Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Материали за дискусия

ДАЛИ С НОВАТА АГЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ ЩЕ БЪДЕМ ПО-ОСИГУРЕНИ?

Не са малко хората у нас, които са на мнение, че нашият преход към гражданско общество беше управляван и подсигуряван от служители на уж бившите служби на покритата с мрачна слава Държавна сигурност (ДС). Това допринесе преходът ни да се превърне в неповторим по своята същност и безкраен като продължителност. Макар официално закрита още през 1990 г., следите на ДС изникват при всеки по-ярък скандал в обществото, свързан с корупция или размяна на силови аргументи, оставили поредните трупове, дело на неизвестен килър. В биографиите на повечето нови бизнесмени службата по сигурността от времето на развития социализъм присъства или пряко, или знаково посредством близък роднина. Разбира се, информацията за това се появяваше на бял свят, когато въпросната персона вече скоропостижно се бе изнесла в отвъдния.
Три петилетки спора за отварянето на досиетата на служителите и доносниците на ДС стигаше до различни етапи и срещаше различни прегради. Най-често се чуваше, че това е минало, в което не трябва да се рови, а случайно осветените сътрудници в миг блясваха като борци за националните идеали срещу черните сили на международната реакция. Интересното се случваше, когато някои от хората, упорито публично поддържали тезата за излишното търсене на скелети в гардероба и за халюцинациите, обхванали сторонниците за прочитане страниците на миналото преди тяхното затваряне, запееха друга песен. Песен породена от вътрешните борби в БСП, които ги сблъскаха насрещно с интересите на “другарите” от другото управление.
Светъл пример в това отношение е доскорошния виден лидер на БСП и министър в два кабинета на червената партия, оня от времето на Жан Виденов и днешния коалиционен на Сергей Станишев – Румен Овчаров. Търкаляйки се надолу по партийната йерархична стълба и професионална кариера, той в миг съзря причината за този невероятен обрат и го назова високо – ръката на “най-долните и мръсни среди” на бившата ДС, които движат нещата и плетат интриги цели 17 години. Няма как да не повярваме на прогледналия г-н Овчаров, тъй като той беше човекът, който в последните дни на 39-то ОНС най –яростно бранеше позицията, че тезата за изнесените от БКП милиони, посредством задгранични дружества, невъзвръщаеми кредити и дори куфарчета са бръщолевения на хора с развинтена фантазия. Очевидно фантазиите за него в миг прераснаха в реалност, а другарите от ДС станаха мръсни интриганти, хвърлили своите пипала от политиката, през икономиката и медиите та чак до порноиндустрията. Прозрение, закъсняло с десетилетия, което по ирония на съдбата е на път да се превърне в причина за вдъхване на нов живот на стария дракон.
Някак между другото сред скандалите и оставките прозвуча предложението на премиера Станишев за създаване на Агенция за национална сигурност. Никой не обърна внимание защо служби от МВР, МО и МФ изведнъж трябва да се турят в ново звено, което да работи за сигурността, кои са те и от какво се породи екстрено идеята без дебат в обществото. Оправданието на тази промяна естествено ще се търси уж с по-ефективна борба с корупцията, а за пример ще се цитира ФБР на САЩ, а пред рускоориентираните другари ще се сочи службата по сигурността, създадена от президента Путин в Русия. И двата аналога едва ли са уместни, защото и САЩ, и Русия са президентски, а не парламентарни републики, а ако навлезем по-навътре в проблема ще видим, че върху ФБР е гарантиран гражданския контрол, докато за руския вариант с последните лондонски скандали ще се ограничим с определението – намирисващ на мухъла от съветското минало. България е държава с парламентарно управление и колкото и да е парадоксално една агенция подлежи на парламентарен контрол по-трудно от едно министерство. Причината е, че въпросите трябва да се отправят към министър-председателя, а те обикновено удобно се отклоняват от управляващите с мотива, че се отнасят до конкретни случаи, а не за цялостната политика, която ръководи премиера.
Новата структура явно има за цел да канализира борбата за власт в самата БСП, и между лобитата на т.нар. коалиционни партньори. Къде в такъв случай е защитата на личността от политическо посегателство, когато информацията вечно ще се покрива с оправданието – класифицирана? А няма ли по този начин просто да се класифицира и канализира избуялата корупция, чиито прояви получиха гласност само поради сблъсък на интересите на силовите лобита? Не е ли вече далеч по-лесно да се прикриват споровете за правомерността в използването на т. нар. специални разузнавателни средства и тяхното премесване с недомлъвки за наличие на компромати, къде фото, къде видео или изпуснати писмени, които хем се появяват, хем в миг се стопяват, заедно със създателя си? Няма ли просто да се отвори ново поле на старите кадри от онези “забравени” структури, които цял живот не могат да се разделят със стратегията на плаща и кинжала.?
Така тихомълком сред шума на скандалите ще се промъкне съвсем безобидно наглед една идея, която ще даде повече тайна власт на силните, а визираната нова заплаха – олигарсите ще пият секретно по едно шотландско отлежало в чест на борбата срещу тях. Обществото ще замълчи. Разбитата опозиция, натикана в собствените си проблеми ще пасува. А оттам насетне остава само практическото приложение на максимата за кучетата и керванът. Дано с нововъведенията, уж в името на приближаването ни към Европа не сторим следващата широка крачка към миналото или към онези страни от брега на Тихия океан, където олигархията заяква правопропорционално на усилията в борбата с нея. Какво пък, вече се установи, че в разрастването на бизнесотношенията сме достигнали бреговете на остров Аруба, не остава нищо друго освен да канализираме и класифицираме информацията на ползу роду. Така хем ще сме назад във времето, хем няма да ни личи, защото ще го мерим с европейски хронометър.

Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти