Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ПОГЛЕД КЪМ ОНОВА ВРЕМЕ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ ДНЕС

На 19.04.1997 г. Обединените демократични сили (ОДС) удържаха първата голяма победа срещу наследницата на бившите комунисти БСП. Победа, осигурила абсолютно мнозинство в парламента и останала за сега единствена в най-новата ни демократична история. От тогава минаха 10 години и мнозина смениха своята оценка за събитието. Едни, защото останаха излъгани в своите надежди, втори поради гигантската медийна атака срещу действията и лицата от онова управление, трети заради сменения личен икономически статус, и т.н., и т. н.
Това, което никой не може да отрече обаче е , че България благодарение на този изборен резултат и на последвалата политика промени състоянието си на объркан бивш съветски сателит и пое курс към Европейския съюз (ЕС) и НАТО, към изграждането на гражданско общество в условията на пазарна икономика. Страната премина през болезнени реформи на законодателството и в собствеността, които никое от предишните правителства не успяха или не смееха да направят.

Победата на СДС през есента на 1991 г. “с малко, но завинаги”, както казваше тогава Александър Йораданов бързо бе пометена от притихналите временно в стихията на политическия ентусиазъм структури на бившите тайни служби. Тяхната основна задача по онова време бе да укрепват икономическите си позиции, предимно вън от кипяща България. Второто червено управление след падането на Берлинската стена в периода 1995 -1997 г. се провали, разяждано от борбата за власт вътре в самата БСП между различни фракции, наследници на комунистическата диктатура. Икономиката се срина катастрофално, инфлацията взе да се измерва с трицифрени числа, групировките споделяха “аргументи” с изстрели по улиците. Народът буквално въстана, притиснат от месечна заплата под 10 долара и пенсия около 3 долара. Демократичните политически сили отговориха на очакванията и за пръв път от паметната 1989 г. се обединиха.
Резултатът дойде за по-малко от две години. Катастрофата бе стопирана, настана време за болезнени реформи. Тогава отлетяха първите симпатии, на очакващите винаги чудо и разкош без труд и усилие. Но само това ли е причината, днес мнозина да се сещат за онези дни със смесени чувства?

Честно и обективно трябва да признаем, че в редиците на излъганите попаднаха голяма част от верните сторонници на демокрацията. Очакванията им да бъдат изкарани на светло агентите и структурите на бившата Държавна сигурност, заедно с имената на разграбилите Родината не се оправдаха. Обективни причини днес могат да се изсипят достатъчно, но те няма да променят нещата. Във вихрената приватизация зад оглавилите я сини псевдоактивисти застанаха мръсни пари на бивши червени чичковци. Терминът СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ се възприемаше от мнозина от участниците в управлението тогава като комунистически атавизъм. Къде са тези “герои” на новия капитализъм и неговото безпрепятствено и бързо изграждане? С днешна дата ще ги срещнете сред целия политически спектър, облечени в еврокостюмчета на граждански движения., редом до онези продукти на червената перестройка, които ги сочеха с пръст и определяха като сини мафиоти. Копието на услужливата журналистика спрямо тях вече е скършено и сменено с лавров венец За сметка на това хиляди хора, преследвани и ограбени от тоталитарния режим бяха обявени за “неперспективни за бизнес” и останаха излъгани с хартийки в ръка и омразния прякор “реститутки”. Съдба на прехода, би казал някой, грешка от наивност и неопитност. Но само това ли е причината питат винаги потърпевшите?

Червените шамани бързо поделиха пространството на ляво и дясно и използвайки естествената за бедна страна неприязън към богатите, те хем трупаха милиони, хем намериха враг в лицето на провеждащите реформите към пазарна икономика. Вместо отпор в редиците на труднообединилите се демократични сили се разви процес на самоизяждане в името на чистотата на двуполюсния, ужким европейски модел. Сочейки примера на Великобритания и Германия от ония години, големите политически образувания в ОДС се опитваха, къде по места, къде в центъра да смачкат, та и да глътнат по-малките си събратя. Вместо сложно постижимата , но благородна цел - отглеждане на райско дърво, всеки гледаше да откърши клон и да ореже посаденото. Отвън, чрез медиите сипеха върху корените сол, отвътре ядеше червея на себелюбието. Резултатът? През 2001 г. върху ОДС падна гръм, през 2005 г. обединението изсъхна.

Какво от това, че днес все още го има на картинка или че от стърчащия пън са се подали няколко филиза? Всеки от тях се бори за собствено пространство под слънцето и гледа да смукне повече от общите минали сокове. Политическата буря, както на президентските избори през 2006 г.прелита, обрулва по някой лист и вече дори не забелязва наследниците на някогашното мощно и значимо творение. Нови били, казват, целите на България в 21–и век с достигнати приоритети – членство в ЕС и НАТО. Нови трябвало да бъдат и играчите на политическото поприще
И в миг съзираш в стройните нови редици лицата на бивши служители на бивши тайни служби и явни комитети, на бивши играчи на “силовия” пазар, познати под името “мутри”, лустросани и хвалени като успели люде, барабар с цялата си рода, изучена в чужбина и антураж от приятели и клакьори. Накичени с напазарувани древни титли като някогашните буржоа, въоръжени с псевдопатриотизъм, те са готови да защитават новите приоритети на страната в граждански план като експерти , ала без цели и идеи, защото идеологиите били лошо нещо, свързано с миналото, а принципността дваж.

Никой в сегашно време не смее да изрече еретичната мисъл, че това, с което се гордеят днешните управници е заложено от някогашното ОДС, пък много от резилите дойдоха в последствие с тяхна помощ. Никой не иска да признае, че напред не е само светъл хоризонт, а и трънен път, който може да ни вкара в дебрите на безвремието или джунглата от проблеми на страните от Тихоокеанския басейн. Как точно ще се реализират българските приоритети, за които всички в хор припяват се мълчи или се изгражда някаква митична тайнственост. Важното е, че пак ходим по срещи и пак да викаме “йес”, ама вече като европейци. Важното е, че се откри един герой като Батман и един виновен – Вальо Топлото и ако му омръзне на народа ще бъдат сменени с други. Важното е за тълпата да има “Биг Брадър”, а пред избори щедри обещания. Важното е да няма алтернатива на този нашенски път.

В родния политически живот, при редките победи на разума над емоциите има някаква цикличност. Те, победите на разума, обикновено са провокирани или от състояние на безизходица или от отчаянието на широк кръг хора. Десет години след успеха на обединението над противоречието и победата на ОДС над разрухата идва ред да попитаме:” Ще се появят ли смели хора, които от редките издънкови филизи ще успеят да сътворят демократична гора или пак ще сме горди, че сухия пън е на нашата поляна и ще оставим вятъра на “новото време” да се надсмива над дребните ни възможности и проблеми?” Въпросът е на избор и достойнство.

Йордан Нихризов
Председател на БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти