НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪХРАНИ АВТЕНТИЧНАТА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ В ЕМИГРАЦИЯ

През 1948 г. сталинската комунистическа върхушка, управляваща България решава, че е дошъл момента да тури край на всякакви остатъци от демокрация у нас. Естествено първата крачка в тази посока е ареста в периода 1-3 септември на последните останали опозиционни депутати от групата на БРСДП (о). В присъдата под №978А от 16.11.1948 г. най-тежкото наказание – доживотен затвор е разпоредено не за главния секретар на партията Коста Лулчев (той получава 15 години строг тъмничен затвор), а за професор доктор Георги Петков. С какви ли страшни дела, би се запитал всеки, един редови депутат е заслужил присъда по-строга от своя ръководител? В действителност, обаче съдбата е била най-благосклонна точно към д-р Петков, защото поради сляпа случайност той попада в самолета отвлечен от полковник Михалакев и в момента на ареста се оказва в Истамбул, а не в София. Следващите негови крачки са към Париж, където успява да възстанови БРСДП (о) в изгнание и да съхрани членството и в Социалистическия интернационал, а това вече за комунистите е невъзвращенец, оказващ отпор на “народната власт”. Зад гърба му остават доносите от съгледвачите – агенти на Държавна сигурност, които бдят за моралната чистота на другаря Петков и “отлично знаят” с кого е пренощувал и кого е осиновил, но си нямат представа даже къде е роден и какво е учил. За тях тай е реакционер теоретик, израснал в среда на капиталисти, женен за известна лекарка от Варна – Цанка Бобева, също като него “жена с реакционни разбирания, член на управителното тяло на БРСДП (о) – Варна”. Пред д-р Георги Петков е борбата за демокрация, борба далеч от родината, борба, която той повежда от страниците на възстановения в чужбина вестник “Свободен народ”.
За половин век комунистите са успели щателно да покрият с тъма името на депутата социалдемократ д-р Георги Петков. То не може да бъде открито в енциклопедии или исторически брошури, защото червените идеолози са турили върху му стандартното клеймо- “враг на народа”. Това което ще сглобим в бюлетин “Позиция” като илюстрация на житейския път на социалдемократа д-р Георги Петков дължим на съдействието на неговия сродник Юри Юриев – студент в гр.Варна, града, където в продължение на 20 години д-р Петков развива обществена и политическа дейност. Като контрапункт пред вас ще застанат от една страна речите на д-р Петков, публикувани във вестник “Свободен народ” и надгробното слово, произнесено в негова памет от съратникът му от Виена – Стефан Табаков и от друга, рапорта (б.а. всъщност доноса) от 20.VІІІ.1947 г. на милиционерския “разузнавач” М. Костов. И икономическите възгледи, и клюките сбрани от “храбрия” разузнавач отразяват проблемите и тежките години на зараждаща се диктатура. Време, което оставя незаличими белези върху няколко поколения българи, време, в което живее и активно работи

Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ

Като най- достоверен източник за неговата рождена дата можем да приемем посочената в саморъчно написаната автобиография за кандидатстване в университета в Ерланген – Германия – 01.02.1885 г. по стар стил (тоест 13.ІІ..1885г.). Както посочва Георги Петков той е роден в Търново (днес Велико Търново) и е син на търговеца Петко Георгиев.
Ученическите му години до трети прогимназиален клас ( днешен седми клас) преминават в родния град. В последствие Петков постъпва в Търговската гимназия в гр.Свищов, където завършва средното си образование, висшето в Университета в гр.Ерланген в Германия. От там той получава и титлата - “Доктор на икономическите науки”.
Още от ученическите години Петков се запознава със социалдемокрацията като активно участва в тайни ученически кръжоци. В Германия – страната майка на научния социализъм се оформя неговия социален мироглед. До социалистическите ценности той идва чрез теоретичен интерес по чисто морални подбуди. В България се завръща, когато разгорещените спорове между тесни и широки социалисти водят до разцеплението в БРСДП през 1903 г. Д-р Петков решително се определя на страната на “широките”, като остава през цялата си обществено – политическа дейност верен на принципите на Демократичния социализъм ( б.а. идеологията на западноевропейските социалдемократи, която е коренно различна от “реалния социализъм” на доктрината Брежнев и от понятието, с което Александър Лилов в началото на 90-те години на ХХ –и век превърна БКП в БСП).

Абиография на д-р Георги Петков писана на немски език за Университета в гр.Ерланген - Германия

В България д-р Георги Петков се включва в изграждането на социалдемократическата партия БРСДП (о). Неговото участие в тези процеси е свързано с множество тежки изпитания и жертви. Политическото му битие, започнало още в ученическите години, когато заради участие в социалдемократически кръжоци три пъти е изключван, продължава през българските студентски дружества в Мюнхен и Лайпциг, от където той принася и разпространява социалистическите идеи по време на учителстването в търговските училища във Варна и Бургас. Включва се в Българския учителски съюз, говори на публични събрания и първомайски манифестации като постоянно е преследван за тази си дейност със заплахи за уволнение. Получава покана да стане асистент в Софийския университет, която отклонява, за да бъде по-свободен в политическата си дейност и се ориентира към самостоятелна стопанска работа.
В периода 1910 – 1912 г. основава две индустриални предприятия. Те му осигуряват свободата и материалната възможност да се занимава широко с политическа дейност.Д-р Петков е активен ръководител на Търновската социалдемократическа организация и обикаля селата на целия Търновски окръг, за да основава партийни групи. Участва във всички конгреси на БРСДП (о) и става член на Висшия партиен съвет. Включва се дейно и в синдикалното движение. В периода 1910-1912 г. е преподавател във вечерния Народен университет на железничарската секция в гара Горна Оряховица. През 1919 г. за активно участие в железничарската стачка е арестуван.

Заглавната страница на дисертацията на д-р Георги Петков

Още от млади години д-р Георги Петков е сътрудник на социалдемократическия печат в.”Народ”, в.”Епоха”, в.”Дъга”, а в последствие на в.”Свободен народ”. Пише статии за списания като “Съвременна мисъл”, “Архив” и др. Автор е на различни научни трудове в областта на стопанството, финансите, политическата икономия, кооперативното дело и др.
През 1922 г. д-р Георги Петков е поканен да стане преподавател във Висшето търговско училище в гр.Варна. Висшето училище, станало в последствие Държавен университет, свързва последващия период от живота му с морския град. По време на Втората световна война д-р Петков поддържа вярата в неизбежната победа на западната демокрация над хитлеристка Германия. Това “хладно отношение” към германците не могат да отрекат дори комунистическите доносници, следели в последствие опозиционера – социалдемократ.
След политическия преврат на 9.ІХ.1944 г. д-р Петков е поканен да заеме поста Главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността. За целта е приготвен и указ. Д-р Петков, обаче решително отказва да служи на комунистическите домогвания за завладяване на властта. Той е сред първите, които бият тревога в БРСДП и искат прекратяване участието на партията в Отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев. Избран за член на Централния комитет на социалдемократическата партия ( месец ноември 1944 г .) д-р Петков обяснява на висок глас опасността за демократичните устои в България, сочейки множеството примери на червен терор в страната.
Комунистите го отстраняват от университета във Варна като чрез Катедрата по стопански науки там му предлагат сделка – възстановяване срещу лоялност към режима. Д-р Петков отхвърля с възмущение недостойната игра и бива уволнен и като външен преподавател.
Политическите му възгледи на социалдемократ, отричащ всякаква форма на диктатура го завеждат в редиците на Обединената опозиция начело с Никола Петков и Коста Лулчев. Кандидатиран за народен представител на изборите през 1946 г. от Варна, той се отдава изцяло на борбата на земеделци и социалдемократи срещу зараждащата се комунистическа диктатура у нас. Като народен представител в VІ-то ВНС д-р Петков остро критикува червената върхушка, поставила се в услуга на Москва.
Сталинските глашатаи Димитров и Югов го заплашват открито, че ще се намери в затворническата килия на Пастухов. И както се вижда от документите, Държавна сигурност започва щателно да следи народния представител от опозицията д-р Петков. Така идва ред да се запознаем с писаното в рапорта от 20.VІІІ.1947 г. на “разузнавача”, тоест доносника М. Костов, постигнал “чудеса от героизъм” в следенето на “другаря” Петков. След задължителната помия, свързана с произхода в началото на доноса разведката подкарва по същество с факти:
“След като преминава в лагера на опозицията БРСДП и преместване клуба на същата в клуба на БЗНС – Н. Петков, същият започва трескава съвместна с БЗНС – Н. Петков дейност. Така напр. При идването на Сърбински ( б.а. водач на ЗМС) и Христо Стоянов в Варна на 20.Х.1946 год. В салона на кино “Тракия” бе устроено събрание на което говореха горните двама и д-р Петков. Речта му беше силно тенденциозна с остри, остри нападки срещу комунистите и съюзниците им, за което на няколко пъти бива дърпан за палтото от х. Атанас Попов и предупреден гласно от същия да бъде по-въздържан в словото си.”


Речите на д-р Петков в VІ-то ВНС се публикуват редовно на страниците на в.Свободен народ

“На 21.Х.1946 год. Д-р Петков е произнесъл в клуба предизборна реч, в която реч същия очертава историческия пътна България, вътрешно политическия живот на страната, както преди 9.ІХ.44 год., така и след това говорил становището на БРСДП(о) по отношение на изборите за диктатурата на комунистите, за външната политика и пр., въобще реч пропита с умраза към комунистите и пр.
На 14.ІІ. 47 год. В салона на клуба на РСДП (о) – Варна ул.”Сливница”57 е открит народен университет уреждан лично от Георги Петков, целта на този университет е да изнася редовно скаски и беседи.
На 2.ІІІ. 47 год. В клуба на РСДП се проведе публично събрание против задържането на Кр.Пастухов в затвора. Събранието било съвместно с БРСДП (о). Говорил е Георги Петков, а след него и х- Атанас Попов от името на БЗНС – Н.Петков – Варна.
Преди 1 май 1947 год. От Георги Петков е било решено да се отпразнува работническия празник в някоя бирария по Евксиноградското шосе, като за тази цел са провели широка агитация, в отговор на която на 1 май 14,30 часа се отзовали 8-10 души младежи и двама партийци. Горните отседнали в бирария “Спартак”. Лично Георги Петков е закъснял и пристигнал 17,25 часа, когато половината се върнали, другата половина продължили към “Траката”. Петков върнал останалата половина в бирарията, където произнесъл кратко слово и пили наздравица.
Същият е зарегистриран в службата под №1532”
Стилът заедно с правописните грешки на 17381 разузнавач М. Костов са запазени в автентичния им вид. Коментарът на текста е излишен.


Един от рапортите на доносниците "разузнавачи" на комунистическата Държавна сигурност следили д-р Петков като социалдемократ и депутат от опозицията

Оставайки в емиграция проф. Д-р Георги Петков възстановява в началото на 1949 г. в Париж организацията на БРСДП (о) в изгнание. С негова помощ тя е призната за пълноправен член на Социалистическия интернационал.
През 1952 г . д-р Петков се прехвърля в САЩ като представител на Социнтерна и Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН. Там той продължава борбата срещу съветското владичество над народите в Източна Европа. По негова инициатива отново на бял свят се появява вестник “Свободен народ” и от страниците му цели 14 години д-р Петков клейми слугите на московския социализъм в България.
Д-р Георги Петков умира в Ню-Йорк на 26 април 1968 г.. В надгробното слово неговия съратник Стефан Табаков казва:”Едно голямо сърце престана да тупти завинаги. Петков не е между нас, но чувствата ни към него ще оставят дълбоки следи в нашите сърца и нашата памет. Неговите изпълнени с бодрост, смелост и реалистичност статии ще липсват в уводните страници на “Свободен народ”, но неговите мисли и хуманни идеи ще останат в нашето съзнание. Неговата борба ще бъде продължена, и от нас българските социалисти в изгнание и от онези наши другари останали под болшевишкия ботуш в България”.
“Д-р Петков желаеше да види Родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан. Това си желание той не можа да преживее, но неговата прах ще бъде пренесена и заровена в българската родна земя, която той толкова обичаше, - В Родна земя при останките на стотици и хиляди мъченици и борци, загинали за свободата на Отечеството.
Неговите хуманни и благородни въжделения, за него, при живо не се сбъднаха, но за нас и по-младото поколение не е далеч денят, когато слънчевите лъчи ще огреят измъчената, пропита с кръв Българска родна земя.”


Заглавната страница на един от броевете на задграничното издание на вестни "Свободен народ" излизал в годините на комунистическата диктатура в България

В заключение днес, когато гордо заявяваме, че България е вече част от европейското демократично семейство, остава въпрос за размисъл, дали тя е същата такава, каквато са си я представяли в мечтите си нашите предшественици, изгнаници за свобода и вяра. Остава ни и голямото питане:”Доколко сме длъжници пред тях, след като повече от 17 години след промяната имената им все още са покрити с праха на времето, а сведения за делото им можем да почерпим най-често от разработките в архивите на Държавна сигурност или монтираните процеси в съда.? Това ли е свободата, справедливостта и солидарността, за която те милееха?” А може би забързани в съвременните глобални процеси ще ни се наложи да преоткрием отново изконните ценности, които разпиляхме по пътя на промяната. Дали по света онези, които ни корят за прекалена праволинейност и липса на прагматизъм ще са вечно правите и до кога хората лишени от бърза адаптивност към мисленето на силните на деня ще бъдат вечно грешните?

Йордан Нихризов