На 28.10.2007 г дребните формации от бившето ОДС прахосаха два мандата в София, а ако прибавим и резултата на БСДП ще станат три. Това, разбира се, като че ли не направи впечатление на натрупалите торба пари по медиите остатъци от демократични сили. Поне в първите дни след официалните резултати те още се чудят, кой е бъдещият по-голям противник БСП или ГЕРБ, макар и от птичи поглед да се съзира как Бойко Борисов с червени пари окупира синия електорат, а след погребението на “старата десница” през 2009 г ще сключи ”конструктивна коалиция” с днешния “враг” БСП. В тези порочни процеси на разединение на демократичните сили БСДП не може да бъде винена за нищо. Ръководството на Софийската градска организация още в началото на месец юли 2007 г. изпрати послание за обединение до всички, включително ГЕРБ. Направени бяха контакти със ЗНС, с Демократическа партия (ДП) и дори НДСВ. Навсякъде се срещна гордост и нескрита надменност, че сме незначителни и бедни (понеже не сме крали като техни представители). Та като не сме успели да натрупаме черни пари, за още по черни дни, накъде в този труден изборен процес. Дали сега великите вождове на ЗНС, “Новото време” и “Гергьовден”, останали извън Столичния общински съвет (СОС), ала потрошили доста средства могат да направят малката сметка, че прибавяйки нашите 1820 гласа към техните 5136 щяха да имат двама съветника, колкото и НДСВ. А нашата цел беше прагматична, просто БСДП да бъде в коалиция представена в СОС, даваща ни право за клубна база. Защото анализа може да има и обратна страна под заглавие “Не всичко е пари приятелю!” и разделяйки 5136 на три ще лъсне факта, че “крупните” самовлюбени формации са получили действително по-малко от нас.
ГЕРБ спечели столицата, Пловдив, Бургас и още няколко големи градове, като класира и подавляващ брой съветници там. Всъщност тактиката на Борисов бе да победи в София и да не изгуби шумно другаде, за да отчете закономерния превес по брой на гласували за неговата партия. Отговорът как сините могат да се справят с “феномена” ГЕРБ, намъкнал се в техните води дойде от Плевен, където Найден Зеленогорски сглоби цялото старо ОДС, включително БСДП и успя освен да се сдобие от раз с кметското място да пласира 21 съветника, вземайки 14659 гласа, докато ГЕРБ е трети с 8 съветника и 5431 гласа. Подобно, макар и не така ярко е положението в Монтана при същата технология. Изводите остават за тези, които слушат маститите си анализатори, гдето загрижени за собственото си оцеляване мелят за “истинското дясно” и за “чистото филе”, гарнирано обаче от 2005 г с три поражения.
Червените подплашени също от обезкървяване от ГЕРБ, както това се случи вече с появата на “Атака” поеха по системата на ветрилото и освен Варна си осигуриха Благоевград, Смолян, Ловеч и даже Шумен. В крайна сметка към управляващите отиде и друг областен град Хасково, макар и с ленинската стъпка едно напред, две назад. Като цяло единственият губещ в управляващата коалиция се оказа НДСВ, но всеки може да разбере причината – та нали Симеон предлагаше решение на проблемите за 800 дни, а Борисов за 700. Двата проекта са толкова близки, че жълтите кадри бързат да преминат в новия отбор на “герберите”, защото са винаги готови да служат, ако не на царя, то поне на генерала. По стара максима се мисли, че първите ще спечелят индулгенция и затова на вратата има скупчване. Що се отнася до избирателите, то те у нас са перманентно членове на клуб “Къса памет”, а сетне по няколко програми на воля тренират псуване на избраната от тях власт, до появата на следващия оперетен властелин.
ДПС, въпреки необичайно шумните вътрешни противоборства, като това в Ардино, опряна на твърдия електорат и на преданите екскурзианти, отчете разрастване на влиянието в нови общини. Обявената цел, както винаги, е напускане на етническите рамки. В това отношение не може да се подминат и двете наши коалиции във Враца и Козлодуй, първата осигурила си присъствие в общинския съвет на областния град. Едва ли двете споразумения са строени с друга мисъл , освен тази, бедния да ползва възможностите на богатия, за да оцелее в тежкото време. Поне така можем да отчетем, че принципа на местната автономия и зачитане на решенията е спазен в пълна степен. Бъдещето ще покаже верността на посоката.
Като цяло управляващата коалиция отчете своя успех и разделен и умножен по таванно-подови коефициенти той доказва необходимото й твърдение, че настоящото управление няма алтернатива. То явно ще продължи до редовните избори през 2009 г., като може да бъде гарнирано в близко бъдеще единствено със споменатото преди време от Ахмед Доган преструктуриране на кабинета.
Парламентарната опозиция в лицето на СДС и ДСБ е сред очевидните губещи на местните избори, но този факт няма да бъде признат никога. ДСБ и СДС имат самостоятелно участие в общини с център областен град на толкова места, колкото и БСДП . Резултатът и на ДСБ и на СДС се крие сред големи коалиции, разнородни по характер, които се обявяват за предварително планирани. Всъщност при техния ресурс на парламентарни партии, разстоянието между БСДП и ДСБ и СДС поотделно по брой съветници се е скъсило в сравнение с 2003 г.. В графата на губещите позиции се нареждат и други парламентарни партии, ала най-явно това личи за Съюзът на свободните демократи (ССД). Партията на Ст. Софиянски, която бе хита на предните местни избори, особено със столичните си успехи вече е съизмерима по участие и брой на съветници с БСДП. В същата зона е и примата на изборите 1999 г. “Гергьовден” и вечно шумните и подковани с парични възможности нововремци. Казано по простичко това са партиите от петнадесетицата на предните избори, които размениха част от местата, но сближиха резултата, поради въведения в новия закон праг, наречен общинска избирателна квота.
Общинската избирателна квота бе факторът, който смени целта на политическите партии, включително и на БСДП на тези местни избори. Докато през 2003 г. се гонеше престиж със самостоятелно участие в максимален брой общини, то сега бе времето на огромни коалиции, в които има най-различни, дори противоречиви партньори, като например коалицията на ДСБ с Партия “Български социалдемократи”(ПБСД) във община Вършец. Прагматичната цел е вкарване на съветник в конкурентната борба с множество различни политически, даже и неидентифицирани субекти, като в ролята на рефер се явява объркан и дори подкупен електорат. Условията налагат и практиката го доказва, че всеки глас е от значение, защото често той е разликата между нищото и баланса в едно местно управление. Всички политически партии с национална структура тръгнаха по пътя на коалирането, в това число и БСДП, затова ако на предните избори имахме 93 самостоятелни участия и 27 коалиции (от тях 13 за съветници), днес самостоятелните участия са 47, а коалициите за съветници 33. Разликата в броя на участията се дължи на два фактора, познати и станали порочна традиция. Снабдилите се с пълномощното се покриват и не правят регистрация на партията или след регистрация в ОИК не регистрират кандидати с дежурното оправдание:”Отказаха се!” или “Купиха ги !”, естествено конкуренцията с щедри обещания или с пари. Че купуване на наши представители имаше не е тайна. От успешните ни съветници и кметове се възползваха и БСП, и ПД”Социалдемократи”(ПДС) и даже ДСБ. Други решиха да направят бързи прагматични забежки в “Атака”, ГЕРБ и СДС. Единици от тях успяха с новия екип, другите вече не са съветници, нито от БСДП, нито от новите им формации. Утешението може да е само, че подобен процес в България върви с пълна сила от три петилетки и ако го нямаше от къде “новите”, “младите” формации щяха да черпят кадри.
Един от важните въпроси на анализа е представянето на БСДП на тези местни избори и тенденциите, които се разкриват пред партията на техния фон. Разбира се паралелно трябва да се илюстрират и показателите на други партии от социалдемократическия спектър, дори такива, претендиращи за нашата идентичност като ПБСД. На Местни избори 2007 беше решено да се обърнем към единението със сродни социалдемократически формации. Не ми се ще да повтарям максимата, че експерименти се правят на местни избори, защото са поправими, а на парламентарните загубата е тежка, но се налага да я цитирам отново, понеже в тази предизборна борба лъсна с пълна сила колко е важно парламентарното присъствие , пък даже с един единствен депутат. Така за разлика от конкуренцията в лицето на ПБСД, ПСД и Българска социалдемокрация (БСД) ние стартирахме от задни позиции, без пари и свободен екип координатори. Направихме, обаче съществен пробив в друго направление. Подписахме споразумение със Социалдемократическата партия (СДП) и възстановихме Алианса от 2002 г. Представителите на СДП бяха приети почти безапелационно в листите и дори кандидатът за кмет на София бе председателят на СДП г-жа Диана Маринова. Все пак проличаха старите слабости, които на предната кампания запълвахме със серия от обиколки на председателя на партията и срещи в провинцията. Въпреки голямото говорене се оказа, че напролет било рано за подготовка, а на есен вече е късно да се търсят кандидати за листите. Не, че другите политически сили бяха в по-добра позиция, но поне при тях вървеше спор за места и вътрешнопартийна власт, а при нас дела и проверки по измислени проблеми, с хора обърнали гръб на партията преди години. В нищонеправенето се стигна до там да се радваме някой да ни наплюе, за да се чуе, че съществуваме на Божия свят. Е, имахме страница в Интернет, бюлетин за разпространение веднъж в месеца, мероприятия на организациите в Ст.Загора, Сливен, Лом, Варна и ... точка. Всичко изприказвано и записано по форуми, като това да се търсят кандидати и строят листи по общини отлетя като лист хартия след порив на вятъра. Все пак в София с помощта на Виолета Микева, Владимир. Зарков и Владимир.Тренев успяхме да направим навременна регистрация в ЦИКМИ, а с помощта на Недялко Ангелов от Ст.Загора и Христо Ганков от Троян създадохме и излъчихме предвидения от закона встъпителен клип. Бяхме едни от малкото, които медийно тръгнахме навреме, но до там. В 43-ти брой на “Позиция” има подробни указания по регистрацията на партия и кандидати, изпратени месец преди изборите, заедно с помощни материали за листовки и предизборни обръщения. За съжаление комай ги видяха единици. Всичко влезе в старите релси и макар да имаше дневник за пълномощните по общини, резултата е по-лош от миналите избори 147 издадени пълномощни 80 регистрации. В числото на регистрираните не са включени решилите, кой знае защо, да участват само за кмет на община (Неделино) или само за кметове на кметства или пък да направят местни вътрешни споразумения (Ямбол), ала и с тях достигаме малко над 1/3 от броя на всички общини (резултат идентичен с този от 2003 г.). По сложен и дискусионен е въпросът с тези, които заблуждаваха до последно, убедени, че като самите не признават Интернет, то информация за тях няма да се появи никъде. Напротив, появи се, но за съжаление постфактум, когато никой не можеше да реагира. Е защо тези номера от селски вечеринки само отговорниците навярно си знаят. Че не саботаж не е , но е че е плод на нашето незряло чувство за демокрация, когато перченето и претенциите минават реализма, комай е най-точната оценка на този вътрешнопартиен феномен.
След регистрацията започна кампанията. За разлика от предните местни избори, когато като председател на БСДП можах да посетя над 60 общини, сега нещата бяха обективно други. Поднасям своите извинения на организацията в Димитровград и на новоизбрания кмет Стефан Димитров, но въпреки поканата трябваше да избирам между тях и Сливен и аргумента самостоятелно участие надделя в полза на откриване кампанията в града на войводите. Все пак успях да се включа в предизборните мероприятия в Радомир, Ст.Загора, Родопи (с..Цалапица), а зам. председателят Ивалин Йосифов в представянето на кандидатите в Червен бряг. С помощта на Стойко.Гюров направихме плакати, разпратихме и радиообръщение и видеоклип, изготвихме рекламен брой на “Позиция” № 44 за кампанията в София и община Ружинци. Пламен Припърженски спомогна според силите си да запълним в движения дупки от очертаващо се неучастие в знакови общини. Доколкото беше възможно със страницата ни в Интернет рекламирахме кандидатите в пространството на глобалната мрежа. Явно няма да мога да опиша всички местни специфики на кампанията, но в общи линии тя изискваше срещи с избирателите, реклама и набиране на твърди гласоподаватели. От резултатите стана ясно, че са нужни хора с известност и върху това поле трябва да се работи за следващите избори, че ни трябва по-голяма комуникативност и че колкото и да са скъпи трябва да се ориентираме към съвременните средства за реклама. Към тези изводи е необходимо да се прибави и отрицателния фактор, че у нас малцина се интересуват от програми и избират разсъждавайки с главата си. Масата идва с предварително набита от медиите теза и очаква цирк. Жалка, но неоспорима язва на нашето време, която не бива да се пренебрегва, а да се търси подход за справяне. Не ми се ще да правя паралел, но като че ли се връщаме във времето на зората на социалдемокрацията у нас, когато просветителската дейност е вървяла в паралел с политическата. Е, тогава е било по-лесно, защото е стигало само неукия, слепия да прогледне, а днес е необходимо субекта да се изкара от състоянието на ежедневна хипноза. Иначе най-лесния път е или да си купим за много пари медия, или да се продадем на някой богаташ за публично ползване, или пък да играем играта на някой съвременни политици, без след това да си връзваме кусури и обяснения за чест и доблест. На тези избори също можехме да кривнем по някой от модерните посоки. Като пример ще посоча желанието на един от варненските кандидати да ползва за втори път нашата бюлетина ( първия път сътрудничеството бе успешно в началото, но после се разтрогна). Местната организация, въпреки моите съвети за постигане на конструктивен компромис, отказа и трябваше да избирам накъде да насоча пълномощията за регистрация, към нея или към неговото материално влияние. Избрах организацията, която се представи достойно - 1200 гласа, но предвид високия праг не влезе в общинския съвет с представител. Кандидатът ми се обади и с насмешка заяви, че ако съм си слушал акъла сега щях да се хваля със 6 съветника и 16000 гласа. Хора в БСДП ми казаха, че съм сбъркал, но аз се питам, а ако те бяха изританите?
На местните избори БСДП участва, освен самостоятелно и в три типа коалиции:: с партии от бившето ОДС, с партии от социалдемократическия спектър и в прагматични коалиции с други политически субекти. От самостоятелното участие резултатите са ясни в 47 общини 17442 гласа и12 съветника в 6 общини – Бургас, Ст.Загора,Сливен, Радомир,Гълъбово и Ружинци. Не коментирам общини като Асеновград и Хаджидимово, където бяхме на крачка от представителство, но не успяхме да прескочим бариерата по настоящия закон. Сравнени с резултатите по същите показатели на “Обединен блок на труда” (ОБТ) –54 общини, 13203 гласа и 3 –ма съветника и на ПБСД- 50 общини, 10865 гласа и 7 съветника ние стоим по-добре, но на база резултатите на БСД – 84 общини, 29070гласа, 46 съветника и ПСД – 95 общини, 25970 гласа, 30 съветника, чувствително изоставаме. Вярно е, че средствата и ресурсите ни са далеч по-малко, но едва ли можем да разчитаме само на много по-добрия резултат постигнат от 33 -те коалиции, в които участваме на тези избори.
Освен коалицията в община Плевен, осигурила място на 21 съветника и между тях и нашия представител Младен Димитров, имаме коалиция в Пордим с ДСБ с двама съветника и един селски кмет, в Дряново коалиция тип ОДС – 3-ма съветника и спечелил изборите кмет, в Трявна - коалиция с ВМРО и Общество за нова България с 5-ма съветника и т.н. Към коалициите тип ОДС, спечелили съветници трябва да прибавим още победилата в община Димитровград с кмет Стефан Димитров, обединила ССД, ЗНС и БСДП, с местната партия “Българе за Хасково” и Новите лидери, както и коалициите подписани от Сашо Лазаров в област Благоевград. Там БСДП е представена заедно със ЗНС в община Разлог (Коалиция “Разум” – 3-ма съветника), в община Банско (Коалиция “Просперитет за Добринище” – 2- ма съветника), Благоевград ( Коалиция “КОД- БГ” с ВМРО- 2-ма съветника) , Симитли (Коалиция ОДС – 1 съветник). Данните сочат, че най- успешни за БСДП са именно този тип коалиции. Възможно е това да се дължи на досегашната политическа линия на партията, ала вероятно фактор се явява и състава и взаимодействието на личностите в съответните общински листи.
Интересни за анализиране са и тъй наречените прагматични местни коалиции. В тях БСДП партнира с разнообразни субекти от дясно, център или ляво. Формирането на тези предизборни съглашения най-вероятно е било продиктувано от личните контакти на местните представители или от необходимостта да се гарантира прескачането на общинската бариера. В тази част се намират резултати от двете крайности, тоест от неочаквани успехи до пълен провал. Сред първата категория са коалициите в Драгоман със Зелената партия, именувана с поддръжката на независимия кандидат за кмет на общината дала 3 –ма съветника, коалицията в Раднево с БДС ”Радикали”, Партия на жените, “Гергьовден” и други – 7 съветника, в Провадия със Зелена партия и “Новото време” – 2 съветника, Враца с ДПС и Либерален алианс – 2 ма съветника. Към групата има и коалиции градени на принципа: всички срещу силния в общината и такива редени зад определена кметска кандидатура, за съжаление не изпълнили основната си цел - кметското място. Там партийните възгледи и програми очевидно са на втори план. Тези формирования все пак носят достатъчно присъствие на най-голямата група в общинския съвет. Такива са коалицията в Приморско с “Атака”, ГЕРБ, НДСВ, БСД, ПДС, ПД”Рома” и други – 4 съветника и коалицията в Суворово с ПДС, Обединен блок на труда (ОБТ), НДСВ, ДСБ и БСД “Радикали” – 4 съветника. Очевидно е, че погледа на такива политически сдружения ще бъде винаги обърнат към местните проблеми и на тях едва ли може да се гради опора при едни парламентарни избори. Те, обаче са в състояние да спомогнат да се утвърди присъствието на БСДП и да се търси разширение и реализация в следващия местен изборен цикъл.Сред прагматичните коалиции има и непостигнали резултат, ала с потенциал като тази с “Федерация активно гражданско общество” (ФАГО) в Сандански, има и обективно безперспективни като тези с Обединената партия на пенсионерите (ОПП) в Русе и Вятово. Все пак трябва да се отбележи, че коалиции, които не са прескочили общинската избирателна бариера също имат своите мотиви и плюсове, заставайки зад печеливши независими кметове, издигнати от инициативни комитети, като тези в Русе и Белоградчик - Емил Цанков, човекът получил пълномощното на БСДП.
Специално внимание трябва да отделим на коалициите от социалдемократически тип. С тях трябваше да се провери съвместимостта и ефекта от сътрудничество с другите формации, твърдящи, че изповядват същите социалдемократически принципи както и ние. Нямаше нищо лошо на местни избори да се опита сътрудничество дори с хора, които са пълнили медиите с недотам приятни изявления срещу БСДП. Както често се повтаря, в политиката не може да има вечни врагове, още повече, когато декларираните идеали са сходни. Многократно в публичното пространство е натрапвано, че причината в България социалдемокрацията да няма успехи е нейната раздробеност (друг е въпросът кой програмира този процес). Избирателите не можели да се ориентират колко социалдемократически формации (БСДП–та, по народному) има и кой с кого за какво спори. На тези местни избори в Хасково, Казанлък, Червен бряг и Г. Оряховица организациите се решиха да елиминират това декларирано “раздвоение” на електората и се обединиха, въпреки забраната на Г. Анастасов негови хора да си сътрудничат с БСДП и противоречията между лидерите на ПСД и БСД. Обединението не се оказа никъде пълно, но поне БСДП и ПСД присъстваха в него навсякъде, където бе обявено неговото договаряне. В очакване на поток от разочарован червен електорат дори на места рекламата на БСДП бе парализирана в името на прагматичната цел – скок на бариерата. За съжаление с изключение на Червен бряг – 2-ма съветника ( там коалицията включваше БСДП, ПДС и ПБСД на г-н Анастасов, въпреки забраната му и застана зад независим кандидат за кмет) положителен ефект не настъпи. При това, въпреки изпълненото условие БСДП да присъства в наименованието на коалицията и кандидатите и да са в челото на листата, дори в успешния вариант Червен бряг сме едва пети в подредбата на кандидатската листа. Неучастващите в предизборните формирования социалдемократически формации пуснаха в същите общини свои листи или влязоха показно в коалиция с БСП. Може в бъдеще такива контакти да продължат, но най-важното условие е честната и открита позиция, защото ако се насочим към подобен формат сляпо, за БСДП няма да има резервния пристан БСП, към който побягват контрагентите ни, както до сега. Второто условие е самите те да се сдобрят, оставяйки настрана дребните хитрини за присвояване на абревиатурата БСДП, а не да се борят за милостта на “Големия червен брат”, който им разхвърля картите, когато пожелае. Не по-маловажен фактор е вярната оценка за собствената значимост, защото събрани резултатите в София са отчайващи за една парламентарна кампания (БСДП с минимални парични средства има гласове за съветници колкото ПДС и БСД взети заедно), а без подобаващ резултат в столицата, всички успехи в малки общини изглеждат илюзорни. За анализа е нужно да се изтъкне, че успешните общини на социалдемократическите формации от условния червен спектър нямат голяма повторяемост, в сравнение с предходните местни избори, което навежда на мисълта за използване на бивши кадри на БСП, които след успех се припознават от партията майка. А, че няма механична сходимост в електората на отделните формации говори ясно резултата от настоящите избори. Социалдемократите от червения отбор са част от управляващата коалиция и едва ли е справедливо в бъдещи парламентарни избори БСДП да носи негативите на това управление, чиято опозиция е. Плахите опити на лидера на ПСД Камов за дистанциране от политиката на БСП са по-скоро натиск върху партньорите му в “Коалиция за България” за постове и позиция, отколкото реално желание за формиране на алтернатива. В решаващите гласувания в Народното събрание той винаги поддържа линията на тройната коалиция, а фойерверките на изказвания от трибуната и екзотичното “въздържал се”, което се сумира към отрицателния вот на другите червени депутати вече не впечатлява и стажант-журналистите, неуспели още да навлязат в дебрите на парламентарните хитрини. Да не говорим, че той и представителите на ПБСД са част от една парламентарна група с БСП, където се вземат решения и определя правителствената политика. Естествено не бива да се забравя и факта, че на всеки избор, при който ПСД се разграничи и демонстрира своя позиция, Ал.Томов и БСД моментално се лепват за БСП, а тъй нареченото “Движение за социален хуманизъм” е готово да замести всички при необходимост от коалиция или тиха подкрепа на алтернативен кандидат.
Като основен извод може да се посочи единствено, че съществува потенциална възможност за формиране на социалдемократическа коалиция преди парламентарните избори, но тя не бива да се фетишизира без предварително да е обезпечена с необходимия ресурс и да се превърне в разбираем проект. Всеки опит такова събиране да стане временен пристан на враждуващи групи, които се боричкат за чужда милост ще ни върне в позабравените времена на ДАР и последващите производни. В крайна сметка близката задача пред БСДП е да продължи съвместната дейност със СДП на базата на подписания алианс и да събуди заспалите структури на партията, структурите, чиито причини за разделение вече отдавна са в миналото, както хората дразнители, така и проблемите.
Освен преглед и анализ на резултатите е необходимо да се разгледа и работата на структурите в изборния процес. Както в досегашните кампании успехите се съпътстват с негативи. Хубаво е, когато успехите се утвърждават и разширяват. Лошо е, когато слабостите стават хронични. Към успехите трябва да изтъкнем на първо място работата на зам. председателя на БСДП Христо Чешмеджиев в Бургаския регион и най-вече в областния център. Организирането на старата структура на БСДП и СДС от началото на промените в България и резултата 3 – ма съветника в най-комерсиалната битка след София е истинско върхово постижение. То има още по-голямо значение, защото се тръгна от нулата и отчаянието обзело бившите представители на партията в морския град след провала през 2003 г. Първият извод от него е да се опираме на хората които търсят изява, а не на мрънкащите с философия градена на максимата: “Ех, то от нас нищо не зависи и нищо не можем да направим, защото къде бяхме преди 15 години и сега какво имаме...”. Вторият е, че ако не шикалкавим в опити да се харесаме на силните, ако не търсим химерични съдружници подсказани уж добронамерено от уж непристрастни наблюдатели можем да съберем разпилените по пътя кадри.
Като успех трябва да отчетем и представянето на организацията в Радомир с кандидат за кмет, за малко не стигнал до балотаж – Вадимир.Тренев. Броят на съветниците на БСДП в общинския съвет нарасна на трима при условие, че същото е представителството и на ГЕРБ, а СДС, НДСВ и ДСБ останаха под летвата. Интересното на тази изборна борба е, че на финалната права се явиха една срещу друга БСП и крайно лява коалиция около бившия кмет с мандат на показателните политически субекти ”Защита” и “Справедливост”
БСДП затвърди позициите в област Ст.Загора с двама съветника в областния град и двама в община Гълъбово. За сравнение е нужно да се посочи, че коалицията от 7 десни партии, сред които 4 парламентарни СДС, ДСБ, ЗНС и Демократическа партия (ДП) имат само 5 съветника, а опитите на други социалдемократи да прескочат бариерата се провалиха, въпреки кметската кандидатура, издигната от тях. Заслугата е на всички от региона, на най-вече на Недялко Ангелов, Анелия Василев, Бойко Бойчев, Павлина и Георги Геренови. Защото това е областта обхваната най-пълно с участия и дори осигурила средства за други региони.
Не е логично да не отчетем и постиженията в Сливен и Ружинци, макар да има отстъпление в резултата. Битката за областния град на 100-те войводи бе жестока, а нашия ресурс бяха само хората Венелин Йорданов, Минко Стефанов, Вальо Добрев, Сава Кондаков и много други. БСДП не разполагаше със средства да търгува избиратели както конкуренцията, но съхрани достойнството си с положителен резултат. За сравнение коалицията на ДСБ, ССД и ЗНС има трима общински съветници и с хиляда гласа по-висок резултат от нашия, а СДС остава под избирателната квота. За пробива в лютата битка срещу коалицията на БСП и ДПС в Ружинци трябва да отдадем дължимото на Ваня Иванова и Яничка Михайлова, чиито препятствия наченаха в деня на регистрацията и не отшумяха до края на кампанията.
Разбира се в положителните резултати е нужно да прибавим и успеха на Сашо Лазаров от Симитли в Благоевградска област. Тръгнал образно от гола поляна, той структурира печеливши коалиции и макар сам да остана извън общинските съветници, осигури едно достойно представяне на БСДП в региона, регион, който до сега бе сред най-силните за конкурентите ни от ПБСД, представящи се за наследници на Дертлиев.
Достойно се проявиха социалдемократите в Димитровград, където коалицията, в която участва БСДП е втората политическа сила след ГЕРБ с равен брой съветници - 7, но с победител в кметската надпревара - Стефан Димитров.. Поздравления естествено заслужава и Орлин Найденов в Драгоман, новоизбрания кмет на Белоградчик Емил Цанков, и новоизбрания съветник Младен Димитров от Плевен.
Между цитираните успехи и слабостите се налага да се сложи едно пожелание:”Дай Боже избраните да продължат в поетата посока, както цитираните организации в Ст.Загора, Радомир и Сливен, а неуспелите да не се отказват.” Защото има и хора като Янко Томов от Приморско, които направиха доста за разширение на изборната география в Бургаски регион без да могат да отчетат бляскави успехи. За слабостите вече стана дума при регистрацията. Лошото е, че те взеха да стават хронични. Тъжно е, когато хора от БСДП, на които се разчита в един момент решават, че е по-сгодно за тях да си затраят и да се покрият, но с тази си стъпка провалят регистрация цели общини и дори области. За други изборната кампания завърши с неудовлетворените им амбиции. Те се покриха в прекия смисъл на думата и цялата тежест падна на плещите на тези, които поеха отговорността. Е, появи се и една трета група, която единствено повтаряше, че от нашата мисия нищо няма да излезе, че не е нужно да хабим сили и средства и изобщо защо ли се занимаваме още с политика, а не отидем да поздравим предопределените победители, за да издърпаме като хиената някой изпаднал кокал от победния пир. С подобна философия действително пътя към политическите гробища е много кратък, затова искам ясно да заявя, че в бъдещите дебати по темата: “Избори” думата имат тези, които са хвърлили труд и свършили работа, а не онези, които гледаха от страни с готовност пламенно да разобличат грешките на работилите. Ако нещо можем да направим на предстоящите форуми на партията нека се разделим поне с това порочно явление
Всеки анализ завършва освен с изводи, но и с възможни насоки и цели за бъдещето. Едва ли някой може да отрече трудното минало и настояще на БСДП. Малко са партиите получили толкова удари, родили разцепления и противопоставяния. Едва ли съществува друга формация с толкова дълги съдебни перипетии, партия към чието наследство и наименование, партия към чиито дела и видни представители да има толкова много претенции от различни страни. Колкото и парадоксално да звучи претенциите за обсебване са дори към постиженията ни от последните години и свършеното в 38-то и 39-то ОНС. Партията по сметките на мнозина отдавна трябваше да е забравен политически труп, който червените медии обвиха в саван на мълчанието и въпреки всичко БСДП я има, участва на избори и дори без средства и финансови инжекции е в челните редици на партиите с национално представителство. До ден днешен Господ бди и не дава да бъде заличена традиционната социалдемокрация у нас, но трябва ли да се уповаваме единствено нему, заспивайки от местни избори до местни избори. Едва ли, ако желаем да престанем да се гордеем, че сме живи напук на недоброжелателите, а се отворим към сериозното поле на съвременната политика.
Предстои кампания за парламентарни избори. Най-вероятно тя ще бъде съпътствана с частични избори по обжалвани и касирани такива в отделни общини. Това вече е правено, за да се получат реални сондажи за настроенията на избирателите в отделни региони, за разлика от поръчковите социологически реклами (проучвания). БСДП трябва да избере своя път и да се индикира на политическата карта на България, независимо от трудностите, изграждайки структури, предлагайки алтернативи, участвайки в инициативи и най–вече не бягайки от частични изборни кампании с тезата :”Ама там няма никой, кого да намерим?”, както през последните години. Партията трябва да формира алтернативни пътища, но без старите хитрини при парламентарни избори да се декларира по места подкрепа на други политически сили в разрез с решенията взети от централните форуми, уповавайки се на някакъв измислен демократизъм с тайната надежда, че като дойде местната кампания пак ще има пълномощно, защото на ония там от “централата” им трябва резултат. Пълномощни може и да няма от къде да се вземат, ако отделните клетки се интересуват като раковите от собственото си множене без да ги е еня за целия партиен организъм.
За самостоятелно участие в парламентарна кампания са необходими хора (структури, избиратели ангажирани с идеите и каузите), идеи и най-вече пари за организиране на медийна кампания, за създаване на популярност на личности и намерения. В БСДП има съществена липса на най-главния фактор – парите. Неговото влияние, както виждаме ще расте до неузнаваемост, защото той осигурява средствата за информация, той създава политическата известност на личностите и дори в крайна сметка купува продажните избиратели. От тази кампания стана ясно, че имаме известен потенциал, който не е за пренебрегване, но сами не можем да направим скок без да осигурим ресурсите за изборната кампания. Резултатите показаха, че даже да провеждаш най-човечна действена социална политика пак могат да те смажат, тъй като срещу теб се организира злобата на завистниците и неуспелите. Само с честност и принципност, с вярност в добрите идеали едва ли ще успеем да се оттласнем от тясната ниша, защото трябва да ги проповядваме на хора с изкривена ценностна система, а за това един човешки живот едва ли ще стигне. Най-вероятно ни е нужен прагматизъм и опора, необходими са другари за процеса на налагане на правдата. Такива, среди които мислят сходно, правят близки оценки на ситуацията и имат, ако не подобни, то не антагонистични цели.
Бегъл преглед на потенциалните участници в процеса на бъдещо сближаване показва, че техния състав не зависи от етикета, а по-скоро от моментното им състояние, от близките стремежи и най-вече от желанието за комуникативност. Сред тях могат да се формират две групи на неполитически организации (бизнесасоциации, синдикални структури, неправителствени екологични или браншови организации и др. подобни) и политически партии в и извън парламента. С първата група трябва да се работи за привличане, както организационно, така и на отделни членове, а с втората разговори за политическо взаимодействие и коалиране. Основата може да се търси в оценката на състоянието на обществото у нас, в процесите на прехода и задачите, които предстоят да се решат за подобряване на средата и реализиране на целта – просперитета на България и нейните граждани. Компромис не би трябвало да има само с налагане на носталгията като форма за бъдеще обърнато, охкащо по “светлото” минало и възприемане на олигархията и диктатурата като форма на добруване, на справяне с процесите и явленията в обществото, понеже това засяга основните принципи на социалдемокрацията, идеалите за свобода, справедливост и солидарност.
Колкото и парадоксално на пръв поглед да изглежда днес, партньорите, покриващи тези критерии не са точно в лявото политическо поле. Може би това се определя от факта, че ако в световен аспект левица и десница се приближават и препокриват по програмни намерения, то у нас процесите са обърнати като в криво огледало и парадиращите с леви лозунги провеждат по същество политика в угода на крупните икономически групировки, защото са тяхна част или тяхно производно. Път за единение с настоящата левица може да се отвори, ако тя се взриви от натрупаните вътрешни противоречия или поне дефинира себе си еднозначно по начин различен от конгломерата, който вече три петилетки се стреми да бъде. За съжаление в близко бъдеще такъв процес е малко вероятен, тъй като би я отслабил, за предстоящата борба със субектите на нарастващия популизъм, който левите сили неуморно желаят да представят за десен, би я лишил и от най-важната опора – бизнеса близък до властта. БСП се стреми винаги да бъде единия полюс на актуалното политическо противоречие, разделяйки се с лекота с довчерашни тези и принципи и прегръщайки коренно противни виждания като свои, само и само да се задържи на повърхността на бурния политически океан. Опитите на среди отклонили се от червения бастион да се представят като реформатори завършват безславно и те или погиват политически или присядат до партията майка, оставяйки впечатление, че са били пуснати с поръчение като дозори в трудно време. Унищожаването на конкуренцията в сферата на социалните формации с общи усилия от дясно и ляво, още в началото на прехода, фактически връчи удобен монопол на БСП, която заяви собственост върху цялата левица и бойко започна да нарежда процесите в център-дясно. Единственият дразнител за новопокръстените социалисти останаха междуличностните и междукланови отношения, но там опасността от разпад се парира от старата безкритична гвардия, гордееща се с комунистическото си минало, която ще гарантира необходимата електорална подкрепа още поне 20 години. Който държи ръководството на червената партия ще ползва този изборен бонус, а изтървалия го ще повехне или като Жан Виденов или с клеймото ренегат. Ако някой, отделил се от генералната линия, субект спечели местен успех той с радост ще приеме да бъде отново припознат от партията, гарантирайки си по този начин поне петилетка безметежно бъдеще. Това показаха и резултатите от местните избори 2007 г., че търсене на резерв от разочаровани поддръжници от ляво е труден и несигурен процес, с чиято помощ единствено не би могла да се прехвърли 4% бариера. Доколкото може да се забележи напоследък тенденцията бившите червени, скъсали пъпната връв, с радост прескачат в редиците на национализма, но най-вече гонят успелия на деня, прекланят се пред силната ръка и са готови вярно да и служат, поне докато не я събори следващия претендент. Затова техните представители можеш да намериш винаги в спектъра на успелите, вчера със син дъждобран, днес със жълт, в други ден гарниран с дванадесет звездички, но рядко ще ги откриеш сред борците за правда. Времето на прехода за тях свърши, настана времето на прехождането. В този смисъл строенето на бъдещ социалдемократически субект трябва да стане единствено на база на ясно дефиниран и ясно обезпечен с финанси субект. Игрите на Ал.Томов как мога да спечеля от избори, даже когато ги губя, едва ли ни приляга да играем и поне в съответствие с поговорката: “Парен каша духа.”- се опазихме през 2001 г и през 2005 г. да не попаднем в числото на плащащите. Това стана въпреки осъществения огромен външен “син, приятелски” натиск в първия случай и вътрешен с опит за партиен преврат при втория. Социалдемократическия проект все пак е възможен. За сега най-близко в становищата по основни проблеми до нас са ПД”Социалдемократи”, но развитие може да има, ако движението ясно дефинира в близко време своето отношение като опозиция на управляващата коалиция и се започне работа по медийното и финансово обезпечение. Протакането на горните начала, просто ще напомнят напускането на БСП от ГОР през пролетта на 1994 г, когато Ал..Томов с единият крак се бореше за властта в старата партия, а другия бе преместил към БСДП в очакване наследството на Дертлиев, ако на първата писта настъпи провал. Резултатът от тази двойнственост бе трагичния финал на изборите в края на годината и поредното разцепление в БСДП през пролетта на 1995 г. Освен ПД”Социалдемократи” позициите на другите субекти от червения социалдемократически спектър са известни единствено по отношение на претенциите нас да ни няма и БСДП да се представлява от тях. Това бе причината през 2005 г. Ал.Томов да приюти остатъка от привържениците на П.Агов, обявявайки мечтаното вливане на БСДП в БСД, а Г.Анастасов просто си присвоява безцеремонно името и историята на БСДП, като твърди, че през 2002 г. тя се е преименувала на ПБСД, макар решението му регистрирано в СГС от месец декември 2002 г. да е за учредяване на нов политически субект. Какъв трябва да бъде компромисът, който можем да направим в случая, за да се роди коалиция, оставям да решат евентуалните сторонници на тази идея.
Вторият възможен път е търсене партньорство и изграждане на коалиция тип ОДС. Погледнато като резултати от местните избори това би бил най резонния и логичен път за всички демократични сили. Тук, обаче идват на преден план егоизма на лидери от редеещи бивши знакови формации и страха, че някой от тях могат да отпаднат от сцената, за да отстъпят място за представителство на други. Такива хора четат резултатите от изборите в Плевен като дявола Евангелието и доказват как проекта на десницата се провалял, как тя се обезличавала като не възприемала европейската линия начертана от ЕНП, като да не сключиха немските християндемократи коалиция със социалдемократите, за да не изтърват поста на министър председател и властта. Услужливи медии, оглавени от вече предъвквани агенти дават трибуна точно на тези среди, а твърдите ядра на вече бившите колоси живеят с представата за славното минало и лесно подхващат лозунга :”Ах колко можехме, ако не ни пречеше партньора, затова напред сами!”. В БСДП този театър се разиграваше три кампании, докато партията влезе в полето на статистическата грешка след няколкото провала. За съжаление няма сила, която да предаде поуката от този порочен опит на настоящите лидери на политическите субекти от демократичния спектър, на които като опозиция им се налага да отричат и се борят с олигархичните тенденции, с мутродемокрацията и икономическите антисоциални действия на управляващите. Казано просто единството на демократичните сили може да спре посоката на чалга проектите в политиката и опиянението в търсенето на новия месия, но то едва ли ще се реализира, поради егоизъм, вождизъм и липса на стратегически поглед в съответните политически субекти и поради подгряването от страна на противниците на тази линия на лъжеалтернативи и противоборства., за да спечели здраво финансираната и очертана линия на бъдещето за България като резерват на посткомунистическата олигархия в ЕС. Това съвсем не ни пречи по места да опитаме срещи и контакти в очертаната посока, защото за след парламентарните избори през 2009 г. част от политическите сили могат да се окажат ненужни. През есента на 1994 г. в ДАР искаше да влезе пета политическа партия.. Настояваше за едно челно място в Великотърновски избирателен район. Отказаха й, тъй като била незначителна и не пасвала на концепцията, а имала претенции. Тогава лидерът й каза:” Могат да не ви стигнат 10000 гласа за прескачане на бариерата и това ще са нашите гласове, но за вас те ще са фатални.” Така и стана ДАР пропадна, великата АСП изчезна, ГОР също, а БСДП и Зелената партия трупат с годините проблем след проблем. Горното може да звучи като притча, но е вярно, а вече цитирахме резултатите от Местни избори 2007 г. в София, където случката се повтори, но с други участници.
Третият възможен вариант за бъдещо развитие е да се организира партньорство с част от партиите от бившето ОДС, каквито успешни коалиции имаше на последните местни избори. Разбира се най-естествен партньор са формациите от земеделския спектър. Коалиция “Обединени земеделци и социалдемократи”, например, каквито имаше на места могат да създадат чувството за алтернативност на чалгаполитиката и мутродемокрацията, да покажат стабилност, основана на традиции, разбираема за окатите хора. До момента, въпреки нашите оферти такъв модел се отбягва от възможните партньори или някакви неведоми фактори го провалят в последния момент както на изборите за Европарламент. Изложените факти не пречат да се положат настоятелно усилия в указанато направлени, особено, ако двата основни субекта в т.н. дясно политическо пространство ДСБ и СДС решат отново да приватизират демократичното обединение, за да се съхранят около четири процентовата бариера. Ловки “приятели” вече правят на сините формации “услуги” в тази посока, приписвайки им всички гласове от коалиции на настоящите местни избори, в които има политически сили не само като ЗНС, ДП, ССД, БЗНС, БСДП, но дори и представители от управляващите и левицата като НДСВ, БСД, ПДС и др. Ако ловците на горди наивници успеят в начинанието на “малките стари” партии, наред с набързо остарелите нововремци и дейци на “Гергьовден”, въвели понятието “стари”, което сега гордо ползва Бойко Борисов, ще им се наложи да правят бързи прегрупирания, както се случи в някой общини на настоящите избори. Важното в това направление е по места да се прояви активност за контакти, за да се създаде основа на бъдещо сътрудничество на централно ниво. Колкото да е тъжно съветниците на цитираните формации, както и нашите не са толкова много, но все пак в отделни общини има покриваемост, а и все пак действат и местни структури.
Четвъртият модел е :”Напред с победителят!”. ГЕРБ, макар и лидерска партия, не демонстрира за сега чувството за надменност и зареденост с уникална мисия да разруши политическото пространство, както НДСВ в първите години на своето съществуване. Може би това се дължи на факта, че политическото пространство отдавна вече е разбито, а ГЕРБ се нуждае от “дясна” легитимация, която изключва екстремизма като поведение и намерение. Все пак в страна като нашата с бедно население с ниски доходи, далеч от тези на европейските ни събратя, е невъзможно реализиране на значителен успех без формиране на социална политика и социална компонента в управлението, там накъдето се е запътил неформалния лидер на новата партия. БСДП има вече с ГЕРБ поддръжка на общ кандидат за кмет в Бургас и даже обща група в общинския съвет в Радомир. На тази основа контактите могат да се задълбочат. Борисов за сега печели с лична харизма и красиви лозунги, но ще му се наложи да вкара в действие и по-прагматични неща. Лявоцентристка компонента в една дясноцентристка коалиция не е невъзможна, още повече, че БСДП не носи негативите на “Модела Софиянски” и няма апетитите на земеделска формация. Лошото в случая е, че досегашния подход на ГЕРБ, напомня този на ДСБ – стремеж да играят сами под аплодисментите на компания от добронамерени бивши известни танцьори. Дали този метод, при който от близостта отпаднаха и Пинчев и Мозер, а и донякъде нововъзникналото формирование ЕДП на Д. Абаджиев ще продължи, предстои да се разбере с времето. Все пак липсата на насложени противоречия дава възможност за варианти и дори за хипотетични модели като например общи преговори, съвместно с ПД”Социалдемократи” за създаване на социалдемократическа компонента в бъдеща коалиция. Трудният момент в такива преговори е, че силния определя правилата, а силата очевидно в сегашния момент не е на наша страна.
До датата на редовните парламентарни избори има повече от година и половина. За това време могат да се случат много обрати и преструктурирания. Примерът на “Атака”, която бе фойерверка на изборите през юни 2005 г., но сега, след две години загуби възходящия си блясък е показателен. Въпреки специфичния “надъхан”електорат тя е една от многото партии под средата на таблицата с неблестящи резултати, засенчени от новата мода ГЕРБ. Нищо чудно до изборите за 41-ви парламент, които ще бъдат близки или може да съвпадат с тези за Европарламент тя да се превърне просто в нормален, но стеснен националистически политически елемент, за сметка на лансиран друг краен националистически продукт, който да обере част от лумпените привърженици. Най-вероятно на тези избори за партньор осезателно ще плаче НДСВ, чиято крива се копна рязко надолу, а новата мода на Борисов я погълна електорално като змия гущер.
Вариантите са най – разнообразни, но пред БСДП стои важното условие, че след като за пореден път се съхранихме от ударите е време да се възродим, а за това са нужни усилията на всички членове, нужна е здрава дейност, а не здраво бъбрене, нужна е свежа отдаденост на идеите и целите, а не свежи подходи в стари интриги, нужна е преданост към организацията, а не сметки къде да се пласирам от този трамплин и срещу каква услуга..Най-важното в една производствена дейност е машината, с която работиш да е изправна, най-важното в политическата дейност е да можеш да се опреш на съмишленика, за да привлечеш на своя страна неангажирания и обориш опонента. За това са необходими познания, вяра, но и дисциплина и трезва преценка за пътя и възможностите. Преди години, в зората на прехода от тоталитаризъм у нас, когато от БСДП започнаха да крадат символите, историята, идеите, програмата д-р П.Дертлиев казваше, че се краде само от богата къща. Казваше го със самочувствие и донякъде с ирония. Тези, които крадяха не се смутиха, а напротив станаха все по нахални и нагли. След 17 години, борба и удари не остана много за крадене. Мисля, че вече е време, съхраненото до сега да започнем да го умножаваме, без да се срамуваме от това, че за някой ще изглеждаме старомодни, а за други прекалено екстравагантни. БСДП, за разлика от много други политически партии у нас, е партия с идеология, минало и традиции. Тя има с какво да се похвали, с кого да се гордее. Дай Боже, с нашите дела да се гордеят тези, които дойдат на смяна след години. А, за да се случи това на предстоящите партийни форуми е нужно да вземем важните решения, които ще определят посоката на развитие и най-вече да ги изпълним със съзнание.

07.11.2007 г София

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти