Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Материали за дискусия

ИСТИНСКОТО ДЯСНО НЕ Е МУТРЕНСКИЯ ПРОЕКТ НА “ЛЕВИЦАТА”


Изборните резултати в нощта на 20.05.2007 г. отприщиха бента за апокалиптични оценки: “Десницата e разбита и изритана от политиката”, “Старата десница е мъртва!”, “Партиите и политиците на прехода останаха в миналото”. Заваляха оставки на сини и по-тъмносини лидери, чуха се призиви за единение. Бурните корупционни скандали сред управляващите, разгорели се в навечерието на изборите, като че някой отвя с магически жезъл в забравата, макар генезисът им да бе тясно преплетен с членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС) и с принципите, които сме длъжни да зачитаме. Какво обаче се роди? Каква картина на нашия политически пейзаж оформи гласът на по-малко от 1/3 от българските избиратели? И най-вече дали “модернизмът”, демонстриран с вота, ще се окаже стъпка към класиката и непреходното или поредната чалга лакардия?
Настъпи новото време. Също както преди пет години, когато на телевизионния екран под яркото жълто слънце вятърът на пропагандата разнасяше буреносните облаци. После с ужас феновете разбраха, че “новото време” е в тесни връзки със “старото”, а днес двете времена са директно в открита коалиция. Половината от тях замълчаха примирено, а другата половина в характерен балкански стил тръгна да дири виновника за осъществената измама извън своите редици. След още няколко изборни експеримента червените анализатори доволно заключиха, че старата, емоционална десница е останала в миналото и на нейна смяна е дошла новата икономически обоснована модерна десница. Това съждение бе дело на същите онези хора, които упорито отброяваха годините след 1989 г. като време на хаоса, отделил ни от славните лета на реда, законността и даже справедливостта.
Дали обаче всичко може да бъде сбрано в кориците на този канон? Та щом преходът е приключил с членството ни в НАТО и ЕС, както твърдят мастити политолози, къде се е скрила основната характеристика на стабилното гражданско общество – мечтаната средна класа? Дали трябва да дирим нейните представители сред малцинството гласуващи или сред навъсеното роптаещо мнозинство, отказало да оповести ясно своя избор, защото пропастта, отдалечаваща го от благоденствието, се задълбочава, ала перспективите му за успешен изход намаляват? Къде са тук новите десни с техните модерни идеи за завъртане колелото на прогреса? Защо в редиците на десните въпросните анализатори набутват хора, които пропагандират с революционен плам национализация и конфискация, пък тъй наречените “леви” треперят да съхранят статуквото? А може би вървейки чинно по пътя на контролирания преход изведнъж сме се оказали в света на кривите огледала?
Да, тези, които разделиха пространството на ляво и дясно, бяха точно червените шамани. Направиха го с масирана медийна кампания за лично съхранение, но уж в полза на нашето приближаване към европейските демократични критерии. Защото беше време преди 17 години, когато те се озъртаха за помощ от разпадащият се Съветски свят, а техните опоненти говореха за демокрация, за обединена Европа, за гражданско общество и дори за социална справедливост, проект, в който понятията на ленинизма не се вписваха. Тези, гдето днес определят като “емоционална десница”, вееха байраци по претъпканите площади и в кризи, и в изборни битки, стъпка по стъпка отвоюваха рубежите на носталгиците на комунистическия тоталитаризъм.
Паралелно обаче вървеше и друг процес, процес встрани от искрения ентусиазъм и възторзите, че “пролет пукна, а ние не”. Икономически подготвените другари завещаха на “мишлетата” дълговете към омразните капиталисти и същевременно стъпиха здраво на попрището на “Златния телец”. Подкрепени с финикийски знаци, дезодорирани в куфарчета и чужди банки, опрени на връзките, изградени от десетилетни силови структури, те действително бяха на десни релси спрямо мирната и нежна демократична революция. Важното условие бе никой да не ги запита за произхода на първия милион и далаверата да се замете с канализирани кампании срещу въображаема опасност или виртуален враг.
Първите “бизнесмени” се разкарваха с мерцедесите по анцуг, щракаха с пръсти на “О, тигре, тигре...” и ронеха сълзи на баладата на Радо Шишарката “Бели птици и куршуми”. Правосъдие раздаваха по между си по методите на чикагските гангстери от 20-30-те години на миналия век, а после надяваха черни очила и в компанията на пищни красавици се изпращаха със скъпи погребални процесии. Поради арогантното поведение, демонстриращо сила и разкош, народът ги нарече мутри, а заради умственият им капацитет потече река от свежи анекдоти. След няколко години обаче момчетата се огледаха и смениха гардероба със скъпи костюми от престижни модни фирми по примера на чичковците, които им дадоха парите за управление. Нарекоха се предприемачи, яхнаха процесите на приватизация и почнаха да режат опашката на гущера, най-често по познатата силова методика.
За разлика от своя Алеков предшественик “новите десни” не разнасяха мускалчета по Европата, а протегнаха бизнескрак от Урал до остров Аруба като от време на време оставяха отпечатък в чуждоземните полицейски хроники. Това, което никога не посмяха да прекъснат, е пъпната връв с червената тоталитарна “левица”, която ги роди. Разбрали, че с пари се купува всичко, те се окичиха с древни титли и станаха членове на масонски ложи и чуждоземни клубове. От време на време за опрощение на греховете хвърляха по някой лев за параклис, който тайно се надяваха да остави името им в историята или да приюти тленните им надупчени като решето останки.
Днес новите десни са в редиците на можещите и са сред любимците на тълпата. Това, което остана да допридобият е пълната политическа власт. Защото е ясно, че най-сигурен се чувства бизнесмена, когато сам пише правилата на играта. За целта щедро финансираните медии надуха свирката за необходимостта от подмяна на остарялата политическа система, в която политическите партии можеха да станат, както в Западна Европа първоначален филтър за политически играчи и субект на отговорност. Същевременно с бясна скорост сред бурни платени овации се излюпиха, новотворения, “граждански” сдружения и движения, които кой знае защо заявиха претенции точно за десния политически спектър, който по дефиниция би трябвало да бъде по-консервативен. В редиците им смело надигнаха глави бивши партийни номади, без други идеи, освен повелята: ”Където властта, там и ние!” Моден стана аварският синдром и към победените започнаха нравоучителни апели, че винаги трябва да следваш победителя, заради благото на своите избиратели. А после следващия победител, и следващия. Не е важно дали проекта се нарича “Цар” или “Генерал”, какво съдържа и какви ценности защитава, важното е да си в първите редици и да си добре сега, пък утре ще му мислим.
Това е реалността на днешния ден, на новата “десница”, когато старата се гърчи в противоречия, разделение и скандали. Дали болестта ще се отрази и на местните избори предстои да видим. При всички случаи тя единствено ще помогне на управляващата антисоциална “левица” да понесе минимум загуби.
Какъв е пътят ако не искаме да утвърдим окончателно олигархията, все едно опряна на старата левица или новата десница? Едва ли отпорът може да се даде само от една личност, па макар и сочена като месия. Нужен е отбор, защото дори избраника да има най-добри намерения и да успее да издигне със собствени сили и средства Вавилонската кула, нашенеца с вроденото черногледство пак ще го заклейми, че така е нарушил волята Божия и ще го хули от сутрин до здрач. Примери от този род в историята ни, близка и далечна, колкото щеш.
Струва ми се отговорът на въпросното питане относно пътя за излизане от тежка ситуация стои изписан повече от век над парадния вход на Народното събрание: ”Съединението прави силата!” Единственото, което е необходимо да се разбере е, че е нужно съединение на разума, а не на нездравите амбиции и ако искаме да събудим онези 70%, отритнати, отчаяни, оскърбени и даже отегчени, трябва пред тях да се очертае посока и демонстрира партньорство, лишено от андрешковски хитрости и личен егоизъм. За да повярват на тях е нужна посока и цел, а не театрални пози и фалшив кумир. Тогава ще сложим успешен край на прехода, при който българският гражданин ще мисли как да множи своята собственост, за да живее по-добре, а не да твори революционни планове как да заграби и разруши чуждата. Тогава обществото ще има здравия фундамент на средната класа и увереността в утрешния ден. Тогава левица и десница у нас ще влязат в истинска идейна конкуренция за пътя на прогреса. Тогава....., а не със стила и методите, които ни предлагат сега.


Йордан Ангелов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти