Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Преди четири години, в сградата на Народното събрание се срещнах с една възрастна жена, която разпалено говореше за кооперативното движение у нас преди 9.ІХ..1944 г. Питаше , защо не се възстанови Кооперативна централа “Напред”, популярните банки, Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество, защо в имуществото, изградено с ръцете на кооператорите се мъдрят новите червени бизнесмени, чиито родители прогониха собствениците. Искаше да знае, защо не са внесени промени в Закона за кооперациите, които да спомогнат за възстановяване на разрушеното от комунистическия режим кооперативно движение. Опитвах се дълго да и обясня, че от онова време е изтекла много вода, че има юридически трудности да се възкресят подобни сдружения и те да станат правоприемници на своите предшественици, без да има недоволни, обидени и измамени. Как да и кажех, че момента е пропуснат в началните години на прехода и дали от незнание или от скрити интереси политическото решение по въпроса е било подминато? Как да и кажех, че последния опит, който направих със законопроект за възстановяване на кооперациите бе орязан до неузнаваемост, не само с гласовете на червените депутати, но и на моите колеги от дясната страна на залата?. И едните, и другите се кълняха в справедливостта, ала с различни аргументи всъщност я отхвърляха.
В края на месец септември 2006 г. същата жена ми донесе и предаде с посвещение спомените на своя дядо Христо Ганев, който дълги години е бил в челните редици на кооперативното движение у нас. Подари ми издадената от нея книга, защото искаше в БСДП да остане частица спомен за това, което нейния дядо, член на БРСДП /ш.с./ е творил и преживял. Аз и обещах да представя спомените пред членовете на партията и в настоящия брой на “Позиция” ви предлагам част от биографичния предговор към книгата и откъс от спомените на Христо Ганев, свързани с политическите му възгледи и дейност. Като препоръчвам на всички да се запознаят с мемоарната книга “Моят жизнен път”, изказвам дълбок поклон на уважение към госпожа Милка Ганева, която направи нейното възкръсване от праха на времето възможно.

Йордан Нихризов

 

КОЙ Е ХРИСТО ГАНЕВ И КАКВО Е НЕГОВОТО ДЕЛО?

Роден в Севлиево през 1874 г. Завършва химия и естествени науки като степендиант на новооткритото Висше училище – София / сега Софийски държавен университет/. Веднага започва да учителства последователно в Севлиево, Свищов и Търново. През това време се включва активно в първите борби на учителското движение и става член на БРСДП /широки социалисти/. Заедно с Т.Г.Влайков става един от ръководителите на обединение Български учителски съюз, редовен делегат на конгресите и на два пъти избиран за председател на БУС. След няколкогодишно учителстване и активна дейност в професионалните борби на Българския учителски съюз, вече познат със своята обществена дейност, Христо Ганев е извикан в Министерството на народното просвещение като началник на основното образование и се включва по предложение на министър Никола Мушанов в изработването на законопроекта за народното просвещение, който става закон през 1909 г. и открива цяла епоха в делото на народната просвета.


"Слово на Христо Ганев при освещаването на Кооперативната захарна фабрика гр.Русе 1938 г."

След кратка почивка и няколкомесечна служба в Министерството на финансите Христо Ганев навлиза в нова област, в която съдбата му определя изключително широко и ползотворно поприще. През 1910 г. той е поканен за член на Управителния съвет на младото още Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество. Много скоро с богатите си заложби – широк поглед и проницателен ум, будна мисъл и извънредно трудолюбие, придружени със спокойствие, тактичност, чувство на отговорност и дълг, Христо Ганев спечелва доверието на Управителния съвет и не след дълго става директор, а след няколко години - главен директор, и през 1930 година с избор на управителния съвет оглавява като председател Чиновническото кооперативно застрахователно дружество..
През първата световна война по инициатива на Христо Ганев ЧКЗД поема риск и провежда извънредни улеснения на застрахованите военни, намиращи се на фронта, изплащат се веднага, без никакви допълнителни премии, застраховките на всички жертви и техните семейства. С тази акция дружеството намалява чувствително своите финансови резерви, но повдига категорично доверието на обществото и започва усилено да увеличава броя на членовете и стабилно разрастване на паричните средства. Създава се Школа за обучение на кооперативни застрахователи от цялата страна. Със своя все повече нарастващ авторитет и доверие сред обществото до 1940 г. ЧКЗД наброява вече осемстотин хиляди членове, над 15 милиарда лева застрахован капитал за живот пожар, злополука и става най-мощната застрахователна институция и една от първите кооперативни организации в страната.
След едно изключително успешно участие в Международното кооперативно изложение в Гант – Белгия през 1924 г., по инициатива на Христо Ганев се основава Национален комитет на българската кооперация /1925 г./ като обединяваща идейно звено, в което започват да влизат всички кооперативни централи в страната. За пръв председател и до края на неговото действие /1944 г./ е избран Христо Ганев и бива признат за водач на цялостното общо кооперативно движение.
Българските кооперации членуват в Международния кооперативен съюз със седалище Лондон. Христо Ганев е избран в Изпълнителното бюро, а в Международния съюз на кооперативните застрахователни организации е един от петимата членове на Постоянното присъствие в Брюксел.
Той е и един от основателите /1925-1926 г./ и дългогодишен председател на Кооперативна централа “Напред”..Съдейства в изработването идеологията на тази изключително просперираща потребителна кооперация.
Основната му дейност все пак е насочена в ЧКЗД. С увеличение на застрахователния капитал и изменение в устава дружеството закупува от белгийските собственици захарните фабрики в Русе и Пловдив и слага началото на предприятието “ Кооперативни захарни фабрики – ООД, с което навлиза в едрата индустрия с общи кооперативни предприятия.. В сделката участват още Производителна кооперация “Българска захар”, Кооперативна централа “Напред” и Русенска популярна банка. Стремежът за създаване на смесени кооперативни предприятия става нова ера в стопанския живот и с този вид индустрия. Христо Ганев слага началото на стабилизирането на дребнособственическото съществуване на българите.


"Монументалния дом на Чиновническото взаимозастрахователно дружество в гр.София завършен през 1920 година /днес сграда на ДЗИ/"

Строителната и социална програма на ЧКЗД обхваща впечатляващи по своя размах дейности.Построяват се Монументалния дом на ЧКЗД /ъгъла на бул. Цар Освободител и ул.Бенковски/, Голямата концертна зала “България”/ тогава най-голямата на Балканския полуостров/, хотел-ресторант-сладкарница “България”, многобройни жилищни кооперации за закупуване на жилища и даване под наем на членове на ниски цени, почивните домове във Вършец, Варна – Св.Константин, Хисаря, Банкя, Профилактично здравен институт на името на Христо Ганев – за лабораторни изследвания и медицински прегледи на кооператори.
Голяма е дейността на специализирания кооперативен печат. Издават се вестници, списания, брошури за живото и дейността на кооператорите и кооперациите, популяризирайки застрахователното дело на дружеството. Вестникът “Кооперативно движение и списанието “Кооперативно дело” се ползват със сериозен авторитет. Със своите над 140 публикации в специализирания и официалния печат Христо Ганев разработва ценни въпроси за кооперативното застраховане и неговите предимства. Член на Съюза на периодичния печат остава до края на 1944 г., когато той сам го напуска и отказва да членува в Съюза на журналистите в България.
Делото на Христо Ганев оставя незаличими следи в историята на България Неговата личност принадлежи на българския обществен, стопански и културен живот. С края на неговата кариера през 1944г. започва да се нанася удар на това величаво по своите обществени, социални, икономически и духовни придобивки постижение на пионерите на кооперативното дело у нас. След 1944 г., с постепенното отнемане на собствеността, ликвидация на частното занаятчийство, одържавяването на материалната собственост на кооперациите българите се оказаха беззащитни.


"Управата на Чиновническото взаимозастрахователно дружество 1920 г. В средата председателят Асен Иванов, петият от ляво на дясно Христо Ганев.

В края на 1944 г. Христо Ганев е уволнен като”фашист” с едно фалшифицирано удостоверение на Министерството на вътрешните работи. Стопирани са скромните /подчертаваме скромни/ спестявания и е отнета пенсията, вследствие на което се е очертавало мизерно съществуване. С няколко месечни дела и адвокатите д-р Атанас Москов и Анто Бояджиев съдът възстановява пенсията. Остава огорчението за незаслужената обида и унищожаването на 40 годишен ползотворен труд.
Христо Ганев умира в София през 1957 г на 83 годишна възраст. През време на целия си творчески път на общественик, ревностен кооперативен и застрахователен деятел и до края на живота си Христо Ганев остава социалдемократ по убеждения. В своята огромна съзидателна дейност обаче не допуска партизанщина нито за БРСДП, нито за която и да било политическа партия, независимо дали е в управление или е в опозиция.Горещ привърженик на Рочдалската система за независимост, самоуправление и равноправие, Христо Ганев успява да издигне Чиновническото кооперативно застрахователно дружество до първо застрахователно дружество, едно от най-големите кооперативни предприетия и едно първостепенно финансово учреждение в страната.
Кооперативната идея, на която бе посветил изцяло живота си Христо Ганев, бе проникнала във всички сфери на стопанския и културен живот в България. На международни конференции и в европейския печат се говори за успехите и примера на българското кооперативно движение. По времето на тоталитарния социализъм обаче истинската кооперативна идея, поддържана и насърчавана от широките социалисти, към която принадлежеше и Христо Ганев за съжаление бе опорочена и изродена. Така например селските кооперации, повечето, от които биваха създавани по недемократичен път, превърнаха селските стопани от свободни кооператори в наемни работници.
В своите непубликувани мисли през 1945 г. Христо Ганев с огорчение и болка споделя:”...Посегна се на кооперацията и се ограбиха свободата и, самоуправлението и самоконтролът българската интелигенция не е против кооперацията, но последната е изоставена и забравена от нея...”
Дали ще бъде възкресено неговото дело и дали България ще поеме отново този успешен път?...

София 1 септември 2005 г.
МИЛКА ГАНЕВА

/Предговорът към книгата “Моят жизнен път”, написан от г-жа Ганева представяме със съкращения/

 

МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ
Христо Ив.Ганев
СПОМЕНИ И БЕЛЕЖКИ
ІІ. УЧИТЕЛСТВО
БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛСКИ СЪЮЗ

...Българският учителски съюз напредваше бавно в своето развитие и организационно устройство. Предстоеше голямата задача – да се затвърди вътрешния ред, като се уточнят функциите на неговото управление и неговата власт, както и да се разграничат и да се определят отношенията между дружествата и съюза. Развивайки се в посока на професионална борба и защита на учителството, съгласно буквата и духа на новия устав, налагаше да се направи от него една стегната и дисциплинирана организация с възможна и предполагаема от естеството му централизация. Това толкоз повече, защото бавно, но неспирно зреяха в неговите среди разколнически движения. Първо на лявото социалистическо крило, или на така наречените тесни социалисти, които бяха недоволни от политиката на съюза спрямо министерството, като я таксуваха “опортюнистическа”, каквато и всъщност беше, и по-късно на течението на радикалните учители, които недоволстваха не от политиката, а от това, че ръководството на съюза е в ръцете на социалисти



Особено упорита беше борбата с лявото социалистическо крило /тесни социалисти/ в съюза. За тази борба аз казвам нещо, макар и малко, при началото на нейното разразяване, в изложението ми ”Принос към историята на Българския учителски съюз”, напечатано на първо място в юбилейния сборник на съюза / по случай 10 годишнината му/:
“Тая борба не се изчерпва само с този частичен въпрос – политиката на съюза към министерството, тя обхваща изобщо политиката на съюза към държава и партии или обществени сили. Нещо повече, с по-голяма интензивност се води тя по въпроса за неутралитет на съюза към политическите партии, отколкото за отношението към държавата.”
Това течение /ляво-социалистическото/ беше сторонник на революционния социализъм и тегнеше към усвояване от съюза пътя на класовата борба на пролетариата. А аз отричах тази позиция, отнасяйки учителството към особения клас на интелигенцията.
“Този нов клас – според Карл Кауцки /Карл Кауцки ( 1854-1938 ) – един от лидерите на Германската социалдемократическа партия и на ІІ Интернационал, идеолог на центризма ( М.Г.)/ -се отличава от всички други класове със своя широк духовен хоризонт, със своята по-развита способност към отвлечено мислене и с отсъствие на общи класови интереси...Въобще интелигенцията, по силата на отсъствие на собствени класови интереси, е склонна към преместване на пръв план мотиви от морален характер. Нямайки никакви определени класови интереси и бидейки по своята професия повече способни да възприемат теоретическите възрения, интелигентите от всичко по-скоро могат да минат на страната на определени партии под влияние на научни съображения”..
Тази моя позиция преодоля и стана официално течение. Една кратка характеристика на позициите на това течение беше дадена в реферата, четен на VІІ конгрес на съюза от тогавашния секретар и мой най-добър сътрудник Димо х. Димов – “Политика и тактика на Българския учителски съюз”, според която характеристика политиката на това течение се изчерпва с две думи : политика на кръстопътя / цитирам по моето гореспоменато изложение/, – А Димо х. Димов принадлежеше към политическото движение на тесните социалисти, по-късно – комунисти.
Така през тригодишния период на второто мое председателство получиха решение тия организационно административни въпроси, като се изляха в съответните правилници и конгресни решения. Тия мерки се оказаха полезни в развилите се вътрешни борби.
И двете разколнически движения бяха ликвидирани с твърдост, като учителите тесни социалисти се отцепиха в отделен учителски съюз с ясна и определена политическа окраска, докато Българския учителски съюз беше застанал и си остана на базата на политическия неутралитет, възприет от международното синдикално движение. А радикалното движение беше лесно преодоляно в широките прегръдки на учителските маси.
.............................................................................................................................................
На 2 юли 1906 свиках в София учителски събор...
Това беше един грандиозен събор. Тук се стекоха от цяла България повече от 5-6 хиляди души учители. Аз заведох европейската практика да каним и представители на политическите партии. Ясно защо : да чуем и тяхното отношение към нашите и на училището въпроси. Бяха представени следните партии: Социалдемократическа- с Кръстю Пастухов; Демократическа – с Андрея Ляпчев; Радикална - с Иван Георгов; Либерална /радослависти/ - Кр. Георгиев.
След рефератите бе дадена думата на представителите на политическите партии.
Пръв говори в полза и подкрепа на учителските искания Кръстю Пастухов. Втори, също, Илия Георгов. Кр. Георгиев /либерал/ не се изказа. Последен говори Андрея Ляпчев. Той се обяви против исканията на учителите, макар и с известни уговорки. Обаче цялата аудитория реагира буйно против него. Той се опита да продължи, но цялата зала наново почна да се тресе от тропане и викане. И партера и ложата силно роптаеха. Една грамадна вълна на протести се носеше срещу него. Сградата беше стара / това беше цирк “България” на мястото на днешните Хали/ , а протестите и тропанията бяха толкова силни, че се уплаших да не би да се събори сградата върху учителите, толкова тропането беше силно. В това време излязох на сцената и извиках:
- Другари, чакайте, какво правите?
Цялата зала постепенно се укроти и всички впериха очи към сцената. Аз продължих:
- Тези хора са наши гости. Ние сме ги поканили да дойдат да ни чуят, да ги чуем. Вие изслушахте думата на Кръстю Пастухов и Илия Георгов и ги харесахте, одобрихте ги. И аз ги одобрявам. Но вие не одобрявате думите на г-н Андрея Ляпчев и реагирате с тропане. И аз не ги одобрявам. Но нека го чуем. Нека чуем и доброто, и лошото тука, вместо да го чуем в пресата, в камарата.
Цялата зала беше вече онемяла и слушаше. След това Ляпчев продължи и каза, без прекъсване, своята дума......

 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти