Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ

ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ КРЕДИТИ И ПАРТИЙНИ ПОМОЩИ, ЗАГУБИТЕ ОТ КОИТО БКП ЗАВЕЩА НА БЪЛГАРИТЕ

В доклада на Временната анкетна комисия на 39-то ОНС за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави има раздел озаглавен :”Кредити, отпускани на трети държави по идеологически причини”. Както вече бе отбелязано в един от предните материали по темата, публикувани в бюлетина “Позиция”, трудно е да се каже, че друг подход за отпускане на кредити е съществувал изобщо. Защото мъчно можем да си представим дълбокия икономически замисъл на кредитите, отпускани на държави като Сомалия – страна, чиято централна власт постоянно е разтърсвана от междуособиците на племенните вражди, незатихнали и до ден днешен или на тези дадени на Конго, Бангладеш и Гвиана, заемащи челните места в десетката на най-бедни страни в света.
В писмо на Министерството на финансите ( изх.№ 01-00-12/ 07.02.2005 г.) се посочва, че “общо през периода от 60-те до 90-те години на миналия век, правителствата на България са предоставили кредити на правителствата на развиващи се страни по силата на над 100 споразумения и протоколи с над 30 страни, от тях действащи 83.” Текстът на писмото продължава така:”Кредитите са предоставени на развиващи се страни, които са провеждали политика, близка до тази на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ – икономическата общност на социалистическия лагер, начело с СССР). Към настоящия момент близо половината от страните бенефициенти на кредитите са с характеристика на силно задлъжнели и бедни страни и са включени в инициативата на световната банка и МВФ за облекчаване на дълговете им, което предвижда 90 и повече на сто опрощаване и значително разсрочване на остатъка, не по-малко от 23 години с 6 години гратисен период.” Казано с други думи, ако изобщо нещо може да се очаква като възвращаемост, то ще да е в най-добрия случай в рамките до 10 % от вземанията и то след четвърт век, тоест загубите ще се доближат до 100-те %.
Понеже вече сме разглеждали списъка, където не е останала “братска страна” без облага от нашата държава, сега ще се опитаме да се докоснем до мотивите, на които се е опирала българската щедрост към “революционните” и “прогресивни социалистически”, управляващи режими в тях. Ще хвърлим поглед и на партийните помощи. За тях ставаше дума и преди. Размерът им като стойност не е съизмерим с парите, раздадени по правителствени кредити, но представляват нещо като черешката на върха на сладоледа. Те за сетен път доказват, че комунистическата партия, сраснала се с държавата е действала в името на собствената идеология, а не в името на народния интерес. Резултатът, в крайна сметка, се сумира и увисва не само като загуба на плещите на тогавашното поколение, но и на техните внуци в качеството на кредити, които България трябва да погасява няколко десетилетия.
Нека, обаче минем по реда на фактите, за да стигнем до изводите. В доклада на цитираната Временна анкетна комисия на 39-то ОНС е записано:
”При предоставянето на кредитите са преобладавали политическите аргументи, а не финансово-икономическите. Не случайно в повечето случаи са били предоставяни паралелно с партийни и/или държавни помощи. Обикновено подпомагането на революционните, социалистически и други режими се е осъществявало след съгласуване със СССР, който е давал указания и натиск до членовете на СИВ да оказват “помощ” на страни от Третия свят с “правилна” политическа ориентация. Обичайният мотив бил “...нашата дружба и във верността ни към бъдещото общо дело – защитата на мира и социализма...”, както откриваме в искане на председателя на Сандиниския фронт за национално освобождение Даниел Ортега до Тодор Живков. В голямата си част страните кредитополучателки от тази категория са били страни с реакционни режими и неработеща икономика (напр. Никарагуа – 50% от БВП отива за военни цели, 50% от работоспособното мъжко население е в армията) и целта на исканата помощ е била да се противодейства на надигането на контрареволюционните сили и овладяване на общественото недоволство.



Кредитите са раздавани щедро въпреки неплатежоспособността на страните-кредитополучатели и без обезпечение и гаранции. Това е установено и в докладите от 1993 и 1994 г. на финансовия министър Стоян Александров. При непостъпване на очакваните погашения по външните кредити България често е била принудена да търси нови външни заеми, за да финансира своя внос и дългови плащания. Крайно безотговорно в Политбюро, Секретариата и Валутната комисия обаче се пренебрегват предупрежденията за липсваща или намалена платежоспособност на страните-кредитополучатели Воден от политически съображения, най-висшият ешелон в партията и държавата, игнорира отрицателните становища на специализираните ведомства.”
Ще илюстрираме горния пасаж от доклада с конкретен пример. На 13.01.1978 г. Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение “Б” №3 .С него се казва:”Дава съгласие на НДР Йемен ( Южен Йемен - по това време отделна държава) да се предостави стоков кредит в размер до 4 млн. щатски долара, в който да се включат минимални количества хранителни продукти и други дефицитни стоки.” Това, което е предизвикало цитираното решение е докладна записка на Станко Тодоров – Председател на Министерския съвет до Политбюро на Централния комитет на БКП от 12.І.1978 г. Там четем:
”Другари, от 16 до 19 януари 1978 г. на официално посещение в България ще бъде партийно-правителствена делегация на НДР Йемен, водена от министър-председателя Али Насър Мохамед.



В началото на м. януари в София бе министърът на строителството на НДР Йемен във връзка с подготовката на посещението. Същият официално поиска да бъде предоставен нов стоков кредит в размер на 10 млн. долара.
Досега нашата страна е предоставила безвъзмездна помощ за около 10 млн. дол. в хранителни стоки, медикаменти и специално имущество.



Освен това през 1978 г. бе предоставен стоков кредит за 10 млн. дол., от които са използвани около 9,3 млн. долара.
Икономическото положение на НДРЙ е тежко. Липсват експортни ресурси, платежния и стоков баланс ежегодно завършват с дефицит, затруднено е снабдяването на населението с хранителни стоки. Реакционните арабски страни упражняват натиск за промяна на политическия курс на страната.
НДР Йемен следва прогресивен път на развитие и заема правилна позиция по събитията в Африканския рог и кризата в Близкия изток, като застъпва становища твърде близки до тези на СССР и братските социалистически страни.
Всичко това налага, съобразно с нашите възможности, да продължим оказването на икономическа помощ на Йемен.”
Горецитираното съвсем не изчерпва случая. На 25.ХІ.1980 г. следва ново Решение “Б” на Политбюро на ЦК на БКП, с което се дава съгласие да се предостави на НДР Йемен нов инвестиционен кредит в размер до 5,5 млн. валутни лв. в т.ч. 1 млн. валутни лв. за проектантски услуги, стоков кредит до 2 млн. валутни лв. и безвъзмездна помощ до 0,5 млн. валутни лв. Сто и петдесет младежи от НДР Йемен се приемат на професионално обучение в България. В докладната записка от 20 ноември 1980 г. по случая е записано:



“Другари, Генералния секретар на Йеменската социалистическа партия и Председател на Министерския съвет на НДР Йемен Али Насър Мохамед се е обърнал с писмо до първия секретар и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, с което моли да им се окаже безвъзмездна икономическа и научно-техническа помощ...
На сегашния етап не е целесъобразно да увеличаваме предоставянето на кредити с бързи темпове, но като се вземе предвид изострената обстановка в региона, правилния марксистко-ленински курс на йеменската социалистическа партия и важността на икономическите интереси към тази страна ще бъде правилно да се отзовем на молбата на йеменското ръководство в ограничени размери....
Да се предостави инвестиционен кредит в размер до 5,5 млн. вал.лв., в т. ч. 1 млн. вал. Лв. за проектантски услуги, стоков кредит в размер до 2 млн. вал. лв. и безвъзмездна помощ в размер до 0,5 млн. вал. лв....



Искането за професионално обучение на 300 – 400 младежи да се уважи като се приемат на 3 пъти по 120 – 150 младежи за 3 години, като се обучават езиково 3-4 месеца, професионално 6 – 10 месеца и около година и половина работят у нас при условията на българските работници, за което време се покриват всички разходи по тяхното обучение и пребиваване.”
Така стъпка по стъпка стигаме до известния доклада на Зам. министър Даниела Бобева от месец май 1997 г., където общият дълг на Йемен е сумиран на около 93,1 млн. щатски долара, като през 1986 г. е подписано споразумение падежите по дълга от периода 1986-1990 г. да се отсрочат за погасяване за периода 1991-1995 г. Както се вижда комунизмът вече е мъртъв, но неговите даждии в името на верния марксистко-ленински курс са мумифицирани за петилетки напред. Върху тях днес наследниците на старата партия съветват да издигнем мавзолей, защото всичко вече било история.
Методиката на идеологическия подход в икономиката е била прилагана още през 60-те години на миналия век и резултатът под формата на “студена вода” в името на всемирната победа на марксистко-ленинските идеи отдавна е бил известен на управляващите в комунистическа България. Сред архивните единици, цитирани в доклада на Временната анкетна комисия по въпроса на кредитите в 39-то ОНС стои едно решение №235 от 23 декември 1977 г. на Министерски съвет. С него на Република Гана се предоставя безвъзмездно остатъка от задължението в размер на 293 хил. щатски долара, включващ 249 хил. щатски долара лихви и част от главницата – 44 хил. щатски долара. Как и защо се достига до този реверанс към западноафриканската държава се разбира от доклад №21-57/77 г. на министъра на търговията Христо Христов и от историята на въпросната страна.
През 1957 г. бившата британска колония Гана получава независимост. Начело на новата държава застава президента Кваме Нкрума – ярък борец срещу колониализма в Африка. Съветският режим се стреми да представи антиколониалните движения като своя рожба и да приобщи управляващите в новоосвободените страни. През месец март 1961 г. Нкрума е на посещение в България. Две години по-късно е подписана кредитна спогодба между нашата страна и Гана, с която на африканската държава се предоставят 5,6 млн. щатски долара за заплащане на 85% от комплектни обекти, които трябва да се възстановят на 10 равни вноски с 2,5% годишна лихва. От кредита са усвоени 1,543 млн. щатски долара за проектантска дейност на спортен комплекс, хотел и благоустрояване на района в столицата Акра. Погасяването е трябвало да започне на 1.І. 1968 г. и да завърши на 1.І.1978 г., но през 1966 г. в Гана е извършен преврат и президента Нкрума е свален. Република Гана иска ново споразумение като издължава само 105 хил. щатски долара и от 1971 г. спира едностранно плащането. Следват нови преврати и както пише в доклада министър Христов:” Сегашното ганайско правителство изразява готовност за по-широко сътрудничество със социалистическите страни.” То поставя условието, че ще се разплати с ганайски стоки, ако се опростят лихвите и дълга се сведе под 1,5 млн. щатски долара. Подписаното споразумение изтегля изплащането във времето с още 18 месеца. Превратите в Гана продължават, докато през 1981 г. на власт идва Джери Роулингс и налага 10 годишен личен режим. За България кредита става една типична идеологическа сделка, от която са инкасирани само загуби, макар и не в такива размери, каквито се случват в последващите години. Ала всичко по реда си.



Сега нека погледнем в друга посока. Там щедростта е безвъзмездна и не се очаква възвръщаемост, защото е насочена към партийни централи и функционери, деклариращи, че ще работят за победата на комунизма в своите страни. Едните с избори и слово като в Португалия и Египет, другите с тезите на оръжието като в Ливан, Никарагуа, Палестина, Мозамбик, Хондурас, Ангола и къде ли още не. Както е записано в доклада на Временната анкетна комисия на 39-то ОНС по въпроса за кредитите и помощите отпускани от България на други страни:”Със секретни решения на ЦК на БКП безвъзмездно са оборудвани партийни централи на други комунистически и социалистически партии (организационно обзавеждане за сградата на СФНО – Сандиниски фронт за национално освобождение “Фарабундо Марти”), финансирани са печатни издания (напр. На Египетската комунистическа партия), давана е издръжка на резиденти на чужди комунистически партии в София (напр. неофициалните престои на резидентите на Иранската трудова партия), давани са пари, оръжие и военно обучение на чуждестранни студенти, предоставяни са безплатни самолетни билети на представителите на чужди комунистически и социалистически партии, финансирани са чужди партийни конгреси и изборни кампании, обучение на кубински бойци в Ангола и др.”
Да се спрем върху причините, предизвикали спонтанната братска любов на Партията – държава БКП към толкова разноезични политически субекти. Общата формула е представена в докладната записка на отдел “Външна политика и международни връзки” до Секретариата на ЦК на БКП:
” Другари, международното комунистическо движение е подложено на силен политически и идеологически натиск от страна на най-реакционните империалистически сили с цел ограничаване на неговото влияние и при възможност окончателно ликвидиране на някой отряди. Редица комунистически и работнически партии работят в условията на невиждан терор и основно тяхната дейност протича в дълбока нелегалност. Други са легални и полулегални, но също така са обект на силен натиск и ограничения от страна на съответните власти. Както едните, така и другите се нуждаят от материална помощ за изпълнение на своите програми и активиране на дейността си и за противопоставяне на натиска на реакционните сили.”
А сега от общите формулировки към конкретните примери. В Португалия комунистическата партия, излязла на сцената след преврата, свалил М. Каетано, наследник на диктатора Салазар, моли спешно за средства, за да се пребори със социалдемократите, които искат “да се разедини работническото движение”. Отдел “Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП реагира веднага с докладна записка относно оказване на финансова помощ на Португалската комунистическа партия.. В нея четем:



“Ръководството на Португалската комунистическа партия се обърна с настойчива молба към Централния комитет на БКП да и окаже финансова помощ. По същото време подобни молби отправиха и Общата конфедерация на португалските трудещи се – Национален интернационал и Португалската комунистическа младеж. Португалските другари информираха, че изпитват сериозни финансови затруднения и все по-нарастваща нужда от средства за тяхната борба, която водят при сегашната изключително сложна политическа обстановка. Империализмът и реакцията оказват силен натиск върху ПКП и свързаните с нея организации, с цел да намалят широкото и влияние сред трудещите се. Към това трябва да се прибави щедрата и активна помощ, която Социалдемократическата партия на ФРГ и други подобни партии предоставят на Социалистическата партия и на “жълтия” Общ съюз на трудещите се в Португалия, за да разедини работническото движение и да се намали влиянието на ОКПТ – Национален интернационал.”
В Египет комунистите са по-скромни.Те искат пари за печатния си орган. С Решение “Б” №25 от 19.VІІ.1982 г. секретариата на ЦК на БКП се произнася:”Дава съгласие да се окаже помощ на Египетската комунистическа партия като се поемат разходите по отпечатването на два броя на нейния печатен орган “Ал Ясер Ал Араби”. Средствата в размер на 25000 лв. са от бюджета на ЦК на БКП”.
Азис Ибрахим – член на ЦК на Партията на социалистическия авангард на Алжир минава по експресния начин – само с разписка, утвърдена със съгласието на Тодор Живков. Така на 27.ІІІ.1983 г. той прибира помощ в размер на 15000 щатски долара.
Другарят Хесус Фария иска през юни 1983 г. от секретаря на ЦК Димитър Станишев помощ “ в размер на 10000 или най-малко 5000 долара по възможност през юли - август” същата година. Докладната записка подписва Л. Желязков.
Следват резидентите на Иранската трудова партия, зачислени на годишна издръжка и студентите артилеристи, сапьори и командири от Организацията за освобождение на Палестина, които преминават военна подготовка в наши Висши военни училища.



Така постепенно достигаме до втория тип налагане на комунистическата правда – въоръжената борба. Тук освен палестинците първостепенно положение заемат Никарагуа, Ангола и Мозамбик, но не са забравени и други с по-скромни изяви. С Решение “Б” №38 от 22.ноември 1982 г. на секретариата на ЦК на БКП се дава безвъзмездна помощ на Партията Народен авангард на Коста Рика. 213000 лв. отиват за военната подготовка на 30 младежи за революционната партия, тъй като в докладната записка от 30 октомври на ген. Велко Палин се казва, че др. Мигел Мора Салас – председател на военната комисия на ЦК на партията Народен авангард на Коста Рика смята ”да противодейства с военни и политически средства на назряващия преврат”. С Решение “Б” №13 от 16.ІV.1982 г. секретариата на ЦК на БКП отпуска военно-техническо имущество в размер на 39500 лв. за революционната борба и на друга партия от Централна Америка – Хондураската комунистическа партия. За битката с империализма изпращаме на другарите хондурасци 100 брой автомати “Шпагин”, 200 броя пистолети “ТТ” и 90 хиляди патрона за тях. Аргументите на оловото са очевидно далеч по-силни от аргументите на словото. Не остават без подкрепа и ливанските комунисти. С Решение “Б” №16 от 20.V.1981 г. на Ливанската комунистическа партия се дава безвъзмездна помощ в оръжие и боеприпаси на обща стойност 297000 лв. Така с 50 бр. гранатомети РПГ-7, 1500 бр. гранати ПГІ7В, 1000 бр. противотанкови мини ПМД-6, 500000 патрона за автомат “Калашников” АК47 и 50000 патрона за пистолет “Макаров”, партията на ливанските комунисти ще заздрави своите доводи в борбата с враговете на прогресивните сили.
Примерите са многобройни и точната сума на братската помощ е трудно да се изчисли, не само защото валутите са най-различни, някой отдавна мъртви, но и понеже цялата информация едва ли някога ще излезе на яве. В доклада на Временната анкетна комисия по въпросните кредити, формирана в 39-то ОНС, се посочва, че приблизителната оценка на разходите за такъв тип помощ са 25 млн. долара за помощ от партиен тип и 190 млн. щатски долара за помощ от държавно партиен тип. Както се отбелязва в същия доклад:”В края на 1989 г. оценката на предоставените от Република България правителствени кредити на развиващите се страни възлиза на 2,8 млрд. щатски долара. От тях погасени са едва 29,3% или 708 млн. щатски долара, разсрочените само през 1989 г. са 813 млн. щатски долара. В навечерието на демократичните промени в България страната е имала да получава около 2 млрд. щатски долара като съществена част по неизвестни за нас причини са разсрочени именно през 1989 г. Тук не са включени задълженията на СССР. Това означава, че във всички случаи общата сума на задълженията на други страни към България непосредствено преди реформите е било значително над 2 млрд щатски долара, тоест съпоставено с външния дълг, е възможно да се доближи до една трета от него.” Можем да добавим само, че ако се прибавят средствата отпуснати като безвъзмездни помощи, опростените в годините лихви и главници, загубите от поети допълнително транспортни разходи и разсрочването с десетилетия напред сумата току виж се окаже и съизмерима с дълга.
Днес на пенсионерските митинги сред лозунгите за европейска пенсия стои въпросът:”Кой изяде нашите пари?” Отговорът се вижда ясно от изложеното до тук. Затова всички опити да се прехвърли вината на правителствата, осъществили реформите след 1990 г. са просто опит на сегашните управляващи да забравят порочното зачатие, вземайки от него само облагите и затрупвайки останалото със забравата, опрени на факта, че паметта обикновено е къса, а историята се пише от силните на деня.

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти