Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

ХРИСТО ГАНЕВ

В предишния 38-ми брой на бюлетина “Позиция” ви представихме делото на един забележителен социалдемократ и виден деятел на кооперативното движение у нас – Христо Ганев (1874 – 1957 г.). С помощта на мемоарната му книга “Моят жизнен път”, издадена наскоро от неговата наследница Милка Ганева, ви запознахме с изграденото от Христо Ганев и с ранните му обществени прояви като учител-социалдемократ. В този брой ще публикуваме още два откъса от книгата, с които ще илюстрираме полярните страни на съдбата на този голям българин. Първият е от времето преди 9. ІХ.1944 г., когато той изгражда Чиновническото кооперативно застрахователно дружество и Кооперативна централа “Напред”. Редом с други видни социалдемократи от онова време строи фабрики, почивни домове и санаториуми за кооператорите и техните деца, дори създават и оборудват най-голямата концертна зала тогава - зала “България” в столицата. Вторият откъс е свързан с годините след комунистическия преврат и показва неволите на човек, попаднал в чужда среда и обявен за фашист, тоест “враг на народа”. За мнозина, които се опитват да забравят този период от нашата история и даже да го пренапишат в интерес на силните на деня, предлагаме въжделенията, тревогите и неволите на Христо Ганев, защото те са истинското свидетелство за случилото се в България.


Христо Ганев (в средата) на заседание на Българо-югославския кооперативен институт – Белград 1937 г.

МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ

Христо Ганев

СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И КООПЕРАЦИЯТА

Казах по-горе това нападение с политическа тенденция в голяма степен отговаряше на политическите борби вън от кооперацията. Социалистическата партия имаше покровителствено отношение към кооперативното движение и не само защото нейни приятели стояха начело на големите кооперативни организации и даваха тон и направление на целокупното движение, но и защото идеологически тя схващаше кооперативното движение като двигател на обществения напредък и ратник за социално преустройство, и това нейно отношение й даваше престиж и значение в демократичните среди, което безспорно дразнеше нейните политически неприятели, особено комунистите. Това нейно положение е отразено най-добре чрез моя реферат под заглавие “Социалистическата партия и кооперацията”, държан пред Софийската работническа социалдемократическа партия, отпечатан в отделна брошура. Ето няколко заключителни пасажа от моя реферат.
“Кооперацията е демокрация. Тръгвайки от самопомощта, тя минава във взаимопомощта и води до обществеността. Преследвайки стопанските интереси на отделните индивиди и постигайки ги по пътя на кооперирането, т.е. колективното предприятие, тя има голямо политическо и обществено-възпитателно значение.”Чрез стопанската дейност, с помощта на колектива, отделният стопанин се научава да цени значението на общественото стопанство и на неговото развитие за своите лични интереси” (Проф.Маслов).
“Кой повече от Социалистическата партия има интерес от развитието и преуспяването на това учреждение за демокрация, за обществено-стопанско творчество и за социално преустройство? Нали тя ратува за това в силата на своето предназначение – застъпвайки делото на кооперацията, тя застъпва преди всичко интересите на работническата класа и на сродните нейни слоеве, т.е. собственото свое дело.
За щастие у нас, в България, Социалистическата партия има вече свой значителен актив в това отношение. Потребителното кооперативно движение, доколкото то е оформено, е дело предимно на деятели на социализма. Думата е за кооперация “Напред”. Едно пълно доказателство, както за характера на потребителското кооперативно движение, като предимно пролетарско, така и за голямата преданост на партийните хора към всестранните интереси на работническата класа.
Да остане вярна на своята усвоена вече позиция, като приятелка на кооперативното движение, да вземе под закрила на своето политическо действие интересите и аспирациите на кооперацията, да препоръча на всички свои адепти и приятели на социализма да приобщят своите усилия към ония на всички кооператори с пълно съзнание, че върши делото на социализма едновременно с делото на демократическото и стопанско преуспяване на България – ето една програма, достойна за Социалистическата партия, за нейното начало и нейните амбиции.
Тя трябва с възмущение да отхвърли заинтересованите твърдения на нейните противници, че партизанства чрез кооперациите и че си служи с тях за целта на партията. И да заяви, че тя вижда в кооперацията една самоцел – едно движение за обществен прогрес и за стопанско преустройство, успехите на което съвпадат с интересите на общественото развитие и които са възможни само при условие на нейната политическа независимост и организационна автономност”.
Това е моят отговор на тая мерзка партизанска акция.


Управителният съвет на Чиновническото кооперативно взаимозастрахователно дружество пред Момументалният дом на дружеството - София 1932 г.


* * * * * * * * * * * * * * *


Притежавам една малка вила с голям двор в курорта Костенец. Имам я по наследство от покойният ми брат Стефан Ганев, бивш гимназиален учител по история. Строена е през 1909 -1910 година.

През април 1948 г. на вратата на моята вила е била поставена бележка, че вилата се заема за летовищни нужди на МВР със запечатване. А към 10 май бях поканен по телефон да се явя в министерството при интенданта, което и направих. Съобщи ми си, че вилата ми се взема – че трябва веднага да замина, за да я опразня и предам. На възражението ми, че това ми е невъзможно, отговорът беше, че “трябва” най-късно до 2-3 дни. И наистина явихме се там с жена ми на 12 май, дето вече беше пристигнал интендантът. Беше дадена строга заповед да се изпразни в два дни, инак ще бъде изпразнена от милицията. Нямаше какво да се прави. Повикахме жени на помощ и опразнихме съгласно нареждането, като изнесохме всичко и струпахме в дворните кухни, а някои неща предадохме на хранение в съседните вили. Бързаше се, защото щели да дойдат бояджии и след това да пристигне смяна. Вилата бе предадена на 14 май на пристигналия домакин Варджиев в пълен порядък, само с кревати, пружини и дюшеци, съгласно нареждането. Но никакви бояджии не дойдоха нито докато бяхме там, нито по-късно, защото се намери, че вилата е чиста. За приемането на вилата не се състави и не ми се предаде никакъв протокол, нито опис. Ключовете, разбира се, бяха взети.


На октомври 1948 година след приключване на летовищния сезон вилата не ми се предаде, била предадена на общината на хранение за следния сезон. В какво положение е била предадена на общината, това не ми е известно. Но разбрах, когато в края на май 1949 година отидох да видя положението, след като научих, че вилата била предадена за ползване през новия сезон на “Отдих и култура”. Разбрах от домакинството на последното, че крановете на чешмите били счупени, че каналът бил задръстен, че станало нужда да докарват специалисти от София, а чешмата в двора течеше непрекъснато, понеже кранът беше повреден, не затваряше. Външният клозет, намиращ се на гърба на вилата, който оставих заключен и пълен с ценни домакински вещи и градински прибори, беше отворен (бравата счупена) и в него нямаше нищо от оставеното: там имаше един маркуч 20 м дължина за поливане на градината, едно голямо дървено корито и няколко градински инструмента, мотики, лопати и пр. Бравата на едната кухня също беше изкъртена и кухнята, разбира се отворена, пълна със складирани домакински вещи, маси столове и пр. И втората кухня беше отваряна, макар да беше заключена със секретен ключ, отваряна през прозореца. И всички вещи от двете кухни с малки изключения, извлечени. Нещо подобно бях констатирал и във вилата още при предаването й, като влязох вътре: вътрешната врата, която води в горния етаж, беше отворена, макар и да беше заключена със специален секретен ключ, и естествено установих още на първия поглед, че някои неща липсваха. Обяснението сега от “Отдих и култура” е, че съм бил поканен да се явя за предаване на вилата (каквато покана не съм получил), и понеже не съм се явил, отворена била служебно и всичко в нея (както и в кухните), и което е било счетено за необходимо за нуждите на летовището, е било описано. Но опис тоже не получих, въпреки обещанието, че е “въпрос на дни” и ще го получа, даже въпреки напомнянето на управителя и оплакването в централата тук.


И над всичко това фактът - опит да не ми се плати наем за ползването на вилата. Разбира се дума не става за нанесените поражения.
Казвам “факт – опит”. Ето обяснението:
През ноември 1948 г. се явих при интенданта Узунов, за да се информирам върху въпроса за наема. Казва:
- Да, ще се плати, но това ще бъде най-рано януари идната година, след приемането на бюджета. Но за това ще бъдете поканени.
Чакам януари, чакам февруари, в края на март понеже чух, че някои собственици са били получили наема, се явих при Узунов, когото намерих в друга стая (при някакъв касиер).На въпроса ми казва:
- То се свърши, въпросът е ликвидиран още през декември. Който се яви, получи си наема, който не – свършено е.
- Но как това е възможно, когато аз чаках, според както ми казахте да получа покана. И достатъчно ли е това основание, че не съм се явил навреме? Отговаря ми другият, че това било нареждане по бюджет, а той се публикувал в ДВ.
- Ако искате- казва Узунов- удостоверение, че не ви е платен наем, подайте заявление.


Почивния дом на Ючбунарска популярна банка в Костенец.

Днес като пиша тези редове, е вече 7 октомври 1949 г. Едва завчера адвокатът се яви, след като тичал при едното и при другото бюро по няколко пъти, след като търсил и намерил въпросния домакин, най-после успял да получи едно уверение-сметка, че ми се дължи наем за 120 дни ( от 1 юли до 1 октомври 1948 г.) по 25 лв. ( трета категория стаи), който наем се намалява според наредбата с 50%, понеже имало само кревати с пружини и нищо друго, от която сума като се приспаднат разходи за ремонт, за платена вода и електрически ток, остава за получаване чисто 6,40 лева. Това е всичко. За това бяха моите морални и физически мъки цели 7 месеца!......

С направеното изложение на една редица факти аз очертах в едри щрихи психологическата и фактическа обстановка, в която протече моя живот, след отстраняването ми от служба. Ясно става от това изложение, мисля аз, настъпването на един прелом в моята психология, който ме доведе до една апатия и индиферентност към всичко, което до скоро беше моя обществена стихия. Това ново състояние на моя дух аз отразих през 1948 месец юни, когато в декларацията, която ми се искаше за прехвърлянето ми от съюза на периодичния печат в общия Съюз на журналистите, аз написах в заключение, като отговор на въпроса, за занятието ми като журналист – че съм се оттеглил от всякаква активна обществена работа и посвещавам последните си сили на написване на спомените си и евентуално на разработване на тезата на кооперативните доктрини.

И така аз турих точка на моята публицистика и журналистика.
Нека други да продължат моето дело с по-голямо достойнство и с такива блестящи резултати.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти