Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

ДЪРЖАВНИЯТ БЮДЖЕТ
от
Д-р Георги Петков

Публикувано във вестник “Свободен народ”, бр.62 от 27.03.1947 г.

 

Най-сетне правителството на О.Ф. внесе за разглеждане във Великото народно събрание държавния бюджет за 1947 г. Това става едва към края на тримесечие от бюджетната година и то тъкмо след един фискален акт – обмяната на банкнотите – с всички негови последствия за нашия и без това разстроен икономически живот.
С право българското общество очакваше да види в новия бюджет отразени основните линии на една нова стопанска финансова политика на О.Ф., най-вече след големия шум, който се вдигна около прословутия двегодишен стопански план. С подобна претенция г-н финансовият министър се опита да препоръча новия бюджет пред В.Н.събрание. Не веднъж той се погрижи да подчертае в своето експозе мисълта, че предлаганият бюджет е реален, искрен и творчески, изграден върху нови конструктивни начала, отговарящи на новите насоки в стопанската политика на днешното правителство.



При тези високомерни реклами за новия бюджет, толкова повече се засилва разочарованието, което се добива при едно детайлно разглеждане на самия бюджетопроект в неговите две страни – приходната и разходната. Бюджетът не само не представлява нещо ново, но е едно рутинно продължение на досегашната бюджетна система и практика на бившите фашистки правителства, с тенденцията дори на едно влошаване в различни насоки.
Общоприето е да се съзира в бюджета на една държава отразена общата политика на правителството в нейните всестранни и разнообразни прояви. Реалистичното разглеждане, обаче, на самия бюджет води към конкретно установяване същината на двата негови конструктивни отдела, като съставна част на самия бюджет, отдела за приходите и този за разходите. Всяка от тия съставни части на общия бюджет има своето специфично значение и съдържа в себе си отразени две съществено различни прояви на финансовата и обществено творческа дейност на държавата. Първите – приходите, изразяват отношението на държавно-финансовото стопанство към цялостното народно стопанство на дадена страна. Вторите – разходите характеризират творческите функции и възможности на държавата и нейните органи в областта на материалната, духовна и социална култура на нацията.
При един нормален държавен бюджет приходната му част трябва да отразява вярно формите и състоянието на стопанския живот на страната, изградени в рамките на установени норми на посегателство от страна на публичната власт върху средствата на данъкоплатците .Не е безразлично дали исканите приходи се събират под формата на преки данъци, засягащи прогресивно дохода в неговия размер и произход, или пък като косвени данъци, легнали с всичката си тежест върху консумативните възможност на широките народни маси.
Предлаганият бюджетопроект е едно отрицание на горните принципи на финансовата теория и практика. Общия размер на редовния бюджет възлиза на 56.350 млн. лева, без извънредния такъв, който неизбежно ще се наложи по силата на международното ни политическо положение днес и други непредвидени обществени нужди. За този последния финансовия министър се задоволи само да загатне, без обаче да има куражът да очертае поне приблизително неговите вероятни размери, а те не ще да бъдат по-малко от около 14 милиарда лева. Прибавена към това и сумата от около 2.5 милиарда лева удръжки от чиновниците за пенсии и други фондове, очакваните приходи само по държавния бюджет ще възлизат кръгло на 73 милиарда лева. Прибавени към тези държавни приходи тия на общините и други обществени институти, то общо публично правните тяжести, които ще легнат върху българския народ през настоящата година ще стигнат кръглата сума от сто милиарда лева. Реализирането на тази част от бюджета става толкова по-проблематично, като се вземе предвид все повече намаляващия се национален доход у нас вследствие разстроеното народно стопанство несигурността и трудностите в личната стопанска дейност.
Разхвърлянето на тия тяжести между данъкоплатците според предложения бюджетопроект представлява още по-неблагоприятна социална картина, характерна за отношението за днешната О.Ф. власт към широките народни маси. От общия бюджет 56.350 милиона косвени данъци, включително и гербовия налог възлизат общо на 26 милиарда и 33 милиона лева, т.е. 46% от всички приходи на държавата.
Срещу система на приходи от най-съмнителен и антисоциален характер новият бюджет поставя разходи, които носят отпечатъка на всичко друго, но не и на една творческа финансова политика. От общия разход на бюджета 56.350 милиона лева само за заплати на чиновниците се предвиждат над 20 милиарда лева т.е. 35% от общия разходен бюджет.
Тази наша констатация не цели да засегне напълно оправданото увеличение заплатите на държавните служители, а по-скоро да подчертае мисълта, че въпреки прокарване новите щатни таблици за чиновниците, големия чиновнически въпрос си остава неразрешен от държавно стопанско гледище.
Към тези разходи трябва да се прибавят и значителни суми, възлизащи на стотици милиони лева за разни помощи, между които не на последно място е и тази от 420 милиона лева за Националния комитет на О.Ф., предвидена в бюджета на Дирекцията на държавните дългове. Ние не знаем доколко тази огромна сума може да бъде дълг на държавата към Националния комитет О.Ф., не сме сигурни, че всред българския народ няма две мнения, какво този институт служи само на интересите на господствующата днес в управлението партия.
Всичко това характеризира новия държавен бюджет като консумативен, отколкото творчески.
Общата картина на представения бюджетопроект в неговата разходна част издава безсилията за едно творчество в широк мащаб, отговарящо на нуждите на едно разрушено народно стопанство, изтощена материална култура на българския народ и увеличени негови нужди за храна и облекло, жилища и изобщо за едно благоденствие.
*
* *
Статията на д-р Петков е писана в далечната 1947 г. по повод един конкретен проект за държавен бюджет на страната, което не пречи в нея да открием моменти по същата материя свързани с по-късни дебати, тези след 1989 г. Нима въпросите с относителната тежест на косвените данъци и опитите да се извършва преразпределение в интерес на силните на деня не са актуални и в днешно време.Очевидно в икономически план различията между социалдемократи и техните опоненти от ляво още са на лице, макар властниците вече да се зоват социалисти, а не както някога - комунисти. Това за пореден път идва да докаже тезата, че същността на проблема не е в заглавието, а в съдържанието.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти