Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

АГЕНТУРНА РАЗРАБОТКА “БЕГАЧ”

В два поредни броя на бюлетина “Позиция” ви запознавахме със съдбата и възгледите на д-р Георги Петков – социалдемократ, народен представител в VІ-то ВНС, човекът, който продължава съпротивата срещу комунистическата диктатура в емиграция до края на своя живот. Изложението имаше за цел да направи паралел между идейните позиции на д-р Петков и разработките с купища доноси, трупани за него в Държавна сигурност (ДС). В средата на описанието на сложната и трудна борба на социалдемократите в годините след 9.ІХ.1944 г. поставихме една присъда, присъда № 978А от 15 ноември 1948 г. срещу ръководството на БРСДП(о) начело с Коста

Снимка на д-р Г. Петков от годините на активна политическа дейност

Лулчев. Тя е трябвало окончателно да разчисти пътя на комунистическата диктатура, за да може Г.Димитров на V-тия конгрес на БКП (18-25. декември 1948 г.) да обяви пълната победа над обединената опозиция и началото на изграждането на социализма от сталински тип у нас. С това гоненията на инакомислещи не свършват, напротив следват поредица от мрачни процеси срещу всички потенциални недоволни от режима, а БКП е обхваната от канибализъм в търсене на “врага с партиен билет”.



Присъдата от 15.11.1948 г., постановена срещу социалдемократа д-р Георги Петков задочно, също не слага край на интереса на ДС към особата му и към съдбата на членовете на неговото семейство останало у нас. Но нека с документи представим с какво се е занимавала и какво е сътворила същата онази Държавна сигурност (ДС), която сега гордо под егидата на президента на България се готви да отбележи своята 60 годишнина, въпреки, че бурята на промените официално я заличи от образа на нашата родина още през 1990 г. На 21.06.1950 г. Окръжният началник на ДС в гр. Сталин ( промененото име на гр.Варна по онова време) Г. Аргиров утвърждава постановление:”Да се открие активна агентурна разработка на лицето д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ и се зачисли на мен, о. р.. Кирил Георгиев Русев – окръжно управление на ДС – гр. Сталин, с окраска “Уличен и политически бандитизъм” под псевдоним “БЕГАЧ”. Казано простичко репресивната машина на новата власт се е заела не само да продължи своите гонения срещу д-р Петков и неговите близки, но и да представи видният социалдемократ пред обществеността и остави неговия образ в историята като хулиган и уличен бандит.


Прекрасно мероприятие на съветската школа по публично омаскаряване, която работи безотказно десетилетия и дори в наши дни. За “правилното водене на разработката” оперативния работник предлага план със срокове и отговорник. Той включва:
“1. Да се вербова информатор от средата на обекта, в която най-много се е движил.
2. Писане писмо до ДС – Омуртаг, като искаме да ни държат в течение, за воденето на отчетното наблюдение на съпругата на обекта.
З. Установяване обекта д-р Петков кореспондира ли с някого и вербовка на информатор, с цел установяване съдържанието на кореспонденцията.
4. Установяване връзките на обекта из околността на гр. Сталин, ако обекта бъде прехвърлен зад граница, на наша територия, да не би същият да се укрива, ако има такива, ще пиша писмо до околийската група ДС, за поставяне на задачи на партийни членове, да проявяват по-голяма бдителност около същите или бъде вербован сътрудник около тях.
5. Ако същият бъде прехвърлен на наша територия и за по-лесното му залавяне, ще умножа снимките му и на сътрудниците извън града ще бъдат предадени такива, с цел – по.лесно опознаване.”
Строго поверителната справка, изготвена от оперативния работник Б. Велинов под наблюдението на началник 20 гр. С. Машиях за “бившия член на ЦК на РСДП (о) и бивш народен представител от крилото на Лулчев – Георги Петков Георгиев” от 09.05.1950 г. хвърля светлина върху съдбата на д-р Петков в онзи период. В нея четем:
“ На 30.VІ.1948 год. Георги Петков заедно с бандата на Михалакиев избяга в Турция. С тапването на турска територия той бил откаран в цариградската полиция, където бил разпитван. Там той е бил посещаван от избягали от България врагове като Костадин Попов, Любомир Нейков и др. По това време Петков бил получил съобщение, че някой от хората на Лулчев били задържани и това изиграло решаваща роля за Петков и той окончателно решил да не се завръща в България. След това му решение той веднага бил настанен в специален хотел и бил на разположение на турската полиция.



Бягството на Петков не е случайно. Много време преди случая с самолета Петков правил проучвания за бягство. Първоначално е бил в връзка с един гемеджия в гр. Сталин. По-късно той влиза в връзка с една група анархо-комунисти, които са му казали, че има готов канал за Турция,но тази група била разкрита и плановете му пропаднали.
В Цариград Петков се е очертал като голям враг на НРБ. Турските вестници многократно са помествали неговите клеветнически изказвания за положението в България. За това негово гадно държание той е получил много турски лири от английската легация.
На 18.ІІІ.1948 год. Петков отпътува за Франция, като при изпращането си той е заявил, че неговата изходна виза за Франция е била уредена лично от Леон Блум (б.а. френски социалистически водач и министър-председател на Франция 1936 г.). С пристигането си в Франция той веднага се включва в вражески среди и продължава своята вражеска дейност. Член на геметовския комитет “Свободна и независима българия”


Д-р Г Петков като представител на страните от Източна Европа в Социнтерна

Всред средите на геметовския комитет Петков се ползва с голямо доверие и заедно с Мацанкиев и Гемето са участвали на събранието на новообразуваното студентско д-во, на което Гемето е държал реч. Заедно с Христо Сърбов Петков е предлагал да се публикува една декларация срещу България и под нея да се направи списък на всички българи рефюжиета, но такава декларация е била отложена за по късно.
На 4 и 5 Юни 1949 год. В състоялата се конференция в Лондон за учредяване на социалистически съюз за Източна и Централна Европа, Петков е присъствал като представител от България, на който Петков е бил избран в бюрото на новоизбрания съюз.
В Париж Георги Петков е бил настанен, заедно с група опозиционери в специална квартира в Шату.
Отпусканите парични средства от американската организация “Гру”, за вестници и списания, за геметовския комитет са получавани от Георги Петков и заедно с Гемето са ги разпределяли между членовете на комитета в Париж. Понастоящем Георги Петков живее в Париж на адрес:”iрю дьола просесион Кроазу /Шато/ тел. ша 24-11”. ( Текстът на всички цитати от документи до тук и в целия материал е запазен автентичен, заедно с правописните грешки, доколкото това не пречи за разбиране на смисъла)
ДС няма колебание по отношение своите действия към д-р Петков и независимо, че той още е народен представител на 2 юли 1948 г. съставя протокол -опис на имуществото на улица “Войнишка” №9 в гр. Варна, където живее заедно с жена си д-р Цанка Бобева и сина си Юрий Георгиев Петков. Груповият началник сектор на ДС Стефан Христов Преславски, разузнавача от същия сектор Васил Николов Георгиев и униформения милиционер от ІІ-ри милиционерски участък Вичо Динев Вичев са старателни. Пред погледите на Юрий Петков и Николина Петкова те правят опис на лични вещи от 118 позиции и ги запечатват. Списъкът, като всички подобни от онова време съдържа неща, които могат да предизвикат в днешния читател смях, но същевременно навяват тъга и съжаление. Там наред с бюфет, голям фурнирован и библиотечен шкаф с 550 бр. книги се мъдрят гьон за два чифта обувки, 16 бр. мъжко долно бельо, 1 брой терлици, “статуйка изобразяваща елен” и 12 лъжици никелирани.


Една от последните фотографии на д-р Петков в САЩ от месец май 1966 г.

Да, хората от сигурността са били опрятни и са описали всичко що са имали “враговете на народната власт”, за да се предаде на народа за ползване във времената на настъпване на единний светлий комунизъм, както пише в червените буквари за масово заблудените. Каква е разликата между подобни описи и тези на камарите лични вещи, обирани от хитлеристите от обречените евреи при вкарването им в концентрационните лагери ще оставим да решат маститите червени професори, които заклеймяват нацизма, но са влюбени в комунизма. В наше време наследниците на насилниците от ДС се постараха думата реституция от синоним на справедливост да се превърне в мръсна дума, но кой ще върне мъките на жертвите, които предшествениците на днешните силови лидери са сътворили? Въпроси, въпроси, въпроси, които току виж ни отвели отново до изконните ценности на социалната демокрация – свобода, справедливост и солидарност и тяхната подмяна и омаскаряване от силните на деня у нас.
Все пак нека продължим с фактите по задачите положени в разработката “Бегач”. На 1.ІХ.1950 г. от гр.София до началника на окръжна държавна сигурност в гр.Сталин постъпва строго поверителна заповед:” Изпратете ни в срок до 15.ІХ.1950 година подробна справка за най-близките хора и роднини на Д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ – бивш народен представител от БРСДП /о/, забегнал през 1948 год. с бандата на Михалакев в Турция.” Под текста стоят подписите на началник отдел І-ви - Б. Думков и началник отделение “В”- Е. Елия. Този текст може да се приложи за сведение на юбилярите от ДС, които твърдят, че “храбрите разузнавачи” работели единствено и само за родината.
От ДС в гр.Сталин се размърдват и разбират, че въпреки писанията на множеството доносници, гр. Варна не е рождено място на д-р Петков, а неговите корени са в Търновско. На 15.ІІ.1951 г. тамошната ДС в лицето на н-к отделение Т. Пенчев и околийския началник на МВР Ив. Русев отговарят строго поверително:” Донасяме Ви др.началник, че от проверките и разпит на лица не се указа никой да познават лицето Д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ. Предполага се, че същият много отдавна е напуснал града ни, и е непознат за същия, по която причина сведение за същия не Ви се представя”.
Строго поверителните писма от гр. Сталин са настоятелни и към околийския началник на ДС в гр. Стара Загора и на 20..04 1951 г. повтарят почти ултимативно молбата::”Моля отговорете на писмото под горния номер с което сме искали сведение за лицето Д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ от гр.Сталин – бивш собственик на ф-ка “Българска консерва” – гр.Ямбол.”



От гр.Сталин кап. В Тодоров – началник отдел ДС и началника на ІІІ-то отделение мл. лейтенант - М. Бацов нареждат на околийския началник на МВР в гр. Омуртаг, с копие до окръжния началник на ДС в гр. Коларовград (тогавашно подменено име на гр. Шумен): “Моля в най-кратък срок да бъде изпратена подробна справка за лицето ЦАНКА ГЕОРГИЕВА ПЕТКОВА БОБЕВА, съпруга на д-р Петков забягнал зад граница. В справката да бъде отразено, взета ли е на оперативен отчет, има ли достатъчно агентура да обслужва както обекта така и сина и, каква вражеска дейност е установено да развиват, установено ли е да поддържа връзка с вражески елементи от гр. Сталин и кои са те, провежда ли и се мероприятие “Панега” и ако не 8се провежда веднага отпочнете такова. За бъдеще редовно ни осведомявайте за дейноста на обекта, като изпратите препис от по-важните материали.”
На 19.V.1952 г. околийския началник на МВР в гр. Омуртаг кап. Керезиев и зам. началник управление лейтенант К. Дрехаров рапортуват строго поверително със справка:
“Лицето Д-р Цанка Петкова Бобева е родена на 19.І.1892 год. в гр.Севлиево, понастоящем жителка на с. Камбурово кадето упражнява професията на акушар –гениколог. Омъжена за Д-р Георги Петков от гр. Сталин бивш член на БРСДП /о/ бивш народен представител на опозицията в гр.Сливен. Същия през месец юли 1948 год. Заедно с бандата на Михалаки избягал с самолет в Цариград и понастоящем се намира в Франция.
Преди 9.ІХ.1944 год. не е установено Бобева да е членувала в някоя политическа организация, обаче заедно с съпруга си са били много близки на фашистката власт, имали са акции в предприятието “Българска консерва” материално са били много добре и се ползвали с доверие и авторитет сред тогавашните управници.
След 9.ІХ.1944 год. Непосредствено същата става член на БРСДП /о/ била е избирана за член на градското ръководство на същата организация, където е развивала доста активна дейност. Имала е възможност да се движи из цялата страна и успяла да си създаде широки връски всред вражески настроени елементи, което положение се потвърждава от писмата които тя получава.
През време пребиваването и в Турция същата е нападала и хулила народната власт, ревностно е защитавала лулчевистките предатели, говорила е че в България убиват всички които не са комунисти. При завръщането и в България когато съпруга и е отказал да се върне тя това положение спокойно го е посрещнала, което идва да покаже, че тя предварително е знаела, че мъжа и ще остане в Турция....
.....................................................................................................................................
По донесение на с.с. “КУРТ” е видно, че обекта е говорил следното:Цариград стана дипломатически център.В Гърция партизаните са избити, скоро се очаква в България промяна на правителството. Също е казала, че в Омуртагска околия живота е непоносим. Често възхвалявала Трайчо Костов като казвала, че той бил мъж и геройски се е държал на процеса.........
.......................................................................................................................................
От провеждането на мероприятие “Панега” можа да се установи, че обекта има връски и кореспондира с много лица..от други градове, както и от гр.Сталин......
................................................................................................................................
Синът на обекта ЮРИЙ понастоящем е войник намира се в гр.Елхово в трудовите части, същия докато беше в околията ни беше поставен под агентурно наблюдение обаче не са придобити никакви данни да го уличават в вражеска дейност.”
С днешна дата изглежда се налага да благодарим на анонимния оперативен работник, изготвил справката, защото макар и пълна с правописни грешки тя показва картината на един свят, изчистен от фалшивия патос, с който години го кичеше червената пропаганда. От материала дори проличава, колко различни са били двата мирогледа, чийто сблъсък се е състоял у нас в края на четиридесетте, началото на петдесетте години на миналия век. Но нека от разсъждения отново минем към следващите факти.
Писмо №59/9 от 24.VІІ.1950 г. на Окръжно управление на МВР гр. Омуртаг до началника на ДС гр. Сталин дава да се разбере, че за лице доносник, което да се прикачи към жената на д-р Петков – Цанка Бобева – интернирана в с. Камбурово Омуртагско е правен едва ли не специален конкурс.” В момента се прави подбор на подходящо лице с цел вербовка, което да обслужва обекта”- докладват околийският началник на МВР- Р. Петров и заведущият ДС- П. Славов. Казано на днешен език ДС е уредила кастинг за доносници и очевидно не е страдала от липса на конкуренция, но качеството е било твърде ниско.
Въпреки старанието на ДС и поредицата от мероприятия “Панега” връзката на д-р Г. Петков със семейството му, останало в лагера зад желязната завеса все пак е съществувала. Сред документите има препис от писмо със забележка:”Получено на 20.VІІІ.1951 година отнася се за лицето Цанка Бобева от Живка – Париж –Франция”. В него четем някак странни и интересни неща, казани от близък човек:
“МИЛА ЛЕЛИЧКО,
Писмото ти от Банкя получих. Такава хубава приятна изненада за мен, сякаш тя идваше някъде от ....тъй отдавна ти не ми се обаждаш. Особено голяма е радостта ми да чуя, че всички там сте здрави и бодри Нали най-ценното е здравето в живота..
....................................................................................................................................
А колко мило звучи това “съм вече войнишка майка”! В това има дъха на античните добродетели, отклика на чистото родолюбие на българската и най-сетне грижата на любящата майка. Мисля, че не се бъркам в тази преценка, когато самата действителност не е така романтична, както нам се иска често.Неизбежен етап за младите, който можеше да не бъде. Но що да се прави не винаги минаваме по мечтаните от нас пътища в живота. И става още по- трагично, когато други са виновни за това...”
Твърде личния характер на текста, под който стои подписа Живка подсказва, че клюките, спретнати в доносите за отношенията на д-р Петков и съпругата му, очевидно пряко кореспондират с класовия подход на омаскаряване, прилаган от червените доносници десетилетия наред, спрямо посочените им за врагове “обекти”.
С писмо №12-667 от 13.ХІІ.1951 г. началникът на отдел ХІІ в ДС подполковник В. Райков нарежда:”Съгласно утвърденото предложение от др. Пом.Министър генерал майор Г. Кумбилиев, предайте на отделение І-во следната разработка:1 Р/ка “БЕГАЧ” – заведена на д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ, бивш народен представител на опозицията – БРСДРП, избягал в Турция с бандата на Михалакиев. Същият трябва да се обработва от отделение І-во при окръга Ви. За останалите бегълци, на които не сте открили още разработки ще водите такива по линията на отдел ХІІ-ти. До края на т.м. трябва да се приключи с предаването на разработката и откриването на нови по линия на отдела.” Както е видно в ДС кипи къртовски труд. От отдел на отдел се предават разработки, за да се отвори място за нови, защото изглежда “враговете на народа” се множат, ако не в действителност, то в мозъците на оперативните работници. Приет е вече първият петилетен план и ДС трябва да бъде начело в почина “Петилетката в съкратени срокове!” Машината за репресии се смазва ежедневно. В ход е разбиване на селото с налагане на колективизация по съветски образец.
През 1952 г. на 7 юли оперативният работник от ДС Стоян Киров взема съгласието на инспектора от гр.”А” Ламбо Костов, на началник отделение 3-то Марин Бацов, на зам. окр. началник Ив. Войников и рапортува на зам. окръжния началник на МВР в гр. Сталин:”Предвид на това, че обекта се намира зад граница, и семейството му се намира в Омурташко, изселено което се разработва от второ Отделение и въобще неговите близки са контингент на второ отделение, то моля за разрешението Ви разработка “Бегач” да бъде предадена на второ Отделение за понататъшното разработване на обекта.”
В ДС очакват връщането на д-р Петков като шеф на диверсионна група цели 5 години, може би сами повярвали си на монтирания процес срещу младежите от ССМ /о/, които народният представител от БРСДП /о/ уж подтикнал да станат горяни. На 9.ІІІ.1954 г. старшият разузнавач П. Ралев най-после прави справка с календара и установява, че близо 70 годишен човек не изглежда подходящ да оглави чета в Балкана и докладва на началството:“Тъй като обекта на разработка е много стар и едва ли чуждите разузнавания ще го прехвърлят на наша територия считам за по целесъобразно р/ката да бъде предадена на З-то отделение с цел да се разработват връзките на обекта в Сталин, главно из средите на БРСДП /о/, а на жена му, която сега се намира в гр.Попово да се открие добликат” Съгласие дават инспекторите на 2-ро отделение П. Рахнев и началника на същото ст.лейтенант Л. Костов..Зам. окръжния началник на МВР в гр. Сталин майор Вл.Тодоров на 11.ІІІ.1954г. утвърждава “Заключението”.
Какво точно значи да се открие “дОбликат” на жената на д-р Петков не е ясно. Дали предложението е част от някаква нескопосана пиеса с подставени лица или паралелна разработка с ново заглавие е трудно да се разбере.Това, което документално е на лице е рапорт от 15 юли 1954 г. на ст.лейтенант Петър Славов Рахнев, с който д-р Г. Петков е прехвърлен като издирвано лице на разработка “Бегач” в трето отделение “за разработване връзките на същия”.
Новите обекти на преследване всъщност отдавна са описани в рапорти като този от 24.ХІІ.1951 г., сътворен от разузнавача мл. лейтенант В.Иванов. Там на първо място е “Петко Търпанов роден 1885 год. и неговия син Иван роден 1908 год., адвокат с отнета практика”. Предвид на факта, че първия се намира в затвора към активно контактувалите с д-р Петков са прибавени Димитър Мелаков –“бивш директор на бившата потребителна кооперация “Братски труд”- вражески настроен спрямо народната власт” и сродника на обекта “Бегач” – д-р Любомир Дончев, “който се изселил в гр.Плевен на ул. “Радецки” №49”.
Подобна справка от 23.ІІ.1952 г. изготвя и разузнавача мл. лейтенант Ганчо Г. Тодоров:”Сред връзките на Г. Петков в гр.Сталин почиващи на идейно-политическа основа са членовете на БРСДП/о/ и ССМ/о/ Михаил Стефанов жив. на ул.”Ив.Драсов”, Христо Иванов- бивш помощник кмет на гр. Сталин, Атанас Иванов Мандов – адвокат, Христо Богданов – обущар, Ганчо Иванов Ганчев – търговец на обущарски стоки, Божидар Христов Христов – адвокат, Софка Николова – гимназиален учител” Следват Боян Костов Караиванов, Тодор Пейчев, Георги Кръстев Шкодров и Иван Василев Иванов. Очевидно това са били лицата, които ДС активно свързва в морския град с разработката “Бегач”. Как е било процедирано с всеки, данни за сега няма, но е нужно да се отбележи, че разузнавачът Ганчо Тодоров категорично е заключил:”От откриване на разработката на същия ( има се предвид д-р Петков) до сега не са установени връзки с лица в Страната. Горното за сведение!”. Макар и изписана с главна буква в края на изречението под “Страната”, най-вероятно се разбира България, а не да речем СССР, към който подобните на разузнавача са изпитвали верноподанически чувства.
Интерес за изясняване на възгледите на д-р Г. Петков представлява арестуваната му кореспонденция с друг виден социалдемократ д-р Петър Джидров. В последното сведение на ДС тя е охарактеризирана по следния начин: “Петков е поддържал връзки преди 9.ІХ.1944 год. с своя съидейник социалист д-р П. Джидров от София, живущ на ул.”Цар Освободител” №17 с когото си кореспондирали и си разменяли мисли около победата на Германия над Англия тъй като Германия била оправдана защото била териториално стеснена.” Колко далеч от истината е този донос личи от писмото на д-р Петков от 15.ІV.1941 г., запазено и прикрепено към сведението. Поради обемистия текст ще го илюстрираме само с няколко пасажа:
“Драги Джидров,
Отдавна съм почнал настоящият си отговор на твоето писмо от 29.12.м.г. Трябваше на много пъти да прекъсвам, да пътувам и пас да продължа. А между това станаха толкова много нови работи, които наистина имат да кажат още нещо за нашия разговор. Макар да ми се нещо сърдиш за тона на първото ми писмо, аз все пак се считам щастлив, че най-сетне човек би могъл да побеседва разумно....
....................................................................................................................................
Каква е политическата програма на нац. соц.( б.р. националсоциализма) Погледни на първия му обществен подвиг при завземането на властта в Германия и последвалите след това събития., за да разбереш тази програма. Подпалването на Райхстага, последвалия след това шантаж с процеса “Льобе” и масовото избиване на политически противници – социалдемократи и комунисти говорят достатъчно характерно за политиката на нац. соц. Необходимо ли е повече? Каква е социалната подложка на нац. соц. Та не са ли достатъчно фактите за това, което нац. соц. създаде в социалното устройство на Германия и специално в положението на капиталистите, юнкерите и работничеството там?....Аз нито за миг не бих допуснал, че ти наистина си повярвал, че това е ”новото” социално преустройство, което света очаква и за което ние така сме уверени, макар да твърдиш, че “светът се е обърнал наопъки, нещо в него се руши - умира, друго иска да се роди.......
...................................................................................................................................
На масите трябва да им се каже и ясно подчертае, че нито едната страна е носител на “новото и справедливото”, което света очаква, нито пък другата е истинския борец за демокрацията и свободата на народите. Също трябва да се подчертае, че:
Развиващия се днес двубой между тези големи държави е само един конфликт на капиталистическия империализъм, изживяващ последните си конвулсии на своето историческо господство.
Да кажем на тези народни маси, че истинския изход от този двубой и новото, което трябва да се очаква е само СОЦИАЛИЗМА, а не някакви ерзаци от истинския социализъм.
Истинския носител на този социализъм е сама СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която обединяваща със своите разбирания и лозунги просветеното работничество с останалите трудящи се маси е призвана да трансформира радикално икономическите и социални отношения на обществото, върху което само е възможно изграждането на един нов и справедлив обществен и международен ред.....”
Къде в тези съждения агентът на ДС е намерил защита на каузата на националсоциализма не е известно. Изглежда той е бил подразнен от послеписа, където ясно е записано, че Болшевишка Русия в този момент играе ролята на съюзник и помощник на Хитлеристка Германия и е забравил да обърне внимание на датата 15.ІV.1941 г., която идентифицира разположението на световните сили в този момент на разгарящия се кървав конфликт. Навярно е считал, че спомена за сътрудничеството на двете диктатури трябва да бъде завинаги погребан след последвалата огромна баталия между двата тоталитарни колоса СССР и Германия, така както комунистическите лидери смятаха с декрети да унищожат паметта на хората от Източна Европа . За радост на човечеството това не се случи.
Към края на 50-те години на миналия век активността на “разузнавачите” от ДС у нас по разработката “Бегач” видимо затихва. Дали понеже са внедрили близко до “обекта” верен агент или защото са загубили пряк интерес, за сега все още е неизвестно. Борбата на д-р Георги Петков срещу комунистическата диктатура, обаче продължава, както от страниците на задграничното издание на в. “Свободен народ”, така и като лидер на БСДП /о/ в изгнание. Продължава до края на неговия жизнен път на 26 април 1968 г. В некролога публикуван във в. “Свободен народ” ЦК на БСДП в изгнание записва:” Загубата с неговата смърт е голяма за социалната демокрация, за българската емиграция, за българския народ, който той достойно представляваше в чужбина.”
Да, загубата наистина е голяма, но и до ден днешен остава загадка защо след възстановяването на БСДП на 26.11.1989 г. името на д-р Петков и неговата дейност остана покрито с праха на времето. Загадка е и защо от неговите съратници зад граница единствено Стефан Табаков се появи и прояви активност на възстановителния 38-ми конгрес на партията през март 1991 г. и в интерес на истината не бе приет доброжелателно от тогавашното ръководство. Дали в разменените реплики от онези дни между съратника на д-р Петков от Виена Ст. Табаков и лидера на БСДП д-р П. Дертлиев водеща бе емоцията или изплувалата след десетилетия истина предстои да се разбере. Факт е, че Ст. Табаков стана и до сега е почетен председател на Социалдемократическата партия (СДП), отделила се в същата тази решителна 1991 г, а от ветераните от Варна никой не се постара да възкреси делото и спомена за видния социалдемократ д-р Георги Петков. За нас като социалдемократи, наследници на вековна политическа традиция е необходима истината, защото е нужно да отдадем по достойнство почит на нашите предшественици, особено такива като д-р ГЕОРГИ ПЕТКОВ ГЕОРГИЕВ, които съхраниха българския принос в развитието на социалната идея и я отстояха в трудните години на мрачна диктатура пред лицето на демократичния свят.

ПОСЛЕСЛОВ
С този материал приключваме един цикъл посветен на съдбата и идейното наследство на социалдемократа д-р Георги Петков. Може би той днес е най-точният отговор защо БСДП е категорично против опитите за възвеличаване на агентите на бившата Държавна сигурност като хора уж служили на България и нейния народ. Всяко безразличие по този въпрос е равносилно на опит да се заклеймят за пореден път жертвите, а да се възхвалят палачите, което няма нищо общо с принципите на социалната демокрация за свобода, справедливост и солидарност. Както и тези, които твърдят, че ги изповядват не трябва да имат нищо общо с възкресението на принципи от мрачното минало, облечени с нови модерни одежди. Изборът в случая е тест за принадлежност към идеите на демокрацията.

17.05.2007 г.

Йордан Нихризов
.

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти