Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Материали за дискусия

ИКОНОМИЧЕСКА ЕКЗОТИКА ИЛИ КАК С ЛЯВ МИГАЧ СЕ ИСКА ДЕСЕН ЗАВОЙ

За ужас на всички свои верни поддръжници, изповядващи от десетилетия тезата, че партията е права, когато съгреши дори, “лявата “ БСП прокламира как от 2008 г. ще въведе една дясна финансова мярка, която не са си разрешавали до момента даже консервативни управления в Западна Европа. При това тезата за плоския данък прозвуча от устата на новоназначения министър на икономиката и енергетиката и бивш председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание – Петър Димитров, ярък неин противник от зората на лансирането и в 39-то ОНС.
“Нищо ново под слънцето” – биха възразили мнозина запознати с балканските ни нрави. Та каква не беше БСП през годините на прехода, и модерна лява, и проводник на демократичния социализъм и социалистическа. Защо в края на краищата да не стане това, което всъщност е – партия на едрия капитал, изнесен от България като държавен в зората на демократичните промени и върнат като частен след няколко изпирания в чужбина. Още преди години главният редактор на в.”Дума”, покойният Стефан Продев твърдеше, че в червеното тяло са се вселили две души, на червените бабички и на червените мобифони. Предвид факта, че първата категория отлита все по-масово, втората взема все по-здрави позиции в налагане на методи, характерни за домарксовия капитализъм.
Иначе идеята за плоския данък от 10% не е нова по нашите земи. През Средновековието и до началото на 20-ти век тук основния данък е бил десятъка и в обществото на селяни – земеделци и скотовъдци е значел облагане с 1/10 част от производството в натура. През 1882 г. в млада България той е трансформиран в паричен като се изчислява върху средния добив по действащите пазарни цени. В края на ХІХ век обаче, в 1895 г. на мястото на десятъка е въведен поземлен данък, плащан на единица площ, който отчита и качеството на земята.
С риск да бъда обвинен в пълна неграмотност, поради факта, че става дума за различни данъци, тогава и днес, ще продължа историческата аналогия на духа на предлаганата революционна данъчна реформа. Та тогава, в началото на ХХ век правителството на Тодор Иванчов ( 1899-1901 г.) решило да заздрави финансовото състояние на държавата и със Закон за данъка на земните произведения – 1900 г връща десятъка.. В резултат България се сдобива с известните селски бунтове, най-масови в североизточната част на страната, където и днес в с. Дуранкулак има паметник на посечените, участвали в баталията. Защото неуките селяци усетили, че да вземеш десет от този, чиято земя може да изкара не повече от 100 крини жито, не е като да вземеш 100 от този, който на по-плодородна почва изкарва 1000. Казано по нашенски българина, завистливо или не, взел да сравнява остатъците 90 и 900 и разбрал, че дистанцията от богатия комшия, натрупал с няколко удара преднина, никога няма да се стопи, колкото и пот да се хвърля в труда. Напротив дистанцията ще ражда пропаст, пропастта омраза, а тя революционни пориви за експроприация. Както между впрочем и станало. На политическия хоризонт из недрата на селото се явява БЗНС, а социалдемократът Янко Сакъзов, именно в разсъжденията си по земеделската тема влиза в конфликт със сторонниците на революционния марксизъм. На следващата 1901 г. прословутия закон бил отменен, но неговите поражения и днес се споменават в паметните плочи.
Сега застъпниците на плоския данък, както популярно го наричат, изтъкват на преден план няколко негови предимства. Сред тях са лекото администриране, яснота и разбираемост на процедурата и в нашия конкретен случай – снижаване на данъчната тежест за определени групи от населението. По първият довод спорове не може да има. Въпроси възникват по другите два, тъй като вида и ефективността на данъчното облагане зависи в голяма степен от нивото на икономическото развитие на страната и от процесите в обществото. Интересно е, че плоският данък е въведен в Русия, Сърбия, Черна гора, Македония и доколкото ми е известно само в една членка на ЕС – Словакия. В Западна Европа той казват, бил непопулярен. Веднага се набива в очи питането : ”Защо?”, заедно с хиляди взаимовръзки на ефекта върху цялата данъчна система, с традициите и принципите, заложени в обществото.
Смисълът на данъците е да захранват държавната хазна, от която се разпределят средства необходими за регулиране на процесите в обществото, охраната и отбраната на личността и собствеността на отделните индивиди в него. От там простичко се формират и два противопоставящи се принципа за поемане на издръжката на недолюбваното често, но все още необходимо творение – държавата. Първият е всички по равно като процент от лично придобитото и втория, в зависимост от доходите и количеството на имуществото. Трудно е да се закове формулата на абсолютната справедливост без да се наруши нечий интерес, понеже всеки прескочил в групата на по-високите доходи ще търси равното участие, а всеки изпаднал на дъното ще иска гаранция за човешко съществуване и перспектива, за да не запали чергата на имащите. Златното сечение за всяко общество е специфично и се определя от това управляващите да не отнемат от хората и бизнеса повече средства от необходимите за управлението на процесите в държавата, за да ги преразпределят след това по свое усмотрение. Така се случва у нас със станалите вече огромни планирани излишъци в бюджета, които естествено се използват най-често за предизборни рекламни кампании на властта със социален привкус или попадат чрез уговорени проекти в джобовете на близки съмишленици. Хората, които се подиграваха на демонстрационните проекти с чешмичките вчера, днес са най-отпред на трапезата и определят къде ще се тури сиренце в баницата. Този подход пречи на главното – гарантиран висок икономически ръст и свобода при бизнесинициативата.
В нашето общество, където към категорията “богати” се причисляват както хора с доход 600 лв. на месец, така и с 60 хиляди лв. месечно, прилагането на плоския данък, така, както бе оповестено просто ще задълбочи процеса на икономическо разделение, характерно за олигархиите от Латинска Америка. Тук не става дума за онези с доходи до 400 лв. и две или три деца, които с орязването на преференциите от трудно прокараните елементи на семейно подоходно облагане просто ще загубят. Иде реч, че при отсъствие на разумен долен праг с налагане на завишена минимална работна заплата, нито сивата икономика ще се покаже на светло (идея на застъпниците на плоския данък), нито средната класа, към чието формиране е насочено мероприятието ще го почувства. Процесите са свързани и ако продължи политическата предизборна реклама с бюджетни средства, като прокламираното извънредно повишение на пенсиите от 1.Х.2007 г., инфлацията породена от новите завишени акцизни ставки и боксуващите мерки в икономиката , простичко ще изяде в аванс обещаното. Нищо, че напоследък родната статистика май пак обърка съдържанието на кошниците и хората се чудят на що да вярват, на декларираната дефлация или на цените в магазините и сметките за отопление и осветление.
Впрочем за червените мобифони, които замениха престижната придобивка от средата на 90-те години като символ на могъщество с яхти и автомобили от класата на “Ламбурджини” вече е на лице победата в обновяването на старата партия БСП. За тях, които оформиха кръговете на новата ни олигархия цитираните процеси в обществото ще се сторят повърхностни и подлежащи на контрол. Такива навярно ще им изглеждат и позициите на синдикатите, определяни в тесен кръг като вечното тягостно мърморене. Важното за тези среди е да се запази пълния контрол над медиите, на които както и до сега се възлага да промиват масовия мозък и да насаждат образът на добрия герой и необходимия грешник.
Мнозина коментатори днес казват, че с идеята за плоския данък БСП изненадала десницата, едновременно разхождайки се предизборно като на парад в нейните води и същевременно прокламирайки пълната и безполезност и безидейност. Дали пък няма да видим характерното комедийно театро, известно от последните години с пиесите “ Социални обещания трепач и управленска амнезия” и “Твоето кътче в рая за 800 дни, вервайте ми “, в които актьорите сменят сценария в движение, с оправданието, че публиката е харесала друг финал. Казано простичко авангардната, нескрито дясна идея за данъчни реформи, в последния миг да се модифицира, поради саботиране или неразбиране от опозицията и да се заложи на бетонната теза, че от нас по-хубави няма и можем да разхождаме моркова, около устата на червените бабички, колкото желаем, докато не им падне и последния зъб. Бъдещето ще покаже как ще се развият процесите, но при всички случаи те се нуждаят от здрава, разумна алтернатива, стъпила на фундамента на постигнатото и желаеща българина в 21–и век да не бъде разглеждан като екзотиката на Обединена Европа.

01.08.2007 г.

Йордан Нихризов
Председател на БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти