Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ИНТЕРВЮ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СДП Г-ЖА ДИАНА МАРИНОВА
(публикувано в бр.1 / 2007 г. на списание “Право без граници”)



"Диана Маринова - председател на СДП"

ВЪПРОС: Г-жо Маринова, Вие сте преподавател в ЮФ на УНСС. Бихте ли споделили с нашите читатели основни моменти от Вашето развитие като юрист и перспективите, които виждате пред себе си за творческата Ви кариера.

Завърших право в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски” през 1991 г., след което и втора специалност “Международни отношения”, също в Софийския университет. През периода 1992 - 1 994 г. специализирах международно търговско право в Отавския университет в Канада. След завръщането ми от специализацията съм работила като правен експерт и съветник последователно в различни министерства и други ведомства – Комитета по пощи, Министерство на земеделието и горите, Министерство на труда и социалната политика, ИА “ГИТ”, Фонд “Условия на труд”, и др., както и във Винтехпром –Пазарджик. Като правен експерт съм участвала в хармонизирането на българското законодателство със законодателството на ЕС, в изготвянето на български позиции за аналитичния преглед на законодателството – т.нар. “скрининг” в дирекции на ЕК в Брюксел. Член съм на Софийска адвокатска колегия от 1995 г. , а от 1997 г. преподавам гражданско и търговско право в различни университети. От 2000 г. съм редовен асистент по международна частно право в ЮФ на УНСС, където сега съм главен асистент. Преди всичко за мен е важно да завърша дисертационния си труд на тема “Международната продажба на стоки – сравнително правни аспекти” и да защитя дисертация, което ми предстои. Ще продължа и участието си като представител на България в Международния морски комитет (ММК) със седалище Анверс, Белгия, в качеството ми на секретар на Българската асоциация по морско право, която е колективен член на ММК. ММК е престижна международна неправителствена организация, която се занимава предимно с нормотворческа дейност по разработване, изменение, допълнение и кодифициране на международноправната уредба в областта на морското публична и частно право (многостранни конвенции, международни правила и пр.). Членувам и в Българската асоциация по сравнително право, в Европейския конвент на експертите, арбитър съм по колективни трудови спорове в Националния институт за помирение и арбитраж, както и диспашор по обща авария в корабоплаването.

ВЪПРОС На базата на контактите, които сте осъществили, как виждате по-нататъшната хармонизация на българското законодателство с основните принципи и директиви на Европейското право и доколко България като страна-членка на ЕС може да изгради един правов ред, отговарящ на високите идеали на Европейската общност?

Хармонизацията на българското законодателство с европейското беше и е основен приоритет на пълноправното членство на Р България в ЕС. Това е продължителен и сложен процес, който продължава и сега, след присъединяването на страната ни към ЕС. Следва да се има предвид, че сближаването на законодателствата в различните области не е в една и съща степен и съществуват отрасли, в които пълното хармонизиране предстои. Не са в еднакъв обем и самите нормативни актове, които се хармонизират. В сектора “Земеделие”, където съм работила две години по проблемите на европейската интеграция и сближаването на законодателствата, нормативната материя е една от най-сложните и обширните в сравнение в с други области. Наред с това Директивите на ЕС от “новия подход” изискват по-голяма гъвкавост при въвеждането им в националната правна уредба, по-висока степен на обобщеност, осигуряване на минималните изисквания в закона и даване на по-голяма свобода на правните субекти относно начина на изпълнение на нормативните изисквания. В европейското право водещ принцип е съобразяването с духа на закона, за сметка на конкретиката, с която все още се характеризират много нормативни актове у нас, особено подзаконови.
Що се отнася до изграждането на стабилен правов ред, това е предимно задължение на отговорните фактори и институции в България, а ЕС и европейското право могат да подтикват и да бъдат катализатор на този процес в правилната посока.

ВЪПРОС Доколко е възможно да се обнови българската академична общност, да се изградят по-хармонични отношения между преподаватели и студенти?

Мисля, че това е не само възможно, но е безусловно необходимо в съвременното общество. Именно нашият факултет, а и целият УНСС са доказателство за успешното осъществяване на този процес на обновяване на академичната общност. Най-големият и най-престижният икономически университет на Балканите е и един от най-модерните в развитието си, чрез многобройните учебни и научноизследователски центрове, активното участие в международни проекти както на студенти, така и на преподаватели. Всичко тава е гаранция за по-активното взаимодействие между преподаватели и студенти и за успешната им реализация. Многобройните интерактивни форми на обучение, извън аудиторната заетост (напр. правната клиника, посещения на гост-преподаватели от престижни университети в чужбина и др., за успеха на които имам лични наблюдения в нашия факултет), също способстват за развитието на този процес.

ВЪПРОС: Наскоро Ви избраха за председател на Социалдемократическата партия (СДП). Смятате ли, че в България има място за развитие на автентичната социалдемокрация и доколко съвременните поколения могат да следват примера на авторитетните личности на българската социалдемократическа традиция?

Често обичам да казвам, че България е “обречена” на социалдемократически път на развитие. Не без значение обаче е фактът кой е и кой ще бъде носителят на социалдемократическите идеи в България. Необходимо е обособяването на един идентифициран, разпознаваем за хората социалдемократически субект, който да намери полагащото му се място в политическото пространство на България.
Сега съществуващите социалдемократически формации, независимо от обединяването неотдавна на част от тях в предизборна коалиция “Коалиция български социалдемократи”, остават неразпознаваеми и неразбрани от обществото. Разединението на социалдемокрацията в България в исторически план винаги е било бич за нея, но на сегашния етап на политическо развитите то е повече от осезаемо. Автентичната българска социалдемокрация, която СДП представлява, е доведена до едно от най-тежките си състояния в цялото й историческо развитие. Съвременните поколения почти не познават историческите личности – лидери на социалдемокрацията от миналото – Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев и др., нито тяхната политическа дейност, нито подвига на самоотвержени социалдемократи като Людмила Славова, главния редактор на в-к “Свободен народ” Цвети Иванов и др. Днес не излизат на преден план потомците на загиналите за социалдемократическите си идеали, а вместо тях за социалдемократи се провъзгласяват други лидери и политици. Социалдемокрацията трябва да бъде начин на живот и поведение на този, който определя себе си като социалдемократ. На този етап в България да се постигне това е трудно, защото не е изградена широка и устойчива средна класа, която да бъде естественият социален носител на социалдемократическите идеи и ценности. Това е процес, който предстои де се осъществи в България и затова е заложен като приоритет в Политическия меморандум на СДП, приет в края на миналата година. Важно е да се акцентира, че в основата на социалдемократическия модел е уважението и оценката на човешкия труд, без който не може да се постигне сигурност и стабилност в икономическото и социално развитие на обществото.

ВЪПРОС : Какви перспективи има за развитие българският социалдемократически модел и доколко той може да се интегрира със структурите на европейската социалдемокрация?

Българският социалдемократически модел все още не е ясно очертан и напълно изграден. Той следва да получи по-широко развитие и да се създаде единен и идентифициран социалдемократически политически субект. СДП би могла да се присъедини към него, ако отговаря на приоритетите и целите в политическия й меморандум.
Социалдемократическият модел на развитие има редица предимства за България. Ако те се развият от трезво мислещи, образовани, коректни и енергични хора, незаслепени от политически егоизъм, социалдемократическите идеи биха се превъплътили успешно в политическия живот. Интегрирането с европейските социалдемократически структури и сега се осъществява в известна степен, но редица социалдемократически субекти в България остават извън това интегриране, включително и представителите на автентичната социалдемокрация. Този път на интегриране може да се реализира по-добре като естествен, последващ резултат от вътрешното обособяване на единен социалдемократически политически субект.
Голямо предимство на социалдемокрацията е, че тя представлява универсален политически език, глобална политическа визитка, разбираема в цял свят, за разлика от умозрителните обозначения, които заеха вакуума в българското политическо пространство, оставен от автентичната социалдемокрация.
Социалдемокрацията има и огромното предимство, че като цяло не е участвала в досегашното политическо управление на страната, независимо от наличието на социалдемократически елементи в програмите на президента и на правителството на тройната коалиция.
Аз лично виждам бъдещия път в търсенето на надежден политически партньор чрез активни политически преговори. Не многословие, а ясен политически диалог е нужен на СДП с различни представители на политическото пространство, което само условно се дели на “ляво” и “дясно”. Тези политически партньори могат да бъдат както с традиции в демократичното си развитие, така и новоучредени. Важен е стремежът на социалдемокрацията към постигането на най-значимата социална цел – да се живее по-добре. Политиката повече от всичко означава общуване и диалог.

ВЪПРОС: Днес се говори, че политическите партии бягат от ясно изразена идеологическа физиономия, че все повече се прагматизират, не желаят да очертаят себе си в диспозицията “ляво-дясно” и приемат т.нар. “лидерски” модели. Наистина ли нашето време е време на прагматизма и на лидерските партии? Не обеднява ли тази тенденция мисловния кръгозор на модерния човек и политически деятел, не ни ли лишава от стратегически взор за развитието на съвременното общество?

За съжаление времето, в което живеем, до голяма степен предлага именно този политически модел – на т. нар. “лидерски” партии, които са без традиционно очертана политическа физиономия, без историческо развитие, дори без политически програми... Политическият вождизъм в България, включително и в социалдемократическите среди, е стигнал до смехотворни, гротескни размери и пречи за обособяването на нормални политически партии. Но, да възкликнем “а ла Шекспир” – това е сцената и това са актьорите, с които трябва да играем... Наред с това, не бива да се пренебрегва и все по-нарастващата в последно време в България опасна тенденция към отричане изцяло на политическите партии и заменянето им с движения, инициативни комитети, сдружения и др. под. поради негативното отношение на българите към партийния живот. Неудовлетворението от управлението на няколко поредни правителства в България доведе до тотално отричане на всички партии, което е вредно за демокрацията и подкопава нейните устои. Това до голяма степен се поддържа и от някои медии. Трябва да се подчертае, че надпартийността и появата на всевъзможни политически образувания не може да замени успешно традиционния политически модел на многопартийността. Наличието на политическите партии е гарант за демократичното развитие на обществото и израз на основно конституционно право на гражданите – правото на сдружаване.
От друга страна, трябва да се има предвид, че политическите партии следва да бъдат ясно политически ориентирани и значими с целите и платформите си. Лидерските партии нямат голямо бъдеще и наистина стесняват кръгозора на членовете си (а и на електората), които трябва да се съобразяват само с лидера. Считам, че не би навредила и по-голяма оперативност при смяна на лидерите с цел – постигане на по-голяма демократичност.

ВЪПРОС: Г-жо Маринова, ние Ви познаваме като ценител на изкуството, като личност, която вдъхновено следва идеалите на модерни поети, писатели, композитори, художници... Бихте ли ни разказали нещо повече за тези трайни Ваши увлечения. Възможен ли е модерният човек, българският интелектуалец, без творчеството на Бах, Моцарт, Бетовен, без поемите на Ботев, без картините на Майстора?...

Да, аз наистина от малка се увличам и съм ценител на изкуствата. От дете обичам да пея и да рисувам. Като ученичка любимото ми занимание беше анализ на литературни творби и проблеми. Обожавам музиката, предимно класика – опера и инструментална музика. Често присъствам и дори организирам концерти на моя съпруг, който е пианист.
Изкуството облагородява човека и го извисява. Би било прекрасно за всички, ако повече политици са ценители на изкуствата. Това поне малко би променило политическата сцена, би било повик за един по-красив и по-добър свят.
Не че само изкуството ще спаси света. То е за обществото като “опашката на петела – без нея той не би бил същият”...
Не че и само политиката ще промени света... Преди години, когато бях на посещение в ООН в Ню Йорк, останах удивена от незабелязан от мнозина факт – таванът на залата на Икономическия и социален съвет не беше достроен. Обясниха ми, че това е символично, защото социалните и икономическите проблеми на хората по света никога няма да се решат...
И все пак социалдемократическият модел е една надежда, един стремеж към по-добро бъдеще, успешно реализиран в много държави по света.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти