Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

 

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪХРАНИ АВТЕНТИЧНАТА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ В ЕМИГРАЦИЯ

През 1948 г. сталинската комунистическа върхушка, управляваща България решава, че е дошъл момента да тури край на всякакви остатъци от демокрация у нас. Естествено първата крачка в тази посока е ареста в периода 1-3 септември на последните останали опозиционни депутати от групата на БРСДП (о). В присъдата под №978А от 16.11.1948 г. най-тежкото наказание – доживотен затвор е разпоредено не за главния секретар на партията Коста Лулчев (той получава 15 години строг тъмничен затвор), а за професор доктор Георги Петков. С какви ли страшни дела, би се запитал всеки, един редови депутат е заслужил присъда по-строга от своя ръководител? В действителност, обаче съдбата е била най-благосклонна точно към д-р Петков, защото поради сляпа случайност той попада в самолета отвлечен от полковник Михалакев и в момента на ареста се оказва в Истамбул, а не в София. Следващите негови крачки са към Париж, където успява да възстанови БРСДП (о) в изгнание и да съхрани членството и в Социалистическия интернационал, а това вече за комунистите е невъзвращенец, оказващ отпор на “народната власт”. Зад гърба му остават доносите от съгледвачите – агенти на Държавна сигурност, които бдят за моралната чистота на другаря Петков и “отлично знаят” с кого е пренощувал и кого е осиновил, но си нямат представа даже къде е роден и какво е учил. За тях тай е реакционер теоретик, израснал в среда на капиталисти, женен за известна лекарка от Варна – Цанка Бобева, също като него “жена с реакционни разбирания, член на управителното тяло на БРСДП (о) – Варна”. Пред д-р Георги Петков е борбата за демокрация, борба далеч от родината, борба, която той повежда от страниците на възстановения в чужбина вестник “Свободен народ”.
За половин век комунистите са успели щателно да покрият с тъма името на депутата социалдемократ д-р Георги Петков. То не може да бъде открито в енциклопедии или исторически брошури, защото червените идеолози са турили върху му стандартното клеймо- “враг на народа”. Това което ще сглобим в бюлетин “Позиция” като илюстрация на житейския път на социалдемократа д-р Георги Петков дължим на съдействието на неговия сродник Юри Юриев – студент в гр.Варна, града, където в продължение на 20 години д-р Петков развива обществена и политическа дейност. Като контрапункт пред вас ще застанат от една страна речите на д-р Петков, публикувани във вестник “Свободен народ” и надгробното слово, произнесено в негова памет от съратникът му от Виена – Стефан Табаков и от друга, рапорта (б.а. всъщност доноса) от 20.VІІІ.1947 г. на милиционерския “разузнавач” М. Костов. И икономическите възгледи, и клюките сбрани от “храбрия” разузнавач отразяват проблемите и тежките години на зараждаща се диктатура. Време, което оставя незаличими белези върху няколко поколения българи, време, в което живее и активно работи




Д-Р ГЕОРГИ ПЕТКОВ

Като най- достоверен източник за неговата рождена дата можем да приемем посочената в саморъчно написаната автобиография за кандидатстване в университета в Ерланген – Германия – 01.02.1885 г. по стар стил (тоест 13.ІІ..1885г.). Както посочва Георги Петков той е роден в Търново (днес Велико Търново) и е син на търговеца Петко Георгиев.
Ученическите му години до трети прогимназиален клас ( днешен седми клас) преминават в родния град. В последствие Петков постъпва в Търговската гимназия в гр.Свищов, където завършва средното си образование, висшето в Университета в гр.Ерланген в Германия. От там той получава и титлата - “Доктор на икономическите науки”.
Още от ученическите години Петков се запознава със социалдемокрацията като активно участва в тайни ученически кръжоци. В Германия – страната майка на научния социализъм се оформя неговия социален мироглед. До социалистическите ценности той идва чрез теоретичен интерес по чисто морални подбуди. В България се завръща, когато разгорещените спорове между тесни и широки социалисти водят до разцеплението в БРСДП през 1903 г. Д-р Петков решително се определя на страната на “широките”, като остава през цялата си обществено – политическа дейност верен на принципите на Демократичния социализъм ( б.а. идеологията на западноевропейските социалдемократи, която е коренно различна от “реалния социализъм” на доктрината Брежнев и от понятието, с което Александър Лилов в началото на 90-те години на ХХ –и век превърна БКП в БСП).

Абиография на д-р Георги Петков писана на немски език за Университета в гр.Ерланген - Германия

В България д-р Георги Петков се включва в изграждането на социалдемократическата партия БРСДП (о). Неговото участие в тези процеси е свързано с множество тежки изпитания и жертви. Политическото му битие, започнало още в ученическите години, когато заради участие в социалдемократически кръжоци три пъти е изключван, продължава през българските студентски дружества в Мюнхен и Лайпциг, от където той принася и разпространява социалистическите идеи по време на учителстването в търговските училища във Варна и Бургас. Включва се в Българския учителски съюз, говори на публични събрания и първомайски манифестации като постоянно е преследван за тази си дейност със заплахи за уволнение. Получава покана да стане асистент в Софийския университет, която отклонява, за да бъде по-свободен в политическата си дейност и се ориентира към самостоятелна стопанска работа.
В периода 1910 – 1912 г. основава две индустриални предприятия. Те му осигуряват свободата и материалната възможност да се занимава широко с политическа дейност.Д-р Петков е активен ръководител на Търновската социалдемократическа организация и обикаля селата на целия Търновски окръг, за да основава партийни групи. Участва във всички конгреси на БРСДП (о) и става член на Висшия партиен съвет. Включва се дейно и в синдикалното движение. В периода 1910-1912 г. е преподавател във вечерния Народен университет на железничарската секция в гара Горна Оряховица. През 1919 г. за активно участие в железничарската стачка е арестуван.

Заглавната страница на дисертацията на д-р Георги Петков

Още от млади години д-р Георги Петков е сътрудник на социалдемократическия печат в.”Народ”, в.”Епоха”, в.”Дъга”, а в последствие на в.”Свободен народ”. Пише статии за списания като “Съвременна мисъл”, “Архив” и др. Автор е на различни научни трудове в областта на стопанството, финансите, политическата икономия, кооперативното дело и др.
През 1922 г. д-р Георги Петков е поканен да стане преподавател във Висшето търговско училище в гр.Варна. Висшето училище, станало в последствие Държавен университет, свързва последващия период от живота му с морския град. По време на Втората световна война д-р Петков поддържа вярата в неизбежната победа на западната демокрация над хитлеристка Германия. Това “хладно отношение” към германците не могат да отрекат дори комунистическите доносници, следели в последствие опозиционера – социалдемократ.
След политическия преврат на 9.ІХ.1944 г. д-р Петков е поканен да заеме поста Главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността. За целта е приготвен и указ. Д-р Петков, обаче решително отказва да служи на комунистическите домогвания за завладяване на властта. Той е сред първите, които бият тревога в БРСДП и искат прекратяване участието на партията в Отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев. Избран за член на Централния комитет на социалдемократическата партия ( месец ноември 1944 г .) д-р Петков обяснява на висок глас опасността за демократичните устои в България, сочейки множеството примери на червен терор в страната.
Комунистите го отстраняват от университета във Варна като чрез Катедрата по стопански науки там му предлагат сделка – възстановяване срещу лоялност към режима. Д-р Петков отхвърля с възмущение недостойната игра и бива уволнен и като външен преподавател.
Политическите му възгледи на социалдемократ, отричащ всякаква форма на диктатура го завеждат в редиците на Обединената опозиция начело с Никола Петков и Коста Лулчев. Кандидатиран за народен представител на изборите през 1946 г. от Варна, той се отдава изцяло на борбата на земеделци и социалдемократи срещу зараждащата се комунистическа диктатура у нас. Като народен представител в VІ-то ВНС д-р Петков остро критикува червената върхушка, поставила се в услуга на Москва.
Сталинските глашатаи Димитров и Югов го заплашват открито, че ще се намери в затворническата килия на Пастухов. И както се вижда от документите, Държавна сигурност започва щателно да следи народния представител от опозицията д-р Петков. Така идва ред да се запознаем с писаното в рапорта от 20.VІІІ.1947 г. на “разузнавача”, тоест доносника М. Костов, постигнал “чудеса от героизъм” в следенето на “другаря” Петков. След задължителната помия, свързана с произхода в началото на доноса разведката подкарва по същество с факти:
“След като преминава в лагера на опозицията БРСДП и преместване клуба на същата в клуба на БЗНС – Н. Петков, същият започва трескава съвместна с БЗНС – Н. Петков дейност. Така напр. При идването на Сърбински ( б.а. водач на ЗМС) и Христо Стоянов в Варна на 20.Х.1946 год. В салона на кино “Тракия” бе устроено събрание на което говореха горните двама и д-р Петков. Речта му беше силно тенденциозна с остри, остри нападки срещу комунистите и съюзниците им, за което на няколко пъти бива дърпан за палтото от х. Атанас Попов и предупреден гласно от същия да бъде по-въздържан в словото си.”


Речите на д-р Петков в VІ-то ВНС се публикуват редовно на страниците на в.Свободен народ

“На 21.Х.1946 год. Д-р Петков е произнесъл в клуба предизборна реч, в която реч същия очертава историческия пътна България, вътрешно политическия живот на страната, както преди 9.ІХ.44 год., така и след това говорил становището на БРСДП(о) по отношение на изборите за диктатурата на комунистите, за външната политика и пр., въобще реч пропита с умраза към комунистите и пр.
На 14.ІІ. 47 год. В салона на клуба на РСДП (о) – Варна ул.”Сливница”57 е открит народен университет уреждан лично от Георги Петков, целта на този университет е да изнася редовно скаски и беседи.
На 2.ІІІ. 47 год. В клуба на РСДП се проведе публично събрание против задържането на Кр.Пастухов в затвора. Събранието било съвместно с БРСДП (о). Говорил е Георги Петков, а след него и х- Атанас Попов от името на БЗНС – Н.Петков – Варна.
Преди 1 май 1947 год. От Георги Петков е било решено да се отпразнува работническия празник в някоя бирария по Евксиноградското шосе, като за тази цел са провели широка агитация, в отговор на която на 1 май 14,30 часа се отзовали 8-10 души младежи и двама партийци. Горните отседнали в бирария “Спартак”. Лично Георги Петков е закъснял и пристигнал 17,25 часа, когато половината се върнали, другата половина продължили към “Траката”. Петков върнал останалата половина в бирарията, където произнесъл кратко слово и пили наздравица.
Същият е зарегистриран в службата под №1532”
Стилът заедно с правописните грешки на 17381 разузнавач М. Костов са запазени в автентичния им вид. Коментарът на текста е излишен.


Един от рапортите на доносниците "разузнавачи" на комунистическата Държавна сигурност следили д-р Петков като социалдемократ и депутат от опозицията

Оставайки в емиграция проф. Д-р Георги Петков възстановява в началото на 1949 г. в Париж организацията на БРСДП (о) в изгнание. С негова помощ тя е призната за пълноправен член на Социалистическия интернационал.
През 1952 г . д-р Петков се прехвърля в САЩ като представител на Социнтерна и Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН. Там той продължава борбата срещу съветското владичество над народите в Източна Европа. По негова инициатива отново на бял свят се появява вестник “Свободен народ” и от страниците му цели 14 години д-р Петков клейми слугите на московския социализъм в България.
Д-р Георги Петков умира в Ню-Йорк на 26 април 1968 г.. В надгробното слово неговия съратник Стефан Табаков казва:”Едно голямо сърце престана да тупти завинаги. Петков не е между нас, но чувствата ни към него ще оставят дълбоки следи в нашите сърца и нашата памет. Неговите изпълнени с бодрост, смелост и реалистичност статии ще липсват в уводните страници на “Свободен народ”, но неговите мисли и хуманни идеи ще останат в нашето съзнание. Неговата борба ще бъде продължена, и от нас българските социалисти в изгнание и от онези наши другари останали под болшевишкия ботуш в България”.
“Д-р Петков желаеше да види Родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан. Това си желание той не можа да преживее, но неговата прах ще бъде пренесена и заровена в българската родна земя, която той толкова обичаше, - В Родна земя при останките на стотици и хиляди мъченици и борци, загинали за свободата на Отечеството.
Неговите хуманни и благородни въжделения, за него, при живо не се сбъднаха, но за нас и по-младото поколение не е далеч денят, когато слънчевите лъчи ще огреят измъчената, пропита с кръв Българска родна земя.”


Заглавната страница на един от броевете на задграничното издание на вестни "Свободен народ" излизал в годините на комунистическата диктатура в България

В заключение днес, когато гордо заявяваме, че България е вече част от европейското демократично семейство, остава въпрос за размисъл, дали тя е същата такава, каквато са си я представяли в мечтите си нашите предшественици, изгнаници за свобода и вяра. Остава ни и голямото питане:”Доколко сме длъжници пред тях, след като повече от 17 години след промяната имената им все още са покрити с праха на времето, а сведения за делото им можем да почерпим най-често от разработките в архивите на Държавна сигурност или монтираните процеси в съда.? Това ли е свободата, справедливостта и солидарността, за която те милееха?” А може би забързани в съвременните глобални процеси ще ни се наложи да преоткрием отново изконните ценности, които разпиляхме по пътя на промяната. Дали по света онези, които ни корят за прекалена праволинейност и липса на прагматизъм ще са вечно правите и до кога хората лишени от бърза адаптивност към мисленето на силните на деня ще бъдат вечно грешните?

Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти